О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
23.11.2020 год., гр. Лом
Ломски районен съд, V
граждански състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети ноември, две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен съдия: Елица Орманова,
Като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1177 по описа за 2020
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 124, ал. 1 ГПК и е
образувано по молба на В.Й.В., ЕГН ********** с адрес: *** и Общинска
служба „Земеделие” гр.Брусарци.
В исковата молба ищцата излага, че нейната майка - К М
Ц е наследник на М Я М. На наследниците на същия с Решение № 1БР на ПК- гр.
Брусарци от 21.12.1999г. са възстановени в стари реални граници земеделски земи,
сред които нива от 2,361 дка, представляваща поземлен имот № 50023, находяща се
в местността „Котешки дол“, гр. Брусарци, понастоящем съставляваща ПИ с
идентификатор № 06570.50.23 съгласно КККР, одобрени със Заповед № РД –
18-1009/26.04.2016г. и нива от 1,325 дка, представляваща поземлен имот № 51026,
находяща се в местността „Котешки дол“, гр. Брусарци, понастоящем ПИ с
идентификатор № 06570.51.26 съгласно
КККР, одобрени със Заповед № РД – 18-1009/26.04.2016г. За тези имоти се
твърди, че е издаден Протокол за въвод във владение с № 1425Б от 01.03.2000 г.
в полза на К М Ц, като същата е снабдена и със скица за имотите №
134/08.05.2001 г., както и Удостоверение за данъчна оценка с изх. № от
02.10.2003 г. Наследник на М Я М е
неговата дъщеря и майка на ищеца - К М Ц, починала на 24.11.2005 г. и оставила
за свои наследници ищцата - В.Й.В. и нейния брат - И Й И. Последният се отказал от наследството на К Ц с отказ,
вписан в специалната книга за откази от наследство с Определение № 30/13.09.2011
г. на Районен съд -Лом. След отказа на И
ищцата твърди, че е станала едноличен собственик на земите, възстановени с
Решение № 1БР на ПК-гр. Брусарци от 21.12.1999 г. на наследниците на М Я М.
Като собственик на посочените имоти ищцата подала заявление до началника на
Общинска служба „Земеделие“ - гр. Брусарци за издаване на скица за поземлен
имот № 50023, находяща се в м. „Котешки дол“, както и за поземлен имот № 51026,
находящ се в м. „Котешки дол“. По това искане бил
постановен отказ на началника на Общинска служба „Земеделие“ - гр.Брусарци за
издаване на скици за двата имота. В писмо с изх № 39/16.03.2018 г. било
обяснено, че описаните имоти са актувани като общински на основание чл. 19
ЗСПЗЗ. Към писмото било приложено досие, от което ставало ясно, че тези земи са
записани като общински още през 2000 г., т.е. преди да бъдат издадени
гореописаните скица и удостоверение за данъчна оценка и то на основание чл. 19
ЗСПЗЗ.
Ищцата счита, че за
да бъдат актувани като общински въпросните имоти, следва за същите имоти да не
е подадено заявление за възстановяване от наследниците на лицата, от които са
отнети тези имоти към момента на обобществяването им. Твърди, че настоящата хипотеза е коренно различна, тъй
като за посочените имоти не само е подадено заявление за възстановяването им,
но те са и възстановени на наследниците на М Я М с Решение № 1БР на ПК-гр.
Брусарци от 21.12.1999 г. С оглед
обстоятелството, че имотите са записани като общински, съгласно обективираното
в писмо с изх.№ 39/16.03.2018 г. на началника на Общинска служба „Земеделие“ -
гр.Брусарци, както и предвид отказа му да бъде издадена скица за тези имоти, ищцата
счита, че има правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск за
установяване спрямо ответниците - Община Брусарци и Общинска служба „Земеделие“
- гр.Брусарци, че тя - ищцата е носител на право на собственост върху описаните
имоти. Ищцата моли да се постанови решение, с което да се признае за установено
спрямо ответниците - Община Брусарци и Общинска служба „Земеделие“ -
гр.Брусарци, че същата е носител на право на собственост върху двата описани
имота.
Ответникът Общинска служба „Земеделие”, гр. Брусарци,
чрез законния си представител извън срока по чл.131 ГПК /на 30.10.2020г., видно от разпечатка за проследяване на пощенска
пратка/ депозира писмен отговор, с който оспорва пасивната си процесуална
легитимация в процеса, оспорва иска като недопустим с искане производството да
бъде прекратено спрямо ОСЗ – гр. Брусарци, а в условията на евентуалност
оспорва иска като неоснователен с искане да бъде отхвърлен.
Ответникът Община Брусарци в срока по чл. 131 от ГПК
не е депозирала отговор на исковата молба.
Съдът при
подготовка на делото в закрито заседание, извършвайки проверка по реда на
чл.140 ГПК, намира предявения иск срещу ОСЗ – гр. Брусарци за недопустим, по
следните съображения:
Съдът е сезиран с вещен иск с правно основание чл.
124, ал.1 ГПК, с който се претендира да бъде признато за установено спрямо
ответниците Община Брусарци и ОСЗ – гр. Брусарци, че ищцата е собственик на
основание наследствено правоприемство от М Я М, бивш жител на гр. Лом, починал
на 15.01.1972г., върху земеделска земя - нива от 2,361 дка, представляваща
поземлен имот № 50023, находяща се в местността „Котешки дол“, гр. Брусарци,
понастоящем съставляваща ПИ с идентификатор № 06570.50.23 съгласно КККР,
одобрени със Заповед № РД – 18-1009/26.04.2016г. и нива от 1,325 дка, представляваща поземлен
имот № 51026, находяща се в местността „Котешки дол“, гр. Брусарци, понастоящем
ПИ с идентификатор № 06570.51.26 съгласно КККР, одобрени със Заповед № РД –
18-1009/26.04.2016г. За доказване на претенцията си ищцата представя Решение №
1БР на ПК – гр. Брусарци от 23.12.1999г., Протокол за въвод във владение на ПК
– гр. Брусарци от 01.03.2000г.; Удостоверение за идентичност на лице с различни
имена с изх. № 20.09.2019г. на Община Лом; Удостоверение за наследници с изх. №
1075/19.09.2019г. на Община Лом.
Основната предпоставка да се предяви установителния
иск е наличие на правен интерес, а такъв е налице, когато се оспорва
претендираното право или се претендира оспорваното право. Такъв интерес не е
налице в процесния случай по така предявения срещу Общинска служба по Земеделие
– гр. Брусарци иск, тъй като последната не оспорва претендираното от ищцата
право на собственост върху имота, нито го претендира, респективно между тях
няма възникнал правен спор. Принадлежността на правото на собственост не се
оспорва от ответната страна, респ. за ищцата липсва правен интерес от
предявяване на този установителен иск спрямо ОСЗ – гр. Брусарци. Касае се до
липса на абсолютна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск и
това обуславя неговата недопустимост. Отказът на ОСЗ- гр. Брусарци да издаде
скици на имотите, предмет на спора, не означава, че същата отрича правото на
собственост на ищцата, а единствено, че упражнява административното си
правомощие да откаже издаване на документи /скици/ на лица, които не са вписани
като собственици или носители на вещни права. Съгласно чл. 3, ал.1 от Наредба №
49/2004 г. лицето, което иска издаването на скица, трябва да е вписано в
регистъра като собственик или като носител на ограничено вещно право върху имота
към момента на издаването й. По жалба на настоящата ищца е било постановеното
решение по КАД №181/2019г. на АС-
Монтана, с което е потвърдено решението на РС- Лом по адм. дело № 709/2018г., с
което е отхвърлена жалбата на ищцата В.Й.В. срещу отказа на Началника на ОСЗ-
гр. Брусарци за извършване на административна услуга „издаване на скица“ за
процесните поземлени имоти.
В допълнение на
изложеното следва да се отбележи, че Общинска служба по Земеделие е
административен орган, а не е юридическо лице и не притежава процесуална
правоспособност по искови производства, освен в изрично посочените в закона
случаи – чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ и чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, какъвто настоящия не е.
Съгласно чл. 33, ал. 1, изр. 2 от ЗСПЗЗ, общинските служби по земеделие са
териториални звена на областните дирекции "Земеделие", а съгласно
изр. 1 областните дирекции "Земеделие" са специализирана
териториална администрация към министъра на земеделието и храните.
Компетентността на общинските служби по земеделие е очертана в чл.33, ал.2 от
ЗСПЗЗ и тя е следната: възстановяват
собствеността върху земи и гори по реда на закона, провеждат аграрната държавна
политика на територията, както и извършват друга дейност, определена с правилника за прилагане на закона и устройствения
правилник на Министерството на земеделието, храните и горите; поддържат и
осъвременяват плановете за земеразделяне и другите материали и данни, получени
при прилагането на закона, издават скици при извършване на разпоредителни
сделки и делба на земеделски земи до одобряването на кадастрална карта и
кадастрални регистри за съответната територия по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър. От друга
страна съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ общината стопанисва и
управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на
собствениците, а след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената
карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават
общинска собственост. Видно от изложеното Община Брусарци би могла да предявява
претенции за собственост на земеделски земи по силата на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ
и по отношение на нея искове по чл. 124, ал. 1 ГПК са допустими, доколкото не се цели установяване право на
собственост към минал момент, докато ОСЗ
– гр. Брусарци има единствено административни функции, очертани в чл. 33, ал. 2
ЗСПЗЗ и няма законово основание да ползва или да свои останали след
възстановяването земеделски земи. Не само, че ОСЗ няма такава предвидена
законова възможност да притежава и претендира собственост върху останали
невъзстановени обобществени земи, които чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ предвижда, че
стават общинска собственост, но и същата изрично заявява в отговора си, че не
твърди да притежава право на собственост върху процесните земи, за да може да
бъде легитимиран ответник по иска. А ответник по собственическия иск може да
бъде лицето, което твърди или с конклудентни действия сочи, че е собственик на
имота. От страна на ОСЗ – гр. Брусарци, съгласно изложените факти в исковата
молба, такива твърдения и действия, демонстриращи своене на имотите, не е видно
да са налице.
На последно място уважително решение по предявения иск
против Общинска служба земеделие – гр. Брусарци
не би имало никаква правна сила и би било нищожно. Това е така, тъй като
такъв съдебен акт не би променил по никакъв начин собствеността върху имотите.
Предвид изложено съдът намира, че не е налице правен
интерес от предявяване против Общинска служба по земеделие – гр. Брусарци на
иска по чл. 124 ГПК, поради което като недопустимо производството следва да
бъде прекратено в тази му част.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 1177/2020г. по описа на Ломския
районен съд, образувано по искова молба с вх.№ 7084/11.06.2020г., подадена от В.Й.В.,
ЕГН ********** с адрес: *** в ЧАСТТА,
с която е предявен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК против ОБЩИНСКА СЛУЖБА ПО
ЗЕМЕДЕЛИЕ - гр. Брусарци, с адрес: гр. Брусарци, ул. „Г. Трайков“ № 20, представлявана
от Началника Ц Ш, с искане да бъде признато за установено спрямо ответника, че
ищецът е собственик на основание наследствено правоприемство от М Я М, б.ж. на
гр. Лом, върху земеделска земя - нива от
2,361 дка, представляваща поземлен имот № 50023, находяща се в местността
„Котешки дол“, гр. Брусарци, понастоящем съставляваща ПИ с идентификатор №
06570.50.23 съгласно КККР, одобрени със Заповед № РД –
18-1009/26.04.2016г. и нива от 1,325
дка, представляваща поземлен имот № 51026, находяща се в местността „Котешки
дол“, гр. Брусарци, понастоящем ПИ с идентификатор № 06570.51.26 съгласно КККР, одобрени със Заповед № РД –
18-1009/26.04.2016г.
Определението
може да се обжалва с частна жалба пред
Окръжен съд - Монтана в
едноседмичен срок от получаване на съобщението за постановяването му.
Препис
от определението да се изпрати на страните.
След
влизане в сила на определението делото да се докладва за продължаване на
производството.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: