Решение по дело №684/2019 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2797                                               31.10.2019 г.                                                гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаският районен съд                                                             ІІІ-ти граждански състав

На десети октомври                                              две хиляди и деветнадесета година

В публично съдебно заседание в състав

 

                                                                                       Председател: Ивелина Мавродиева

 

при секретаря Кина Киркова   

като разгледа докладваното от съдията Мавродиева

гражданско дело № 684 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по искова молба на Етажната собственост на сграда, находяща се в гр.Бургас, ******, действащо чрез пълномощника си адвокат С., против “ОФИШЪЛ БЪЛГЕРИAН ПРОПЪРТИС“ ЕООД с ЕИК ******, със седалище и адрес: ******, многоетажна жилищна сграда, ******, представлявано от ******, с която се претендира установяване дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 4528/03.12.2018 г. по ч.гр.д. № 8901/2018 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от общо 1 020 лева - главница, представляваща суми за поддръжка на общите части в ЕС на сграда в ******и за поддръжка на гаражно паркомясто **, която сума е сбор от следните суми: 438 лева за поддръжка на общите части за 2017г., 438 лева за поддръжка на общите части за 2018г., 72 лева за поддръжка на гаражно паркомясто ** за 2017г. и 72 лева за поддръжка на гаражно паркомясто ** за 2018г., ведно със законната лихва върху главницата от 1 020 лева, начиная от 29.11.2018г. до изплащане на вземането. Моли се и за присъждане на направените по делото разноски.

            Основанията за дължимост на търсените суми се основават на твърдения, че ответникът в качеството му на етажен собственик, следва да участва  в разходите за поддръжка, като се позовава на неизпълнение на протокол от общо събрание на Етажната собственост от 16.01.2017 г. и 15.02.2018 г.

            В срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, действащ чрез пълномощника си адвокат Г.. Навеждат се доводи за недопустимост на претенцията, като се сочи, че ****е била избрана за управител за срок от две години, който е изтекъл, при което не може да се приеме като законен представител на етажната собственост. 

            В отговор ищецът сочи, че е налице действително нов управител – ****, като представя и протокола за избора й, както и доказателства за надлежното упълномощаване на адвокат С. в тази връзка, при което съдът приема, че е налице валидно учредена представителна власт за завеждане на делото.

            Правното основание на исковете е чл. 6, ал. 1, т. 8 от Закона за управление на етажната собственост /ЗУЕС/.

            По същество ответникът не оспорва, че ответното дружество е собственик на самостоятелен обект, находящ се в  ****, както и на гаражно паркомясто **. Заявява се обаче, че липсва редовно свикване на общите събрания, въз основа на чиито решения ищецът основава претенцията си. Отделно от това се сочи, че поддръжка не е била осъществявана, като са били налични течове, липса на електрическо заключване на входната врата и неработеща охранителна система. В крайна сметка се представя и платежно нареждане за плащане на сумата от 1 108. 80 лв. след завеждане на делото.   

            Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в нея факти и обстоятелства, становището на ответните страните по нея, събраните по делото доказателства и след като съобрази приложимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

            Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 4528/03.12.2018 г. по ч.гр.д. № 8901/2018 г. по описа на Бургаския районен съд е  разпоредено длъжникът-ответник да заплати на ищцовото дружество търсените в настоящото производство суми. Длъжникът е депозирал в срок възражение срещу заповедта, поради което и съдът е указал на заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК да предяви иск за установяване на вземанията по заповедта, което и обосновава правният интерес на ищеца от водене на установителния иск по настоящето производство.

            Доводите за неговата недопустимост, поради липсата на надлежна представителна власт, не се споделят от съда, при все че новият управител на процесната етажна собственост – ****, надлежно е упълномощила адвокатско сдружение „****и“ за воденето на настоящото дело, а последното - адвокат С. /листи 37 и 38/. С оглед на възраженията в тази връзка следва да се отбележи, че дори да е било ненадлежно упълномощаване към датата на предявяване на иска, последващото надлежно такова санира констатираните преди това нередовности съгласно чл. 129, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 128, т. 1 от ГПК.

            По същество не се спори, че ответникът е собственик на сочените от ищеца обекти, попадащи в процесната етажна собственост, както и че дължимата за това сума за поддръжка на общите части в ЕС на сграда и за поддръжка на гаражно паркомясто ** за 2017 г. и 2018 г. възлизат в размер на търсената сборна главница от 1 020 лв. Всъщност това се установява и от представените протоколи за проведените на 16.01.2017 г. и 15.02.2018 г. общи събрания на етажната собственост, където е обективирано решението за размера на дължимите суми за поддръжка – 438 лв. за обитаем апартамент и по 6 лв. на месец за паркомясто или

72 лв. годишно.

            Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:

            Разпоредбата на чл. 6 от ЗУЕС изброява задължения на  

 

 

 

собствениците на самостоятелни обекти, в сграда с режим на етажна собственост, сред които това да изпълняват решенията на органите на управление на етажната собственост; да заплащат разходите за ремонт, реконструкция, преустройство и обновяване на общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване и вноските, определени за фонд "Ремонт и обновяване", съразмерно с притежаваните идеални части, както и да заплащат разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата.  Поради това за ответника е налице задължение да заплати търсените от него суми, което същият е изпълнил същото след завеждането на делото, като е платил 1 108. 80 лв. При това следва да се приеме, че е погасена чрез плащане търсената главница от 1 020 лв. и изтеклата законна лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК. При това искът следва да се отхвърли.

               Следва все пак с оглед на оспорванията на ответника да се отбележи, че направените оспорвания на взетите решения на общото събрание са ирелевантни за настоящото дело, при все че не се твърди и доказа те да са били отменени като незаконосъобразни. За пълнота следва да се отбележи също така, че нищожността на решенията на общото събрание не може да бъде установявана  безсрочно и само в срока по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС може да се иска отмяната им, независимо дали се твърди нищожност или незаконосъобразност./ В този смисъл е и задължителната практиката на ВКС по чл. 290 от ГПК - решение № 39 от 19.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 657/2012 г., I г. о., ГК/. При това положение, възраженията на ответника за незаконосъобразност на решенията на общото събрание на етажната собственост не следва да бъдат обсъждани в настоящото производство, тъй като оспорването е извършено много след изтичане на срока за това и не по предвидения в ЗУЕС ред. След като решенията не са били оспорени от етажния собственик по реда и в сроковете, предвидени в ЗУЕС, то се преклудира възможността това оспорване да бъде направено по-късно, по повод на възникнали за етажния собственик задължения въз основа на взети решения на общото събрание на етажната собственост.  

При този изход на спора основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото разноски и следва да се осъди ответникът  да му заплати сумата от 325 лв., тъй като независимо от отхвърлянето на иска, поради плащане в хода на производството, ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото. Неоснователно се явява и депозираното възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение, тъй като същото е в размер на 300 лв. и не се явява прекомерно с оглед предмета на производството.

При това се налага изводът, че се дължат и част от направените в заповедното производство разноски в размер на 175 лв., които съгласно дадените указания в т. 12 от тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да бъдат присъдени в настоящото производство. Досежно присъдения размер от 300 лв. за адвокатско възнаграждение в заповедното производство съдът намира, че същото действително е прекомерно с оглед характера на производството и го намалява до 150 лв. предвид възражението на ответника в тази връзка. Или общата дължима сума за разноските възлиза на 500 лв.

            Мотивиран от горното и на основание чл. 422 от ГПК, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

            Отхвърля иска на Етажната собственост на сграда, находяща се в гр.Бургас, ******, действащо чрез пълномощника си адвокат С., против “ОФИШЪЛ БЪЛГЕРИAН ПРОПЪРТИС“ ЕООД с ЕИК ******, със седалище и адрес: ******, многоетажна жилищна сграда, ******, представлявано от ******, за установяване дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 4528/03.12.2018 г. по ч.гр.д. № 8901/2018 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от общо 1 020 лева - главница, представляваща суми за поддръжка на общите части в ЕС на сграда в ******и за поддръжка на гаражно паркомясто **, която сума е сбор от следните суми: 438 лева за поддръжка на общите части за 2017г., 438 лева за поддръжка на общите части за 2018г., 72 лева за поддръжка на гаражно паркомясто ** за 2017г. и 72 лева за поддръжка на гаражно паркомясто ** за 2018г., ведно със законната лихва върху главницата от 1 020 лева, начиная от 29.11.2018г., поради плащане в хода на производството.

            Осъжда “ОФИШЪЛ БЪЛГЕРИAН ПРОПЪРТИС“ ЕООД с ЕИК ******, със седалище и адрес: ******, многоетажна жилищна сграда, ******, представлявано от ******, да заплати на Етажната собственост на сграда, находяща се в гр.Бургас, ******, представлявано от ****, сумата от 500 лв. /петстотин лева/ за направените по делото разноски, от които - 175 лв. по ч.гр.д. № 8901/2018 г. и 325 лв. за гр.д. № 684/2019 г., двете по описа на Бургаския районен съд.

            Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

           

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: подпис/не се чете/

 

Вярно с оригинала!

К.К.