№ 72
гр. Каварна, 14.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на осемнадесети
май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Веселина М. Узунова Панчева
при участието на секретаря Елена Б. Шопова
като разгледа докладваното от Веселина М. Узунова Панчева Гражданско
дело № 20223240100552 по описа за 2022 година
Производството е по чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и
договорите.
Гражданско дело №552/2022г. е образувано по искова молба вх.№
3896/22.12.2022г., подадена от С. К. Г., в качеството си на Управител на
„С.“ЕООД, ЕИК ****, чрез процесуален представител адв.Т. Г., АК Монтана,
със служебен адрес: гр.София, ул.“****“ 9 1, ет-1 срещу Н. К. Х. с ЕГН
********** с постоянен адрес: гр.Шабла, ул.“***“ № 17.
В исковата си молба ищецът излага, че на 11.12.2022г. в гр.София е
сключил договор за покупко- продажба на МПС – лек автомобил КИА, модел
Спортидж, номер **** в качеството си на продавач и ответника Н. К. Х. с
ЕГН ********** , в качеството й на купувач с посочена продажна цена от
10700лв., за което била издадена и фактура № ********** от 11.12.2022г.
Лекият автомобил бил предаден веднага, заедно с всички документи след
сключване на договора. Ищецът излага, че на следващият ден – 12.12.2022г. –
денят, в който било уговорено плащането по договора Х. се обадила по
телефона, заявила, че няма да заплати цената, а ще заплаща колкото може на
части сумата, без да посочва срок. На 13.12.2022г. по банковата сметка на
ищеца постъпила сума в размер на 3000лв.
Ищецът излага още, че на 13.12.2022г. е подал искане за допускане на
1
обезпечение на бъдещ иск за остатъка от вземането в размер на 7700лв. и
законната лихва за забава. С Определение № 34028 от 13.12.2022г. по Ч.Гр.д.
№ 67788/2022г., Софийски районен съд е допуснал обезпечението на бъдещ
иск с указания за внасяне на парична гаранция в размер на 770лв. След
внасянето на гаранцията е издадена Обезпечителна заповед №
1213/15.12.2022г.
Ищецът твърди, че поради постъпили в този период плащания, не
предприел действия за образуване на изпълнително дело и налагане на
запори. Излага, че на 14.12.2022г. по банкова сметка на дружеството е
постъпила сума в размер на 3000.00лв.; на 15.12.2022г. по банкова сметка на
дружеството е постъпила сума в размер на 3000.00лв., а на 16.12.2022г. по
банкова сметка на дружеството е постъпила сума в размер на 1700лв.
Счита, че изпълнението на всяка от частичните престации, платена от
ответната страна е забавено, като в тази връзка ответника дължал лихва за
забава, съответно в размер на 1,67лв. за първата престация в размер на
3000.00лв. от дата – 13.12.2022г. ; 2,50лв. за втората престация в размер на
3000.00лв. от дата – 14.12.2022г. и 2,36лв. за третата престация в размер на
1700.00лв. на 16.12.2022г., като общия размер на лихвата за забава е в размер
на 9,86лв.
Излага, че с оглед на забавеното изпълнение и недобросъвестното
поведение на ответницата е предприел мерки по допускане на обезпечение на
бъдещ иск, като е направил разноски в обезпечителното производство – 40лв.
за държавна такса и 700лв. адв.хонорар.
Моли съда да постанови решение, с което да бъде осъдена ответницата,
да му заплати сумата от 9,86лв., представляваща общия размер на лихвата за
забава начислена за периода за забавяне на плащането по договор за покупко
– продажба на МПС от 11.12.2022г., както и на основание чл.78, ал.1 ГПК да
заплати и направените разноски в настоящото производство – 50.00лв. ДТ за
образуване и 400лв. адв.хонорар.
В о.с.з., ищецът редовно призован не се явява и не се представлява.
Депозирана е писана молба от проц.представител, с която заявява, че
поддържа искането си за заплащане на съдебни разноски по настоящото дело,
като представя списък за разноски.
Ответницата Н. К. Х. в срока по чл.131 от ГПК е депозирала писмен
2
отговор, чрез упълномощения адв.Е. Т. – АК Бургас. На основание чл.237 от
ГПК прави признание за допустимост и основателност на иска и моли съда да
се произнесе съобразно направеното признание.
Представя разписка № 0200017998723821/22.02.2023г. за заплатена на
ищеца сума в размер на 9,86лв., представляваща общия размер на лихвата за
забава, начислена за периода за забавяне на плащането по договор за покупко
– продажба на МПС, разписка № 0200017998787321/22.02.2023г. за
заплатена на ищеца сума в размер на 40.00лв., представляваща заплатена ДТ
от страна на ищеца в производството по допускане на обезпечение на бъдещ
иск по Ч..Гр.д.№ 67788/2022г. на СРС и разписка №
0200018063455290/01.03.2023г. за заплатена на ищеца сума в размер на
50.00лв., представляваща заплатена ДТ от страна на ищеца в производството
Гр.д.№ 552/2022г. на РС Каварна.
Излага, че конкретния размер на възнаграждението на адвоката се
определя в сключен в писмена форма договор между клиента и адвоката,
съгласно чл.36, ал.1 от ЗА и че представените по делото 2 броя договори за
правна помощ не отговаряли на утвърдените, прономеровани и
прошнуровани образци с индигирани копия, утвърдени от ВСС. Липсвали
номер на кочана и поредните номера на договорите за правна защита и
съдействие, както и документална обоснованост на извършеното плащане по
см. на чл.6, ал.5, вр. с ал.1 от Закона за счетоводството. Счита, че
заплатените адв.възнаграждения са прекомерни, съобразно действителната и
правна сложност на Ч.Гр.д.№ 67788/2022г. по описа на СРС и Гр.д.№
552/2022г. по описа на РС Каварна, като моли съда да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, съобразно чл.36 от ЗА.
В о.с.з., ответницата редовно призована, не се явява, представлява се от
адв.Ем.Т., който счита иска за допустим и основателен, прави признание на
иска. Оспорва претендираното от процесуалния представител на ищеца
адвокатски хонорар, като го счита за завишен и моли съда да присъди по-
нисък размер.
Каварненският районен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно между страните, а и се установява от представения договор
3
за покупко-продажба на лек автомобил, че ответницата е закупила от ищеца
МПС – лек автомобил КИА, модел Спортидж, номер ****.
С отговора на исковата молба ответницата е заявила признание на иска и
отделно от това е представила доказателства за заплатени следните суми: 50
лева (за образуване на гр.д. на 01.03.2023г.); 40 лева (д.т. по обезпечително
производство с дата 22.02.2023г.) и 9,86 лева (предмета на настоящото
производство на 22.02.2023г.).
Съгласно разпоредбата на чл.237 от ГПК, когато ответникът признае
иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с
решение съобразно признанието. В този случай съдът постановява решението
си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при
признание на иска.
Въпреки направеното признание на иска от страна на ответницата по
настоящото производство, следва да се посочи, че ищецът не е направил
искане съдът да се произнесе съобразно признанието на иска, поради което не
са налице предпоставките за произнасянето му в този смисъл.
Въпреки направеното признание на иска, ответницата Н. К. Х. е
представила доказателства за заплащане на претендираната сума в размер на
9,86 лева и част от разноските, като незаплатени са останали адвокатските
хонорари по обезпечителното и исково производство.
В този смисъл следва да се посочи, че решението на съда трябва да
отразява правното положение между страните по делото, каквото е то в
момента на приключване на съдебното дирене. Това задължава съда да вземе
предвид и фактите настъпили след предявяването на иска, ако те са от
значение за спорното право, било защото го пораждат или защото го
погасяват - например ищецът придобива спорното право след предявяването
на иска, притезанието става изискуемо в течение на делото, ответникът плаща
или прихваща след предявяването на иска. Преценката на съда за
основателността на иска следва да бъде направена с оглед
материалноправното положение в деня на приключване на съдебното дирене
в съответната инстанция /първа или въззивна/, а не в деня на предявяване на
иска. Поради това съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след
предявяването на иска, както го задължава разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК.
Затова по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът съобрази факта, че
4
задължението на ответницата е погасено в хода на процеса, тъй като с
извършените на 22.02.2023г. и 01.03.2023г. плащания е платена
претендираната от ищеца сума, като са заплатени и дължимите държавни
такси по обезпечителното и исково производства. Предвид изложеното, съдът
намира, че в случая е налице хипотезата на чл. 235, ал. 3 ГПК и извършеното
плащане след подаване на исковата молба, следва да бъде взето предвид като
установен по делото факт. С оглед извършеното в хода на процеса плащане,
съдът намира за неоснователен предявеният иск за осъждане на ответницата
да заплати претендираната сума от 9,86 лева, поради погасяването му,
респективно същият следва да бъде отхвърлен.
Съобразно представения списък на разноски по чл. 80 ГПК и
доказателствата за извършени такива, разноските на ищеца в исковото
производство са за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева в
настоящото производство и 700 лева в обезпечителното производство. В
о.с.з., проц.представител на ответницата е направил възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар на ищеца. В този смисъл съдът следва
да подчертае, че след изм. и доп. ДВ бр.88 от 04.11.2022г. минималния размер
за процесуално представителство по охранителни производства е 750 лева, а
минималния размер на искове до 1000 лева е 400 лева. Претенцията на ищеца
за присъждане на адвокатски хонорар в размер на 700 лева по
обезпечителното производство по ч.гр.д.№20221110167788 по описа на СРС е
основателна и следва да бъде присъден в настоящото производство. Съгласно
ТР №6 от 6.11.2013 на ВКС, разноските на страните в обезпечителното
производство се присъждат с окончателното съдебно решение по същество на
спора, с оглед крайният му изход. Основателно е и искането за присъждане на
разноски в настоящото производство в размер на 400 лева. Общият дължим
размер на разноските е в размер на 1100 лева.
Водим от горното, Каварненският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „С.“ЕООД, ЕИК ****, представлявано от
управителя С. К. Г., чрез процесуален представител адв.Т. Г., АК Монтана,
със служебен адрес: гр.София, ул.“****“ 9 1, ет-1, иск за осъждане на
ответницата Н. К. Х. с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.Шабла, ул.“***“
5
№ 17 да заплати на ищеца сумата от 9,86 (девет лева и осемдесет и шест
стотинки) лева, представляваща лихва за забава, начислена за периода на
забавяне на плащането по Договор за покупко-продажба на МПС, като
погасен поради плащане в хода на съдебното производство.
ОСЪЖДА Н. К. Х. с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.Шабла,
ул.“***“ № 17, да заплати на „С.“ЕООД, ЕИК ****, представлявано от
управителя С. К. Г., чрез процесуален представител адв.Т. Г., АК Монтана,
със служебен адрес: гр.София, ул.“****“ 9 1, ет-1, сумата от 1100 (хиляда и
сто) лева, разноски в обезпечителното и настоящото производства.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Окръжен съд Добрич.
Съдия при Районен съд – Каварна: _______________________
6