Р Е Ш Е Н И Е
№ 1420/21.7.2022г.
Град Пловдив, 21.07.2022 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на дванадесети юли две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Анелия Харитева
при секретар
Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1416 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК, във
връзка с чл.27, ал.1 ЗУСЕФСУ.
Образувано е по жалба
на „Даймънд 2014“ ЕООД срещу решение № 52/3/3121605/3/01/04/02 за налагане на
финансова корекция с изх.№ 01-2600/996-14 от 20.04.2022 г. на изпълнителния
директор на ДФЗ, с което на дружеството е определена финансова корекция в
размер на 48 418,09 лева по договор № 52/3/3121605 от 25.02.2015 г. за отпускане
на финансова помощ по мярка 4.1 „Прилагане на стратегии за местно развитие“ от
Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2007 – 2013 г.,
подкрепени от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони
(ЕЗФРСР).
Според дружеството-жалбоподател не е налице
основание за образуване на производство по издаване на решение за налагане на
финансова корекция, тъй като е изтекъл срокът, предвиден в Правилата за определяне
на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при
установени нарушения на чл.27, ал.6 и 7 ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013. На
второ място, се твърди липса на нарушение на чл.45, ал.1 от Наредба № 29 от
11.08.2008 г. и наличие на фосмажорни обстоятелства, които са препятствали
изпълнението на договора в част от мониторинговия период, както и че
недостигането на прогнозните показатели на бизнес плана не съставлява
неизпълнение на договора. Иска се отмяна на обжалваното решение и присъждане на
направените разноски. Допълнителни съображения по съществото на спора са
изложени в депозираната на 19.07.2022 г.писмена защита.
Ответникът чрез процесуалния си представител
оспорва жалбата и моли тя да се остави без уважение като неоснователна и
недоказана. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът намира, че жалбата е подадена от
активно легитимирана страна, имаща право и интерес от оспорването като адресат
на оспореното решение, което неблагоприятно засяга правната му сфера с оглед
разпореденото възстановяване на сумата, определена като финансова корекция.
Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок от съобщаване на оспореното решение,
извършено на 04.05.2022 г. (известие за доставяне – л.25). Жалбата е срещу
индивидуален административен акт, който по общото правило на чл.27, ал.1 ЗЕСЕФСУ
(загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г., предишно заглавие
ЗУСЕСИФ) подлежи на оспорване пред съд по реда на АПК. Всичко изложено налага
извод, че жалбата е допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна
поради следните съображения:
Производството по издаване на оспореното
решение е започнало, след като с решение № 156 от 25.01.2021 г., постановено по
адм. дело № 2255 по описа на АС Пловдив за 2020 г., оставено в сила с решение с
решение № 245 от 13.01.2022 г., постановено по адм. дело № 3671/2021 г. на ВАС,
VІІІ о., е отменен акт за установяване на публично държавно вземане №
52/3/3121605/3/01/04/01, изх.№ 01-2600/996 от 22.07.2020 г. на изпълнителния
директор на ДФЗ, с който по отношение на
„Даймънд 2014“ ЕООД е установено задължение в размер на 48 418,09 лева,
представляващо безвъзмездна финансова помощ по договор № 52/3/3121605 от
25.02.2015 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 4.1 „Прилагане на
стратегии за местно развитие“ от ПРСР за периода 2007 – 2013 г., подкрепени от
ЕЗФРСР. Административният орган е съобразил мотивите на съдебните решения, че
не е следвало да издава акт за установяване на публично държавно вземане, а
решение по чл.73 ЗЕСЕСИФ (сега ЗЕСЕФСУ) при наличие на основанието по чл.70,
ал.1, т.7 ЗУСЕСИФ (сега ЗЕСЕФСУ) с оглед установените нередности, свързани с
финансовите показатели на одобрения бизнес план.
В изпълнение на процедурата по чл.73, ал.2 ЗЕСЕСИФ
(сега ЗЕСЕФСУ) с писмо от 14.02.2022 г. (л.29-34) управителят на
дружеството-жалбоподател е уведомен, че ДФЗ открива производство по издаване на
решение за финансова корекция, като са изложени подробни мотиви относно
установеното неизпълнение на одобрения проект за срок от 5 години от датата на
сключване на договора за подпомагане от 25.02.2015 г. Описани са констатираните
нарушения: 1) при осъществяване на контрол и извършване на проверка на място
управителят на дружеството не е предоставил на контролните органи поисканата
информация за осъществяване на подпомаганата дейност, съставляващо нарушение на
т.4.19 от договора за подпомагане от 25.02.2015 г., чл.57, ал.1 и 2 и чл.58 от Наредба № 23
от 18.12.2009 г. и чл.45, ал.1 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г., за което
нарушение съгласно т.11 от приложение към раздел І от Правилата за определяне
на размера на подлежащата на възстановяване БФП при установени нарушения по чл.27,
ал.6 и 7 ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 – 2013 г. следва да се наложи санкция в
размер на 100% от предоставената по договора финансова помощ или 48 418,09
лева; 2) неспазване на договорни и нормативни задължения съгласно одобрения
бизнес план – от предвидените за разкриване по плана общо 5 работни места, от
които 1 бройка за управленски персонал и 4 бройки за производствен персонал
през 2016 г. заетите лица са средно годишно 2,25 бройки, през 2017 г. са 1,42
бройки, през 2018 г. са 1 бройка и през 2019 г. са 1,17 бройки или за четирите пълни финансови и календарни години
(2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г.) е определена заетост в размер на 30%
спрямо заложената в бизнес плана, което представлява нарушение на т.4.17 от
договора от 25.02.2015 г. и чл.16, ал.2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г., за
което нарушение съгласно т.18, пр.2 от приложение към раздел І от Правилата за
определяне на размера на подлежащата на възстановяване БФП при установени
нарушения по чл.27, ал.6 и 7 ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 – 2013 г. следва да
се наложи санкция в размер на 100% от предоставената по договора финансова
помощ или 48 418,09 лева; 3) за четири пълни финансови години е установено
средно аритметично изпълнение на бизнес плана от 1,62% от заложените приходи от
наем на почистваща техника – за 2016 г. от заложени 343 298,29 лева са реализирани
12 190,56 лева или 3,79% от заложените приходи по бизнес план; за 2017 г.
от заложените 376 673,67 лева са реализирани 332 лева или 0,09% от
заложените приходи по бизнес план; за 2018 г. от заложени 374 365,61 лева са реализирани
2 000 лева или 0,53% от заложените приходи по бизнес план; за 2019 г. от
заложени 374 365,61 лева са реализирани 9 258,73 лева или 2,47% от
заложените приходи по бизнес план; или установеното неизпълнение представлява
нарушение на т.4.17 от договора от 25.02.2015 г. и чл.16, ал.2 от Наредба № 29
от 11.08.2008 г., за което нарушение съгласно т.30, пр.1 от приложение към
раздел І от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване
БФП при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 –
2013 г. следва да се наложи санкция в размер на 100% от предоставената по договора
финансова помощ или 48 418,09 лева. Указано е също, че съгласно чл.3, ал.1
от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване БФП при
установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 – 2013 г.
ще бъде определен общ размер на подлежащата на възстановяване финансова помощ от
48 418,09 лева. На управителя на дружеството е указано, че в случай на
несъгласие с направените констатации има право да предостави в 14-дневен срок
писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция, както
и да представи писмени доказателства.
Ползвайки правото на възражение, управителят
на дружеството е подал писмени възражения на 02.03.2022 г. (л.35-44) и твърди,
че не са налице основания за откриване на производство по издаване на решение
за финансова корекция по ЗУЗЕСИФ (сега ЗЕСЕФСУ), че не са допуснати твърденията
нарушения и че са били налице форсмажорни обстоятелства, които са препятствали в
част от мониторинговия период ефективното изпълнение на договора от страна на
бенефициера.
На 20.04.2022 г. изпълнителният директор на
ДФЗ е издал оспореното решение № 52/3/3121605/3/01/04/02 за налагане на
финансова корекция с изх.№ 01-2600/996-14 от 20.04.2022 г. – предмет на
настоящото съдебно производство, с което е определена финансова корекция в
размер на 48 418,09 лева по договор № 52/3/3121605 от 25.02.2015 г. За да
издаде решението, изпълнителният директор на ДФЗ е възприел изцяло
констатациите на контролните органи и е преценил като неоснователни
възраженията на дружеството, защото констатираните нарушения са извършени в
периода на мониторинг, който продължава до 25.02.2020 г., а неизпълнението
касае предходните 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г.; защото приложената към
писмените възражения счетоводна справка за назначен персонал и приходи от
извършваната дейност не оборва констатираните нарушения на изискванията по
т.4.17 от договор № 52/3/3121605 от 25.02.2015 г. и чл.16, ал.2 от Наредба № 29
от 11.08.2008 г.; защото ДФЗ не е бил уведомен за невъзможността за изпълнение
на договора по смисъла на т.18 от приложение № 2 към договор № 52/3/3121605 от
25.02.2015 г.; защото със сключване на договора ползвателят се е задължил в
т.4.17 да извърши изцяло одобрената инвестиция в съответствие с одобрения
проект, като неизпълнението както на разходната, така и на приходната част от
проекта съставлява неизпълнение на договорните задължения и е индикация, че
бенефициерът не е разходвал средствата ефективно, което противоречи на чл.30, §
2, пр.2 от Регламент (ЕС, ЕВРАТОМ) № 966/2012 г.
В хода на съдебното производство не са
събрани нови доказателства, доколкото направените искания от процесуалния
представител на дружеството-жалбоподател целяха единствено шиканиране на
процеса.
При тези факти съдът намира, че оспореното
решение е законосъобразно и не са налице основания за неговата отмяна.
Неоснователно е възражението на
дружеството-жалбоподател за липса на основание за образуване на настоящото
производство.
На първо място, Правилата за определяне на
размера на подлежащата на възстановяване БФП при установени нарушения по чл.27,
ал.6 и 7 ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 – 2013 г. не предвиждат никакъв срок за образуване
на производство за издаване на решение за налагане на финансова корекция.
Обстоятелството, че производството е образувано през 2022 г. няма отношение към
законосъобразността на процедурата и издаденото решение, тъй като по правило
процедурата по налагане на финансова корекция трябва да започне винаги, когато
са налице предпоставките, визирани в десетте точки на чл.70, ал.1 ЗУСЕФСУ, като
и тази правна норма не определя конкретен срок за упражняване на правото на
управляващия орган на съответната програма да инициира производство по администриране
на нередност и определяне на финансова корекция.
На второ място, изтичането на мониторинговия
период също е ирелевантен към законосъобразността на оспореното решение факт,
доколкото нарушенията, заради които е била наложена финансовата корекция и
които са предпоставка за започване на производство по налагане на финансова
корекция, са били извършени в този мониторингов период. Самата проверка на
дружеството, в която са установени нарушенията, също е започнала преди изтичане
на периода на мониторинг (на 05.02.2020 г.), но крайният акт, издаден след
проверката, е приет от съда за незаконосъобразен поради съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, защото е използван неприложим към
установените нарушения на финансовите показатели по одобрения бизнес план
процесуален ред и е издаден акт за установяване на публично държавно вземане по
реда на ДОПК вместо решение по реда на ЗУСЕСИФ (сега ЗЕСЕФСУ). Всъщност след
постановяване на решение № 245 от 13.01.2022 г. по адм. дело № 3671/2021 г. на
ВАС, VІІІ о., изпълнителният директор на ДФЗ не е извършил никакви други
действия по установяване на нарушения, а единствено е спазил задължителния ред
по чл.73, ал.2 ЗЕСЕФСУ, изискващ преди издаване на решението управляващият
орган да осигури възможност бенефициерът да представи в разумен срок, който не
може да бъде по-кратък от две седмици, своите писмени възражения по
основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи
доказателства. В този смисъл съдът намира, че в производството по издаване на
оспореното решение не е допуснато такова съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, което да представлява самостоятелно
основание за неговата незаконосъобразност, защото изтичането на мониторинговия
период преклудира единствено възможността на ДФЗ да извършва проверки за
изпълнение на договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, но не и
правомощието въз основа на установените при редовна извършена проверка
нарушения да издаде решение за налагане на финансова корекция с оглед наличието
на предпоставките по чл.70, ал.1, т.9 ЗУСЕФСУ. Противоположната теза, застъпена
в жалбата и писмената защита, означава, че установените нарушения на нормативни
и договорни задължения следва да бъдат оставени без последствия въпреки
нанесените вреди на бюджета на ЕС и на националния бюджет.
На трето място, съдът намира, че периодът на
мониторинг има значение единствено и само за да определи времето, в което ДФЗ
има правомощие да следи и контролира изпълнението на сключения договор за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Това не е период от време, след
изтичането на който се преклудира правомощието на фонда да поиска връщане на
вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички
договори, сключени с ползвателя на помощта, защото мониторингът предполага
единствено и само наблюдение, т.е., с изтичането на периода на мониторинг се
преклудира само възможността на ДФЗ да продължи да следи за изпълнението на
договора. Правомощието за налагане на финансова корекция не е обвързано със
срок, както се каза по-горе.
Неоснователни и недоказани са възраженията на
дружеството-жалбоподател за липса на нарушения.
Не кореспондира със съдържанието на съдебните
решения заявеното в жалбата, че липсата на нарушения по чл.45, ал.1 от Наредба
№ 29 от 11.08.2008 г. и т.4.19 от договора за подпомагане от 25.02.2015 г. е
била установена в съдебното производство по адм. дело № 2255/2020 г. по описа
на АС Пловдив. Представляващият дружеството не е предоставил достъп на
контролните органи до финансираните от ДФЗ активи, което е отразено в
контролния лист от 05.02.2020 г. (л.456-457) и в докладната записка от
19.02.2020 г. (л.447-448), касаеща повторното посещение на място на 18.02.2020
г. Идентични са изводите на съда по цитираното по-горе решение. Т.е., налице са
официални писмени документи, чиято материална доказателствена сила не е оборена
в хода на съдебното производство при доказателствена тежест за дружеството, че
на адреса на управление на контролните органи не е осигурен достъп до
счетоводните документи и до финансираните от ДФЗ активи, т.е., безспорно е
установено наличието на нарушение на чл.45, ал.1 от Наредба № 29 от 11.08.2008
г., установяващ задължение за ползвателя да предоставя на РА всяка поискана
информация за осъществяването на подпомаганата дейност. Същото задължение е
разписано и в т.4.19 от договор № 52/3/3121605 от 25.02.2015 г., съгласно който
ползвателят е длъжен да осигури достъп до помещенията си и всички останали
обекти и документи, свързани с инвестицията, на представителите на фонда, МЗХ,
Сметната палата в РБ, Европейската комисия и Европейската сметна палата,
Европейската служба за борба с измамите. Налице са безспорни доказателства за
неизпълнение на разписаното нормативно и договорно задължение, като липсват
доказателства управителят на дружеството да е съобщил на контролните органи
друг адрес, различен от адреса за кореспонденция, съвпадащ с адреса на
управление, на който следва да извършат проверката. В този смисъл защитната
теза на дружеството е недоказана.
Неоснователно и правно неиздържано е
възражението за наличие на форсмажорни обстоятелства, препятствали изпълнението
на договора от страна на бенефициера за част от мониторинговия период. Действително
чл.2, § 2, б.“б“ от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета
от 17.12.2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата
селскостопанска политика разпорежда, че за целите на финансирането,
управлението и мониторинга на ОСП „непреодолима сила“ и „извънредни
обстоятелства“ могат да бъдат признати по-специално в случаи на дългосрочна професионална нетрудоспособност
на бенефициера. В случая, обаче, бенефициерът е юридическо лице и по отношение
на него е неприложим институтът на нетрудоспособността, защото нетрудоспособността
е обективна невъзможност на физическото лице да осъществява трудовата си
дейност поради влошен здравен статус в резултат на определено заболяване,
трудова злополука или професионална болест или други отклонения от обичайното
физиологическо състояние, както и поради съществуващ реален риск от влошаване
на здравословното състояние или настъпването на други увреждания, ако трудовата
дейност се упражнява. Следователно в случая не може да се говори за наличие на
непреодолима сила или извънредни обстоятелства по смисъла на чл.2, § 2, б.“б“
от Регламент (ЕС) № 1306/2013. Обстоятелството, че управителят на дружеството е
ползвал отпуск по болест, не влияе по никакъв начин върху възможността юридическото
лице чрез друг управител и чрез служителите си да продължи да упражнява
търговската дейност, която е регистрирало в Търговския регистър или, както е в
случая, дейността, финансираната чрез Европейския земеделски фонд за развитие
на селските райони.
Неоснователно е
възражението, че не е налице неизпълнение на бизнес плана, доколкото не се
касае за неспазване на конкретни заложени параметри, а до прогнози, които се
влияят от икономическата обстановка в страната. Напротив, от страна на ДФЗ е
констатирано неизпълнение на конкретни финансови показатели, залегнали в бизнес
плана, във връзка с поетите ангажименти за създаване на нови работни места и за
реализиране на точно фиксирани приходи от дейността. Контролните органи са
констатирали за четирите проверени пълни финансови години средна заетост в
размер на 30% спрямо заложената в бизнес плана и 1,62% реализирани приходи
спрямо заложените в бизнес плана, т.е., практически това е пълно неизпълнение
на бизнес плана. Както разкриването на
нови работни места, така и очакваните приходи от дейността са конкретизирани
стойности и са посочени от самото дружество в бизнес плана, който в настоящия
случай очевидно се е оказал нереалистичен и не се е осъществил в обективната
действителност, а именно заложените финансови показатели и показатели за
устойчива заетост са били основанието за одобряването на проекта за финансиране
от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Така съгласно
чл.27, ал.3 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. решението за
одобряване или отхвърляне на заявлението за подпомагане се взима въз основа на неговото
съответствие с целите, дейностите и изискванията, определени с тази наредба, и
критериите за оценка, посочени в приложение № 6. Т.е., заложените в
бизнес плана финансови показатели и показатели за устойчива заетост са били
решаващи за оценката, получена в процедурата по разглеждане на заявлението за
подпомагане и за одобряването му за получаване на финансовата помощ.
От друга страна, именно реализирането на планираните приходи от дейността доказва на
практика, че бизнес планът е икономически жизнеспособен, защото съгласно
легалното определение на § 1, т.6 от ДР на Наредба № 29 от 11.08.2008 г. „икономическа
жизнеспособност“ е генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост
на предприятието за периода на бизнес плана. Т.е., по определение преценката за
икономическа жизнеспособност изисква преценка на реализираните доходи от
дейността, а не на идейното предложение, каквото по същество представлява
бизнес плана, и на съдържанието на бизнес плана. В този смисъл осъщественото
подпомагане на дружеството-жалбоподател не е допринесло за постигне на крайната
цел – създаване на нови работни места в микропредприятия за неземеделски
дейности в селските райони и насърчаване на предприемачеството в селските
райони, разписани в чл.2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г.
Съгласно чл.46, ал.1 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. в случай че
ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения
след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече
изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички
договори, сключени с ползвателя на помощта. Т.е., предпоставка за започване на
производство по връщане на изплатени суми е неизпълнението на нормативните или
договорните задължения, безспорно установени в случая, настъпило след изплащане
на финансовата помощ, както е в настоящия случай. Спазен е принципът на чл.46,
ал.2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г.
за определяне на конкретния размер на средствата,
които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като са взети
предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. В настоящия
случай, както се каза по-горе, степента на неизпълнение с оглед на неговите
последици за дейността като цяло е пълно неизпълнение, а продължителността на
неизпълнението е пълни четири финансови години от целия петгодишен мониторингов
период.
При определяне размера на финансовата корекция е съобразено и изискването
на чл.3, ал.1 от Правилата за определяне на размера на подлежащата
на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27,
ал.6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 – 2013 г., когато при осъществяване на контрол относно спазване на критериите за
допустимост, ангажименти или други задължения от страна на ползвателите на
финансова помощ бъдат установени повече от едно нарушение при изпълнението на
един и същ договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, по който е
подадена заявка за плащане след 1 януари 2015 г., размерът на подлежащата на
възстановяване финансова помощ за всяко едно от допуснатите нарушения не се
кумулира, като в тези случаи най-големият определен размер на подлежащата на
възстановяване финансова помощ се приема като показателен за вземането на
решение относно окончателния размер на дължимата от ползвателя финансова помощ.
За констатираните три нарушения, които правилно са квалифицирани като нарушения
по т.1, т.18 и т.30 от приложение към раздел І от Правилата за определяне на
размера на подлежащата на възстановяване БФП при установени нарушения по чл.27,
ал.6 и 7 ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 – 2013 г. и за всяко от които е
предвидена корекция в размер на 100% от предоставената финансова помощ, в
съответствие с чл.3, ал.1 от правилата изпълнителният директор е наложил една
финансова корекция в размер на 100% от предоставената финансова помощ или
48 418,09 лева. Т.е., материалният закон е приложен правилно.
Водим от всичко изложено, съдът намира, че жалбата като неоснователна и
недоказана следва да се отхвърли. С оглед изхода на делото и своевременно
направеното искане от процесуалния представител на ответника за заплащане на
юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да бъде уважено и
да бъде осъдено дружеството-жалбоподател да заплати на ДФЗ сумата 100 лева на
основание чл.143, ал.3 АПК и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І
отделение, ІV състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Даймънд 2014“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул.
„Козлодуй“ № 1, ап.11, представлявано от управителя Х.Д.Д., срещу решение №
52/3/3121605/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция с изх.№
01-2600/996-14 от 20.04.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с което на
дружеството е определена финансова корекция в размер на 48 418,09 лева по
договор № 52/3/3121605 от 25.02.2015 г. за отпускане на финансова помощ по
мярка 4.1 „Прилагане на стратегии за местно развитие“ от Програмата за развитие
на селските райони (ПРСР) за периода 2007 – 2013 г., подкрепени от Европейския
земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР).
ОСЪЖДА „Даймънд 2014“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Козлодуй“ № 1, ап.11,
представлявано от управителя Х.Д.Д., да заплати на Държавен фонд „Земеделие“
сумата 100 (сто) лева, юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен
срок от съобщаването.
Съдия: