Решение по НАХД №15867/2021 на Софийски районен съд

МОТИВИ по НАХД № 15867/2021 г. по описа на СРС,
НО, 103 състав

Производството е по реда на чл.375 и сл. от НПК.
Софийска районна прокуратура е внесла в СРС материалите по
досъдебно производство № 15099/2021 г. по описа на 05 РУ – СДВР,
пр. пр. № 50000/2020 г. по описа на СРП с предложение М.И.А. - Р. да
бъде освободена от наказателна отговорност и да й бъде наложено
административно наказание за това, че на 02.11.2020 г. в гр. ***, ул.
"***" № 17-19 в отдел "***", дирекция "Административно обслужване
и ***" при Министерство на регионалното развитие и
благоустройството, пред С.К.Г. - главен експерт в отдел "***",
дирекция "Административно обслужване и ***" при Министерство на
регионалното развитие и благоустройството е потвърдила неистина в
писмена Декларация за несъвместимост по чл. 35, ал. 1, т. 1 от
ЗПКОНПИ във вр. с чл. 107а, ал. 1 и ал. 3 от КТ и параграф 1, т. 7 от
допълнителните разпоредби на ЗПКОНПИ заведена с вх. № НС-
74/10.11.2020 г., която по силата на закон - чл. 35, ал. 1, т. 1 от
ЗПКОНПИ се подава пред орган на властта - Министъра на
регионалното развитие и благоустройството за удостоверяване
истинността на някои обстоятелства - че М.И.А. - Р. не е управител на
търговско дружество, като към момента на подаване на декларацията
същата е била управител на "***" ЕООД, с ЕИК *** - Престъпление
по чл. 313, ал. 1 от НК.
Представител на прокуратурата, редовно призована, не се явява в
съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество.
В съдебно заседание в което е даден ход на делото по същество,
обвиняемата М.И.А. - Р. се явява лично и с А. П. от САК -
упълномощен защитник, като адв. П. пледира, че безспорно от
обективна страна са събрани доказателства в посока на така
предявеното на подзащитната й обвинение.
В тази насока и А. П. от САК подържа, че подзащитната й М. А.-
Р. е подписала процесната декларация, в която е заявила, че не
притежава търговско дружество, че не е съдружник или управляващ
търговско дружество, но счита, че от субективна страна не е налице
пряк умисъл.
По този повод и адв.П. заявява, с оглед на дадените обяснения от
обв. А.-Р. в съдебно заседание, че освен тази декларация всъщност са
и били представени, наръч, както се изразила документи или няколко
1

документа за подпис, които тя не е чела, като е подписала същите на
доверие и към момента на полагането на подписа, тя не е съзнавала и
не е целяла да декларира невярно обстоятелство.
С оглед на изложеното и А. П. от САК пледира, съдът да приеме,
че не е доказана по безспорен начин субективната страна на
вмененото на подзащитната й деяние и да оправдае А.-Р. по
предявеното й обвинение, а алтернативно, с оглед липсата на каквито
и да било отегчаващи отговорността обстоятелства, моли да бъде
приложена разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, като бъде прието, че
извършеното от доверителката й деяние няма този обществено опасен
характер, който изисква закона, за да бъде определено като
престъпление.
Не на последно място упълномощеният защитник на обв. М. А.-
Р. акцентира, че от друга страна, счита, че не са настъпили абсолютно
никакви вредни последици от извършеното от подзащитната й, както
и съдът да кредитира обстоятелствата относно нейното семейно и
социално положение, липсата на каквито и да било други
противообществени прояви и чистото й съдебно минало.
Обвиняемата М.И.А. - Р. се присъединява към изложеното от
защитника си, като дава обяснения, в които заявява, че се явила на
конкурс за позиция в Министерство на регионалното развитие и
благоустройството, и след като била одобрена за позицията от "***" й
изпратили набор от документи, които трябвало да бъдат подписани и
декларации, заявявайки, че нямала принтер и затова от "***" й
предложили на място да попълни документите.
В тази насока и в обясненията си М. А.-Р. заявява, че когато й
бил представен този наръч от документи е подписала декларации и
твърди, че не е знаела какво подписва, тъй като идвала от частния
сектор, като били доста документи и реално не й бил обяснено, какво
е подписала, сочейки, че е подписала декларация, в която пише, че не
е член или съдружник в търговско дружество без умисъл. Обв. А.-Р.
подържа също така в обясненията си, че към тази дата била забравила,
че изобщо има фирма, която няма никаква дейност, регистрирана е
преди години и всъщност е подписала грешно декларацията, както и
че предприела действия, след като разбрала, че това е проблем, като
веднага фирмата била прехвърлена на нейната майка.
Не на последно място в обясненията си обв. М. А.-Р. сочи, че
подписала документите в "***", където се помещават служителите,
като й било показано какво да подпише без обяснения, както и че били
пет или шест декларации за попълване, а така също, че има две деца -
2

син на *** и дъщеря на ***, и работи в същото министерство към
настоящия момент.
В дадената й последна дума обвиняемата М.И.А. - Р. изразява
желание да не бъде наказвана, тъй като не е вложила умисъл в
действията си.
Съдът като съобрази доводите на страните и обсъди събраните
по делото гласни и писмени доказателства, намира за установено
следното:
От фактическа страна:
Обвиняемата М.И.А. - Р. е родена на *** г. в гр. ***, българка,
български гражданин, с висше образование, омъжена, неосъждана,
работи, живуща в гр. ***, ул. "***" № ***, ЕГН **********.
Обвиняемата М.И.А. - Р. кандидатствала и била одобрена за
постъпване на работа като служител в Министерство на регионалното
развитие и благоустройството /МРРБ/ на Република България.
На 02.11.2020 г. обв. М. А.-Р. се явила в сградата на МРРБ,
находяща се в гр. ***, ул. "Св. Св. Кирил и Методий" № 17-19 и пред
свид. С.К.Г. - главен експерт в отдел "***", дирекция
"Административно обслужване и ***", попълнила и подписала
необходимите за постъпването й на работа документи. Един от тези
документи била Декларация за несъвместимост по чл. 35, ал. 1, т. 1 от
ЗПКОНПИ във вр. с чл. 107а, ал. 1 и ал. 3 от КТ и параграф 1, т. 7 от
допълнителните разпоредби на ЗПКОНПИ, която по силата на закон -
чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗПКОНПИ се подава пред орган на властта -
Министъра на регионалното развитие и благоустройството за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства. В тази
декларация обв. Ананиева -Рангелова се подписала под текста гласящ
- "Не съм...управител...на търговско дружество или кооперация", което
направила автоматично, тъй като въпреки че била собственик и
управител на "***" ЕООД, с ЕИК ***, което дружество обаче не
осъществявало дейност. По - късно, на 10.11.2020 г. свид. С.Г. занесла
декларацията в Инспектората към Министерство на регионалното
развитие и благоустройството, където документът бил заведен с вх.
№ НС -74/10.11.2020 г.
Междувременно, с трудов договор № РД-02-16-916/05.11.2020 г.
обвиняемата М. А.-Р. била назначена на длъжност "контрольор в
звено за осъществяване на контрол по програмите на ТГС на ЕС и
ИПП" в дирекция "Управление на териториалното сътрудничество"
при МРРБ, като същата следвало да постъпи на работа на 10.11.2020 г.
3

От служителите на Инспектората към МРРБ, ръководител на
който била свид. М.Р. била извършена проверки за достоверността на
декларираните факти в декларацията за несъвместимост по чл. 35, ал.
1, т. 1 от ЗПКОНПИ във вр. с чл. 107а, ал. 1 и ал. 3 от КТ и параграф
1, т. 7 от допълнителните разпоредби на ЗПКОНПИ, подписана и
подадена от обв. М. А.-Р., като било изискани данни от Агенция по
вписванията - Търговски регистър и в МРРБ било получено
Удостоверение от Агенция по вписванията с изх. №
20201125145417/25.11.2020 г. от което било установено, че към
момента на извършване на проверката обв. М.И.А. - Р. е управител и
едноличен собственик на капитала на "***" ЕООД, с ЕИК ***.
От заключението на изготвената графическа експертиза е видно,
че ръкописните текстови в графите на представената за изследване
Декларация за несъвместимост по чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗПКОНПИ
подписана от името на М.И.А. - Р. с дата 02.11.2020 г. са изписани от
М.И.А. - Р., като подписът находящ се в графа "Декларатор" е положен
от М.И.А. - Р..
По доказателствата
Така приетата от съда фактическа обстановка се установява
възоснова на събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства за тяхното установяване, а именно -
обясненията на обв. М. А.-Р., показанията на свид. С.Г., на М.Р.,
заключението на графическата експертиза, заверен препис от трудов
договор № РД-02-16-916/05.11.2020 г. сключен между Министерство
на регионалното развитие и благоустройството, представлявано от
В.Т. - главен секретар и М.И.А. - Р., Декларация за несъвместимост по
чл. 35, ал. 1, т. 1 от Закона за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ) във вр. с
чл. 107а, ал. 1 и ал. 3 от Кодекса на труда и § 1, т. 7 от допълнителните
разпоредби на ЗПКОНПИ с вх. № НС-74/10.11.2020 г., Удостоверение
изх. № 20201125145417/25.11.2020 г. от Агенция по вписванията -
Търговски регистър, справка за съдимост на М.И.А. - Р. и др.
приобщени по реда на чл. 378, ал. 2 НПК.
Съдът се довери на показанията на свид. С.Г., която в
хронологична последователност изяснява, че работи на длъжност
"главен експерт" при отдел "Управление на човешките ресурси" съм
дирекция "Административно обслужване и ***" при МРРБ, като
служебните й задължения включват, когато при нея пристигне доклад
за назначаване на кандидат за работа, който е преминал съответната
процедура, да се свърже с него, да изиска необходимите документи за
4

длъжността и след като й бъдат представени, да подготви проекта на
трудов договор, ако лицето ще бъде в трудово правоотношение или
Заповед, ако ще бъде назначено като държавен служител.
Логично звучат в тази насока показанията на свид. С.Г., че тя
обработила документите на обв. М.И.А. - Р. като кандидат за работа в
МРРБ и на 20.10.2020 г. изпратила с имейл документите, които А.-Р.
следвало да попълни, преди сключване на трудов договор - Заявление
за назначаване, "Декларация за несъвместимост" по чл. 35, ал. 1, т. 1
от ЗПКОНПИ и Декларация за обработване на личните данни.
С оглед на така заявеното от свид. С.Г. и съдът се довери на
обясненията на обв. М. А.-Р., че се явила на конкурс за позиция в
Министерство на регионалното развитие и благоустройството и след
като била одобрена за позицията от "***" й изпратили набор от
документи, които трябвало да бъдат подписани и декларации,
заявявайки, че нямала принтер и затова от "***" й предложили на
място да попълни документите.
В тази насока и съдът се довери на показанията на свид. Г., че
обв. М. А.-Р. дошла в министерството на 02.11.2020 г. и попълнила
документите при нея, в нейно присъствие, включително и
"Декларация за несъвместимост" по чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗПКОНПИ,
изяснявайки, че на самата декларация е посочена датата, на която е
попълнена, в случая това е 02.11.2020 г., когато тя й били представена
заедно с другите документи от обв. М. А.-Р..
По този повод и съдът възприе обясненията на обв. А.-Р., че й
били представени доста документи, сред които и декларации, които
подписала в "***", без да й бъде обяснено какво подписва, както и че
сред тези документи била и декларация, в която пишело, че не е член
или съдружник в търговско дружество, която подписала без умисъл,
като в този смисъл сочи, че била забравила, че има фирма, която била
регистрирана преди доста години и нямала никаква дейност.
Съдът изгради своите изводи и възоснова на казаното от обв. А.-
Р., че след като разбрала, че има проблем, тъй като била подписала
грешно декларацията, веднага фирмата била прехвърлена на майка й.
Настоящият съдебен състав даде вяра и на заявеното от свид.
С.Г., че след това тя подготвила проекта на трудовия договор, заведен
впоследствие с № РД-02-16-916/05.11.2020 г., като същият бил
подписан на посочената дата, след което се изпраща в НАП
уведомление за сключения договор. В самия договор подържа свид. Г.
е записано, че служителят ще постъпи на работа на 10.11.2020 г., като
5

след постъпване на работа на А.- Р., тя занесла попълнената от нея
"Декларация за несъвместимост" по чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗПКОНПИ в
Инспектората към МРРБ, което се потвърждава и от показанията на
свид. М.Р. - ръководител "Инспекторат в МРРБ, като Г. изяснява, че с
това нейните задължения по отношение на тази декларация
приключили.
Не на последно място съдът кредитира като обективни и
показанията на свид. С.Г., че декларация била заведена с вх. № НС-
74/10.11.2020 г. в регистъра на Инспектората от служители на
инспектората, което се потвърждава и от поставения вх. номер на
декларацията.
Съдът изгради своите изводи и възоснова на показанията на
свид. С.Г., че те не слагат входящи номера на този тип декларации,
тъй като те се подават към Инспектората, но не кредитира
твърденията й, че впоследствие разбрала, че обв. М. А.-Р. е освободена
от заеманата длъжност поради несъвместимост, което обстоятелство
било установено от служители на инспектората, тъй като от друга
страна обв. А.-Р. изяснява в обясненията си, че работи в МРРБ, което
се потвърждава и от писмените доказателства по делото.
Настоящият съдебен състав кредитира като обективни и
показанията на свид. М.Р. - ръководител "Инспекторат" в
Министерство на регионалното развитие и благоустройството /МРРБ/,
съгласно които при изпълнение на възложените й правомощия по
Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобитото имущество и Наредба за организацията и реда за
извършване на проверка на декларациите и установяване на конфликт
на интереси (НОРИПДУКИ), служителите на Инспектората към
МРРБ извършват проверки за достоверността на декларираните факти
в декларациите за несъвместимост по чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗПКОНПИ,
които служителите на министерството са задължени да подават при
заемане на длъжността.
Настоящият съдебен състав даде вяра и на показанията на свид.
М.Р., че въпросните декларация се подават заедно с другите
документи в отдел "Управление на човешките ресурси" и след това от
този отдел постъпват в Инспектората при МРРБ, което както бе
посочено заявява и свид. Г., както и че те им дават входящ номер и
извършват проверка за истинността на декларираните факти и
обстоятелства.
Кореспондиращи с показанията на свид. С.Г. и с приложените по
делото писмени доказателства са показанията на свид. М.Р., че с
6

трудов договор № РД-02-16-916/05.11.2020 г. на длъжност
"контрольор в звено за осъществяване на контрол по програмите на
ТГС на ЕС и ИПП" в дирекция "Управление на териториалното
сътрудничество" при МРРБ била назначена обв. М.И.А. - Р., което се
потвърждава и от приложения по делото трудов договор, който съдът
също кредитира.
Съдът възприе и показанията на свид. М.Р., че документите във
връзка със заеманата длъжност, включително и "Декларация за
несъвместимост" по чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗПКОНПИ били подадени от
обв. М. А.-Р. пред свид. С.Г. - главен експерт в отдел "Управление на
човешките ресурси", което както бе посочено заявява и последната,
както и че впоследствие попълнената от А.-Р. декларация за
несъвместимост постъпила в Инспектората при МРРБ, където
получила вх. № НС-74/10.11.2020 г.
Настоящият съдебен състава възприе и съобщеното от свид.
М.Р., че не може да посочи на коя дата декларацията е представена
пред свид. Г., като на самата декларация е посочена дата 02.11.2020 г.,
както и че съгласно чл. 107а от КТ не може да бъде сключен трудов
договор за работа в държавната администрация с лице, което е
едноличен търговец, неограничено отговорен съдружник в търговско
дружество, управител, търговски пълномощник, търговски
представител, прокурист, търговски посредник, ликвидатор или
синдик, член на орган на управление или контрол на търговско
дружество или кооперация.
Не на последно място съдът изгради своите изводи и възоснова
на заявеното от свид. Р., че посочените декларации за несъвместимост
са еднотипни, като в т. 2 деклараторът изрично заявява, че не попада
в хипотезата на нито едно от посочените по горе обстоятелства, а така
също, че при извършената проверка в Търговския регистър се
установило, че обвиняемата М.И.А. - Р. към момента на извършване на
проверката е управител и едноличен собственик на капитала на "***"
ЕООД, с ЕИК ***.
Съдът кредитира като обективно изготвено и обосновано
заключението на графическата експертиза, съгласно което
ръкописните текстови в графите на представената за изследване
Декларация за несъвместимост по чл. 35, ал. 1, т.1 от ЗПКОНПИ
подписана от името на М.И.А. - Р. с дата 02.11.2020 г. са изписани от
М.И.А. - Р., като подписът находящ се в графа "Декларатор" е положен
от М.И.А. - Р..
Настоящия съдебен състав обоснова изводите си и възоснова на
7

приложените по делото писмени доказателства - Удостоверение изх.
№ 20201125145417/25.11.2020 г. от Агенция по вписванията -
Търговски регистър по партидата на "***" ЕООД, ЕИК ***, справка за
съдимост на обв. М.И.А. - Р. и др.
От правна страна
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
обвиняемата М. И. А.-Р. е осъществила формално състава на
престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК.
От обективна страна, на 02.11.2020 г. в гр. ***, ул. "***" № 17-19
в отдел "***", дирекция "Административно обслужване и ***" при
Министерство на регионалното развитие и благоустройството, пред
С.К.Г. - главен експерт в отдел "***", дирекция "Административно
обслужване и ***" при Министерство на регионалното развитие и
благоустройството, обв. М. А.-Р. е потвърдила неистина в писмена
Декларация за несъвместимост по чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗПКОНПИ във
вр. с чл. 107а, ал. 1 и ал. 3 от КТ и параграф 1, т. 7 от допълнителните
разпоредби на ЗПКОНПИ заведена с вх. № НС-74/10.11.2020 г., която
по силата на закон - чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗПКОНПИ се подава пред
орган на властта - Министъра на регионалното развитие и
благоустройството за удостоверяване истинността на някои
обстоятелства - че М.И.А. - Р. не е управител на търговско дружество,
като към момента на подаване на декларацията същата е била
управител на "***" ЕООД, с ЕИК ***.
От субективна страна деянието е извършено от обвиняемата
М.И.А. - Р., при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.
2 от НК.
От друга страна обаче, с оглед фактическите данни по делото,
съдът намира, че в случая са налице предпоставките на чл. 9, ал. 2 от
НК по отношение на деянието по чл. 313, ал.1 от НК, извършено от
обвиняемата М.И.А. - Р., тъй като същото макар формално и да
осъществява признаците на предвидено в закона престъпление,
поради своята малозначителност е с явно незначителна степен на
обществена опасност и в този смисъл не е престъпно.
В тази насока и на първо място следва да се отбележи, че
от събраните по делото доказателства, се установява, че обвиняемата
М.И.А. - Р. се е явила на конкурс за позиция в Министерство на
регионалното развитие и благоустройството и била одобрена за
работата, за която кандидатствала и от "***" на МРРБ й изпратили
набор от документи, които трябвало да бъдат подписани и декларации,
8

една от които била процесната "Декларация за несъвместимост" по
чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗПКОНПИ във вр. с чл. 107а, ал. 1 и ал. 3 от КТ и
параграф 1, т. 7 от допълнителните разпоредби на ЗПКОНПИ, които
обв. А.-Р. попълнила и подписала автоматично в сградата на МРРБ,
без да отрази в посочената декларация, че е управител и едноличен
собственик на капитала на "***" ЕООД, с ЕИК ***, тъй като това
дружество само било на нейно име, регистрирано отдавна и същото
не извършвало дейност.
Установи се също така, че след като обв. А.-Р. разбрала, че има
проблем, веднага предприела действия и фирмата била прехвърлена на
нейната майка и същата към момента работи в МРРБ, като липсват
данни за настъпили вредни последици от осъщественото от обв. А.-Р.
деяние, макар че същото е формално по своята същност. Тези
обстоятелства, в своята съвкупност определят извършеното от М.И.А.
- Р. деяние, като такова, което се обхваща от разпоредбата на чл. 9, ал.
2 от НК.
Не на последно място следва да се посочи също така, че при
определяне дали едно деяние е малозначително, водещо значение има
обществената опасност на същото. Разбира се на тази плоскост следва
да се преценява и обществената опасност на самият деец, но
последната представлява вторичен критерий за оценка на степента на
обществена опасност на деянието, която е водеща, и в случая, с оглед
осъщественото от обв. М.И.А. - Р., не се налага спрямо същата да бъде
въздействано с мерките на наказателната репресия.
С оглед на изложеното и настоящият съдебен състав призна
обвиняемата М.И.А. - Р. за невиновна по повдигнатото й обвинение за
престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК и на основание чл. 378, ал. 4, т. 2
от НПК и чл. 9, ал. 2 от НК я оправда за същото, поради
малозначителност на деянието, който признак игнорира същото като
престъпление.
По разноските:
С оглед изхода на делото, предвид, че обв. М.И.А. - Р. бе
оправдана по повдигнато й обвинение по чл. 313, ал. 1 от НК, на
основание чл. 190, ал.1 от НПК, съдът постанови направените по
делото разноски да останат в тежест и за сметка на Държавата.
По тези съображения съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
9

Номер на акта:	2840
Дата:	18 август 2025 г. (в сила от 1 юли 2023 г.)
Съдия:	Чавдар Александров Костов

Дело:	20211110215867
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	16 ноември 2021 г.

Решение по НАХД №15867/2021 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите