Р
Е Ш Е
Н И Е
22.04.2015
година, гр. Хасково
Хасковският окръжен
съд в съдебно заседание на 30 март
две хиляди и петнадесета в състав:
Председател : ГОСПОДИНКА
ПЕЙЧЕВА
Секретар А.И.
като разгледа докладваното от
съдията Т.д. № 21 по описа за 2015
година,за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от Т.С.М. *** против Р.Н.Г., действаща като
едноличен търговец с фирма „Ротари- Росица Гелова”, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр.София , ул. ”Искър” № 49 иск с правно основание чл. 92
от ЗЗД за сумата 27 545 лева.
В исковата молба вх. 3050/20.03.2014 год. ищцата твърди,че с ответницата
са в договорни отношения, по силата на които закупила недвижим имот –апартамент
в гр.София, която сделка е
обективирана в нотариален акт № 113 том І рег.№ 6594 дело № 102/17.07.2010
година.Към момента на сключването на договора за покупко-продажба сградата,в
която се намирал процесния апартамент била
завършена до степен „груб строеж”.Посигнали
съгласие с продавача по договора,че в срок до 01.03.2011 год. обекта да се
снабди с Разрешение за ползване, като
подробните условия залегнали в раздел V от договора.Ответницата обаче не спазила срока
и се снабдила с Разрешение за ползване на сградата, в т.ч. и на закупения от ищцата апартамент едва на 20.06.2013 год.Видно било от
изложеното,че е налице едно чувствително закъснение от страна на
ответницата.Страните обаче били предвидили имуществена отговорност за такива
случаи и договорили,че при неизпълнение на поетите по договора
задължения,виновната страна дължи на изправната неустойка в размер на 0,1%за
всеки просрочен ден.Твърди още,че многократно е изпращала покани до ответницата в тази връзка, но в
крайна сметка допуснатото закъснение било факт.Всичко изложено породило правния
интерес за ищцата да претендира да й бъде заплатена исковата сума,представляваща неустойка
за забава за времето от 26.04.2012 год. до 19.06.2013 год., или за 419 дни
закъснение, ведно със законна лихва
върху сумата и деловодни разноски.
Първоначално е било образувано Т.д.№
37/2014 год., по което състав на ОС-Хасково е постановил неприсъствено
решение,отменено с Решение № 52/13.02.2015 год.на АС-Пловдив и делото върнато
за ново разглеждане.
При настоящето разглеждане на спора
съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
взаимна връзка и зависимост,във връзка с твърденията на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят,че ищцата
и ответницата са сключили договор от 14.07.2010 година за
покупко-продажба на недвижим имот,представляващ апартамент № 9 на 3- етаж в
Жилищна сграда с магазини,подземен гараж и заведения за обществено хранене,с
административен адрес гр.София ,ул.”Петра”№ 19,както и че към момента на
сключването на сделката цялата сграда е била на етап „груб строеж”.Не се спори
също така,че купувачката е заплатила стойността на имота, предмет на сделката,а
именно сумата 65 739,30 лева.Според раздел V на договора продавачът /
ответницата/ се е задължила в срок до
01.03.2011 год. да се снабди с Разрешение за ползване на сградата в т.ч. и
процесния обект.Уговорена е била отговорност в случай на забава за снабдяване с
разрешението за ползване в размер на 0,1 % за всеки просрочен ден.В подкрепа на
всичко казано е представения по делото нотариален акт № 113, том І,рег.№ 6594, дело
№ 102/2010 год. на нотариус Албена Шербанова с район на действие -РС - София, вписана в регистъра на НК под № 500.
Не е спорно още,че Разрешение за
строеж е било издадено едва през 2013 година,за което е представеното
Удостоверение № 581/20.06.2013 год. на Дирекция „Общински строителен надзор”-
София. Представено е и Удостоверение № 1300/10.12.2012 год. на същата общинска
дирекция за въвеждане в експлоатация на строеж „ Външно захранване с кабели на
жилищна сграда”.Представени са и доказателства във връзка с кореспонденцията на
ответницата със съответните технически служби относно същия обект и неговото пускане в
експлоатация.
В
депозирания отговор на исковата молба,както и в с.з. ответната страна заема
позиция,че закъснението при изпълнение на задължението по снабдяването с Разрешение за експлоатация се
дължи на обективни причини, без да се оспорва по същество самото закъснение. Наред
с това ответницата прави възражение и за прекомерност на уговорения размер на
неустойката.
При
така възприетата фактическа обстановка съдът намира предявения иск за
основателен и доказан от събраните по делото доказателства.Единствено спорен
според съда остава въпроса за неговия размер.
В тази
насока следва да се посочи,че общото закъснение е в размер на 419 дни - от
26.04.2012 год. до 19.06.2013 год.Ищецът
направи уточнение в с.з.,че за предходния период от 02.03.2011 год. до
25.04.2012 год.му е била присъдена неустойка
на същото основание в размер на 25 638 лева с решение от 31.10.2013
год.по гр.д.№ 1301 на СГС.В този смисъл дължима като неустойка / по 0,1% на
ден/ сума за исковия период възлиза на 27 545 лева.Доколкото бе наведен
довод, че закъснението се дължи на обективни причини,съдът счита,че не може да
бъде споделен.Не се събраха по делото доказателства, които да сочат на
невъзможност на длъжника да изпълни задължението си по причина, която не може
да му се вмени във вина.Следва да посочим,че освен заявено възражението в тази насока то не бе
подкрепено с никакви доказателства, а от представените такива не може да се
обоснове подобен извод. / чл. 81 от ЗЗД./. Напротив, видно от писмо на Столична
община изх.№ ТК-70-00-538 е,че по повод отправено искане за регистриране на
строеж , съответният отдел е изискал от ответницата да осигури достъп до строежа с оглед да се установи
съответствие на одобрените проекти с изпълненото на място.Кореспонденцията е от
м.октомври 2012 година.Или от казаното се установява, че от момента, когато
ответницата е следвало да осигури достъп до обекта, както и от момента, в който
е било издадено Удостоверение № 1300/10.12.2012 год. за въвеждане в
експлоатация на строеж в частта на ел.захранването, е изтекъл един
продължителен период от време, за което отново ответницата не сочи на какво се
дължи това забавяне.
От
друга страна доколкото бе направено възражение и за прекомерност на уговорената
неустойка, ще следва да посочим,че отношенията в случая между страните са
търговски такива по смисъла на ТЗ,а сделката е с търговски характер. Според чл.
286 от ТЗ търговска е сделката,сключена от търговец,която е свързана с
упражняваното от него занятие. Няма спор,че продавачът по настоящата сделка е
търговец,упражняващ търговската си дейност като едноличен такъв с фирма „Ротари - Росица Гелова”- София,като видно от
Удостоверението за актуално състояние на търговеца е,че в предмета му на
дейност се включва и строително-монтажна и проектантска дейност,както и
покупко-продажба и отдаване под наем на недвижими имоти. А според нормата на чл. 309 от ТЗ,която норма
е императивна, не може да се намалява поради прекомерност неустойката,дължима
по търговска сделка.
Предвид изложеното до тук,съдът намира,че следва иска да се уважи в
пълен размер,като основателен и доказан
по основание и размер.Налице е виновно неизпълнение по сключения договор за
покупко-продажба на недвижим имот по отношение на неговата клауза за снабдяване в определен
срок с Разрешение за експлоатация на обекта,което именно поражда основанието за
ангажиране на отговорността съгласно
уговорената неустоечна клауза на т.V от договора.
С оглед
изхода на делото ще следва на ищцата да се присъдят и всички направени по
делото разноски в размер на 2102 лева.
Мотивиран така,съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Р.Н.Г., действаща
като едноличен търговец с фирма „Ротари - Росица Гелова” , ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление гр.София , ул.”Искър” № 49 да заплати на Т.С.М.,
ЕГН ********** *** сумата 27 545 лева /двадесет и седем хиляди петстотин
четиридесет и пет лева/, представляваща неустойка съгласно неустоечна клауза V
от Договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот.акт №
113/2010 год., за времето от 26.04.2012 год. до 19.06.2013 год.,ведно със
законната лихва върху главницата,считано от 20.03.2014 год. до окончателното й
изплащане,както и направените по делото разноски в размер на 2102 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Апелативен
съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: