Присъда по дело №506/2024 на Районен съд - Елхово

Мотиви към Присъда № 139 от 22.08.2024 година, постановена по НОХД №
506/2024 година по описа на РС - Елхово:

Производството по делото е образувано по внесен от ЯРП обвинителен акт
против подсъдимата Ф.Х. /F.H./, гражданин на Сирийска Арабска Република, по
обвинение в престъпление по чл. 279, ал.1 от НК за това, че на 31.07.2024 година, в
района на гранична пирамида № 274, находяща се в землището на село Лесово,
община Елхово, област Ямбол, влязла през границата на страната от Република Турция
в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото
против подсъдимата обвинение, като намира същото за доказано по категоричен
начин, както от обективна, така и от субективна страна. Предлага на подсъдимата да
бъдат наложени при условията на чл. 55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК наказания лишаване от
свобода за срок от пет месеца, което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено
за изпитателен срок от три години, както и глоба в размер на 500.00 лева.
Подсъдимата е редовно призована за съдебно заседание по реда на чл.180, ал.3
от НПК по нейно изрично искане, направено в ДП, но производството по делото пред
съда е протекло в нейно отсъствие и с участието на служебен защитник – адв.Г.Д. от
АК – Ямбол. Съдът е приел, че разглеждането на делото в отсъствието на подсъдимата
не би попречило за установяване на обективната истина по делото и до нарушаване
правата на Ф.Х..
В съдебно заседание служебният защитник на подсъдимата - адв. Г.Д. заявява,
че от събраните по делото доказателства се установява, че Ф.Х. е извършила деянието,
за което й е повдигнато обвинение - такова по чл. 279, ал.1 от НК, но тъй като
непосредствено след като тя е влязла в страната ни, е видяла как на нейния съпруг му
прилошава и умира, от което е била силно травмирана, желае съдът да й наложи по-
леки наказания.
От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа
страна:
Подсъдимата Ф.Х. е родена на *** г. в гр. ***, Сирийска Арабска Република и
е гражданин на тази страна.
Подсъдимата живеела в родината си, но решила да я напусне и преди
неустановено по делото с точност време отишла в Република Турция. След това тя
решила да се установи в страна от Западна Европа и по-конкретно в Германия, където
да живее по-спокойно, да работи там и да се лекува при нужда в случай на
установяване на наличен здравословен проблем. Тъй като не разполагала с надлежно
разрешение да влезе през границата на страната ни, решила заедно със съпруга си да
преминат по незаконен път турско - българската граница и двамата се свързали с
неустановено лице, което срещу парично възнаграждение се съгласило да им помогне
да достигнат от Турция до Сърбия през Република България, като част от пътя на
подсъдимата и съпругът й към Германия. В изпълнение на намерението на
подсъдимата, тя, съпругът й и още осем техни сънародници, всички имащи намерение
да влязат в Република България не по установения за това ред, били превозени в
близост до турско българската граница, след което групата, продължила да се движи
пеша в гориста местност, водена от две неустановени по делото лица, и така
достигнала до възпрепятстващото съоръжение на турско-българската границата.
Двамата водачи на групата поставили стълба на възпрепятстващото съоръжение и така
1

на 31.07.2024 г. подсъдимата заедно с останалите лица от групата преодолели това
съоръжение и по този начин влезли от Република Турция в Република България в
района на 274 гранична пирамида, находяща се в землището на с.Лесово, обл.Ямбол,
без разрешение на надлежните органи на властта. При влизането си в страната
подсъдимата не носела документи за самоличност, нито е притежавала документи,
даващи й право да влезе в страната ни. След това подсъдимата и останалите нейни
сънародници продължили да вървят пеша още няколко часа, водени от двамата водачи
на групата и достигнали до река. На това място съпругът на подсъдимата се
почувствал зле и паднал на земята. Братът на подсъдимата отишъл до реката да вземе
вода за съпругът й, а останалите лица от групата продължили да се движат, като
казали на подсъдимата, че не могат да ги чакат. Не след дълго съпругът на
подсъдимата починал. Малко по-късно при тях пристигнали гранични полицаи и
предприели съответни действия по установяване на тяхната самоличност и
задържането на подсъдимата и мъжът с нея /неин брат по твърденията й/.
От показанията на свидетелите И.А. и К.Н., двамата служители на ГПУ Елхово
към РДГП Елхово, се установява че всеки от тях е бил на работа от 21.00 часа на
31.07.2024г. до 09.00 часа на 01.08.2024 г. и в 21.30 часа св. А. получих разпореждане
от пол. инсп. Г.П. да направи проверка в района на старо съоръжение на бившия кльон
на заставата в с.Лесово, тъй като са забелязани там две лица. Когато св. А. отишъл на
указаното му място установил намиращи се там две лица – мъж и жена, които видимо
отговаряли на рисковия профил за нелегален мигрант, не представили документ за
самоличност, говорели на чужд език, като посочили, че на 3-4 метра от тях имало
друго починало лице от мъжки пол.
На свид. Н. било разпоредено във връзка със забелязано нарушение на
държавната ни граница, по време на работа да обърна по-голямо внимание на
възпрепятстващото съоръжение в района от 271 до 279 гранични пирамиди в
землището на с.Лесово и след като той обходил този район, установил около 274 гр.
пирамида смачкано бруно на възпрепятстващото съоръжение, както и оставени следи
от повече от едно лице в посока от Р Турция към Р България, които продължавали към
гората във вътрешността на страната ни и докладвал по съответния ред за
установеното от него.
При регистрацията на задържаните две лица било установено, че подсъдимата
е Ф.Х. /S.H.J./, гражданин на Сирийска Арабска Република .
От приложената по делото справка за съдимост се установява, че Ф.Х. /S.H.J./
не е осъждана на територията на Република България към момента на деянието.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните писмени и гласни доказателства - от показанията на свидетелите И.А. и
К.Н., дадени в хода на съдебното следствие, от обясненията на подсъдимата, дадени в
хода на ДП и прочетени в съдебно заседание на основание чл. 279, ал.2, вр. с ал.1, т.2
от НПК и от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към
доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК.
Показанията на свидетелите И.А. и К.Н. са правдиви, логични и последователни,
поради което същите се възприеха от съда и се кредитираха като достоверни и
обективни. Възпроизведените от тях факти са пряко относими към времето, мястото и
механизма на осъществяване на престъпното деяние. В подкрепа на показанията на
свидетелите са и обясненията на самата подсъдима и писмените доказателства по
делото. Обясненията на подсъдимата, макар и средство за защита, кореспондират с
останалия доказателствен материал и преди всичко с показанията на свидетелите И.А.
2

и К.Н., поради което съдът ги възприе за достоверни. В обясненията на подсъдимата
се съдържат фактически твърдения относно времето и мястото на извършване на
деянието, както и такива относно формата на вината и мотивът за осъществяване на
инкриминираното престъпление, а също и данни за начина на откриването й
непосредствено след преодоляване на възпрепятстващото съоръжение на българо
турската граница и последвалото задържане на нея и спътникът й.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Подсъдимата Ф.Х. е осъществила с деянието си от обективна и субективна
страна престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, като на 31.07.2024 година, в района
на гранична пирамида № 274, находяща се в землището на село Лесово, област Ямбол,
влязла през границата на страната от Република Турция в Република България, без
разрешение на надлежните органи на властта. Налице е съставомерно деяние по
посочения текст от Наказателния кодекс.
От обективна страна подсъдимата е извършила фактически действия по
преминаване през държавната ни граница, без да е получила разрешение от
надлежните органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол.
Действащият граничен режим и ред в Република България, изискват преминаване през
определени места – ГКПП със знанието и разрешението на граничните власти, каквото
в случая е липсвало, като категорични съждения за последното се съдържат в
показанията на свидетелите И.А. и К.Н., а и в обясненията на подсъдимата. Поради
изложеното, от обективна страна с деянието си подсъдимата е нарушила установения в
страната режим и ред за преминаване на държавната граница, като деянието е
осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК - без
разрешение на надлежните органи на властта, в хипотезата на „влизане” в страната. В
настоящият случай, откриването на нарушителите на границата след влизането им в
Република България и вече на територията на страната ни, води до извод, че деянието
е довършено. Довършено „влизане“ и „излизане“ през границата по смисъла на чл. 279
НК от обективна страна е налице, когато деецът е преодолял наложения контрол или
мерките и препятствията, установени от властта за по-ефикасна защита на границата.
От субективна страна, инкриминираното деяние е извършено виновно, при
пряк умисъл, като подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на
извършеното, предвиждала е неговите последици и е целяла тяхното настъпване.
Предприемайки пътуването си, подсъдимата е била наясно с липсата на изискуемото
разрешение за влизане в Република България и в др. държава от ЕС, както и с
установения пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната ни
граница. Именно затова тя е предприела незаконно преминаване на държавната ни
граница от територията на Република Турция на територията на Република България,
като е съзнавала, че ще влезе в страната ни без знанието на граничните власти,
следователно в съзнанието й е била формирана представата за противоправния
характер на деянието й и за неговите общественоопасни последици, които е
предвиждала, а от волева страна пряко е целяла и искала тяхното настъпване, за да
реализира крайната си цел – да достигне до територията на Република България, след
което да продължи към страна от Западна Европа – Германия.
Предвид изложеното, съдът призна подсъдимата Ф.Х. за виновна в
извършването на престъпление по чл.279, ал.1 от НК.
Причините за извършването на деянието от подсъдимата съдът намира в
3

незачитането на установеният в страната ни законов ред и желанието й на всяка цена,
дори и по непозволен начин да осъществи преминаването на държавната граница
между Р Турция и Р България, за да достигне територията на България, след което да
продължи към Германия, където да се установи.
Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно
който текст, не се наказва лицето, което влезе в страната, за да се ползва от правото на
убежище съгласно Конституцията. Съдът счита, че не са налице доказателства по
делото, от които да се приеме, че подсъдимата е влязла в страната ни с цел да търси
убежище, поради това, че в собствената си родина е била преследвана заради своите
убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи.
Изявления в тази насока – че желае да се ползва от убежище в Република България,
подсъдимата не е направила нито при задържането си, нито впоследствие при разпита
й в хода на досъдебното производство. Следва да се отбележи и, че цялостното
поведение на подсъдимата свидетелства, че преминаването й през границата ни е
единствено с цел да достигне територията на страната ни и да продължи към страна от
Западна Европа - Германия, без да сочи каквито и да било други причини, които да
дадат основание за съда да приложи разпоредбата на чл.279, ал.5 от НК.
При определяне на вида и размера на наказанието на подс.Ф.Х. съдът взе
предвид степента на обществена опасност на деянието, която е сравнително висока,
предвид динамиката на този вид престъпления в страната. Съдът взе предвид и
степента на обществена опасност на подсъдимата, която не е висока, предвид на това,
че същата не е осъждана към момента на деянието, както и предвид направените от нея
самопризнания в хода на ДП, способствали за разкриване на обективната истина по
делото. Взеха се предвид причините и подбудите за извършване на престъплението,
както и механизмът на извършването му. При тези фактически констатации, съдът
прие, че в случая са налице многобройни и изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства - необременено съдебно минало към момента на деянието, критично
отношение към деянието, самопризнания в хода на ДП, възрастта на подсъдимата,
същевременно съдът прие, че й най-лекото, предвидено в закона наказание за
извършеното от подсъдимата престъпление, се явява несъразмерно тежко за
извършеното престъпление и определи наказание на подсъдимата при условията на
чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК - под най-ниския предел на наказанията лишаване от
свобода и глоба, предвидени в нормата на чл.279, ал.1 от НК и й наложи наказание
лишаване от свобода за срок от пет месеца и глоба в полза на държавата в размер на
500.00 /петстотин/ лева.
Съдът намери, че са налице материалноправните предпоставки за
приложението на чл.66, ал.1 от НК по отношение на Ф.Х., тъй като към момента на
деянието тя не е осъждана за престъпление от общ характер, наложеното му наказание
е до три години лишаване от свобода и съдът намери, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на осъденото лице не е необходимо
ефективното изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода. Ето защо и
на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на това наложено
наказание на подс.Ф.Х. за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на
присъдата в сила.
Съдът прие, че не следва да се прилага разпоредбата на чл. 55, ал.3 от НК като
на подсъдимата не се налага наказание глоба, тъй като с прилагането на тази
разпоредба би се стигнало до необосновано толериране на престъпно поведение като
процесното и затова според съда наложената глоба, отмерена по реда на чл. 55, ал. 2
4

НК ще доведе до изпълнение целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. В
случая са налице и отегчаващи обстоятелства като се има предвид степента на
обществена опасност на деянието и динамиката на този вид престъпления в страната и
с не налагането на кумулативно предвиденото наказание глоба би се стигнало до
неоправдано снизхождение.
Направените по делото разноски за преводач в хода на ДП, съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал.2 от НПК са за сметка на органа, който ги е направил, и не
следва да се присъждат. Други разноски по делото не са направени.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: .........................
/В.А.а/
5

Номер на акта:	139
Дата:	22 август 2024 г. (в сила от 10 септември 2024 г.)
Съдия:	Виолета Костадинова Апостолова

Дело:	20242310200506
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	16 август 2024 г.

Присъда по дело №506/2024 на Районен съд - Елхово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите