Р Е Ш Е Н И Е
Номер 250/09.07. Година 2020 Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишки районен съд Втори наказателен състав
На осми юли Година 2020
В публично заседание в следния състав:
Председател: Петя Котева
Секретар: Даниела Благоева
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело № 00685 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 34-0000141 от 30.10.2019 г., издадено от началник на Областен отдел „Автомобилна администрация” (ОО „АА”) Перник, с което на Л.В.Г., ЕГН ********** на основание чл. 93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтПр) е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв (две хиляди лева) за нарушение на чл. 58, ал.1, т.3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, издадена от МТС.
По изложени в жалбата доводи жалбоподателят Л.В.Г. моли НП да бъде отменено, като релевира възражения за издаването му при допуснати съществени процесуални нарушения на процесуални правила и в нарушение на материалния закон. Не участва в хода на съдебното производство, за което е редовно призован, като не се представлява и от свой процесуален представител.
Въззиваемата страна ОО „АА” Перник– редовно призована, не изпраща представител за съдебно производство.
Съдът, след като обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира за установено следното:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок и от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество последната е неоснователна.
От фактическа страна:
На 16.10.2019 г. при управление на влекач Скания, кат.3 с рег. № *******и прикачено към него полуремарке Шмитц с рег. № *******по Автомагистрала Струма Л.В.Г. бил спрян за проверка в района на 15-ти км, преди трети тунел, намиращ се на територията на общ. Перник от св. К.Г.Г.В. и И.Б.Г., които изпълнявали служебните си задължения като инспектори в ОО „АА” Перник. Въз основа на представените от водача документи контролният орган установил, че водачът осъществява международен превоз на товари, но същият не разполагал с удостоверение за психологическа годност, което било задължително, с оглед чл.58, ал.1, т.3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. Чрез служебна проверка в регистъра за психологическите изследвания на водачите св. К.В. установил, че лицето не притежава такъв документ, поради което неговия колега И.Б.Г. (който към момента на провеждането на съдебното производство е починал) съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия А-2018, бл. № 264521 от 16.10.2019 г., с който отговорността на Л.Г. била ангажирана за нарушение по чл. 58, ал.1, т.3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. Актът бил предявен на водача, който се запознал с него и го подписал без възражения, като не депозирал и писмени такива в 3-дневния срок по чл. 44 ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН административнонаказващият орган (АНО) издал атакуваното НП № 34-0000141 от 30.10.2019 г., след като на същата дата се уверил след нова справка в регистъра на психологическите изследвания на водачите, че нарушителят няма издадено удостоверение за психологическа годност, като наложил на Л.В.Г. на основание чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАвтПр административно наказание глоба в размер на 2000 лв за нарушение на чл. 58, ал.1, т.3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г.
Процесното НП било връчено на жалбоподателя на 22.01.2020 г.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена след преценката на свидетелските показания К.В., които кореспондират с приетите по реда на чл. 84 от ЗАНН, вр. с чл. 283 от НПК писмени доказателства: АУАН серия А-2018, бл. № 264521 от 16.10.2019 г., извлечение от регистъра на психологическите изследвания на водачите, заповед № РД-08-249 от 15.05.2015 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, писмо изх. № 11-00-84 от 04.06.2020 г. на Областно пътно управление Перник, заповед № 1003от 30.09.2019 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”.
От правна страна:
При извършената служебна проверка за законосъобразност, настоящият състав намери, че АУАН и процесното НП са съставени от органи в кръга на тяхната материална компетентност, като същевременно при описанието на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено и посочването на нарушените законови разпоредби са спазени императивните изисквания съответно на чл. 42 т.4 и 5 от ЗАНН и на чл. 57 ал.1 т.5 и 6 от ЗАНН. Обвинението е точно, ясно и разбираемо формулирано. Отразените фактически обстоятелства покриват изцяло обективните признаци на административното нарушение, вменено във вина на жалбоподателя, като същото е правилно законово квалифицирано.
Не се спори между страните, че към момента на проверката, извършена от контролния орган, жалбоподателят е изпълнявал служебните си задължения, като шофьор на влекач Скания, кат.3 с рег. № *******и прикачено към него полуремарке Шмитц с рег. № ******, с което е извършвал международен превоз на товари.
Съгласно чл. 58, ал.1, т.3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. при извършване на международен превоз на товари водачът на превозното средство трябва да притежава валидно удостоверение за психологическа годност, за да докаже психологическа годност по смисъла на Наредба № 36 от 15.05.2006 г., издадена на основание чл. 152, ал.1, т.2 от ЗДвП. Съдът приема, че с установените факти при извършената проверка на 16.10.2019 г. е налице извършено от жалбоподателя нарушение именно на разпоредбата на чл. 58, ал.1, т.3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. Несподеляемо е възражението за неправилно приложение на материалния закон, предвид твърдението, че се касае за нарушение на Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания, тъй като същата регламентира начина на издаване и реквизитите на това удостоверение. Задължението на жалбоподателя, като водач на пътно превозно средство, извършващо международен превоз на товари, да притежава удостоверение за психологическа годност е императивно регламентирано именно във вменената за нарушена от него разпоредба на чл. 58, ал.1, т.3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г.
Съдът не споделя и направеното възражението за неправилно приложение на санкционната разпоредба, тъй като констатираното нарушение на жалбоподателя е свързано с осъществяван от Л.Г. международен превоз на товари, поради което и не може да бъде санкциониран на посочената от него като основание разпоредба на чл. 178в, ал.5 от ЗДвП, която безспорно предвижда по-леко наказание, тъй като издадената Наредба № 11 от 31.10.2002 г. е подзаконов нормативен акт по приложението на ЗАвтПр, а не на Закона за движението по пътищата (ЗДвП), поради което е недопустимо за нарушение на конкретна разпоредба от посочената наредба да се приложи санкционна норма на ЗДвП.
Не на последно място следва да бъде отбелязано, че извършването на международен превоз е правно-регламентирана дейност, като притежаването на удостоверение за психологическа годност има за цел да установи психологическата годност на водачите на моторни превозни средства ката гаранция за безопасност на пътното движение, включително здравето и живота на самия водач, поради което и извършването на международен превоз без валидно удостоверение е нарушение с висока степен на обществена опасност. Същото е формално и самото му осъществяване е достатъчно и без настъпването на вредни последици. В случая се касае за типично за вида си деяние, което не разкрива по-ниска степен на опасност в сравнение с други нарушения от същия вид, поради което и не е налице хипотезата на маловажен случай, поради което и не следва да намери приложение чл. 28 от ЗАНН.
По вида и размера на наказанието:
За посоченото нарушение наказващият орган правилно е ангажирал административнонаказателната отговорност на водача, извършващ международния превоз, прилагайки санкционната разпоредба на чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвтП. Наказанието е определено в закона в абсолютен размер от 2000 лв, при първо нарушение, каквото е наложено на жалбоподателя, поради което е законосъобразно.
С оглед гореизложеното съдът намира, че при издаването на обжалваното НП не е допуснато съществено нарушение на процесуалния и материалния закон, поради което прие, че е законосъобразно, което води до неговото потвърждаване.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно наказателно постановление № 34-0000141 от 30.10.2019 г., издадено от началник на Областен отдел „Автомобилна администрация” Перник, с което на Л.В.Г., ЕГН ********** на основание чл. 93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв (две хиляди лева) за нарушение на чл. 58, ал.1, т.3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, издадена от МТС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава дванадесета от АПК.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИЕ