№ 202
гр. Велико Търново, 23.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20244000500341 по описа за 2024 година
С Решение № 121/14.03.2024 г. по гр. д. № 328/2023 г. Плевенският окръжен съд
оставил без разглеждане като недопустими предявените искове с пр. осн. чл. 26, ал. 1,
пр. 3 от ЗЗД от Н. В. Д. от гр. Плевен срещу И. В. К. и З. Г. К. в следните части:
- за 1/2 ид. ч. от продадените 4/6 ид. ч. от апартамент № 6, самостоятелен обект в
сграда с ид. 56722.661.227.1.6, с адрес на имота: гр. Плевен, **********, ведно с
прилежащите му 4/6 ид. ч. от избено помещение № 5 и кабинет № 5 и 4/6 ид. ч. от
съответния процент ид. части от общите части на сградата;
- за 1/2 ид. ч. от продадените 4/6 ид. ч. от гараж № 3, самостоятелен обект в сграда
с ид. 56722.661.227.1.16 на същия адрес, предмет на Договор за покупко-продажба от
07.12.2022 г., обективиран в Нот. акт №173, том ІІ, рег. № 2206, дело №202/2022 г. на
нотариус К. М.;
- за 1/2 ид. ч. от продадената нива в м.“Крушовец“ - ПИ с ид. 40213.8.20 по КККР
на с. Крушовица, Община Д. Дъбник, с площ от 20 821 кв. м., предмет на Договор за
покупко-продажба от 24.01.2023 г., обективиран в Нот. акт № 8, том І, рег. № 141, дело
№ 6/2023 г. на Нотариус К. М..
Прекратил на осн. чл.130 ГПК производството по делото в тези части.
Отхвърлил като неоснователен предявения иск с пр. осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД
от Н. В. Д. срещу И. В. К. и З. Г. К., за прогласяване нищожността - поради
1
протИ.речие с добрите нрави, на Договор за покупко-продажба от 07.12.2022 г.,
обективиран в Нот. акт № 173, том ІІ, рег. 2206, дело №202/2022г. на нотариус К. М.,
съгласно който П. Г. К. като продавач, действаща чрез пълномощника си И. В. К., при
условията на чл. 38 ЗЗД е продала на И. В. К. като купувач следните недвижими
имоти:
- 1/2 ид. ч. от продадените 4/6 ид. ч. от апартамент № 6, самостоятелен обект в
сграда с ид. 56722.661.227.1.6, с адрес на имота гр. Плевен, **********, с площ от
95,40 кв.м., ведно с прилежащите му 4/6 ид. ч. от избено помещение № 5 с площ от 20
кв. м. и кабинет № 5 с площ от 26 кв. м., ведно с 4/6 ид.части от съответния процент
ид.части от общите части на сградата;
- 1/2 ид. от продадените 4/6 ид. ч. от гараж № 3, самостоятелен обект в сграда с
ид. 56722.661.227.1.16, находяща се на същия адрес.
Оставил без разглеждане като недопустим предявения при условията на
евентуалност иск с пр. осн. чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД от Н. В. Д. срещу И. В. К. и З. Г.
К. за прогласяване нищожността - поради протИ.речие със закона - нарушение на чл.
33 ал. 1 ЗС, на Договор за покупко-продажба от 07.12.2022 г., обективиран в Нот. акт
№ 173, том ІІ, рег. №2206, дело №202/2022 г. на нотариус К. М., в следните части:
- за 1/2 ид. ч. от продадените 4/6 ид. ч. от апартамент № 6, самостоятелен обект в
сграда с ид. 56722.661.227.1.6, с адрес на имота гр. Плевен, **********, ведно с
прилежащите му 4/6 ид. ч. от избено помещение № 5 и кабинет № 5 и 4/6 ид.ч. от
съответния процент ид. части от общите части на сградата;
- за 1/2 ид. ч. от продадените 4/6 ид. ч. от гараж № 3, самостоятелен обект в сграда
с ид. 56722.661.227.1.16 в същата сграда и адрес.
Прекратил на осн. чл. 130 ГПК производството по делото в тези части.
Отхвърлил като неоснователен предявения при условията на евентуалност иск с
пр. осн. чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД от Н. В. Д. срещу И. В. К. и З. Г. К. за прогласяване
нищожността- поради протИ.речие на закона - нарушение на чл. 33 ал. 1 ЗС, на
Договор за покупка-продажба от 07.12.2022 г., обективиран в Нот. акт №173, том ІІ,
рег. 2206, дело № 202/2022 г. на нотариус К. М., в частта, с която П. Г. К. като
продавач, действаща чрез пълномощника си И. В. К. при условията на чл. 38 ЗЗД е
продала на И. В. К. като купувач следните недвижими имоти:
- 1/2 ид. ч. от продадените 4/6 ид.ч. от апартамент №6, самостоятелен обект в
сграда с ид. 56722.661.227.1.6, с адрес на имота гр. Плевен, ул. “Акад. Йордан
Трифонов“ № 11, ет. 2, ап. 6, с площ от 95,40 кв.м., ведно с прилежащите му 4/6 ид. ч.
от избено помещение № 5 с площ от 20 кв. м. и кабинет № 5 с площ от 26 кв. м., ведно
с 4/6 ид. ч. от съответния процент ид.части от общите части на сградата;
- 1/2 ид. ч. от продадените 4/6 ид. ч. от гараж № 3, самостоятелен обект в сграда с
2
ид. 56722.661.227.1.16 на същия адрес.
Прогласил за нищожен за 1/2 ид. ч., на осн. чл. 26 ал. 1 пр. 3 ЗЗД - поради
накърняване на добрите нрави, Договор за покупко-продажба от 24.01.2023 г.,
обективиран в Нот. акт № 8, том І, рег. № 141, дело № 6/2023г. на нотариус К. М., в
частта, с която П. Г. К. като продавач, действаща чрез пълномощника си И. В. К., при
условията на чл. 38 ЗЗД е продала на И. В. К. като купувач 1/2 ид. ч. от ПИ с ид.
40213.8.20 по КККР на с. Крушовица, Община Д. Дъбник, м. “Крушовец“, с площ от
20 821 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: нива, категория на земята: трета, номер по предходен план: 008020, при
съседи: имоти с ид. 40213.8.19; 40213.8.9; 40213.8.11; 40213.8.36.
Осъдил на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. чл. 78 ал. 3 и ал. 4 ГПК Н. В. Д. да
заплати на И. В. К. и З. Г. К. разноски по компенсация, съобразно уважената и
отхвърлената част от исковете в размер на 1 883.86 лв.
Осъдил на осн. чл. 77 ГПК И. В. К. и З. Г. К. да заплатят по см. на ПлОС 20 лв.
допълнителен депозит за ВЛ.
Въззивна жалба против решението в частта, с която е отхвърлен предявения иск
по чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД за прогласяване на договора от 07.12.2022 г., сключен с
нотариален акт, за покупко-продажба на 1/2 ид. ч. от продадените 4/6 ид. ч. от
апартамент № 6 в гр. Плевен, избено помещение № 5 и кабинет № 5 и на 1/2 ид. от
продадените 4/6 ид. ч. от гараж № 3, е подадена от ищцата Н. В. Д. чрез
пълномощника адв. Ф. П.. Счита решението за неправилно, постановено в протИ.речие
със събраните по делото доказателства. Налице е пълна нееквивалентност на
престациите, поради което е налице нарушение на морала и на добрите нрави. Моли
съда да отмени решението в обжалваната част и вместо това да уважи предявения иск
като присъди направените разноски.
В писмения си отговор ответниците И. В. К. и З. Г. К. чрез пълномощника адв. П.
П. заемат становище за неоснователност на жалбата. Молят съда да я остави без
уважение като потвърди решението в обжалваната част и да присъди направените
разноски.
Насрещна въззивна жалба против решението в частта, с която е прогласена
нищожността на договор от 24.01.2023 г., сключен с нотариален акт, за покупко-
продажба на 1/2 ид. ч. от нива в с. Крушовица, м. “Крушовец“, е подадена от
ответниците И. В. К. и З. Г. К. чрез адв. П.. Молят съда да го отмени в обжалваната
част и вместо това да отхвърли предявения иск.
Частна жалба против решението в частта, с която е оставен без разглеждане като
недопустим предявения при условията на евентуалност иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 от
ЗЗД за нищожност поради нарушение на чл. 33 ал. 1 ЗС на договор от 07.12.2022 г.,
сключен с нотариален акт, за покупко-продажба на 1/2 ид. ч. от продадените 4/6 ид. ч.
3
от апартамент № 6 в гр. Плевен, ведно с 4/6 ид.ч.от избено помещение и кабинет и на
1/2 ид. ч. от продадените 4/6 ид. ч. от гараж № 3 в същата сграда, е подадена от Н. В.
Д. чрез адв. Ф. П.. Моли съда да отмени решението в тази част и да постанови иска за
бъде разгледан по същество.
В писмения си отговор ответниците И. В. К. и З. Г. К. чрез адв. П. заемат
становище за неоснователност на частната жалба. Молят съда да я остави без
уважение.
След подаване на жалбите жалбоподателката-ищца е починала и с определение на
първоинстанционния съд от 11.04.2024 г. на нейно място са конституирани
наследниците й Л. Г. Д. и В. Л. М..
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбите и
доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното от фактическа страна:
Ищцата Н. В. Д., заместена в процеса от наследниците й Л. Г. Д. и В. Л. М., е
предявила против И. В. К. и З. Г. К. иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. трето от
ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за покупко-продажба от 07.12.2022 г.,
сключен с Нот. акт № 173, том II, рег. № 2206/07.12.2022 г., дело № 202/2022 г. на
Нотариус К. М., с който П. Г. К., действаща чрез пълномощника си И. В. К. е продала
на И. В. К. 1/ 4/6 ид. части от самостоятелен обект в сграда с ид. 56722.661.227.1.6. –
апартамент № 6, в гр. Плевен, *********, с площ 95.40 кв. м., ведно с 4/6 ид. части от
избено помещение № 5 с площ 20 кв. м., ведно със съответните ид. части от общите
части на сградата и 4/6 ид. части от кабинет № 5 с площ 20 кв. м.; 2/ 4/6 ид. части от
гараж № 3, представляващ самостоятелен обект в сграда с ид. 56722.661.227.1.16. с
площ 19.44 кв. м., ведно със съответните ид. части от общите части на сградата и от
общите помещения и на Договор за покупко-продажба от 24.01.2023 г., обективиран в
Нот. акт № 8, том I, рег. № 141/24.01.2023 г., дело № 6/2023 г. на Нотариус К. М., с
който П. Г. К., действаща чрез пълномощника си И. В. К. е продала на И. В. К. ПИ с
ид. 40213.8.20, представляващ нива с площ от 20 821 кв. м., в местността „Крушовец“,
в землището на с. Крушовица.
При условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, т.
1 от ЗЗД за нищожност на първия договор за покупко-продажба от 07.12.2022 г.,
обективиран в Нот. акт № 173, том II, рег. № 2206, дело № 202/2022 г. поради
протИ.речие със закона – чл. 33, ал. 1 от ЗС.
В исковата си молба ищцата твърди, че полагала грижи за майка си П. Г. К. до
смъртта й на 04.02.2023 г. Ответникът И. В. К. – неин брат, първо живеел до майка им
в съседен апартамент, а през 2015 г. се преместил в гр. Варна. Идвал си за кратко на
два-три месеца. През това време здравословното състояние на майка им се влошавало.
През 2021 г. ищцата се разболяла тежко, уведомила брат си и той се върнал в гр.
4
Плевен. Дала му дебитната карта на майка им, по която тя получавала пенсията си и
рентата – тогава в размер на 3 000 лв. Както и преди, за майка им продължили да се
грижат две жени, наети за това. На 05.12.2022 г. П. Г. К. упълномощила сина си И. В.
К. да продава на себе си или на трето лице 4/6 ид. части от апартамента, гаража и
кабинета в гр. Плевен, както и нивата в с. Крушовица. На 07.12.2022 г. и на 24.01.2023
г. ответникът продал на себе си по нотариален ред – 4/6 ид. части от апартамента,
гаража и кабинета за сумата от 34 804 лв., а нивата – за 2 754.60 лв. Твърди, че
внесените от купувача (ответника) по сметката на П. Г. К. суми са изтеглени от него
непосредствено след това, включително и наличните средства. В резултат на това, на
06.02.2023 г. наличността по сметката на майка им след смъртта й на 04.02.2023 г. е в
размер на 45.65 лв.
Твърди, че пълномощното е подписано от майка й с палец, макар че е била
грамотна и образована. Това означава, че въобще не е разбирала какво извършва, тъй
като е била тежко болна, на легло.
Твърди, че договорите са нищожни поради липса на еквивалентност на
престациите – имотите са продадени на цени, значително под пазарната им стойност и
платената по тях сума е изтеглена от банковата сметка и получена от ответника-
купувач непосредствено след сделките.
При условията на евентуалност счита договора от 07.12.2022 г. за нищожен, като
сключени в нарушение на чл. 33, ал. 1 от ЗС
С отговора на исковата молба ответниците И. В. К. и З. Г. К. са оспорили исковете
като недопустими по отношение на недвижимите имоти, предмет на първата сделка
(апартамент, кабинет и гараж), позовавайки се на завещание в полза на първия
ответник. При условията на евентуалност са оспорили като недопустими исковете за ½
ид. част от имотите, предвид наследствените права на ищцата. Оспорили са исковете и
като неоснователни. Оспорили са твърденията, че грижите за П. К. са били полагани
само от ищцата и нейната дъщеря. Ответникът И. В. К. не се е преместил да живее в
гр. Варна. Ищцата не му е предала рентата в размер на сумата от 3 000 лв., нито
дебитната карта. Последната е била у ищцата и е ползвана от нея и съпруга й. До
смъртта си П. К. е била адекватна и дееспособна. Недвижимите имоти са прехвърлени
от нея на сина й – ответника И. К., по волята на прехвърлителката, предвид близката
връзка със сина й, неговия и на семейството му принос в грижите към нея през
годините, а цената на апартамента е съобразена с обстоятелството, че предмет на
сделката е голата собственост. Покупната цена по сделките е изплатена от купувача
изцяло. Той не е притежавал дебитната карта, не е имал достъп до пин-кодовете и не е
теглил суми с нея.
Установена по делото е следната фактическа обстановка:
Ищцата Н. В. Д. и ответникът И. В. К. са брат и сестра. Майка им П. Г. К. е
5
починала на 04.02.2023 г. и те са нейни наследници (Удостоверения за наследници от
13.02.2023 г. и от 24.02.2023 г., изд. от Община Плевен).
Ответницата З. Г. К. е съпруга на ответника И. В. К..
След подаване на въззивната и частната жалба ищцата Н. В. Д. е починала (на
05.04.2024 г.) и на осн. чл. 227 от ГПК на нейно място са конституирани наследниците
й Л. Г. Д. (съпруг) и В. Л. М. (дъщеря), видно от Удостоверение за наследници от
08.04.2024 г., изд. от Община Плевен.
Към датата на сключване на сделките (2022-2023 г.) П. Г. К. е била на 92 г., със
100% инвалидност, диабетна полиневропатия, силно намалено зрение, хипертония,
остеопороза (ЕР на ТЕЛК № 2212/27.06.2019 г., изд. от УМБАЛ „Д-р Г. Странски“
ЕАД).
На 05.12.2022 г. П. Г. К. е упълномощила И. В. К. да се разпорежда по начин,
какъвто намери за добре, вкл. чрез дарение или покупко-продажба, като прехвърли на
себе си и договаря сам със себе си по силата на чл. 38, ал. 1 от ЗЗД, при условия и
цена, каквито прецени, притежаваните от нея идеални части от съсобствените й имоти
– апартамент № 6, заедно с избено помещение № 5 и кабинет № 5, както и гараж с
площ 19.44 кв. м., находящи се в гр. Плевен, на *********. Пълномощното е с
нотариално удостоверен подпис на упълномощителката и съдържание (рег. № 2173 и
рег. № 2174/05.12.2022 г. на Нотариус К. М.). Упълномощителката е изписала
саморъчно имената си и е положила подпис.
На 07.12.2022 г., с Нот. акт № 173, том II, рег. № 2206, дело № 202/2022 г. на
Нотариус К. М., ответникът И. В. К., действащ като пълномощник на П. Г. К., продал
на себе си собствените й 4/6 ид. части от имотите (апартамент, кабинет и гараж) за
сумата от 34 805 лв., получена от продавача по банкова сметка в „Юробанк България“
АД в деня на подписване на договора. Продавачът П. Г. К. е запазила за себе си
правото на ползване върху апартамента. Според записаното в акта данъчната оценка
на имотите е 34 804 лв.
Според заключението на съдебно-оценителската експертиза пред първата
инстанция, изготвена от вещото лице инж. С. С., пазарната стойност на 4/6 ид. части от
апартамент № 6, с избено помещение № 5 и кабинет № 5 възлиза на 64 800 лв., като
тази стойност е съобразена със запазеното за продавача право на ползване върху
имота. Пазарната стойност на 4/6 ид. части от гаража е в размер на 12 933.33 лв. Или,
общата пазарната стойност на имотите възлиза на 77 733.33 лв.
С пълномощно от 20.01.2023 г. с нотариално удостоверени подпис и съдържание
(рег. № 128 и рег. № 129/20.01.2023 г. на Нотариус К. М.), П. Г. К. е упълномощила И.
В. К. да продава на когото намери за добре, включително да договаря сам със себе си
по силата на чл. 38, ал. 1 от ЗЗД, за цена и условия, каквито намери за добре, четири
6
поземлени имота – ниви в с. Крушовица. Върху пълномощното е положен отпечатък
от десния палец на упълномощителката на осн. чл. 579, ал. 2 във вр. с чл. 189, ал. 1 от
ГПК, тъй като, според удостовереното от нотариуса, упълномощителката не може да
положи подпис поради преклонна възраст, влошено зрение и тремор на ръцете.
С Нот. акт № 8, том I, рег. № 141/24.01.2023 г., дело № 6/2023 г. на Нотариус К. М.
И. В. К. като пълномощник на собственика П. Г. К. е продал на себе си един от
имотите - нива с площ 20 821 кв. м., трета категория, в с. Крушовец, м. „Крушовец“, за
сумата 2 754.60 лв., получена от продавача по банкова сметка в „Юробанк България“
АД в деня на подписване на нотариалния акт. Продажната цена е идентична с
данъчната оценка на имота – 2 754.60 лв.
Пред първата инстанция са допуснати две съдебни експертизи относно пазарната
стойност на продадената нива. Според заключението на вещото лице Сийка Попова,
пазарната стойност на имота към датата на сделката е 47 700 лв. (2 300 лв./дка), а
според заключението на вещото лице Светлана Попова – 45 180 лв. (2 170 лв./дка).
Видно от извлечението от банковата сметка на П. Г. К. в „Юробанк България“ АД,
сумите по двете сделки са постъпили в деня на сключването им в размерите, посочени
в нотариалните актове, чрез преводи от И. К.. След 21.12.2022 г. до 01.02.2023 г. те са
изтеглени чрез дебитна карта. Салдото на 01.12.2022 г. е 677.07 лв., а на 30.12.2022 г. –
47.26 лв. Салдото на 28.02.2023 г. е 869.69 лв.
Не са представени изисканите от „Юробанк България“ АД записи от
охранителните камери, тъй като се съхраняват за срок от 60 дни, според писмения
отговор от банката от 13.12.2023 г.
От представеното пред въззивната инстанция извлечение от „Юробанк България“
АД се установява, че П. К. е имала издадена по заявление от 02.02.2022 г. дебитна
карта и в периода от 01.09.2022 г. до 04.02.2023 г. не е издавана друга карта.
Според представените Епикризи от УМБАЛ „Света Марина – Плевен“ ООД –
Отделение по медицинска онкология, ищцата Н. В. Д. е била на болнично лечение в
периодите 13.12.2022 г. – 15.12.2022 г., 24.01.2023 г. – 27.01.2023 г. и 31.01.2023 г. –
09.02.2023 г.
През 2020 г. ответниците И. К. и З. К. са закупили имот в с. Ново Оряхово, общ.
Долни чифлик, обл. Варна – ПИ с площ 975 кв. м., с построената в него еднофамилна
жилищна сграда със застр. площ от 73 кв. м., а съгласно данъчната оценка – жилищна
сграда с жилищен и мансарден етаж със застр. площ от 146 кв. м. и изба от 30 кв. м.
Пред първоинстанционния съд са разпитани свидетели, посочени от двете
страни. Свидетелката В. Г. Г. е била личен асистент на П. К. в продължение на 3
години до смъртта й. Първо била на 4 часа, а след това – от 9 ч. до 14 ч. Грижела се за
П., чистела, готвела, перяла я. Свидетелката Т. Г. Б. била наета от ищцата в рамките на
7
4 месеца – до края на м. ноември – началото на м. декември 2022 г. Ходела вечер,
както и събота и неделя. Давала й лекарствата и вечерята. И двете свидетелки
заявяват, че здравословното състояние на П. се влошило през пролетта – лятото на
2022 г., и най-вече - в последните месеци преди смъртта й. Преди се обслужвала сама,
придвижвала се, макар и бавно. Синът й И. направил рампа, за да може да се
придвижва с количка и да влиза в тоалетната. И двете свидетелки заявяват, че П. била
добре ментално и психически. Разпознавала хората, помнела телефоните им, гледала
новини. Била интелигентен и образован човек. От време на време й се привиждали
различни неща – че някой я пере и дрехите й са влажни. Страхувала се да не настине.
От показанията на двете свидетелки, се установява, че до есента на 2022 г.
грижите за П. К. са полагани съвместно от дъщеря й Н. Д. и сина й И. К.. Н.
пазарувала, купувала лекарства, посещавала майка си, въпреки че не била добре
здравословно. И двамата плащали на личните асистенти. И. живеел на третия етаж в
сградата, в която живеела и майка му. Н. живеела на друго място, но идвала при нея с
такси. И. пътувал до Варна, но си идвал в Плевен. През 2019 г. Н. си счупила ръката,
но посещавала майка си, носила й плодове, лекарства, пенсията й (свидетелката Д. И.
– позната и съседка на страните). Според свидетеля Е. М. – първи братовчед на ищцата
и ответника, И. живеел и в гр. Плевен, и в гр. Варна, защото съпругата му работела
там. П. К. разчитала много на сина си И. и на дъщеря му – нейна внучка, която
живеела със семейството си на горния етаж при баща си – слизали да й помагат, когато
е необходимо, да й пазаруват събота-неделя. От показанията на свидетеля Р. Ч. – съсед
на П. К., също се установява, че И., съпругата му и семейството на дъщеря им
полагали грижи за П. К., Н. също я посещавала – основно събота и неделя. Виждал
дъщерята на Н. да идва при баба си три-четири пъти общо. И. живеел със съпругата си
в гр. Плевен – на третия етаж в същата сграда, но пътувал много често до гр. Варна,
където З. имала работа. В същия апартамент няколко години живяла и дъщерята на И.
със семейството си, която също се грижела за баба си.
От показанията на свидетеля М. се установява, че по молба на П. К., преди
години, закупил от Н. Д. идеалните й части от съсобствен на двамата недвижим имот.
Не знае за кого са били парите от сделката, но ги дал на ищцата.
Според свидетелката В. Г. П. К. й споделила, че много отдавна – преди двадесет
години, Н. трябвало да продаде някакъв имот, „за да я оттърве с някакви пари“.
Свидетелката знае от П. К., че в миналото тя е подпомогнала дъщеря си.
Свидетелските показанията в останалата им част са неотносими към спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Предвид предмета на частната и на двете въззивни жалби, решението е влязло в
сила в частта, с която е оставен без разглеждане иска по чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД за ½
ид. част от 4/6 ид. части от апартамент, кабинет и гараж в гр. Плевен и за ½ ид. част от
8
нива в с. Крушовица, както и в частта, с която е отхвърлен предявения евентуален иск
по чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 33 от ЗС за ½ ид. част от 4/6 ид. части от
апартамент, кабинет и гараж в гр. Плевен.
По частната жалба на ищците против решението в частта, имаща характер на
определение, с която e оставен без разглеждане като недопустим предявения при
условията на евентуалност иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за прогласяване
нищожността - поради протИ.речие със закона - нарушение на чл. 33 ал. 1 ЗС, на
Договор за покупко-продажба от 07.12.2022 г. (Нот. акт № 173, том ІІ, рег. №2206, дело
№202/2022 г.) за 1/2 ид. ч. от продадените 4/6 ид. ч. от апартамент № 6 в гр. Плевен,
избено помещение № 5 и кабинет № 5 и за 1/2 ид. ч. от продадените 4/6 ид. ч. от гараж
№ 3 в същата сграда и на същия адрес:
Частната жалба е неоснователна, а решението в обжалваната част – правилно и
законосъобразно. Въззивната инстанция изцяло споделя изводите, направени от
първоинстанционния съд.
Като наследник на своята майка П. Г. К. ищцата Н. В. Д. има ½ част от
наследството й съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗН. Останалата ½ част от наследството
принадлежи на нейния брат – ответникът И. В. К.. Правният интерес на ищцата да
оспори действителността на сключените от наследодателката й разпоредителни сделки
чрез предявяване на иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД за прогласяване на нищожността им е
обоснован само в рамките на нейните наследствени права - за нейната ½ част от
наследството и от правото на собственост. За останалата част от договорите ищцата
няма правен интерес да оспорва действителността им, тъй като законът забранява
защитата на чужди права (чл. 26, ал. 2 от ГПК). В тази насока е трайната съдебна
практика, на която първоинстанционният съд се е позовал и обсъдил подробно, поради
което не следва да бъде приповтаряна от настоящата инстанция.
В частната жалба на жалбоподателката-ищца са изложени доводи и оплаквания,
които са неотносими към предмета й – че съдът е следвало да се произнесе дали
евентуално чрез уговорката в договора за покупко-продажба, с която
прехвърлителката си е запазила правото на ползване върху имота, се заобикаля закона
– сключване на договор за дарение или договор за издръжка и гледане, и че съдът е
следвало и е бил длъжен да се произнесе по нищожността на това основание.
Предявеният при условията на евентуалност иск е с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.
1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба от 07.12.2022
г. поради протИ.речие с чл. 33 от ЗС, а не чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД – заобикаляне на
закона. С оглед на това, съдът е разгледал така предявения иск и не е бил длъжен да се
произнася по други основания за нищожност на сделката.
По въззивната жалба на ищците срещу решението в частта, с която е отхвърлен
като неоснователен искът по чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД за прогласяване нищожността -
9
поради протИ.речие с добрите нрави на Договор за покупко-продажба от 07.12.2022 г.
(Нот. акт № 173, том ІІ, рег. 2206, дело №202/2022 г.) за ½ ид. ч. от продадените 4/6 ид.
ч. от апартамент № 6 в гр. Плевен, избено помещение № 5 и кабинет № 5, както и за
1/2 ид. ч. от продадените 4/6 ид. ч. от гараж № 3 в същата сграда и на същия адрес:
Въззивната жалба е неоснователна, а решението в тази обжалвана част –
правилно и законосъобразно.
Действително, цената на продадените с договора от 07.12.2022 г. 4/6 ид. части от
апартамент, кабинет и гараж е в размер на данъчната им оценка към датата на
сключването му - 34 805 лв. и е два пъти по-ниска от пазарната им стойност към
същата дата, установена от съдебната експертиза, отчитаща запазеното за
прехвърлителката право на ползване – общо 77 733.33 лв. Независимо от това, не може
да се приеме, че е налице нееквивалентност на престациите, тъй като разликата в
стойностите не е значителна и съществена дотолкова, че да нарушава общоприетите
морални норми и принципа за справедлИ.ст. Както е прието в съдебната практика,
отклонение от етичните норми, което опорочава сделката до степен на нищожност
съгласно чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, е налице тогава, когато една от престациите е
дотолкова незначителна и пренебрежимо малка спрямо другата, че е равнозначна на
липсваща престация. Това в случая не е налице, тъй като разликата между пазарната
стойност и платената покупна цена не е значителна.
Освен това, преценката за нееквивалентност на престациите като основание за
нищожност по чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД не следва да се извършва въз основа на
формална съпоставка на двете престации като стойности. Тази преценка трябва да
включва всички конкретни обстоятелства, касаещи сключването на сделката, защото
добрите нрави са морални норми, неписани правила, съответстващи на общоприетите
принципи за добросъвестност и справедлИ.ст. Затова във всеки конкретен случай
волята на страните по сделката следва да се тълкува, а действителните им отношения
и целта на договора - да се изследват от съда. Оспорената от ищцата сделка за
покупко-продажба е сключена между най-близки роднини - майка и син. От
показанията на всички разпитани по делото свидетели се установява, че между
прехвърлителката и ответника са съществували характерните за родствената връзка
отношения на любов, привързаност и признателност. Не се твърди между тях да е
имало конфликти или отчужденост. Напротив, до есента на 2022 г. ответникът е
полагал грижи за майка си съвместно с ищцата. Независимо, че е пътувал извън града,
е посещавал майка си, откликвал е на нейните нужди, оказвал е помощ на личните й
асистенти, заплащал им е - заедно с ищцата, грижил се е за удобството й,
приспособявайки жилището й към нейния начин на придвижване. След влошаване на
здравословното състояние на ищцата ответникът е поел сам и чрез личен асистент
грижите за майка им, която в тези последни месеци от жИ.та си е била неподвижна, на
10
легло. Отношението му и грижите към нея следва да бъдат разглеждани като
изпълнение на синовен дълг и са в съответствие с общоприетите нравствени
принципи.
Запазеното в полза на прехвърлителката право на ползване върху апартамента е в
интерес на прехвърлителката и следва да бъде квалифицирано като добросъвестно
действие от страна на ответника като пълномощник на прехвърлителката, независимо
че в пълномощното не е било предвидено.
Възраженията на жалбоподателката-ищца във връзка с правото на ползване,
развити във въззивната жалба, относно обема на предоставената с пълномощното
представителна власт на ответника са извън предмета на делото. Същото се отнася и
за твърденията за наличие на хипотезата на чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, тъй като такъв
иск – за прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба поради
заобикаляне на закона, не е предявен от ищцата и не е бил предмет на разглеждане от
първоинстанционния съд. Твърденията, че запазеното право на ползване върху имота
променя вида на договора за покупко-продажба и заобикаля закона, са несъстоятелни,
тъй като законът (чл. 56, ал. 1 от ЗС) не предвижда ограничение при учредяването на
вещно право на ползване. Предявеният иск е за нищожност на сделката поради
протИ.речие с добрите нрави (чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД), поради което, извън предмета
на делото са и доводите във връзка с психичното състояние на прехвърлителката към
датата на сделката. Независимо от това, следва да се посочи, че пълномощното от
05.12.2022 г., въз основа на което е сключен договорът за покупко-продажба от
07.12.2022 г., е подписано лично от упълномощителката и същата е изписала
собственоръчно имената си. Нотариусът е установил, че упълномощителката е в добро
психическо състояние, и при липсата на доказателства за обратното, не може да бъде
направен различен извод. Напротив, свидетелските показания сочат, че
упълномощителката е била в адекватно психическо състояние.
Недоказано по делото е твърдението на ищцата, че след сключване на договора и
плащане на цената по банкова сметка на прехвърлителката, ответникът е изтеглил
сумите с дебитната й карта. Доказателствена тежест за този факт носи ищцата, но
подобно доказване не е проведено. Не е доказан фактът, че ищцата е предала
дебитната карта на ответника преди да започне болнично лечение (до този момент тя е
била у нея, според твърденията в исковата молба) и че го е уведомила за ПИН-кода. За
да се докаже липса на насрещна престация по договора от страна на ответника, следва
да се докаже конкретно, че той или ответницата са изтеглили сумите от банковата
сметка, по която са били внесени. При липса на записи от охранителните камери на
банката и само въз основа на обстоятелството, че ищцата в същия период е
провеждала терапия в болница и не е знаела за сключената сделка, този факт не може
да се приеме за доказан.
11
По насрещната въззивна жалба на И. В. К. и З. Г. К. против решението в частта,
с която е прогласен за нищожен на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД - поради накърняване на
добрите нрави, Договор за покупко-продажба от 24.01.2023 г., обективиран в Нот. акт
№ 8, том І, рег. № 141, дело № 6/2023г. на Нотариус К. М., за ½ ид. ч. от нива с площ
от 20 821 кв. м. в м. “Крушовец“, с. Крушовица:
Насрещната въззивна жалба е неоснователна, а решението в тази обжалвана
част – правилно и законосъобразно.
Продажбата на този имот е извършена срещу сума в размер 2 754.60 лв.,
съответстваща на данъчната му оценка към датата на сделката. Според заключенията
на двете съдебни експертизи, които не се различават съществено, пазарната стойност
на имота към датата на сключване на покупко-продажбата възлиза на 47 700 лв./45 180
лв. Това означава, че покупната цена по договора е по-ниска 17-16 пъти от
действителната пазарна стойност на имота. Разликата е съществена и значителна,
поради което следва да се приеме, че е налице нееквивалентност на двете престации,
съответно – че сделката е опорочена и следва да бъде прогласена за нищожна на осн.
чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД поради протИ.речие с добрите нрави.
С оглед на всичко изложено по-горе, решението следва да бъде потвърдено в
обжалваните части, както и в частта за присъдените разноски.
По разноските пред въззивната инстанция:
Предвид неоснователността на трите жалби, съдът не присъжда разноски за
адвокатско възнаграждение за защита по тях.
В представените от жалбоподателката-ищца пред въззивната инстанция два
договора за правна защита и съдействие от 25.03.2024 г. не е уговорено и заплатено
възнаграждение за защита срещу насрещната въззивна жалба на ответниците, поради
което такива разноски не следва да се присъждат.
Същото се отнася и за разноските на ответниците за защита срещу въззивната и
частната жалба на ищцата, които са разграничени в представения пред въззивната
инстанция Договор за правна защита и съдействие от 23.05.2024 г. Този договор обаче
не е сключен с ответниците, а с търговско дружество, което не е страна по делото,
положен е един подпис за „клиент“. Предвид това, не може да се приеме, че
разноските за адвокатско възнаграждение за защита срещу жалбите на насрещната
страна са направени от ответниците. Приложеният към молбата от 22.10.2024 г.
договор за защита и съдействие от 23.05.2024 г., сключен с ответниците, е представен
след приключване на устните състезания и не може да бъде съобразен от съда.
Водим от това и на осн. чл. 271 ал. 1 от ГПК,
РЕШИ:
12
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 121/14.03.2024 г. на Окръжен съд – Плевен по гр.
д. № 328/2023 г. по описа на същия съд в обжалваните части.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13