Р Е Ш Е Н И Е

гр. МОНТАНА

22.04.2010г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РАЙОНЕН СЪД–МОНТАНА, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито заседание на осми април през две хиляди и десета година, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА М.

 

при секретаря Р.М., като разгледа докладваното от съдия М. гражданско дело №467 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

         

Искът е осъдителен и с правно основание чл. 150 вр. с чл. 149 от СК.

Ищцата К.И.А. xxx, като майка и законна представителка на малолетното дете К. Ч. Х. поддържа в исковата си молба, че ответникът по силата на съдебна спогодба по гр. д. №190/2002г. на РС–Монтана, е осъден да й заплаща по 40 лева месечна издръжка, считано от 01.11.2001г. Твърди, че от постановяването на цитираното съдебно решение са изминали повече от осем години, през който период детето е пораснало, нуждите му от издръжка за храна, облекло, учебни пособия и културни развлечения значително са се увеличили. Поддържа, че сумите, които дава ответника са крайно недостатъчни да покрият нуждите му. Предвид горното, моли съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да й заплаща вместо по 40 лв. по 120.00 лева месечна издръжка, считано една година назад от датата на завеждане на иска, а така също да й бъдат присъдени направените разноски по делото.

          Ответникът Ч.С.Х. xxx, чрез особения си представител, назначен на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК, признава иска по основание, но го оспорва по размер. Поддържа, че към момента икономическата ситуация в страната и в частност в строителния бранш не е добра и няма възможност да заплаща претендирания размер от 120.00 лева месечно. Моли съда да постанови решение, с което уважи предявения иск до размер от 80 лв. месечно, а в останалата част да го отхвърли, като неоснователен.

ДОКАЗАТЕЛСТВАТА са писмени.

          СЪДЪТ, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните по свое убеждение и съобразно правилото на чл. 235 ГПК приема за установено от фактическа и от правна страна следното:

Ищцата и ответника са родители на малолетното дете К. Ч. Х., роден на xxxг., видно от удостоверение за раждане /л. 2 от делото/. Със съдебна спогодба по гр. дело №190/2002г. на Районен съд Монтана, ответникът в настоящето производство е осъден да заплаща на ищцата, в качеството й на майка и законен представител на детето К. по 40.00 лв. месечна издръжка, считано от 01.11.2001г.

От деня на постановяване на цитираното решение е изминал период от повече от осем години, през който несъмнено е настъпила промяна, както в нуждите на детето, така също и във възможностите на двамата родители.     

За доходите на ищцата – въпреки указанията на съда с определението по чл. 140 ГПК, не се представиха писмени данни от ищцата дали работи и какви месечни доходи реализира. За същата няма доказателства да има задължения за издръжка към други лица от същия ред или някакво заболяване, което да я прави нетрудоспособна или с намалена работоспособност. Ищцата е в работоспособна възраст и по убеждение на съда е в състояние да реализира доходи в размер над установената за страната минимална работна заплата.

За доходите на ответника – поддържа се, че същият работи в областта на строителството, но няма доказателства дали е по трудов или граждански договор и какви месечни доходи получава, по кое време на годината работи – само сезонно или целогодишно. Не са налице данни за ответника да има задължения за издръжка към други лица от същия ред или някакво заболяване и с оглед неговата възраст, съдът намира, че е напълно във възможностите му да реализира месечни доходи, надвишаващи размера на установената за страната минимална работна заплата.

Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава по несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства.

Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Размерът на издръжката по силата чл. 142, ал. 1 от СК се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. При изменение на обстоятелствата присъдената издръжка на основание чл. 150 СК може да бъде изменена или прекратена. Конкретният размер на издръжката, която всеки родител дължи на своите ненавършили пълнолетие деца се определя съгласно чл. 142, ал. 2 от СК, като минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от минималната работна заплата, т. е. минимума е 60 лева.

Към настоящия момент         детето К. е на 12 години и за времето след постановяване на решението през 2002г. потребностите му са се увеличили значително, за чието задоволяване са необходими значителни парични средства, които са несъпоставими с размера на присъдената по гр. д. №190/2002г. издръжка. Детето К. е ученик в шести клас и за неговото обучение и възпитание, храна, облекло, обувки, учебници и учебни пособия и културни потребности са необходими значителни парични средства. В тази връзка съдът намира, че за задоволяването потребностите на детето, без луксозните такива, ще са необходими минимум по 160.00 лева за месечната му издръжка.

Ето защо и предвид гореизложеното съдът намира, че са налице условията на чл. 150 СК и в този смисъл ответникът би следвало в изпълнение на задължението си по чл. 143, ал. 2 СК да заделя по 90 (деветдесет) лева месечно издръжка за своя син, като при това не застрашава своята собствена издръжка, а останалата част до необходимите общо 160 лева, да се осигуряват от майката, която и за в бъдеще ще полага непосредствените и ежедневни грижи по отглеждането и възпитанието на детето, затова и съдът определи по-малка квота на участие на майката. А щом това е така, то размерът на присъдената по гр. д. №190/2002г. издръжка е наложително да бъде изменен, като вместо по 40 лева, ответникът да бъде осъден да заплаща на детето К., със съгласието на неговата майка по 90 (деветдесет) лева месечна издръжка. В останалата му част за разликата до претендирания размер от 120 лева месечно, искът се преценява от съда като прекомерно и необосновано завишен, поради което и се отхвърля в тази му част, като неоснователен.

          Предявен е и иск по чл. 149 от СК - детето има право на издръжка не само за в бъдеще, но и за минало време, която може да се търси най-много за една година преди предявяването на иска. По делото се установи, че бащата за периода от присъждане на издръжката по гр. дело №190/2002г. не е полагал грижи за сина си, освен заплащането на дължимата месечна издръжка, т. е. ответника се е дезинтересирал от възпитанието и грижите за сина си. С оглед на изложеното, съдът намира, че предявеният иск за издръжка за минало време се явява основателен и доказан, поради и което следва да бъде уважен.

Определената месечна издръжка от 90.00 лева е дължима, считано една година назад от предявяването на иска - 07.10.2008г. до настъпването на законоустановени причини и условия за изменяване или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена, съобразно падежа й вноска до окончателното й изплащане.

ПРИ ТОЗИ ИЗХОД НА ДЕЛОТО ответникът следва да заплати по сметка на Районен съд–Монтана сумата 72.00 лева държавна такса върху размера на присъдената издръжка, а така също и 5.00 лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Водим от гореизложените мотиви, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И:

 

На основание чл. 150 СК ИЗМЕНЯВА размера на присъдената издръжка по гр. д. № 190/2002г. по описа на Районен съд – Монтана, като:

ОСЪЖДА Ч.С.Х. xxx и настоящ адрес гр. София, район Оборище, ул.  xxxx  , съдебен адрес – гр. Монтана, адв. А.В. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx ДА ЗАПЛАЩА на К.И.А. xxx ЕГН xxxxxxxxxx, в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете К. Ч. Х., същия адрес и ЕГН xxxxxxxxxx, вместо по 40 лева – по 90.00 лева (деветдесет) лв. месечна издръжка, считано от 07.10.2008г. до настъпването на законоустановени причини и условия за изменяване или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа й вноска до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ – за разликата до претендирания размер от 120, 00 лева месечна издръжка, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА Ч.С.Х. xxx и настоящ адрес гр. София, район Оборище, ул.  xxxx  , съдебен адрес – гр. Монтана, адв. А.В. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РАЙОНЕН СЪД–МОНТАНА дължимата държавна такса върху присъдената издръжка в размер на сумата 72.00 лева, както и 5.00 лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

РЕШЕНИЕТО подлежи на ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, но същото може да се обжалва пред ОКРЪЖЕН СЪД–МОНТАНА, в двуседмичен срок от обявяването му на страните – от 22.04.2010г.

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: