РЕШЕНИЕ
№ 853
гр. Пловдив, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20225300501031 по описа за 2022 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано по въззивна жалба, подадена от „Еко Садина“ ООД, ЕИК
*********, против решение № 2229/24.11.2021 г., постановено по гр.д. №
16844/2020 г. , по описа на Пловдивски районен съд, с което жалбоподателят
е осъден да заплати на ЕТ"М.-***-Г.Г.", ЕИК ***, сумата от 1 651,16 лева с
ДДС представляваща дължима и неизплатена сума по Фактури № *** г. и №
*** г. издадени въз основа на неформален договор за продажба на горива;
72,61 лева законна лихва за забава по отношение на процесната главница от 1
651,16 лева, считано от датата последваща падежа на плащане на всяка
фактура, до завеждане на исковата молба – 15.12.2020 г.; както и законна
лихва върху главницата от 1 651,16 лева, считано от датата на подаване на
исковата молба – 15.12.2020 г. до окончателното изплащане.
Във въззивната жалба са релевирани подробни оплаквания за
неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Искането
към въззивния съд е за неговата отмяна и постановяване на ново по
1
съществото на правния спор, с което исковите претенции да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемия ЕТ"М.-***-Г.Г.", в който се взема становище за нейната
неоснователност и се настоява за потвърждаване на първоинстанционното
решение.
От жалбоподателя „Еко Садина“ ООД, ЕИК *********, е подадена
въззивна жалба и против решение № 562/21.02.2022 г. по гр.д. 16844/2020 г.,
по описа на Районен съд - Пловдив в частта, с която първоинстанционният
съд е оставил без уважение искането на въззивната инстанция да извърши
поправка на Решение № 2229/24.11.2021 г. относно твърдяната ОФГ в
диспозитива при описанието на сумите и процесните фактури, за които съдът
е уважил исковите претенции.
Във въззивната жалба са релевирани оплаквания за неправилност на
решение № 562/21.02.2022 г. в обжалваната му част. Искането към въззивния
съд е за неговата отмяна и постановяване на ново, с което да бъде поправена
допуснатата в първоинстанционното решение очевидна фактическа грешка.
В писмения си отговор ответникът по въззивната жалба ЕТ"М.-***-
Г.Г.", взема становище за нейната неоснователност. Сочи, че
първоинстанционният съд правилно е отказал да поправи твърдяната от
въззивния съд грешка в диспозитива на постановеното решение, поради което
настоява за неговото потвърждаване.
Пловдивският окръжен съд констатира,че въззивните жалби са
подадени в срока по чл.259,ал.1 от ГПК;изхождат от лигитимирана страна и
откъм съдържание и приложение са редовни, поради което се явяват
допустими.
С оглед извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК,
настоящият съдебен състав констатира, че първоинстанционните решение са
валидни, но недопустими. Предвид задължителните указания дадени в т.7 на
Тълкувателно решение № 2 от 02.07.2004 г. на ВКС по тълк.гр.д. № 2/2004 г.
на ОСГК и ТК, недопустимостта е порок на обжалваното решение, който и
без да е заявен изрично във въззвината жалба, може да бъде констатиран
служебно от въззивния съд, т.е. произнасянето на контролния съд е по
2
основателността на подадената жалба, поради което актът по допустимостта
на производството ще бъде решение, а не определение.
Недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при
които делото може да се реши по същество. Липсата на положителна или
наличието на отрицателна процесуална предпоставка прави решението
недопустимо. Такова е решение, постановено въпреки липсата на право на
иск или ненадлежното му упражняване, ако съдът е бил десезиран или е
разгледал и се е произнесъл по непредявен иск.
В настоящия случай Пловдивският районен съд е сезиран с четири
обективно кумулативно съединени искови претенции с правна квалификация
чл. 327,ал.1 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, които ищецът ЕТ"М.-***-Г.Г." ЕИК
***, е предявил против ответника „Еко Садина“ ООД, ЕИК ********* , за
осъждането му да заплати неизплатената цена по сключени между страните
неформални договори за покупко- продажба на горива , ведно с обезщетение
за забавено плащане на продажната цена и в размери съответно: сумата от
721,02 лева по Фактура № ***г. , ведно с обезщетение за забавеното й
плащане в размер на 33,65 лева за периода от 29.06.2020г. до 13.12.2020г. ;
сумата от 930,14 лева по Фактура № ***г., ведно с обезщетение за забавеното
й плащане в размер от 38,96 лева за периода от 15.07.2020г. до 13.12.2020г.
С обжалваното решение № 2229/24.11.2021 г. районният съд е разгледал
и уважил искове за заплащане на сума от 1 651,16 лева с ДДС- дължима и
неизплатена по Фактури № *** г. и № *** г. , на сума от 72,61 лева- законна
лихва за забава по отношение на процесната главница от 1 651,16 лева,
считано от датата последваща падежа на плащане на всяка фактура, до
завеждане на исковата молба – 15.12.2020 г.
Такива искове обаче не са били предявени по делото от ищеца. Както
се каза, предявени са четири обективно кумулативно съединени искове за
неизплатена продажна цена по сключени между страните неформални
договори, обективирани в посочените 2 бр. данъчни фактури и присъждане
на мораторни лихви, дължими поради забава в плащането на главниците по 2
броя данъчни фактури, всеки от които искове е индивидуализиран с размер и
период, като периодите по отношение на вземането за мораторна лихва за
забавеното плащане на всяка отделна главница по всяка фактура са различни
с оглед началната им дата на забава.
3
В хипотеза на обективно съединени облигационни претенции , макар и
на едно и също правно основание/ чл. 327,ал.1 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД / между
едни и същи страни , но досежно отделни договори , с различни падежи на
задължението и период на забавата , произнасянето от страна на решаващия
съд един единствен общ диспозитив за уважаване на претенциите по чл.
327,ал.1 ТЗ и по исковете по чл. 86 ЗЗД , е толкова съществено нарушение на
процесуалните правила- чл.235 ал.1-4 ГПК и чл. 236 ал.1 и 2 ГПК във вр. с чл.
5 предл. първо, ГПК, чл.6 и чл. 7 ал.1 ГПК, обуславящо процесуална
недопустимост на съдебното решение след като не е ясно по кой от всеки
един от исковете е налице произнасяне в рамката на заявеното искане.
Не може да се сподели тезата на защитата на ЕТ"М.-***-Г.Г."- адв. П.,
че след като в мотивите на решението първоинстанционният съд е формирал
извод за основателност на исковете в конкретен размер и период, то не е
необходимо същото да намери и израз в диспозитива на решението.
Обстоятелството, че ищцовата страна е била удовлетворена от правния
резултат , уважени искове с постановен позитивен резултат , не може да
санира порока на съдебното решение , при условие, че противната страна е
подала въззивна жалба срещу решението.
Именно с посочените по горе разпоредби на ГПК законодателят
задължава съда с диспозитива на решението си да посочи дали е основателно
заявеното искане и в какъв размер, съобразно рамката на заявена претенцията.
Постановеният общ диспозитив изключва възможността при проверка
законосъобразността на решението да се провери дали уважената част , респ.
неуважената част от иска е съобразена с предметната рамка на заявената
претенция т.е. е дали е съобразен този диспозитив с искането/ петитума/,
събраните доказателства и установените правно релевантни факти.
Горното се налага и за формиране сила на пресъдено нещо в отношения
между страните, тъй като само диспозитивът на решението формира такава,
но не й неговите мотиви. Мотивите не са част от решението, макар да са
материализирани заедно с него в един и същи акт.
Ето защо решение № 2229/24.11.2021 г., постановено по гр.д. №
16844/2020 г. , по описа на Пловдивски районен съд следва да се обезсили, а
делото следва да се върне на първостепенния съд за произнасяне по
предявените обективно съединени искове.
4
Недопустимо се явява и решение № 562/21.02.2022 г. по гр.д.
16844/2020 г., по описа на Районен съд - Пловдив в частта, с която
първоинстанционният съд е: “оставил без уважение искането на въззивната
инстанция да извърши поправка на Решение № 2229/24.11.2021 г. относно
твърдяната ОФГ в диспозитива при описанието на сумите и процесните
фактури, за които съдът е уважил исковите претенции“.
Въззивният съд не е страна в процеса. Въззивният съд е арбитър, той е
втора инстанция по същество на правния спор и проверява допустимостта и
правилността на решението на първоинстанционния съд в обжалваната
част.Въззивният съд не „отправя искания“ до първата инстанция, а дава
задължителни указания по приложение на материалния и процесуалния
закон,както в случая до районния съд да поправи допуснатата очевидна
грешка в решението си, които задължителни указания долустоящият съд е
отказал да изпълни, третирайки въззивния съд като страна в процеса.
При това положение постановеното от ПдРС решение № 562/21.02.2022
г. също се явява недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено.
Първоинстанционният съд следва да се произнесе по отговорността за
разноски, в т. ч. и пред настоящата инстанция, съобразно разрешението на
спора в производството за ново разглеждане на делото.
Ръководен от гореизложеното и на основание чл.270, ал.3, предл.3 от
ГПК, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 2229/24.11.2021 г., постановено по гр.д. №
16844/2020 г. , по описа на РС-Пловдив, ХIII гр.с.
ОБЕЗСИЛВА Решение № 562/21.02.2022 г., постановено по гр.д. №
16844/2020 г. , по описа на РС-Пловдив, ХIII гр.с.
ВРЪЩА делото на Пловдивския районен съд за ново разглеждане от
друг състав на същия съд и произнасяне по предявените искове.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6