№ 178
гр. Велико Търново, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно гражданско
дело № 20224000500222 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК –въззивно
обжалване.
С Решение № 34/9.03.2022 година по гр. д. № 150/2021 година на Окръжен съд
Габрово М. И. Г. е осъден да заплати на Р. В. С. сумата 35 000 лева, предоставена по
Договор за заем от 18.10.2019 година, ведно със законната лихва от 7.01.2021 година до
окончателното изплащане.
Със същото решение М. И. Г. е осъден да заплати на Р. В. С. сумата 917.29 лева –
неустойка по чл. 12 от Договор за заем от 18.10.2019 година, считано от датата на падежа –
4.11.2020 година, до предявяване на иска – 7.01.2021 година.
С посоченото решение М. И. Г. е осъден да заплати на Р. В. С. сумата 3 089.95
лева – разноски по делото.
Със същото решение М. И. Г. е осъден да заплати на адвокат М. Д. сумата
1 447.22 лева – адвокатско възнаграждение по увеличената част на иска, на основание чл. 38
от Закона за адвокатурата.
С Определение № 231/27.04.2022 година по гр. д. № 150/2021 година на Окръжен
съд Габрово е оставена без уважение молбата на пълномощника на М. И. Г. за изменение на
1
Решение № 34/9.03.2022 година по гр. д. № 150/2021 година на Окръжен съд Габрово в
частта за разноските на основание чл. 248 от ГПК като неоснователна.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат Р. Р., адвокат Даниела Д.
– пълномощници на М. И. Г., против Решение № 34/9.03.2022 година по гр. д. № 150/2021
година на Окръжен съд Габрово. Във въззивната жалба се излага, че решението е
постановено в противоречие с материалния закон, при неспазване на правилата за анализ на
доказателствения материал и е необосновано. Цялостното процесуално поведение на
ищцата Р. В. С. до приключване на делото, включително обясненията, дадени по реда на чл.
176 от ГПК, дискредитират твърденията , правят съмнителни представените от нея
доказателства и взаимно се изключват. Не са обсъдени аргументите на процесуалните
представители на М. И. Г. срещу основателността на претенциите. Разписката, за която се
твърди, че е съставена и подписана в гр. Велико Търново на 18.10.2019 година, не е
приложена към Искова молба с вх. № 35/7.01.2021 година, не е представена в открито
съдебно заседание пред Районен съд Севлиево, проведено на 18.03.2021 година, нито към
молбата за увеличаване на иска или в състоялото се на 12.08.2021 година съдебно заседание
пред Окръжен съд Габрово. В нито един от тези моменти не се твърди съществуването на
разписка. Изявление за наличие на такава е направено в съдебно заседание на 12.08.2021
година след отказа на Окръжен съд Габрово да разпита свидетел за установяване на
предаването на сумата 35 000 лева по договора за заем. Наличието на разписка не се сочи и
в поканата за доброволно изпълнение от 29.12.2020 година. След като ищцата и нейният
съжител са осъзнали, че с договора и декларацията не се удостоверява предаването и
получаването на заемната сума, е съставена разписката за предаване (единственото
възможно и логично обяснение при анализ на последователно представяните от Р. В. С.
доказателства). Твърди се, че разписката е съставена най-рано към 16.08.2021 година, когато
е представена с нарочна молба след приключване на съдебното заседание на 12.08.2021
година пред Окръжен съд Габрово. Разписката е следвало да се представи пред Районен съд
Севлиево на 18.03.2021 година, когато на ищцата е съобщен проекта за доклад на съда, с
който е указана необходимостта да докаже предаването на парите на заемателя, което не е
сторено. Разписката не е представена и в открито съдебно заседание, проведено на
12.08.2021 година пред Окръжен съд Габрово, поради което позоваването на същата в по-
късен момент е преклудирано.
Развиват се съображения за неправилност на извода на съда за липса на
доказателства декларацията да е подписана под натиск – съдържанието кореспондирало с
това на договора и разписката, за които не са наведени доводи за подписването им под
натиск. Според процесуалните представители на М. И. Г. съдържанието на договора и
декларацията не е в съответствие с това на разписката. Изтъква се, че разписката е
поправена. При преценка на разписката първостепенният съд не е приложил правилото на
чл. 178, ал. 2 от ГПК. Твърди се, че разписката е изготвена на 18.10.2019 година в гр. Велико
Търново при предаване на парите, но в същата не е отразена дата на съставяне. Не е
2
съобразено, че отпечатването на формуляра е осъществено през месец февруари 2020
година – невъзможно е да е подписан и попълнен на 18.10.2019 година (датата на договора).
Не е обсъдено възражението, че за суми над 10 000 лева е установена законова забрана за
разплащане в брой с оглед прозрачност при сделките между съответните субекти. В
декларацията няма текст за предаване на сумата, а разписката е с невярно съдържание,
антидатирана и очевидно изготвена за нуждите на процеса. Не е коментиран въпроса какво е
наложило съставянето на Декларацията от 25.12.2020 година при условие, че към този
момент ищцата е разполагала с разписката (последната обезсмисля изготвянето на
декларацията, която преповтаря клаузите на договора и с нея не се доказва предаването на
парите). Описват се обясненията, дадени от ищцата по реда на чл. 176 от ГПК в съдебно
заседание, проведено на 28.10.2021 година; показанията на свидетеля Г. А. М.. Сочи се
наличие на противоречие между заявеното от свидетеля за получаването на парите и
обясненията на Р. В. С. за причината за предоставянето им на М. И. Г.. Излагат се аргументи
за дискредитиране на показанията на свидетеля Г. А. М. в частта за необходимостта от
уреждане на отношения между М. И. Г. и неговата сестра по повод оставено наследство от
техните родители. Изразяват се съмнения Р. В. С. да е получила сумата от своята свекърва,
както и последната да е разполагала с тази сума в брой; предаването на М. И. Г., за когото
Р. В. С. е знаела, че от години се лекува от наркоманна зависимост, не работи и няма доходи.
Изтъква се, че съставът на Окръжен съд Габрово не е обсъдил обясненията на Р. В. С. с
оглед разпоредбата на чл. 152 от Закона за задълженията и договорите. В мотивите на
атакувания съдебен акт не е взето предвид признанието на неизгодни за Р. В. С. факти,
заявено при обясненията по реда на чл. 176 от ГПК в съдебно заседание, проведено на
28.10.2021 година.
Формирано е заключение, че ищцата е материално затруднено лице и на
основание чл. 38 от Закона за адвокатурата ответникът е осъден да заплати на нейния
процесуален представител адвокатско възнаграждение върху увеличената част на иска.
Лице, което твърди, че е предоставило 35 000 лева в заем в брой, не е нито бедно, нито
материално затруднено. Не се доказва нито кога, нито къде са подписани процесният
договор и декларация, от които не се установява предаването на сумата от Р. В. С. на М. И.
Г.. Този факт не се удостоверява и с така наречената разписка за предаване на заемната сума
– няма данни за датата на съставяне и автентичността на съдържанието на последната.
Направено е искане да се отмени Решение № 34/9.03.2022 година по гр. д. №
150/2021 година на Окръжен съд Габрово и да се постанови друго такова, с което да се
отхвърлят исковете на Р. В. С.; при оставяне без уважение на молбата за изменение на
решението в частта за присъдените разноски по чл. 38 от Закона за адвокатурата от
първостепенния съд въззивната инстанция да се произнесе относно същите; да се присъди
адвокатско възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата за процесуално
представителство на жалбоподателя.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от
адвокат Д. Д. – процесуален представител на Р. В. С., с който я оспорва.
3
В съдебно заседание пред Апелативен съд Велико Търново адвокат Д. Д. –
пълномощник на Р. В. С., оспорва въззивната жалба.
Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди
доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно
правомощията си, приема за установено следното:
Производството по гражданско дело № 21/2000 година по описа на Районен съд
Севлиево е образувано въз основа на предявени от адвокат М. Д. – пълномощник на Р. В. С.,
против М. И. Г. искове за заплащане на сумите: 5 250 лева (част от предоставена по Договор
за паричен заем от 18.10.2019 година сума в общ размер на 35 000 лева); 93.33 лева,
дължима съобразно чл. 12 от договора от датата на падежа – 4.11.2020 година, до
предявяване на частичния иск – 7.01.2021 година, ведно със законната лихва върху сумите от
датата на депозиране на исковата молба до окончателното им изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 18.10.2019 година между страните е сключен
договор за паричен заем, по силата на който в деня на подписването му М. И. Г. в
качеството си на заемател е получил сумата 35 000 лева от Р. В. С. като заемодател.
Съгласно чл. 4 от договора М. И. Г. е трябвало да върне посочената сума на ищцата в срок
до 4.11.2020 година, което той не е сторил и до момента на подаване на исковата молба. За
посочените факти М. И. Г. е подписал декларация, приложена към исковата молба.
Многократните устни покани от страна на Р. В. С. до ответника за възстановяване на сумата
останали без резултат. Отправено е и предизвестие на основание чл. 15, ал. 1, точка 3 от
договора от 18.10.2019 година, връчено на 29.12.2020 година.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е депозиран отговор на исковата молба от М.
И. Г..
С протоколно Определение от 18.03.2021 година по гр. д. № 21/2021 година на
Районен съд Севлиево е допуснато увеличение на размера на предявените искове: на иска
по чл. 79, ал. 1, във връзка с чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите – да се
счита предявен за 35 000 лева; на иска по чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите – да се счита предявен за 917.29 лева; прекратено е производството по гр. д. №
21/2021 година на Районен съд Севлиево и делото е изпратено по подсъдност на Окръжен
съд Габрово.
Въз основа на предявените от Р. В. С. против М. И. Г. искове е образувано гр. д.
№ 150/2021 година на Окръжен съд Габрово.
Пред първостепенния съд процесуалните представители на М. И. Г. оспорват
претенциите. В съдебно заседание, проведено на 12.08.2021 година пред Окръжен съд
Габрово, са направени възражения за унищожаемост на процесния договор по смисъла на
чл. 31, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите – сключен от дееспособно лице, което
при подписването му не е могло да разбира и/или ръководи действията си; при условията на
4
евентуалност – договорът е нищожен на основание чл. 26, ал. 2 от Закона за задълженията и
договорите – липсва валидно съгласие от страна на М. И. Г. за неговото сключване.
Декларацията е подписана от М. И. Г. след заплахи спрямо него.
Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и
правни изводи:
Решение № 34/9.03.2022 година по гр. д. № 150/2021 година на Окръжен съд
Габрово е валидно и допустимо.
С оглед на изложеното в обстоятелствената част на исковата молба, направеното
искане, съдът приема, че предявените от адвокат М. Д. – пълномощник на Р. В. С., против
М. И. Г. искове са с правни основания чл. 79, ал. 1, във връзка с чл. 240, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите; чл. 92 от Закона за задълженията и договорите.
На 18.10.2019 година между Р. В. С. – заемодател, и М. И. Г. – заемател, е
подписан договор, съобразно който заемодателят предоставя в собственост на заемателя
сумата 35 000 лева (сумата се предава в брой на 18.10.2019 година), а последният се
задължава да я върне до 4.11.2020 година. Първоначално М. И. Г. е твърдял, че ръкописният
текст с трите му имена и подписа на договора за паричен заем, препис от който е приложен
по делото, не са изпълнени от него, но впоследствие не поддържа възражението си. Във
връзка с Жалба с вх. № 832/2021 година по описа на Районна прокуратура Габрово, ТО
Севлиево е установено, че подписът, положен срещу текста „заемател“ на договора за заем,
и ръкописният текст с трите имена на М. И. Г., са изписани от него.
На 25.12.2020 година М. И. Г. подписал декларация, в която е отразено, че е
заемател по Договор за паричен заем от 18.10.2019 година за сумата 35 000 лева,
предоставена му от Р. В. С., която се задължил да върне в срок до 4.11.2020 година. М. И. Г.
не оспорва обстоятелството, че е написал и положил подпис на декларацията. Недоказано е
възражението, че той е сторил това поради отправени заплахи за физическа саморазправа от
страна на А. С. А., с когото съжителства Р. В. С..
В първото по делото открито заседание, започнало пред Районен съд Севлиево на
18.03.2021 година и продължило пред Окръжен съд Габрово на 12.08.2021 година, в което е
приет доклада, изготвен с Определение № 53/17.02.2021 година по гр. д. № 21/2021 година
на Районен съд Севлиево, за окончателен с корекция за размера на предявения иск – 35 000
лева, адвокат М. Д. – процесуален представител на Р. В. С., направила искане да се даде
възможност да представи писмен документ, за чието съществуване узнала „преди малко“,
съдържащ признание на М. И. Г. за получаване на сумата („Същият представлява ПКО с
отбелязана дата на сключване на договора 18.10.2019 година, подписан от ответника. По
Вайбър ми е пратен, моля да ми дадете възможност да го представя.“). С доклада по делото е
указано на ищцата (ответник по жалбата в настоящото производство), че носи тежестта да
докаже сключването на договора за заем, неговото съдържание, предаването на заетата сума.
5
Ищецът съобразно чл. 127, ал. 2 от ГПК е длъжен в исковата молба да посочи
доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи заедно
с нея всички писмени доказателства. Във връзка с направените оспорвания от ответника в
съответствие с чл. 143, ал. 2 от ГПК ищецът може да поясни и допълни исковата молба, да
посочи и представи доказателства. Ищецът има възможност на основание чл. 146, ал. 3 от
ГПК да представи доказателства в изпълнение на указанията на съда за посочване на такива.
В доклада по делото съдът трябва да отрази обстоятелствата, от които произтичат
претендираните права и въведените от страните възражения. При условие, че някои от
твърдените от страните факти са неконкретни, неясни или си противоречат, съдът указва на
заинтересованата страна да ги изясни, уточни или да отстрани противоречията в тях. Едва
след определяне на правната квалификация на всички претендирани права и възражения;
посочването кои права и факти се признават, кои обстоятелства не се нуждаят от доказване;
кои правнорелевантни факти подлежат на установяване или опровергаване от ищеца, кои от
тях се нуждаят от доказване или опровергаване от ответника; след изчерпване на
доказателствените искания от страните във връзка с поставените въпроси, напътствията и
доклада; след указанията на съда в съответствие с чл. 146, ал. 2 от ГПК за кои от твърдените
факти не се сочат доказателства, настъпва преклузията за страните да твърдят нови
обстоятелства, да сочат нови доказателства, освен при условията на чл. 147 от ГПК. С оглед
на изложеното, съдът смята, че правото на Р. В. С. да представи „разписка“ за
предоставената сума на М. И. Г. не е преклудирано.
По делото е представена в оригинал „разписка за получаване“ на сума в брой от
М. И. Г. по потребителски заем от 18.10.2019 година в размер на 35 000 лева от Р. В. С.. В
разписката не е посочена дата на съставяне. На използвания за нейното изготвяне формуляр
е отразен месец февруари 2020 година. В разписката сумата 35 000 лева е изписана и с думи.
Наименованието на използвания формуляр е заличено и е отразено „на сума в брой“.
Видимо е нанесена корекция и в думата „получател“. Подписът на разписката, положен от
М. И. Г., не е оспорен. Твърди се, че М. И. Г. е положил подпис на празен лист.
В съдебно заседание Р. В. С. заявява, че е сключила договор за заем с М. И. Г.,
препис от който е приложен към исковата молба. Тя реално е предоставила сумата на
ответника (жалбоподател пред настоящата инстанция). Майката на лицето, с което Р. В. С.
съжителства, дала пари след раждането на дъщеря им, кръстена на нея; имали пари в дома
си и от отглеждането на животни. Имали уговорка М. И. Г. да даде на Р. В. С. и лицето, с
което живее, имот в село Боаза. Парите били предадени на М. И. Г. в гр. Велико Търново
(последният придружавал Р. В. С. и А. С. А., които имали среща с адвокат в града), а той
трябвало да ги върне до 4.11.2020 година. Сделката във връзка с прехвърлянето на имота в
село Боаза не е изповядана, тъй като М. И. Г. се отказал от наследството. При извършвана
работа от М. И. Г. му е заплащано в брой. Лице, присъствало при предаването на парите на
М. И. Г., е починало. М. И. Г. преброил парите пред А. С. А. и лицето, което е починало. Р.
В. С. твърди, че разписката е подписана в деня на предаването на парите на паркинг в гр.
Велико Търново. М. И. Г. прочел разписката. Подписът и имената на М. И. Г. са изпълнени
6
от него, а останалата част от текста на разписката е изписан от Р. В. С..
Въз основа на предявени на 22.02.2021 година от Р. В. С. против М. И. Г., М. И.а
Г.а искове с посочено правно основание чл. 56 от Закона за наследството за унищожаване на
откази от наследствата, оставени от С. М. Г.а и И. Г. Г., вписани в Специални регистър на
Районен съд Севлиево на 9.03.2020 година (ч. гр. д. № 303/2020 година по описа на Районен
съд Севлиево), е образувано гр. д. № 218/2021 година по описа на Районен съд Севлиево.
Свидетелят Г. А. М. е съсед на М. И. Г.. Той знае от М. И. Г. и друго лице, че
жалбоподателят (ответник по исковете пред първостепенния съд) е взел пари от Р. В. С. и А.
С. А., с когото тя съжителства. Средствата били необходими на М. И. Г. за уреждане на
документи и отношенията с неговата сестра във връзка с имот, който възнамерявал да
прехвърли на Р. В. С. и А. С. А.. През последните десет години М. И. Г. не е работил и не
разполагал с необходимите средства за уреждане на формалностите.
Свидетелят Ц. Г. И. познава М. И. Г. и А. С. А. повече от десет-петнадесет
години. М. И. Г. споделил със свидетеля, че личната му карта е била в лицето, което
съжителства с Р. В. С., а след иницииране на производството по делото – за полагането на
подпис от него на празен лист („Как може от един празен лист да се стигне до дело?“). Ц. Г.
И. не е присъствал при полагането на подписа от М. И. Г. и си мислел, че се касае за запис
на заповед. Свидетелят не знае М. И. Г. да е вземал заем, той не е разполагал със средства.
Няколко месеца е работил на газстанция, получавал е пари от своята сестра; рязал е дърва на
Р. В. С. и лицето, с което тя съжителства, срещу заплащане. Свидетелят няма информация
дали А. С. А. е върнал личната карта на М. И. Г., но заявява, че след известен период от
време той се снабдил с нов документ за самоличност.
Договорът за заем е реален и се смята за сключен, когато въз основа на
постигнато съгласие между страните едната предаде пари (или други заместими вещи), а
другата ги получи (чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите) – фактическият
състав на сделката не е осъществен при липса на реално предаване на парите (или вещите).
Предоставянето на заемната сума представлява съществен елемент на договора за заем с
оглед неговия реалния характер. Подписаната от заемателя разписка, с която е удостоверено
получаване на определена сума, служи като доказателство за изпълнение на задължението
на заемодателя да предостави на заемателя съответната парична сума. Обективираното в
разписката, подписана от М. И. Г., изявление за получаване на посочената в нея сума, е
доказателство за факта на реално предаване на същата по договора за заем.
Като прецени всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема, че Р. В. С. е установила при условията на пълно и главно
доказване предаването на сумата 35 000 лева на М. И. Г. по договор за заем, сключен на
18.10.2019 година, която той се задължил да върне до 4.11.2020 година. Обстоятелството, че
в разписката за получаване не е означена дата, извършените в използвания образец
заличавания, респективно поправки, не са основание да се направи друго заключение. В
разписката изрично е отразено, че се касае за сума, предадена от Р. В. С. на М. И. Г. по
Договор за заем от 18.10.2019 година, препис от какъвто е представен по делото; сумата
7
35 000 лева е изписана не само с цифри, но и с думи, на които не са извършвани поправки.
М. И. Г. е подписал Договора за паричен заем от 18.10.2019 година (макар първоначално да
е оспорвал полагането на подпис на същия), както и Декларация от 25.12.2020 година, в
която се съдържа изявление за сключване на такъв договор, задължението му да върне
сумата 35 000 лева в срок до 4.11.2020 година. М. И. Г. споделил със свидетеля Ц. Г. И. след
иницииране на производството по делото, че е положил подпис на празен лист, но в
действителност разписката за получаване е изготвена на формуляр за приходен касов ордер
(Ц. Г. И. не е присъствал при полагането на подписа от М. И. Г. и си мислел, че се касае за
запис на заповед). Свидетелят възпроизвежда твърденията на жалбоподателя (ответник по
исковете пред първостепенния съд), а не е възприел непосредствено полагането на подпис
от него, поради което не може да се приеме за доказана по несъмнен начин тезата на М. И. Г.
за полагане на подпис на „празен лист“. Липсват доказателства, от които да се установява по
категоричен начин, че разписката е съставена за целите на процеса. Доводът на
процесуалните представители на жалбоподателя (ответник по исковете пред
първостепенния съд) за наличие на законова забрана за разплащане в брой на суми над
10 000 лева е несъстоятелен. В чл. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари изрично
са изброени субектите, за които са задължителни мерките по чл. 3, точка 1 от Закона за
мерките срещу изпирането на пари, и сред тях не фигурират физическите лица.
Разпоредбата на чл. 152 от Закона за задълженията и договорите е неприложима в случая.
Не се твърди и няма данни М. И. Г. да е върнал сумата 35 000 лева на Р. В. С. до
4.11.2020 година и към настоящия момент.
Липсата на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, изречение първо, предложение
второ от Закона за задълженията и договорите е налице, когато субектът не може да има
правно валидна воля, защото е малолетен, поставен е под пълно запрещение или не е бил
способен да изразява воля по причини вън от слабоумието и душевната болест. Посоченият
порок означава, че в психиката на автора на изявлението не е извършен процес на
волеобразуване – лицето прави исканото изявление, но то не отразява неговата воля –
изявлението е извършено несериозно, без намерение за обвързване; лицето се е намирало в
състояние на „съзнателна липса на съгласие” поради упражнено насилие или по други
причини. Съобразно чл. 31 от Закона за задълженията и договорите унищожаем е договорът,
сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира и ръководи
действията си. Неспособността да се разбират или ръководят действията вследствие
слабоумие или душевна болест е предпоставка за унищожаване на договора като сключен от
дееспособно лице, което не е могло да разбира и ръководи своите постъпки. Легитимирана
да предяви иск по чл. 31 от Закона за задълженията и договорите е страната, в чийто интерес
законът допуска унищожаемост на сделката.
Не се твърди и няма данни към момента на подписване на Договора за паричен
заем от 18.10.2019 година М. И. Г. да е бил поставен под пълно запрещение, респективно
ограничено такова.
От заключението на комплексната съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична
8
експертиза, изготвено от експертите д-р М. С. М., д-р М. Г. П., М. М. Д.а (психолог), което
съдът приема за законосъобразно и обосновано, е видно, че при М. И. Г. са касае за
заболяване: Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на комбинирана употреба
на психоактивни вещества (метадон, амфетамини и транквиланти); Синдром на зависимост.
Към момента той е под клинично наблюдение на заместващо лечение с метадон. Съгласно
Международната класификация на болестите Х ревизия това психично заболяване се кодира
с код F 19.22. При М. И. Г. към момента на подписване на договора през 2019 година, както
и през цялото времетраене на неговото заболяване, не се установяват данни за психоза,
липсват медицински доказателства за такава – тежки мисловни разстройства (налудни
изживявания) или разстройства на съзнанието и разстройство на възприятията. Не се
констатира психотично мотивирано поведение, което да е детерминирано от качествените
промени в мисленето и/или афективната сфера. Вещите лица заключават, че към момента на
подписване на договора М. И. Г. не се е намирал в състояние на „продължително или
краткотрайно разстройство на съзнанието“ (остра или хронична психоза) и е бил в
състояние да разбира свойството и значението на своите постъпки. Той обаче не е дооценил
правните последствия от своите действия, фокусиран от идеята (най-вероятно) да получи
средства за набавяне на психоактивни вещества. Деформирана е структурата на волевия акт
– изборът на цели е подчинен на идеята за придобиване на наркотични вещества, същият е
доминиращ над всички останали избори, процесът на борба на мотиви и противомотиви е
скъсен; М. И. Г. не е дооценил последствията от собствените си постъпки, омаловажил е
резултатите от действията в дългосрочен план. Липсата на непосредствени наблюдения и
подкрепящи медицински доказателства за неговото моментно състояние към 18.10.2019
година, както и на категорични показания на свидетели, правят ретроспективната
диагностика и изводи до известна степен хипотетични. Независимо от това експертите
приемат, че базисните психични годности на М. И. Г. (включително волята, която не е
качествено променена) не са били увредени в такава тежка степен и той е разполагал с
психичната годност да разбира свойството и значението на правните действия, които
извършва, могъл е да ръководи своите действия и да разбира последиците от тях. М. И. Г. е
осъзнавал какво подписва и е имал възможност да оцени каква е стойността на паричната
сума, която е получил.
В съдебно заседание пред първостепенния съд експертите са пояснили, че М. И.
Г. има промяна на личността, описана в заключението. Той е с повишена внушаемост,
липсват подтици за социална активност, ангажираност и самокритичност. Много често
такъв тип лица могат да изпаднат в състояние (мисленето им да е структурирано по такъв
начин), че да не предвиждат до известна степен в дългосрочен план последиците от своите
действия. Към момента на подписване на договора при М. И. Г. не е налице продължително
или краткотрайно разстройство на съзнанието; липсват нарушаване в мисленето, интелекта
на лицето; няма данни, сочещи на липса или наличие на абстинентно състояние, което
определено би могло да повлияе върху волевия акт при съответния ден и при сключване на
договора. Самият М. И. Г. в интервюто, осъществено от вещите лица, казва: „Какво толкова,
една бележка, в която няма нотариус, за мене няма да има никакви последствия“.
9
Деформацията на структурата на волевия акт се изразява в недооценка на дългосрочните
последствия от избора на цели за придобиване на наркотични вещества – неговият цялостен
начин на живот е подчинен на идеята да си подсигури наркотик, от ставането от леглото до
лягането му неговите задачи са да си набави съответната дрога, да премахне симптомите и
тревогите, които има. В психиатричната и съдебнопсихиатричната литература е записано
изрично за лица, злоупотребяващи с наркотични вещества и намиращи се в състояние на
абстиненция, че се признават за вменяеми, техният волеви акт е деформиран в количествен
аспект при качествени промени в мисленето, емоцията, каквито експертите не са установили
при М. И. Г.. Няма времеви нарушения на волевия акт, които да се развиват в рамките на
секунди. Съществуват психотични състояния, траещи часове, дни, месец, година, но при М.
И. Г. не се констатира такова психотично състояние. В конкретния случай жалбоподателят
(ответник по исковете в производството пред Окръжен съд Габрово) не е имал
психоматични мотиви, подписвайки „празен документ“ – той е разбирал и е могъл да
ръководи своите действия, тъй като мотивите му са били нормално психологични.
Заключението на тричленната съдебна експертиза не е оспорено от
представителите на страните.
Въз основа на изложеното, съдът смята, че доводите на процесуалните
представители на М. И. Г. за нищожност на договора за заем поради липса на съгласие или
за унищожаемост на същия като сключен от дееспособно лице, което не е могло да разбира
или ръководи своите действия, са неоснователни и недоказани. С Тълкувателно решение №
5/30.05.2022 година по тълкувателно дело № 5/2020 година на ОСГТК на Върховен
касационен съд на Република България е прието, че договорът, сключен от дееспособно
лице, което при сключването му е било в състояние на трайна неспособност да разбира или
да ръководи действията си, е унищожаем на основание чл. 31, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите. От събраните по делото доказателства не се установява при
условията на главно и пълно доказване Договорът за паричен заем от 18.10.2019 година да е
нищожен поради липса на съгласие от страна на М. И. Г. за неговото сключване или да е
налице основание за унищожаването му съобразно чл. 31, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите.
В чл. 12 от Договора за паричен заем от 18.10.2019 година е предвидено, че
заемателят дължи неустойка в размер на 1% от заетата сума за всеки просрочен ден, но не
повече от 15%, при невръщане на дължимата сума съгласно договора. М. И. Г. се е задължил
да върне сумата до 4.11.2020 година, което не е сторил. С Предизвестие от 29.12.2020 година
Р. В. С. поканила М. И. Г. в седмодневен срок от получаването му да възстанови сумата
35 000 лева по Договора за паричен заем от 18.10.2019 година; след изтичане на този срок и
липса на доброволно уреждане на отношенията им ще претендира и неустойка на основание
чл. 12 от договора, която към 22.12.2020 година (от първия ден след падежа по договора –
4.11.2020 година, до 5.11.2020 година) е в размер на 466.67 лева. Дължимата неустойка в
размер на 15% от сумата, предмет на договора за заем, е 5 250 лева. Във въззивната жалба не
са наведени оплаквания относно извода на първостепенния съд за дължимост на неустойка в
10
размер на 917.29 лева.
По изложените съображения, настоящият състав намира, че предявените от Р. В.
С. против М. И. Г. искове с правни основания чл. 79, ал. 1, във връзка с чл. 240, ал. 1 от
Закона за задълженията и договорите (за 35 000 лева); чл. 92 от Закона за задълженията и
договорите (за 917.29 лева) са изцяло основателни и доказани.
Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първостепенния
съд. Решение № 34/9.03.2022 година по гр. д. № 150/2021 година на Окръжен съд Габрово е
правилно – не е допуснато нарушение на императивни материалноправни разпоредби от
първоинстанционния съд, във въззивната жалба не са изтъкнати пороци, които да обуславят
неговата неправилност, поради което на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК следва да се
потвърди. Оплакванията на процесуалните представители на М. И. Г. са неоснователни и
недоказани.
С Определение № 231/27.04.2022 година по гр. д. № 150/2021 година на Окръжен
съд Габрово е оставена без уважение молбата на пълномощника на М. И. Г. за изменение на
Решение № 34/9.03.2022 година по гр. д. № 150/2021 година на Окръжен съд Габрово в
частта за разноските на основание чл. 248 от ГПК като неоснователна.
Съгласно чл. 248, ал. 3 от ГПК определението за разноските може да се обжалва
по реда, по който подлежи на обжалване решението. Процесуалните представители на М. И.
Г. не са депозирали частна жалба против Определение № 231/27.04.2022 година по гр. д. №
150/2021 година на Окръжен съд Габрово, препис от което им е връчен на 12.05.2022
година. Направеното с въззивната жалба искане под условие – при неуважаване на молбата
за изменение на решението в частта за присъдените разноски по чл. 38 от Закона за
адвокатурата от първостепенния съд, същата да се уважи от състава на Апелативен съд
Велико Търново, по своята същност не представлява частна жалба против Определение №
231/27.04.2022 година по гр. д. № 150/2021 година на Окръжен съд Габрово.
Независимо от изложеното съдът няма задължение да следи в производството по
делото за наличието или липсата на предпоставките по чл. 38, ал. 1 от Закона за
адвокатурата за оказване на безплатна правна помощ. За присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, точка 2 от Закона за адвокатурата е достатъчно да е
представен договор за правна помощ, в който е отразено, че се оказва безплатна правна
помощ от адвокат на конкретно основание. По делото е представен такъв договор от
11.08.2021 година с отразено основание за оказване на безплатна адвокатска помощ по чл.
38, ал. 1, точка 2 от Закона за адвокатурата на Р. В. С. от адвокат М. Д.. До даване ход на
устните състезания пред Окръжен съд Габрово в съдебно заседание, проведено на 10.02.2022
година, и в депозираната писмена защита процесуалните представители на М. И. Г. не са
въвели възражение за липса на предпоставките за договаряне на безплатна правна помощ,
нито са представили доказателства, опровергаващи наличието на хипотезата, визирана в чл.
38, ал. 1, точка 2 от Закона за адвокатурата. Доводите на пълномощниците на М. И. Г. за
11
липса на предпоставките по чл. 38, ал. 1, точка 2 от Закона за адвокатурата за присъждане на
адвокатско възнаграждение в полза на адвокат М. Д. са преклудирани. Тези възражения не
могат да се навеждат за първи път в производството по чл. 248 от ГПК пред първостепенния
съд, както е сторено в случая.
С отговора на въззивната жалба адвокат Д. Д. – пълномощник на Р. В. С.,
претендира за разноски, но няма данни за реално сторени такива пред въззивната инстанция,
поради което не следва да се присъждат, независимо от изхода на спора.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Апелативен
съд Велико Търново
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 34/9.03.2022 година по гр. д. № 150/2021 година
на Окръжен съд Габрово.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му при наличие на предпоставките по чл. 280 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12