РЕШЕНИЕ
гр.Харманли, 23.03.2018 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Харманлийски районен съд в открито съдебно заседание на деветнадесет и втори
февруари през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНКА КИТОВА
При секретаря: Таня Чавдарова
и с участието на прокурора:
като разгледа докладваното от председателя
гражданско дело № 1018 по
описа на РС- Харманли за 2017г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е положителен установителен иск по чл.124,
ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗС.
Производството е
образувано по депозирана искова молба от
Ж.С.Г., Я.С.Г., Е.Г.Х., С.Г. ***
и Д.Г.С. *** ЕИК***, гр.Харманли, пл. *** с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗС.
В
исковата молба ищците твърдят, са
наследници на С.Г. Т. ЕГН **********,
поч. на 05.12.1998г., б.ж. на гр.Харманли, обл.Хасково и Е. Ж. С., ЕГН **********,
починала на 14.11.2005г., б.ж. на гр.Харманли, обл.Хасково. През 1990г., чрез
обстоятелствена проверка, общите наследодатели на ищците, са се снабдили с
Нотариален акт №114, том I, дело251/1990г. на ХРС, по силата на който, същите
са собственици на следния недвижим имот, а именно : Нива с площ от около 3,000
дка /три декара/, находяща се в землището на Харманли, м."Трифона",
при граници: шосе, С.В., Е. С. и общинска мера.
Към
настоящия момент, описания по-горе поземлен имот, бил с идентичен с имот с
идентификатор № 77181.21.537, по Кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр.Харманли, общ.Харманли, обл.Хасково, одобрени със Заповед №РД-18-9 от
23.03.2006г. на Изпълнителния директор на АК град София, с площ от 3.096 кв.м.,
в местността "Старите Лозя", с номер по предходен план - №760.1655,
при съседи: имоти с идентификатори : № 77181.21.536, №77181.21.538,
№77181.21.336, № 77181.21.526, №77181.21.525, № 77181.21.523, №77181.21.529.
Ищците обосновават правния си интерес от предявяване на настоящият иск с това,
че имотът, бил записан като собственост
на община Харманли, обл.Хасково. Ищците твърдят, че наследодателите им, а
впоследствие и те самите, владеели явно, спокойно, несъмнително и непрекъснато
имота. Никога не са го заявявали за възстановяване, тъй като не е била отнемана
нито юридическата, нито фактическата власт върху имота. Процесният имот, никога
не бил отчуждаван, одържавяван или отнеман на друго основание и за него не
важала забраната по чл. 86,ал.1 от ЗС, нито по чл.5,ал.2 от ЗВСОНИ /заличаващ
изтеклия до 22.11.1997г. давностен срок за имоти, подлежащи на реституция по
ЗСПЗЗ/, нито ограничението по чл. 10, ал.13 от ЗСПЗЗ. Ищците считат, че по
отношение на процесния имот била неприложима разпоредбата на чл.19 от ЗСПЗЗ,
тъй като в приложното му поле попадали само земеделски земи, които подлежали на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не били заявени за възстановяване в
предвидения в закона срок и в този смисъл
останали след възстановяване правото на собственост, т.е. земеделски
земи, които са били включени в ТКЗС, ДСЗ или образувани въз основа на тях
земеделски организации, отнети или одържавени в хипотезите, изброени в чл.10
ЗСПЗЗ. Съгласно изложеното и на основание чл.124 от ГПК, молят съда да постанови решение, с което да
признае, за установено по отношение на Община Харманли, че : Ж.С.Г., ЕГН **********,***,
Я.С.Г., ЕГН **********,***, Е.Г.Х., ЕГН **********,*** 34 А, С.Г.С. ЕГН **********,***
и Д.Г.С., ЕГН **********,***, и петимата като наследници на С.Г. Т.ЕГН **********,
поч. на 05.12.1998г., б.ж. на гр.Харманли, обл.Хасково и Е. Ж. С., ЕГН **********,
починала на 14.11.2005г., б.ж. на гр.Харманли, по силата на давностно владение
и наследство, са собственици на ПИ с идентичен №77181.21.537 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр.Харманли, общ.Харманли, одобрени със
Заповед №РД-18-9 от 23.03.2006г. на Изпълнителния директор на АК град София, с
адрес на поземления имот: гр.Харманли, п.к 6450, местност "Старите
лозя", с площ от 3096 кв.м., с трайно предназначение на територията:
земеделска, с начин на трайно ползване: пасище, категория на земята при
неполивни условия: 8 /осма/, с номер по предходен план: идентификатори : №
77181.21.536, №77181.21.538, №77181.21.336, № 77181.21.526, №77181.21.525,
№77181.21.523, №77181.21.529.
В законоустановения срок по
чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор
от ответника по делото Община Харманли,
Булстат: ********* град Харманли, пл. ****, представлявана от М. К. - Кмет. В
отговора се твърди, че нотариалният акт № 114, том I, дело 251/1990г. на ХРС издаден
въз основа на обстоятелствена проверка по силата на който, наследодатели на
ищците С.Г.С. ЕГН ********** и Е. Ж. С. ЕГН **********, двамата бивши жители на
гр, Харманли се считат за собственици на процесния имот с идентификатор
77181.21.537 по КК на гр. Харманли с площ от 3,096 дка., находяща се в
землището на Харманли, м. "Старите лозя" е нищожен. Ответникът сочи,
че към датата на съставянето му - 20.03.1990г. не била налице законова
възможност за придобиване на недвижим имот чрез давностно владение. Този извод
намирал законова опора, тъй като съгласно чл. 29 от Закона за собствеността на
гражданите, отменен от 13.03.1990 г. е била наложена забрана за придобиване
собственост чрез давностно владение до 13.03.1990 г. Ако съдът приемел
цитирания нотариален акт за действителен, тогава следвало да се съобрази, че
имот с идентификатор 77181.21.537 по КК на гр. Харманли с площ от 3,096 дка.,
находящ се в землището на гр.Харманли, м. " Старите лозя" попадал в
приложното поле на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и
подлежал на възстановяване по същият закон, а именно възстановяване по реда на
чл.10 от ЗСПЗЗ, което наследодателите на ищците, и самите ищци не били
извършили в съответните законоустановени срокове, които са изтекли.
Съгласно плана на
новообразуваните имоти от земеделски земи и регистър на имотите в местността
„Старите лозя" в землището на гр. Харманли бил одобрен със Заповед №
РД-11-224/10.08.2004 на Областен управител на Област Хасково. От представената
скица №15-148327/03.04.2017г. се установявало, че имот с идентификатор
77181.21.537 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Харманли,
одобрени със Заповед РД-18-9/23.03.2006 г. на ИД на АГКК, целия с площ от 3,096
дка, находящ се в землището на гр. Харманли, м. "Старите лозя",
трайно предназначение на територията: земеделска земя с начин на трайно
ползване - НТП: пасище -осма категория бил собственост на Община Харманли. Също
така, следвало да се съобрази,че съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ собствеността
на общините върху имоти с НПТ: пасища била публична. Според императивните
разпоредби на чл. 7, ал.1 от Закона за общинската собственост била наложена безусловна
забрана за придобиване по давност на имоти ( земи от общинския поземлен фонд) -
публична общинска собственост, поради което съдът следвало да отхвърли
предявеният иск като неоснователен и поради това, че същият не можел да се придобие по давност. По всички изложени съображения по
– горе ответникът счита предявения иск за неоснователен и като такъв моли съда
да го отхвърли.
В съдебно заседание
ищците, чрез пълномощника си адв. Д.Д. *** поддържа
предявения иск и моли за уважаването му.
В съдебно заседание
ответникът чрез пълномощника си В.Ш. - юрисконсулт,
оспорва предявения иск, като заявява, че имотът е земеделска земя и
възстановяването на собствеността се извършвало съгласно разпоредбите на ЗСПЗЗ.
Твърди също, че имотът представлява пасище, мера, поради което същият бил
публична общинска собственост съгласно чл. 25, ал. 1 от
ЗСПЗЗ и поради това не можело да се придобие по давност
– чл. 86 от ЗС. Отделно от това ответникът твърди, че ищецът не
е демонстрирал владение на имота с намерение за своене спрямо държавата или
общината. Моли за отхвърляне на иска. Претендират се разноските по делото.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа
страна следното:
Ищците Ж.С.Г., Я.С.Г.,
Е.Г.Х., С.Г. *** и Д.Г.С. от гр.Любимец са наследници на С.Г. Т.ЕГН **********,
поч. на 05.12.1998г., б.ж. на гр.Харманли, обл.Хасково и Е. Ж.С., ЕГН **********,
починала на 14.11.2005г., б.ж. на гр.Харманли, видно от удостоверение за
наследници №37/25.01.2017 г., издадено от Община Харманли.
С
Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот придобит по
давностно владение №114, том I, дело251/1990г. на РС-Харманли наследодателите
на ищците С.Г. Т. ЕГН **********, поч. на 05.12.1998г., б.ж.
на гр.Харманли, обл.Хасково и Е. Ж. С., ЕГН **********,
починала на 14.11.2005г., б.ж. на гр.Харманли, обл.Хасково са били признати за
собственици по давностно владение на следния недвижим имот, а именно : Нива с
площ от около 3,000 дка /три декара/, находяща се в землището на Харманли,
м."Трифона", при граници: шосе, С. В., Е.С. и общинска мера.
От данните на скицата на л. 5
от делото е видно, че процесните 3096 кв.м. съставляват имот с идентификатор 77181.21.537
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Харманли, одобрени със
Заповед РД-18-9/23.03.2006 г. на ИД на АГКК в землището на гр. Харманли, м.
"Старите лозя", с начин на трайно ползване „пасище”
Съгласно заключението по
съдебно-техническата експертиза имотът, описан в нотариален акт №114, том I,
дело251/1990г. на РС-Харманли е идентичен с поземлен имот с идентификатор
№77181.21.537 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Харманли,
общ.Харманли, одобрени със Заповед №РД-18-9 от 23.03.2006г. на Изпълнителния
директор на АК град София, с адрес на поземления имот: гр.Харманли, в местност
"Старите лозя", с площ от 3096 кв.м., с трайно предназначение на
територията: земеделска, с начин на трайно ползване: пасище, категория на земята
при неполивни условия: 8 /осма/, с номер по предходен план:760.1655,
идентификатори : № 77181.21.536, №77181.21.538, №77181.21.336, № 77181.21.526,
№77181.21.525, №77181.21.523, №77181.21.529. Този извод вещото лице основава, с
това, че по предходния план от
Видно от
приложената актуална скица на ПИ Скица на поземлен имот №15-148327/03.04.2017
г. на АГКК Хасково процесният имот с идентификатор №77181.21.537 с номер по
предходен план 760.1655, е записан като собственост на Община Харманли.
Представени по
делото са и Заповед №РД-11-224/10.08.2004г. на Областен управител на Област
Хасково, с която е одобрен план на новообразуваните имоти на земеделски земи,
предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по парагр.4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, местност „Старите лозя”, 2-ра част, землище на гр.Харманли,
общ.Харманли, извадка от план на новообразуваните имоти за местност „Старите
лозя”, 2-ра част, землище на гр.Харманли от 2003г., ведно с регистър на
новообразуваните имоти 2-ра част, в който е включен и процесният имот с номер 760.1655
(нов идентификатор №77181.21.537), за който е посочено, че се стопанисва от
ответника - Община Харманли.
Представена е Заповед
№453/03.07.1989г. на ОбНС-Харманли за одобряване на план
за развитие и изграждане на комплексните системи за отдих, туризма и
санитарно-курортното лечение на територията на Община Харманли.От представения
план на Община Харманли, представляващ графичната част към посочената заповед,
се установи, че м. „Старите лозя” е отбелязана с жълт цвят, отразяващ земя за
земеделски труд и отдих.
От събраните по
гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Г. Н. Б.процесният имот се
намирал в местността „Трифончето“, който имот граничел с път. Съседен на
процесния имот бил имотът на С.Н.. Имотът бил към 2-3 дка. Свидетелят твърди, че този имот
го знаел от дете, тъй като там като деца играели с Ж.Г.. Вилата на чичо му Г.Б.била в съседство на
процесния имот и с имота на С. Н.. Трите имота се
намирали един до друг. Този имот бил
придобит към
При
така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявеният
положителен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗС е
допустим. Съществува правен интерес от предявяване на иска предвид оспорването
на претендираното от ищеца право на собственост от страна на ответника.
Съгласно
чл.77 от ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност
или по други начини, определени от закона. Наследодателите на ищците С.Г. Т.
ЕГН **********, поч. на 05.12.1998г., б.ж. на гр.Харманли, обл.Хасково и Е. Ж.С.,
ЕГН **********, починала на 14.11.2005г., б.ж. на гр.Харманли се легитимират
като собственици с констативен нотариален акт №114, том I, дело № 251/1990г. на
РС-Харманли на спорния имот.Съгласно Тълкувателно решение №11/2012 г. на ОСГК
на ВКС констативният нотариален акт не се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила, а се ползва с т.нар. легитимиращо действие, като при
оспорване на признатото право на собственост с констативния нотариален акт,
тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение
редът на чл.193 ГПК.
Наследодателите
на ищците С.Г. Т. ЕГН **********,
поч. на 05.12.1998г., б.ж. на гр.Харманли, обл.Хасково и Е. Ж. С., ЕГН **********,
починала на 14.11.2005г., б.ж. на гр.Харманли са притежавали до смъртта си , за
първия до 1998г., а за втория до 2005г. недвижим имот: нива с площ от около
3,000 дка /три декара/, находяща се в землището на Харманли,
м."Трифона", при граници: шосе, С.В., Е. С. и общинска мера.От
заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза,
неоспорена от страните се установява, че имотът, описан в нотариален акт №114,
том I, дело251/1990г. на РС-Харманли е идентичен с поземлен имот с
идентификатор №77181.21.537 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Харманли, общ.Харманли, одобрени със Заповед №РД-18-9 от 23.03.2006г. на
Изпълнителния директор на АК град София, с адрес на поземления имот:
гр.Харманли, в местност "Старите лозя", с площ от 3096 кв.м., с
трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване:
пасище, категория на земята при неполивни условия: 8 /осма/, с номер по
предходен план:760.1655, идентификатори : № 77181.21.536, №77181.21.538,
№77181.21.336, № 77181.21.526, №77181.21.525, №77181.21.523, №77181.21.529. Установи
се, че към 1955г. - 1960 г. наследодателят С.Г. Тодоров ЕГН **********, поч. на
05.12.1998г., б.ж. на гр.Харманли, обл.Хасково и семейството му са владели
трайно, необезпокоявано, непрекъснато и явно имота, който са обработвали и
същият представлявал зеленчукова градина. От събраните гласни доказателствени
средства, чрез разпита на свид. Г.Б. се установява, че
същият е отглеждал там лук и картофи през 1968гг., 1970 г., като процесният
имот е бил обработван от дядото на ищците, след неговата смърт от техния баща и
семейството му, а след смъртта на наследодателите на ищците същият се е владял
трайно, необезпокоявано, непрекъснато и явно имота от ищците. Следователно
ищците и наследодателите им не са губили владението върху имота от 1960 г., а и
не се установи имотът да е бил стопанисван или завладян от друго лице. В чл.12,
ал.1 от ЗТПС /отм./ е регламентирана възможността за реално запазване правото на
собственост върху реално определен размер земеделска земя извън чертите на
населените места, ако собственикът й е я владял в реални граници до влизането
на ЗСПЗЗ. По делото няма данни и не се представиха и събраха доказателства
процесния имот да е бил внасян в ТКЗС или да е бил отнет от наследодателите на
ищците, чрез отчуждаване или одържавяване /влязло в сила решение на комисия на
общината за отчуждаване на имота и за провеждане на административна процедура
за оценка и заплащане/, поради това следва да се приеме, че имотът не е бил
включен в ДПФ и съответно, че не е бил държавна респ. общинска собственост.
Процесният
имот е земеделска земя по смисъла на чл.2 от ЗСПЗЗ.С посочената норма
законодателят е определил приложното поле на ЗСПЗЗ, изхождайки от състоянието
на имотите към настоящия момент. Съгласно чл.10, ал.1, ал.14 от ЗСПЗЗ на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ подлежат селскостопанските имоти, които са били
отнети фактически или юридически от собствениците им. Трайната съдебна практика
по приложението на посочената разпоредба приема, че целта на закона е да се
върне едно предходно фактическо и/или правно положение, което е било създадено
в резултат на отнемане /ограничаване/ от държавата на правото на лична /частна/
собственост по отношение на определена категория имоти- земеделските земи, като
в този смисъл не всички земеделски земи подлежат на възстановяване по реда на
ЗСПЗЗ. В случаите когато имотът не е бил коопериран по силата на членствено
правоотношение, не е одържавяван, не е отнеман фактически, запазил е статута си
на частна собственост и е владян в реални граници, следва да се приеме, че
такъв имот не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ /решение
№79/10.04.2013 г. по гр.д.№612/2012 г. на ВКС, I г.о., решение №197/10.05. 2011
г. по гр.д.№430/2010 г. на ВКС; решение №765/28.10.2010 г. по гр.д №1987/2009
г. на ВКС, г.о., решение №798/16.11.2010 г. по гр.д.№ 3303/2008 г. на ВКС и
др., постановени по чл.290 от ГПК/. Тъй като процесният имот не попада в
хипотезите на чл.10 от ЗСПЗЗ, няма доказателства и данни за одържавяването или
отчуждаването му, а е запазил статута си на частна собственост и е владян от
наследодателите на ищците и от последните в реални граници, то спрямо имота не
се прилага нито разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ, нито разпоредбата на
чл.19 от ЗСПЗЗ, която предвижда, че незаявените за възстановяване земеделски
земи преминават в управление на Общината, а след изтичане на 10 години стават
общинска собственост. В приложното поле на чл.19 от ЗСПЗЗ попадат само
земеделски земи, подлежащи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, които не са
заявени за възстановяване в предвидения в закона срок, но в този фонд влизат
само земеделски земи, които са били включени в ТКЗС, ДЗС или образувани въз
основа на тях земеделски организации, отнети или одържавени в хипотезите на
чл.10 от ЗСПЗЗ и не са заявени за възстановяване. Ако имотът не подлежи на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, общината не може да го придобие по реда на
чл.19 от ЗСПЗЗ /в т. см. решение №427/21.07.2009 г. по гр.д.№3255/ 2008 г. на
ВКС, II г.о.; решение №21/04.02.2011 г. по гр.д №1327/2009 г. на ВКС; решение №
249/04.07.2011 г. по гр.д.№ 621/2010 г. на ВКС- по чл.290 от ГПК/. Предвид
гореизложеното съдът намира, че в случая разпоредбите на ЗСПЗЗ са неприложими
по отношение на процесния имот, който не е включен в ТКЗС или фактически отнет от собственика и/или правоприемниците
му поради което процесната нива не попада в обхвата на чл.19 от ЗСПЗЗ и
общината не е станала неин собственик. Това етака, тъй в приложното поле на
чл.19 ЗСПЗЗ подадат само земеделски земи, които подлежат на възстановяване по
реда на ЗСПЗЗ,но не са заявени за възстановяване в предвидения в закона срок и
в този смисъл са останали след възстановяване правото на собственост,т.е.
земеделски земи,които са били включени в ТКЗС,ДСЗ или образувани въз основа на
тях земеделски организации,отнети или одържавени в хипотезите,изброени в чл.10
ЗСПЗЗ. /В същия смисъл решение №427/21.07.2009г. на ВКС по гр.д.№3255/2008г.,
ІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК/. Ако имотът не подлежи на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ,общината не може да придобие правото на
собственост по реда на чл.19 ЗСПЗЗ.Процесният имот не е подлежал на реституция
по реда на ЗСПЗЗ, то не е налице пречките за придобиването му по давност.
Съгласно чл.79 от ЗС правото на собственост се придобива с непрекъснато
владение в продължение на десет години. Предвид гореизложените мотиви и
доказателства по делото съдът приема, ищците като наследници на С.Г. Т.ЕГН **********,
поч. на 05.12.1998г., б.ж. на гр.Харманли, обл.Хасково и Е. Ж.С., ЕГН **********,
починала на 14.11.2005г., б.ж. на гр.Харманли са придобили на основание чл.79 и
чл.82 от ЗС собствеността върху имота по
наследство и давностно владение продължило повече от 50 години.
Неоснователни са
възраженията на юрк. Васил Шаринов, че са налице законови пречки за придобиване
на процесния имот на основание изтекла придобивна давност в полза на наследодателите на ищците и на
самите ищци. В тази връзка за подлежащия на установяване факт на владение,
съдът изследва обстоятелството дали за периода на
упражняване на владението не е налице законова забрана за придобиване на
собствеността върху имота на това основание. Такава забрана е въведена с
нормата на чл.86 от ЗС,
според която не може да се придобие по давност вещ, която е социалистическа
собственост, а впоследствие - държавна или общинска собственост /съгласно
трайната съдебна практика - Решение №224/ 27.04.2009 г. по гр. д. № 1491/2008
г., ІІ гр. отд. на ВКС, забраната на чл.86 ЗС
е приложима и по отношение на земите със статут на кооперативно земеползване/.
Давността за придобиване на държавни и общински имоти също е спряна съгласно пар.1 от ДР
на ЗДЗС, считано от 31.05.2006 г. до 31.12.2022г. (ДВ, бр.7, в сила
от 31.12.2017г.). Такива забрани се съдържат още в чл.29, т.4 от ЗСГ (отм.), както
и в чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ, касаещи само имоти, които се възстановяват по реда
на този закон или по реда на ЗСПЗЗ. В настоящото производство ответникът не
представи правоизключващи доказателства на правата на ищците, доколкото същият
носи доказателствена тежест. Съгласно
трайната съдебна практика обективирана в Решение №21/04.02.2011г. по гр.д.
№1327/2009г., 2-ро г.о на ВКС когато е предявен иск за установяване
принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот страната, която
оспорва правата на предявилото иска лице, позовавайки се на свои собствени
права или навеждайки доводи за наличие на пречка за осъществяване на твърдяното
от ищеца придобивно основание, носи по правилата на чл. 154 ГПК, тежестта да докаже
осъществяването на основанието, на което твърди, че е придобила спорното право,
респ. наличието на пречки за осъществяване придобивното основание на ищеца,
т.е. да докаже правоизключващите или правопогасяващите си възражения. Ако
ответникът твърди, че ищецът не може да придобие по давност правото на
собственост върху един имот по причина, че този имот попада в приложното поле
на чл. 19 ЗСПЗЗ, негова е тежестта да докаже,
че имотът е бил включен в ТКЗС или отнет или одържавен в някоя от хипотезите на
чл. 10 ЗСПЗЗ, т. е. че е подлежал на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.
Ищецът не носи доказателствената тежест да установи обстоятелството, че имотът
не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ,
респ. че не са били налице предпоставките за издаване на акт за общинска
собственост, след като такъв акт по делото не е бил представен. В посочения смисъл
е и решение № 798/16.11.2010 г. по гр.
д. № 3303/2008 г. на I ГО на ВКС/”.
Неоснователно е
възражението, че тъй като в чл. 25, ал.1,
изр. 2 ЗСПЗЗ е посочено, че пасищата и мерите, които са общинска
собственост, са само публична общинска собственост. Не може да се тълкува
посочената разпоредба като предвиждаща забрана други субекти да притежават
собственост върху пасища и мери, а същата само прогласява, че придобитите такива
от общините, са публична общинска собственост, и същата не може да се обявява
за частна общинска собственост, освен в предвидените от закона случаи, а и по
настоящият казус нито се представиха, нито се поиска събиране на доказателства
в тази насока от ответника.
По изложените по-горе съображения съдът намира,че предявеният установителен иск се
явява основател и доказан и като такъв следва да бъде уважен.
От страна на ищеца е
направено искане за присъждане на разноските по делото, като е представен
списък по чл.80 ГПК. На репариране подлежат само действително направените
разноски, поради което настоящият състав намира, че на основание чл.78, ал.1 ГПК следва да присъди такива в размер на 240 лева, от които 190,00 лева за
възнаграждение за вещо лице и 50,00 лева разноски за държавна такса. Съдът не
присъжда разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като не са представени
писмени доказателства за направени такива.
Водим от горното и
на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Община Харманли, ЕИК:*****,
с адрес гр.Харманли, пл****, че Ж.С.Г.,
ЕГН **********,***, Я.С.Г., ЕГН **********,***, Е.Г.Х., ЕГН **********,*** 34
А, С.Г.С. ЕГН **********,*** и Д.Г.С., ЕГН **********,*** са собственици на
основание наследствено правоприемство и давностно владение на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор №77181.21.537 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Харманли, общ.Харманли, одобрени със Заповед №РД-18-9 от 23.03.2006г. на
Изпълнителния директор на АК град София, с адрес на поземления имот:
гр.Харманли, в местност "Старите лозя", с площ от 3096 кв.м., с
трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване:
пасище, категория на земята при неполивни условия: 8 /осма/, с номер по
предходен план: идентификатори: № 77181.21.536, №77181.21.538, №77181.21.336, №
77181.21.526, №77181.21.525, №77181.21.523, №77181.21.529.
ОСЪЖДА Община Харманли, ЕИК****, с адрес гр.Харманли, пл. ****
представлявана от кмета на общината М. К. ДА ЗАПЛАТИ на Ж.С.Г., ЕГН **********,***, Я.С.Г., ЕГН **********,***,
Е.Г.Х., ЕГН **********,*** 34 А, С.Г.С. ЕГН **********,*** и Д.Г.С., ЕГН **********,***
на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата 240,00
лв./ двеста и четиридесет лева/ разноски по делото за държавна такса в
размер на 50,00 лева и 190,00 лева за възнаграждение за вещо лице.
Решението може да
бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд- Хасково в 14-дневен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ :