Р Е Ш Е Н И Е

№68

гр. Силистра, 27.06.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Силистренският  окръжен  съд,  гражданско отделение в     откритото  заседание

проведено на                  деветнадесети                              юни                             през

две             хиляди       и        осемнадесетата      година       като

разгледа  докладваното    в.  гр. д.   №127/2018 г.    по     описа

 на    СОС     и     за     да     се       произнесе,         взе       в   предвид      следното:

 

Предявена е въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство, Прокуратурата на РБългария, представлявана по право от Районна Прокуратура гр. Силистра, против решение № 87 / 11.04.2018 г. по гр. дело № 1817/2017 год. по описа на Районен съд – Силистра, в частта, с която Прокуратура на Република България е осъдена да заплати на Т.З.Г. сумата от 10 000 / десет хиляди / лева, представляваща обезщетение за неимуществените вреди, претърпени в резултат на воденото срещу него  наказателно производство по НОХД № 339 / 2015 г. по описа на СРС за периода 03. 09. 2013 г. – 28. 09. 2015 г., приключило с оправдателна присъда по повдигнатото обвинение по чл. 339, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва от 27. 10. 2017 г. до окончателното изплащане на задължението, както и обезщетение за забава в размер на 2 115.33 / две хиляди сто и петнадесет лв. и 33 ст. / лева за периода 28. 09. 2015 г. до 26. 10. 2017 г. и сумата от 510.00 / петстотин и десет/ лева - разноски по делото, както и да заплати на Я.П.Й. сумата от 7 000 / седем хиляди / лева, представляваща обезщетение за неимуществените вреди, претърпени в резултат на воденото срещу него  наказателно производство по НОХД № 339 / 2015 г. по описа на СРС за периода 03. 09. 2013 г. – 28. 09. 2015 г., приключило с оправдателна присъда по повдигнатото обвинение по чл. 339, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва от 27. 10. 2017 г. до окончателното изплащане на задължението, както и обезщетение за забава в размер на 1 480.73 / хиляда четиристотин и осемдесет лв. и 73 ст. / лева за периода 28. 09. 2015 г. до 26. 10. 2017 г. и сумата от 357.00 / триста петдесет и седем/ лева - разноски по делото.Жалбоподателят счита, че решението е незаконосъобразно, несправедливо и несъобразено с данните по делото, поради което моли да бъде отменено първоинстанционното решение  в обжалваната част и намален присъденият размер обезщетение до такъв, който да представлява еквивалент на действително търпените вреди. В с. з. пред тази инстанция не се явява представител.

Писмен отговор в срока по чл. 263 ГПК не е  постъпил  писмен отговор от въззиваемите Т.З.Г. и Я.П.Й.,  въпреки предоставената им от първоинстанционния съд възможност. В с.з. за тях се явява процесуален представител, който счита жалбата за неоснователна, моли да бъде потвърдено обжалваното решение.

ОС, като съобрази доводите на страните и данните по делото, прие за установено следното: Жалбата е подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и при спазени изисквания на чл. 258 и сл. ГПК , поради което е допустими.

Съгласно събраните по делото доказателства пред първоинстанционния съд, на 03. 09. 2013 г. настоящите въззиваеми са привлечени като обвиняеми и им били повдигнати обвинения по чл. 249, ал. 4 във вр. с ал. 3 и чл. 339, ал. 1 от НК по отношение на Я.Й. и обвинение по чл. 339, ал. 1 от НК по отношение на Т.Г.. Били им наложени мерки за неотклонение „домашен арест“. Фактическите обстоятелства безспорно се съотнасят с хипотезата на чл. 2, ал.1, т.3 и т.4 от ЗОДОВ и въззиваемите са  претърпели имуществени и неимуществени вреди от осъществената спрямо тях наказателна репресия. Наказателното преследване е започнало в резултат на постановление за образуване на досъдебно производство, впоследствие е внесен в съда и обвинителен акт от прокуратурата. Обвинението е поддържано по време на производството пред двете съдебни инстанции. Прекратяването на наказателното преследване обуславя и отговорността на Прокуратурата, като  органът, който е контролирал досъдебното производство, в което се събират доказателства за извършено престъпление и за неговия извършител,съответно, неговите действия са инициирали и последвалите съдебни производства.

Така или иначе фактите и обстоятелствата, обуславящи отговорността на Прокуратурата по ЗОДОВ не се оспорват, Жалбоподателят акцентира върху размера на присъдените обезщетения, като счита, че са завишени и несъобразени с критериите за справедливост и адекватност. Няма спор, че такъв род изживявания са натоварени с изключително негативни  емоции, което обуславя и отговорността на Прокуратурата за причинените неимуществени вреди, които несъмнено са пряка и непосредствена последица от недоказаното обвинение. Районният съд е събрал доказателства,чрез разпита на свидетели Д., Н., Б. и К., за преживените морални и емоционални болки от ищците във връзка с наказателното им преследване и задържането им под домашен арест, като е преценил , че по отношение на ищеца Т.З.Г. са налице и допълнителни вреди, свързани с уронване на доброто му име в професионален аспект, както и със загубата на изключително близък човек – неговият дядо, който го е отгледал и за когото той полагал непосредствени и активни грижи, свързани със здравословното му състояние, точно в периода около събитията с обвинението. Според показанията на свидетелите Н. и Д. дядото на ищеца е получил инсулт в деня, в който са извършени в дома му процесуално – следствени действия – претърсване и изземване, като не е могъл да преживее случващото се, като в последствие е починал.

Като е отчел, че с оглед събраните по делото доказателства и двамата ищци са изживели болки и страдания вследствие незаконното обвинение  и  са били засегнати доброто им име в обществото, личността и достойнството им, живели са под угрозата да бъдат осъдени без да са виновни, съдът е приел, че са претърпели сериозен психо - емоционален дискомфорт. Съобразявайки тежестта и продължителността на наказателното производство и тежестта на обвинението, както и факта, че по отношение на Т.З. са се натрупали и допълнителни събития от негативен характер, също провокирани от задържането му под домашен арест и повдигнатото му обвинение, районният съд правилно е преценил, че размерът на причинените вреди адекватен на определените от него суми като обезщетение – за Т.З. – 10 000 лв., а за Я.Й. – 7 000 лв. В случая изложените в жалбата доводи на Прокуратурата, че тя няма вина, че ищците сами са ограничили контактите си с близките и че няма поражения върху физическото им здраве, са несъстоятелни, тъй като неимуществените вреди са многоаспектни и районният съд правилно е акцентирал върху събитията и преживяванията на ищците, които определят и степента на увредата от незаконосъобразните действия на жалбоподателя. Правилността на решението относно размера на присъденото обезщетение води до правилност и на присъдената лихва и разноски по делото.

Предвид гореизложеното, и двете жалби са неоснователни, а обжалваното решение – правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Водим от горното ОС 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 87 / 11.04.2018 г. по гр. дело № 1817/2017 год. по описа на Районен съд – Силистра, в частта, с която Прокуратура на Република България е осъдена да заплати на Т.З.Г. сумата от 10 000 / десет хиляди / лева, представляваща обезщетение за неимуществените вреди, претърпени в резултат на воденото срещу него  наказателно производство по НОХД № 339 / 2015 г. по описа на СРС за периода 03. 09. 2013 г. – 28. 09. 2015 г., приключило с оправдателна присъда по повдигнатото обвинение по чл. 339, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва от 27. 10. 2017 г. до окончателното изплащане на задължението, както и обезщетение за забава в размер на 2 115.33 / две хиляди сто и петнадесет лв. и 33 ст. / лева за периода 28. 09. 2015 г. до 26. 10. 2017 г. и сумата от 510.00 / петстотин и десет/ лева - разноски по делото, както и да заплати на Я.П.Й.  сумата от 7 000 / седем хиляди / лева, представляваща обезщетение за неимуществените вреди, претърпени в резултат на воденото срещу него  наказателно производство по НОХД № 339 / 2015 г. по описа на СРС за периода 03. 09. 2013 г. – 28. 09. 2015 г., приключило с оправдателна присъда по повдигнатото обвинение по чл. 339, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва от 27. 10. 2017 г. до окончателното изплащане на задължението, както и обезщетение за забава в размер на 1 480.73 / хиляда четиристотин и осемдесет лв. и 73 ст. / лева за периода 28. 09. 2015 г. до 26. 10. 2017 г. и сумата от 357.00 / триста петдесет и седем/ лева - разноски по делото.

В останалата част решението е влязло в сила.

Решението може да се обжалва пред Върховния Касационен съд на РБългария в едномесечен срок от получаването му от страните по делото.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ:1.                         2.