№ 1193
гр. София, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Петя Попова
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20221100500490 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20202909/26.10.2021г. по гр.д. № 62056 по описа за 2020г .
на Софийски районен съд, 173-ти състав е признато за установено, че „Г.П.
М”АД, ЕИК **** дължи на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК **** с адрес:
гр. София, ул. **** на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 59 и
чл. 86 от ЗЗД заплащане на сумата от 1318,68лв., ведно със законната лихва
от подаване на заявлението – 24.08.2020г., до изплащането й, представляваща
цена на потребена топлинна енергия в апартамент № 3 в гр. София, ул. ****
за която е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 39241/2020г.
на СРС, като Г.П. М”АД е осъдено да заплати на Топлофикация
София”АД съдебни разноски на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК в размер на
64,60лв. по заповедно дело и 545,66лв. по исково дело, като неоснователни
са отхвърлени исковете за горница над 1318,68лв. до предявен размер от
1455,43лв. , за цена на дялово разпределение на енергията от 32,11лв., за
лихва за забава на плащането на главница за топлинна енергия в размер на
231,86лв. за периода от 03.03.2018г. до 16.07.2020г. и за лихва за забава на
плащането на главницата за дялово разпределение в размер на 5,41лв. за
периода от 31.01.2018г. до 16.07.2020г.
С Определение № 20202909/26.10.2021г. е оставена без разглеждане молба
на Г.П. м”АД по чл. 248 от ГПК.
Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба вх. №
1
25132794/25.08.2021г. по регистъра на СРС, изпратена по пощата на
20.08.2021г. от ответника по исковете че „ Г.П. М”АД, ЕИК **** в частта, с
която исковете са уважени . Изложило е съображения, че решението е
неправилно, постановено при нарушение на материалния закон,
необосновано. Посочило е, че неправилно районният съд кредитирал частни
документи, те сами по себе си не доказвали основателност на претенцията. Не
бил изяснен механизмът на неоснователно обогатяване. Нямало сключен
договор между страните за доставка на топлинна енергия в имота, нямало и
Общи условия, които да се приложат, така презумпцията за месечна базова
сума не можело да се приложи. Посочило е, че изслушаните експертизи били
само по въпроси на ищеца, че не били издавани надлежни фактури, които да
са му връчени, третото лице помагач нямало връзка със спора. Не било
доказано да е потребил енергия в количества и на стойност, за които е уважен
иск, игнорирани били правилата на ЗДДС за изискването за издаване на
фактури, задълженията били погасени по давност.
Въззиваемият- ищец „Топлофикация София”ЕАД, ЕИК **** е оспорил
жалбата. Посочил е, че решението е правилно в обжалваната част..
Претендирал е разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца – Т.”ООД не е изразило
становище.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.
№22024247/10.12.2020г на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК **** с адрес:
гр. София, ул. **** срещу „Г.П. М”АД, ЕИК ****, с която е поискало от съда
да признае за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с
чл. 59 и чл. 86 от ЗЗД , че Г.П. М”АД, ЕИК **** дължи на на
Топлофикация София”ЕАД, ЕИК **** заплащане на сумата от 1455,43лв.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 24.08.2020г., до
изплащането й, представляваща цена на потребена топлинна енергия за
периода от 01.01.2018г. до 30.04.2019г. в апартамент № 3 в гр. София, ул.
****; цена на дялово разпределение на енергията в размер от 32,11лв., за
лихва за забава на плащането на главница за топлинна енергия в размер на
231,86лв. за периода от 03.03.2018г. до 16.07.2020г. и за лихва за забава на
плащането на главницата за дялово разпределение в размер на 5,41лв. за
периода от 31.01.2018г. до 16.07.2020г., за която е издадена заповед за
изпълнение по заповедно дело № 39241/2020г. на СРС, като му се присъдят
разноски. Навело е твърдения, че между страните не е подписан договор за
доставка на топлинна енергия за стопански нужди в имота, ответникът
потребявал енергия в имота и така се обогатил със стойността й и с тази
на цената на дялово разпределение за сметка на обедняването на ищеца,
изпаднал в забава на плащането на сумите, забавата настъпвала
съобразно ОУ за стопански нужди- след получаване на издадената
2
фактура, а и изпратил покана за плащането им.
Ответникът „Г.П. М”АД в предоставения срок е оспорил исковете. Навел
е твърдения, че не е собственик на имота, няма договор с ищеца., третото
лице помагач не било сключило договор с етажната собственост, не били
издадени надлежни фактури, не било потребило енергия на стойност и в
количества, за които е предявен иск, задълженията били погасени по давност.
Трето лице помагач на страната на ищеца Т.”ООД е пос очило че вече е
преустановило отношенията си с Топлофикация София”ЕАД за сграда на ул.
****, договор за нея имало „Техем Сървисис”ЕООД.
По делото е приложено заповедно дело № 39241/2020г. по описа на СРС,
съгласно което по заявление вх. № 3045761/24.08.2020г. по чл. 410 от ГПК е
издадена заповед, с която е разпоредено Г.П. М”АД, ЕИК **** да заплати на
Топлофикация София”ЕАД, ЕИК **** заплащане на сумата от 1455,43лв.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 24.08.2020г., до
изплащането й, представляваща цена на потребена топлинна енергия за
периода от 01.01.2018г. до 30.04.2019г. в апартамент № 3 в гр. София, ул.
****; цена на дялово разпределение на енергията в размер от 32,11лв., за
лихва за забава на плащането на главница за топлинна енергия в размер на
231,86лв. за периода от 03.03.2018г. до 16.07.2020г. и за лихва за забава на
плащането на главницата за дялово разпределение в размер на 5,41лв. за
периода от 31.01.2018г. до 16.07.2020г., съдебни разноски от 84,50лв., за така
издадената заповед длъжникът е уведомен на 01.10.2020г., на 13.10.2020г.
длъжникът е оспорил заповедта, на 16.11.2020г. заявителят е уведомен за
необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от
съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и
такива е представил на 10.12.2020г.
Приет е неоспорен от страните договор от 25.09.2003г. с който СО е
уредило на Г.П. М”АД право на строеж върху имот на ул. ****, гр. София
Прието е разрешение за ползване от 08.04.2008г., от 14.12.2006г. съгласно
което е разрешено ползване на топлоснабдяване и на абонатната станция в
сграда на ул. ****, гр. София, а самата сграда е получила разрешение за
ползване на 16.12.2006г.
По делото е приет неоспорен от страните нотариален акт № 6/18.01.2016г.
съставен от нотариус Ж., рег. № 101 на Нот.К., съгласно който Г.П. М”АД
като собственик на ап. № 3 на ул. **** в гр. София е учредил договорна
ипотека върху него за обезпечение на задължение на Строително-
предприемачески Холдинг” ЕООД по договор за банков кредит с ПИБ”АД.
Приети са писма от ищеца до ответника от 06.08.2020г. и от 21.05.2018г, с
което ищецът е посочил, че за имота е открита партида с абонатен № 156191,
поканил е ответника да плати натрупаните към него момент задължения ,
поканил го е да сключат договор с писмото от 2018г. за доставка на топлинна
енергия в ап. № 3, ул. ****.
С прието по делото неоспорено от страните заключение по съдебно-
3
техническата експертиза вещото лице след запознаване с документи по
делото и проверки при ищеца е посочило, че абонатната станция захранва
само вход А на сградата на ул. **** , общият топломер се отчита ежемесечно
по електронен път, приспадани са технологични загуби. За имота били
начислени суми за сградна инсталация съобразно обема му от 221 куб.м. по
правилата на наредбата за топлоснабдяване. В имота имало апартаментен
топломер, който бил отчетен реално за процесния период. Стойността на
реално потребената енергия в имота за периода от 01.01.2018г. до
30.04.2019г. била 1318,68лв.
С прието по делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза
вещото лице е посочило след запознаване с документи по делото и проверки
при ищеца, че няма данни за платени от ответника суми за процесния период.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от
ГПК вр. с чл. 59 и чл. 86 от ЗЗД .
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "Топлофикация София" ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на
топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и
електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
Съдът приема, че от приетите по делото договор за учредяване на право на
строеж, нотариален акт за договорна ипотека по делото се установява че
ответникът е бил собственик на имота през процесния период.
Ответникът е търговец, поради което и при съобразяване на действащите
през процесния период разпоредби на § 1, т. 33а и т. 2а от ДР на ЗЕ, за да
възникне валидно правоотношение между страните за доставка на топлинна
енергия, съответно за дяловото й разпределение е необходимо да се сключи
писмен договор за същото между страните – аргумент от чл. 149, ал.1,т. 3 от
Закона за енергетиката. Това е така, защото ответникът е търговец и като
такъв по презумция може да потребява топлинна енергия за задоволяване на
небитови нужди. В конкретния случай страните по делото не спорят, че не са
сключили договор за доставка на топлинна енергия в имота за процесния
период. Твърденията на двете страни за същото са еднозначни, поради което
4
и съдът приема за установено, че правоотношенията между страните за
доставка на топлинна енергия в имота се урежда по правилата на
неоснователното обогатяване. За да се уважи иска по чл. 59 от ЗЗД следва да
се установи разместване на блага, при което е настъпило обедняване на
ищеца, обогатяване на ответника, като не е нужно между двете да има
причинно-следствена връзка. Достатъчно е обедняването и обогатяването да
произтичат от общи факти.
Съдът приема за установено по делото, че процесният имот се намира в
топлоснабдена сграда, в която се потребява енергия както за отопление, така
и за горещо битово водоснабдяване, че в имота има апартаментен топломер,
който е отчетен реално и показанията му съобразени и с обема на имота и с
тези на общия топломер установяват, че стойността на реално потребената
енергия в имота е 1318,68лв. Тези обстоятелства се установяват от приети по
делото неоспорени от страните заключения по съдебните експертизи, които
съдът кредитира като верни, задълбочени и неопровергани от другите
доказателства, неоспорени от страните. Без значение при иск по чл. 59 от
ЗЗД и възникването на вземането за неоснователно обогатяване е издаването
на фактури с реквизити по ЗДДС. Неоснователни са оплакванията на
въззивника, че не било установено на каква база е определена тази сума.
Вещото лице е посочило, че тази сума е определена въз основа на реални
отчети на топломерите – общият топломер в абонатната станция и този в
процесния апартамент № 3. При така установеното съдът приема, че за
ответника е възникнало валидно задължение към ищеца за заплащане на
горепосочените суми , с които суми ответникът се е обогатил за сметка на
обедняването на ищеца. Без решаващо значение за делото са възраженията
на въззивника срещу конституирането на третото лице помагач.
Действително, не е установено Т.”ЕООД да е извършвало дяловото
разпределение на енергията в сградата. Такова разпределение е извършвало
„Техем Сървисис”ЕООД и въз основа на записванията му за показания на
уредите е изготвено заключението на вещото лице по техническата
експертиза. Не е имало пречка въззивникът пред СРС да формулира въпроси
към съдебните експертизи, но такива искания не са били направени
своевременно.
Неоснователно е възражението за погасяване на задълженията по давност.
В случая периода, през който са възникнали задълженията е с начален момент
01.01.2018г., заявлението е подадено на 24.08.2020г., поради което и срокът
на погасителната давност не е бил изтекъл към момента на предявяване на
иска при съобразяване на разпоредбата на чл. 415 от ГПК.
При така възприетото съдът приема че решението на СРС в обжалваната
част е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема че отговорността за разноски за
производство пред СГС следва да се остави в тежест на въззивника,
5
въззиваемият не е доказал, че е направил разноски по делото и такива не му
се следват. Подадените отговор на жалбата и допълнителна молба са
бланкетни, не обосновават извод, че на въззиваемия се следват разноски за
възнаграждение за юрисконсулт.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТЪВРЖДАВА Решение № 20202909/26.10.2021г. по гр.д. № 62056 по
описа за 2020г. на Софийски районен съд, 173-ти състав в обжалваната част.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца - Т.”ООД.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6