№ 47
гр. гр. Д. , 24.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на девети юни, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Десислава Б. Николова
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело
№ 20213200500231 по описа за 2021 година
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е
въззивна жалба от Община-гр.Д. срещу решение №260259/18.11.2020 г. по
гр.д.№4379/2019 г. на Д.кия районен съд,с което въззивникът е осъден да
заплати на ЗАД ”Булстрад Виена иншурънс груп” със седалище и адрес на
управление:град С.,пл.”П.” №*,ЕИК *********,представлявано от И.И.Г. и
П.А.Ш.,сумите:1./3 464,78 лева,представляваща заплатено застрахователно
обезщетение,от които 3 432,78 лева части за подмяна и 32 лева за монтаж и
демонтаж,по застраховка „Автокаско” на собственика „Изида” ООД на л.а.
марка “М.”,модел “СLS 63 DMG 4 MATIC”,с рег. № ***,по щета
№470418191918412,за вредите при ПТП на 07.04.2019 г. в град Д.,ул.”Ц.П.”
до училище „Х.Б.”,причинени на автомобила след попадането му в
необезопасен и несигнализиран изрязан пътен участък на общински
път,ведно с обезщетение по чл.86 ал.1 от ЗЗД в размер на законна лихва за
забава върху главницата за периода от 09.12.2019 г.-датата на завеждане на
исковата молба,до окончателното изплащане на сумата;2./911,12
1
лева,представляващи сторените разноски.Решението е постановено при
участието на „Хидрострой”АД със седалище и адрес на управление:град
С.,район „К.С.”,ул.”Ш.П.” №**-**,ЕИК *********,представлявано от
изп.директори Н.К.П. и Ж.И.Н.-заедно и поотделно,като трето лице-помагач
на страната на ответника Община-гр.Д..Настоява се от въззивника за отмяна
на първоинстанционното решение като неправилно,респ. за отхвърляне на
иска.Атакуваното решение било неправилно,тъй като съдът необосновано
приел,че механизмът на ПТП е доказан,кредитирайки заключението по
САТЕ,декларацията на водача на увредения автомобил и свидетелските
показания на водача.Декларацията за настъпване на застрахователното
събитие,подписана от водача,била оспорена още с отговора на исковата
молба,но съдът не изпълнил задълженията си по чл.193 от ГПК да извърши
проверка на оспорения документ.Последният удостоверявал изгодни за
издателя си факти и не се ползвал с обвързваща съда материална
доказателствена сила,а съставлявал единствено доказателство за авторството
на изявлението.Неправилно било кредитирано заключението по САТЕ,което
било изготвено единствено по данни на ищеца и въз основа твърденията на
водача на МПС.Не бил правилен и изводът,че не е налице съпричиняване от
страна на водача,който забелязал препятствието в последния момент,а тъй
като ПТП се случило в светлата част на деня,то било очевидно,че водачът бил
допринесъл за настъпване на ПТП поради движение с несъобразена
скорост.Въззивникът не споделя извода на съда за неоснователност на
възражението,че отговорност за вредите се носи не от въззивника,а от третото
лице-помагач „Хидрострой“ АД,което при извършване на СМР по проекта за
водния цикъл на града не изпълнило задълженията си като строител да
обезопаси и сигнализира пътния участък.Въззивникът претендира
присъждане на разноски за двете инстанции.
В писмен отговор и молба,депозирана в хода на въззивното
производство,въззиваемата страна ЗАД ”Булстрад Виена иншурънс груп”-
гр.С. изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за
потвърждаване на обжалваното решение.Претендира сторени от нея разноски
в настоящата инстанция.
Третото лице-помагач „Хидрострой”АД-гр.С. не е подало отговор на
жалбата и не изразява становище по нейната допустимост и основателност.
2
Като постави на разглеждане въззивната жалба,Д.кият окръжен съд
установи следното:
Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от
ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на
23.11.2020 г.,а жалбата е подадена на 04.12.2020 г. при изтекъл за страната
срок за въззивно обжалване на 07.12.2020 г./.Жалбата е процесуално
допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице-
страна в производството по делото-с правен интерес от атакуване на
неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по
същество,същата е неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен
състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата
форма,мотивирано и разбираемо.Същото е и допустимо като постановено по
предявения допустим иск.По същество решението е и правилно,като
съображенията за този извод са следните:
Гр.д.№4379/2019 г. на ДРС е образувано по повод искова молба,с която е
предявен иск на основание чл.410 ал.1 т.2 от КЗ във връзка с чл.49 ал.1 от ЗЗД
от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“-гр.С. срещу Община-гр.Д.,с който
се настоява за осъждане на ответната Община да заплати на ищцовото
дружество сума в размер на 3 464,78 лв,представляваща изплатено от
последното застрахователно обезщетение по застраховка „Автокаско” на
собственика „Изида” ООД за лек автомобил марка “М.”,модел “СLS 63 DMG
4 MATIC”,с рег. №***,по щета №470418191918412,за вредите при ПТП на
07.04.2019 г. в гр.Д.,ул.”Ц.П.” до училище „Х.Б.”,причинени на автомобила
след попадането му в необезопасен и несигнализиран изрязан пътен участък
на общински път,като на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД е претендирано и
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху
главницата,считано от датата на предявяване на иска 09.12.2019 г.,до
окончателното изплащане на сумата.
Искът произтича от следните обстоятелства,изложени в исковата молба:
Сочи се,че при ПТП,настъпило на 07.04.2019 г. в гр.Д. по ул.”Ц.П.“
срещу ОУ „Х.Б.“,при управление от водача Е.Д.И. на лек автомобил марка
3
“М.”,модел “СLS 63 DMG 4 MATIC”,с рег. №***-собственост на „Изида“
ООД,автомобилът преминал през несигнализиран и необезопасен изрязан
участък на пътното платно.При настъпилото събитие били увредени предна
лява и предна дясна джанти.По сключен договор за застраховка „Булстрад
Каско Стандарт“ ищцовото дружество изплатило на собственика на увредения
автомобил обезщетение в размер на 3 464,78 лв на 12.07.2019 г.Претендира се
осъждане на Община-гр.Д. да заплати на ищцовото дружество горната
сума,като отговорността на ответника се мотивира като такава по чл.49 от
ЗЗД.
В срока по чл.131 ал.1 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
Община-гр.Д.,в който искът се оспорва като неоснователен.Оспорва се
механизмът на настъпване на ПТП,като се навежда,че липсвали данни за
момента на настъпване на ПТП,за местоположението,размерите и
дълбочината на твърдяния необезопасен участък,за посоката на движение на
автомобила и състоянието на пътния трафик,за скоростта на движение на
МПС при настъпване на ПТП.Мястото на произшествието не било посетено
от контролните органи на МВР и не бил съставен протокол за ПТП,като
настъпването на щетите се твърдяло единствено от водача на МПС и един
свидетел на събитието.Декларацията на водача за настъпване на
застрахователното събитие била документ с частен характер,който нямал
обвързваща съда доказателствена сила.Заявява се възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на
автомобила,като се твърди,че същият не е съобразил скоростта на движение с
актуалната пътна обстановка.Излагат се и доводи за евентуално причиняване
на вредите от третото лице „Хидрострой“ АД-гр.С.,ако се установи,че по
процесната улица на посочената дата са били извършвани дейности по проект
„Воден цикъл“,свързани с прокопаване на пътната настилка.Именно
посоченото дружество поело задължение по договор за обществена поръчка
№ДОП-52/12.05.2017 г. да взема необходимите мерки за опазване на
пътищата по време на строителството и сигурността на пътния трафик,както и
да поставя предупредителни знаци съобразно нормативните изисквания,които
задължения не са били изпълнени от него.
Не е спорно по делото,че процесният автомобил е бил застрахован при
ищеца по застраховка „Каско“ с действие към датата на твърдяното
4
ПТП,както и че ищцовото дружество-застраховател е изплатило
застрахователно обезщетение за увреденото МПС в посочения
размер.Съгласно застрахователна полица №47041817224000030 със срок на
действие за периода 18.08.2018 г.-18.08.2019 г. между ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“-гр.С. и „Изида“ ООД-гр.Д. е сключен договор за
застраховка „Каско“ за лек автомобил с марка “М.”,модел “СLS 63 DMG 4
MATIC”,с рег. №***.На 08.04.2019 г. лицето Е.Д.И. в качеството на водач на
процесното МПС подава пред ищцовото дружество заявление за изплащане
на застрахователно обезщетение и попълнена декларация за настъпване на
застрахователно събитие,в които се посочва,че на 07.04.2019 г. при движение
по ул.„Ц.П.“ в гр.Д.,управлявайки процесния автомобил,е преминал през
напречно прорязана ивица на пътното платно,при което на автомобила са
нанесени следните щети:повредени предни лява и дясна джанти.По
образувана преписка при ищеца е изплатено застрахователно обезщетение в
размер на 3 464,78 лв.Плащането е удостоверено с платежно нареждане от
12.07.2019 г. /на лист 25 от делото на ДРС/.
По делото са спорни всички факти и обстоятелства относно настъпването
на процесното ПТП на посочената дата и място,механизма на ПТП,стойност
на нанесената щета,наличие на съпричиняване от страна на водача на
МПС.Тежестта за доказване наличието на елементите от фактическия състав
на чл.49 от ЗЗД е изцяло на ищеца по делото.В тежест на последния е да
установи,че вредата е следствие от противоправни действия/бездействия на
длъжностни лица при Община-гр.Д. или трети лица,на които ответната
Община е възложила в качеството си на собственик на улицата да реализират
изпълнение на задълженията й по закон за надзор над улицата,нейната
поддръжка и ремонт,обозначаване с необходимите пътни знаци,включително
обозначаване на възникналото препятствие на пътя.Ищецът следва да сочи
доказателства за настъпилото ПТП,механизма на ПТП,наличието на
причинно-следствената връзка между виновно противоправно
действие/бездействие на длъжностни лица при ответната Община или на
трети лица по възлагане от последната и причинените по процесния
автомобил щети,вида на щетите и размера на претендираното за тях
обезщетение.В тежест на ответника Община-гр.Д. е да докаже твърденията си
за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на МПС и за вина за
5
настъпване на вредите на трети лица,които са извън кръга на лицата,на които
Общината е възложила работата.Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД
възложителят на някаква работа отговаря за вредите,причинени от
изпълнителя при или по повод изпълнението на тази работа.От съдържанието
на тази норма следва извод,че тя се намира в отклонение от общия принцип
на деликтната отговорност,прогласен с разпоредбата на чл.45 от ЗЗД,за
задължението да се поправят виновно причинените вреди,т.е. отговорността
по чл.49 от ЗЗД е акцесорна и има т.нар. обезпечително-гаранционна
функция,тъй като тя е отговорност за чужди противоправни и виновни
действия и бездействия и е различна от договорната и деликтната,тъй като
настъпва в резултат на виновно причинени вреди от страна на натовареното
лице при или по повод изпълнението на възложената му работа.Спецификата
на отговорността по чл.49 от ЗЗД във връзка с чл.45 от ЗЗД спрямо тази по
чл.50 от ЗЗД е тази,че по първия текст отговорността настъпва от виновните
действия или бездействия на този,който борави с вещта,докато увреждането
по чл.50 от ЗЗД настъпва от специфичната вредоносна проява на вещта /в тази
насока т.3 от Постановление №4/30.10.1975 г. на Пленума на ВС,т.2 от
Постановление №17/18.11.1963 г. на Пленума на ВС/.Основната отклика
между отговорността по двата текста е в това вещта,от която са произлезли
вредите,дали е могла да бъде обезопасена-при невъзможност за
обезопасяване отговорността е по чл.50 от ЗЗД,а при такава възможност-по
чл.45 от ЗЗД,респ. чл.49 от ЗЗД.Изложените от ищеца обстоятелства в случая
касаят вреди от изрязан участък на пътното платно,който не е естествено
присъщо свойство на вещта,а възниква като препятствие вследствие
необезопасяването на улицата-неизпълнение на задълженията по поддържане
и ремонт на улицата,поради което отговорността на Общината е именно по
чл.49 от ЗЗД.
Община-гр.Д. е собственик на процесната улица,находяща се в пределите
на гр.Д..Съгласно разпоредбата на чл.8 ал.3 от Закона за пътищата
общинските пътища са публична общинска собственост.Според разпоредбата
на чл.31 от Закона за пътищата изграждането,ремонтът и поддържането на
общинските пътища се осъществява от общините.В този смисъл именно
Община-гр.Д. е пасивно легитимирана да отговаря по предявения
иск.Ищцовото застрахователно дружество е активно легитимирано да
6
предяви иска по смисъла на чл.410 ал.1 от Кодекса за
застраховането.Съгласно цитираната разпоредба с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски,направени за неговото определяне,срещу:1.причинителя на
вредата,в това число в случаите на вреди,произтичащи от неизпълнение на
договорно задължение,или 2.възложителя за възложената от него на трето
лице работа,при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от
ЗЗД,или 3.собственика на вещта и лицето,което е било длъжно да упражнява
надзор върху вещта,причинила вреди на застрахования по чл.50 от ЗЗД.В
случая е налице хипотезата на чл.410 ал.1 т.2 от КЗ.Тъй като застрахователят
е възстановил вредите на увредения до размера на застрахователното
обезщетение в границите на застрахователната сума,има право да иска от
причинителя им това,което е платил.
При настъпване на процесното ПТП действително не е бил съставен
протокол за ПТП от оторизираните органи на МВР,както навежда Община-
гр.Д..Такъв протокол обаче не е следвало да се съставя съобразно
регламентацията в нормативната уредба,доколкото не са били налице
предпоставките на чл.125 от ЗДвП,при които службите за контрол на МВР
задължително посещават мястото на ПТП.В контекста на чл.125 т.8 от ЗДвП
следва да се посочи,че в случая се касае за произшествие с един участник,но
МПС е било в състояние да се придвижи на собствен ход вследствие
причинените му вреди.Така и съобразно чл.6 т.4 от Наредба №Iз-
41/12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за
информиране между МВР,Комисията за финансов надзор и ИЦ към
Гаранционния фонд,обн.ДВ,бр.8/30.01.2009 г.,не се посещават от органите на
МВР-„Пътна полиция“ и не се съставят документи за повреди на МПС,които
не са причинени от друго ППС,каквато е настоящата хипотеза.
Ответникът Община-гр.Д. оспорва верността на подадените до
застрахователя от водача на процесното МПС заявление и декларация,които
представляват частни свидетелстващи документи,удостоверяващи изгодни за
издателя си обстоятелства,поради което и не се ползват с обвързваща съда
материална доказателствена сила.Истинността им обаче може да бъде
удостоверена с други доказателствени средства.Разпитан е по делото като
7
свидетел водачът на МПС Е.Д.И.,чиито показания подкрепят обективираните
в оспорените документи факти относно времето,мястото и механизма на
настъпване на ПТП.Свидетелят И. е категоричен,че автомобилът се е движил
бавно със скорост максимум 40 км/ч,която е допустима в рамките на
града,като по-висока не е била възможна,тъй като районът се намира до ОУ
„Х.Б.“,където често пресичат деца,а и имало пешеходна пътека.Скоростта е
била съобразена с обстановката на пътя-участък до училище и налична
пешеходна пътека.Свидетелят И. споделя,че времето било влажно и
процесният „трап“ не бил видим,въпреки че събитието се случило в светлата
част на деня.Същият нямал възможност да избегне препятствието,което
представлявало ивица с ширина 40-50 см,прокопана напречно на улицата от
край до край.След преминаване на изрязания участък автомобилът
продължил,но впоследствие се почувствали повредите-автомобилът станал
небалансиран,започнал „да бие“,имало отражение върху волана.Свидетелят
твърди,че по улицата нямало пътна сигнализация за процесното препятствие.
Посоченият от водача механизъм на ПТП е потвърден и от заключението
на вещото лице Е.Ж. по допуснатата от районния съд съдебно-автотехническа
експертиза.Експертът е достигнал до извод,че описаният механизъм обуславя
настъпването на процесните повреди по автомобила.Същият е изчислил,че за
отстраняване на повредите е бил необходим ремонт на стойност 3 464,78
лв,от които стойност на повредените джанти 3 432,78 лв и стойност на вложен
труд за ремонта 32 лв.Така платеното от ищцовото дружество
застрахователно обезщетение съответства на дължимата за цялостния ремонт
сума.В този смисъл искът с предмет регрес на застрахователното обезщетение
е доказан по размер.
Съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на МПС не
е доказано.Според свидетелските показания автомобилът се е движел бавно
по улицата,но водачът не е могъл да избегне попадането в процесната
прорязана ивица,тъй като тя е обхващала цялото пътно платно по неговата
ширина.Липсвали са пътни знаци,обозначаващи препятствието по
улицата.Наличието на такива не е доказано от ответната Община.Ответната
Община твърди,че във връзка с осъществяване на проект по водния цикъл на
града е била въведена временна организация на движението по ул.“Ц.П.“.В
тази връзка представя договор за възлагане на обществена поръчка №ДОП-
8
52/12.05.2017 г. за извършване на допълнително проектиране,реконструкция
и рехабилитация на водопроводна и канализационни мрежи на гр.Д. по проект
„Интегриран проект за водния цикъл на гр.Д.-фаза 1“ за обособена позиция
№2-„Извършване на допълнително проектиране,реконструкция и
рехабилитация на водопроводна мрежа,етап 1“,по който Общината е
възложител,а третото лице-помагач по делото „Хидрострой“ АД-гр.С. е
изпълнител.Според клаузите на чл.33 т.4 и чл.38 ал.1 и ал.2 от договора
изпълнителят е задължен да взема нужните мерки за опазване на пътищата по
време на строителството и за сигурността на пътния трафик,така че да не се
създават пречки за ползване на пътищата,като при необходимост да въвежда
временна организация на движението по улици до приключване на СМР по
тях при стриктно изпълнена на място сигнализация.Именно на изпълнителя
по цитирания договор „Хидрострой“ АД се възлага да отговаря за
изпълнението и поддържането на сигнализацията на временната организация
на движението.Първоинстанционният съд е задължил третото лице-помагач
да представи справка извършвано ли е и на коя дата подкопаване на ул.“Ц.П.“
във връзка с дейности по водния цикъл на града и проект за временна
организация на движението по улицата към 07.04.2019 г.В изпълнение на
горното е представено писмо от „Хидрострой“ АД /на лист 124 от делото на
ДРС/,според което към 23.09.2018 г. /преди процесното ПТП/ са били
изпълнявани СМР по ул.“Ц.П.“-полагане на трошено-каменна настилка,като
асфалтът по улицата е положен едва към 11.09.2019 г. /след процесното
ПТП/.Посочените данни подкрепят показанията на свидетеля Е. Д.И.,че
действително към датата 07.04.2019 г. улицата е била прокопана и без
възстановена в цялост асфалтова настилка.В цитираното писмо се сочи,че по
улицата не е била въведена временна организация на движението,което
означава,че препятствията по нея не са били сигнализирани според
нормативните изисквания.В този смисъл водачът на МПС не е нарушил
въведена временна организация на движението,нито поставени пътни
знаци,навлизайки в улицата и в необезопасеното препятствие по нея.Според
вещото лице Е.Ж. водачът не би могъл да избегне настъпилите повреди по
автомобила,тъй като джантите и гумите на автомобила са нископрофилни и
изключително податливи на неравности.
Горните констатации навеждат на неизпълнение от страна на
9
изпълнителя „Хидрострой“ АД,на когото Общината е възложила това,на
задълженията му по поставяне и поддържане на сигнализацията за наличие на
препятствия по улицата.Общината следваше да депозира доказателства,че
горните задължения са били изпълнени,за да удостовери противоправно
нарушаване на правила от страна на водача на МПС и съпричиняване или
пълно причиняване от последния на противоправния резултат.Такива
доказателства не са представени и съпричиняване не е удостоверено.Доказано
е неизпълнение на възложена от ответната Община работа,поради което
Община-Д. отговаря на основание чл.49 от ЗЗД за вредите,причинени на
процесния автомобил от бездействието на третото лице „Хидрострой“ АД.
Предвид изложеното съдът намира иска за основателен и подлежащ на
уважаване.Първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде
потвърдено,вкл. в частта на присъдените на основание чл.78 ал.1 от ГПК в
полза на ищеца по делото съдебно-деловодни разноски,сторени в
първоинстанционното производство.
Във въззивната инстанция разноски са претендирани от двете страни по
спора.С оглед изхода от делото въззивникът и ответник Община-гр.Д. няма
право на разноски и такива не следва да й се присъждат.Право на разноски за
настоящата инстанция има въззиваемата страна и ищец ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“-гр.С.,което изрично е претендирало такива.Представени са
доказателства за сторени разноски в размер на 536,31 лв адвокатско
възнаграждение,уговорено с договор за правна защита и съдействие на лист
26 от делото на ДОС и заплатено от страната по банков път съгласно
хонорарен лист от януари 2021 г. /лист 28 от делото на ДОС/ и извлечение от
банкова сметка на лист 29 от делото на ДОС.Горната сума следва да се
присъди на въззиваемото дружество.
Водим от гореизложеното,Д.кият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260259/18.11.2020 г. по гр.д.№4379/2019 г.
на Д.кия районен съд.
ОСЪЖДА Община-гр.Д. да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
10
Груп“ със седалище и адрес на управление гр.С.,пл.”П.” №*,с ЕИК
*********,сторени във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски в
размер на 536,31 лв /петстотин тридесет и шест лева и тридесет и една
стотинки/ адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на „Хидрострой”АД със
седалище и адрес на управление гр.С.,район „К.С.”,ул.”Ш.П.” №**-**,ЕИК
*********,като трето лице-помагач на страната на ответника по делото
Община-гр.Д..
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по
смисъла на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11