№ ...................../ ................ 2016
г. гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ВАРНА, Втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЙОВА ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ
: ГЕРГАНА
СТОЯНОВА
Д. МИХОВ
при секретаря Наталия
Зирковска и с участието на прокурора Силвиян И., като разгледа докладваното от
съдията Йова Проданова касационно административно - наказателно дело № 1169 по описа за 2020 год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е
по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс вр.
чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по
касационна жалба на Община Варна, представлявана от зам. Кмета Т.И., чрез процесуален
представител юрисконсулт П.Г., против
Решение
№ 412 от 09.03.2016 година, постановено по н.а.х.д. № 3636/2019
година по описа на Варненския
районен
съд, 36-ти състав.
С жалбата е оспорен извода на
въззивния съд за приложение в конкретната хипотеза на разпоредбата на чл.194 от ЗУТ във връзка с 232, ал.5, т.3 от ЗУТ, като е изразено становище, че влязлата
в сила заповед за премахване на незаконния строеж предписва и разрешава дейности, които да
бъдат извършени от контролните органи – в случая, предприемане на принудителни
действия, във връзка с които е осигуряването на достъп до имота от възложителя.
Оспорен е и извода на районния съд, че наказаното лице е лишено от възможността
да разбере за какво точно нарушение е обвинено, при осъществената от него
съдебна защита. Искането е решението на районния съд да бъде отменено, като бъде
потвърдено наказателното постановление.
Ответникът Д.И.И. оспорва жалбата. Съображения за нейната
неоснователност са представени в писмен отговор
Представителят на
Варненска окръжна прокуратура дава
заключение за неоснователност на жалбата по съображения за издаване на наказателното
постановление при съществено нарушение на процесуалните правила.
Касационният състав, преценявайки
обжалваното решение с оглед заявените касационни основания и служебно,
съобразно разпоредбата на ал.2 на чл.218 АПК, за да се произнесе, взе предвид:
С решението от 09.03.2020 година Варненският районен съд
отменя Наказателно постановление № СК-671-ВП от 18.07.2019 година на Зам. кмета на Община
Варна, с което на Д.И. ***, с ЕГН **********, на основание чл.239, ал.1, т.6 от ЗУТ във връзка с чл.223, ал.1, т.11 и чл.232, ал.5, т.3 от ЗУТ, е наложено
наказание глоба в размер на 1000 лв.
При проверката относно допустимостта и
валидността на оспореното пред него наказателно постановление районният съд
приема, че е издадено от компетентен орган, АУАН и наказателното постановление са издадени при
спазване на преклузивните срокове по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Районният съд приема за
категорично установени от събраните по делото доказателства, включително
показанията на свидетелите, фактите, послужили като основание за съставяне на
акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното
постановление:
-Издадена по реда на чл.225а от
Закона за устройство на територията и влязла в сила Заповед №002/03.01.2014
година на Кмета на район „Владислав Варненчик“, с която на Д.И., в качеството
му на възложител, е разпоредено да премахне незаконен строеж;
- уведомяване на Д.И. с писма от
28.05.2019 г. и 11.06.2019 година и по телефона – на 06.06.2019 година, за
предприемане на действия по принудително премахване на незаконния строеж на
18.06.2019 година;
-неявяване на Д.И. на обекта в
насрочения ден – 18.06.2019 година – 10.00 часа, където се е намирал само
неговият син И.Д., без пълномощия от собственика, което попречило на
служителите на Община Варна да предприемат действия по събаряне на постройката.
Изложените факти са обосновали
извода на наказващия орган за осъществен състав на чл.232, ал.5, т.3, предл.
първо от ЗУТ, като не е осигурен достъп на контролен орган до строежа „Масивна
пристройка към жилищна сграда, находяща се в УПИ VІ-707, кв.3 по регулационния
план на с.Казашко, Община Варна“.
Въззивният съд приема, че приложената
от наказващия орган санкционна норма на чл.232, ал.5, т.3 от ЗУТ е относима към
задълженията на собствениците на недвижими имоти, предвидени с разпоредбата на
чл.194, ал.1 от ЗУТ. Фактите по оспореното наказателно постановление според
районния съд не съответстват на чл.232, ал.5, т.3 от ЗУТ, тъй като заповедта за
премахване на строежа на кмета на общината не представлява разпореждане за
извършване на разрешени или предписани дейности по смисъла на чл.194, ал.1 ЗУТ.
В решението е прието, че
Заповедта за премахване на незаконен строеж не предписва и не разрешава
дейности, които да извършват контролните органи, т.е. няма за адресати
контролните органи със съответни правомощия, на които да възлага изпълнението
или да разрешава осъществяването на дейности. Адресат на заповедта е собственикът на незаконния строеж, на
когото е разпоредено премахването на строежа, и който е задължен за това на
основание чл.221, ал.4 от ЗУТ. Според районния съд в срока за доброволно
изпълнение на заповедта няма фактическо и правно обвинение за неизпълнението на
заповедта. В конкретния случай с неосигуряването на достъп собственикът Д.И. не
нарушава посочените разпоредби на ЗУТ, поради което и не може да бъде отговорен
по чл.232, ал.5, т.3 от ЗУТ.
Районният съд счита приложената
разпоредба на чл.232, ал.5, т.3 от ЗУТ като санкционна, която не съдържа
правило за поведение, поради което налагане на наказание, основано само на тази
разпоредба, съществено нарушава правото на защита на наказаното лице, което е
лишено от възможността да разбере в какво точно е обвинено.
Касационният съдебен състав
намира обжалваното решение постановено в противоречие с приложимия материален закон.
Като
собственик на процесния незаконен строеж Д.И. дължи изпълнение на задължението, вменено от чл. 194, ал.1 от ЗУТ, за осигуряване на достъп за извършване на разрешени или предписани
дейности във връзка с устройство на територията по заповед на Кмета на общината.
Актът за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление
съдържат описание на фактите по установяване на незаконния строеж, неговия
възложител, издаването и влизането в сила на заповедта за премахването му,
възлагането на доброволното изпълнение в определен срок, разпореденото
принудително изпълнение на заповедта с насрочване на датата на провеждането му
и уведомяването на възложителя с изрични писма, както и чрез телефонен разговор
за това изпълнение, констатацията на оправомощените служители, че в деня и часа
на насроченото принудително изпълнение възложителят Д.И. не се намира в обекта
на незаконния строеж и съответно не е осигурил достъп до него за осъществяване
на насрочените принудително действия. В своята съвкупност изложените факти сочат
на неизпълнение на задължението по чл.194, ал.1 от ЗУТ.
Касационният състав
намира за противоречащо на закона тълкуването, възприето в оспореното решение,
че заповедта за премахване на незаконен строеж не предписва и не разрешава
дейности, които да извършат контролните органи, като адресат на задължения по
нея е единствено възложителят. В конкретния случай приетото от районния съд е
опровергано от самото съдържание на Заповед №002/03.01.2014 година.
Влязлата в сила Заповед за премахване на незаконния
строеж №002 от
03.01.2014 година на кмета на район „Владислав Варненчик“ в т.3 и т.4 съдържа
изрични разпореждания до служители на район „Владислав Варненчик“ за извършване
на проверка относно доброволното изпълнение на заповедта, евентуално, за
предприемане на действия по принудителното й изпълнение. Посочените
разпореждания имат за предмет действия на служителите, за които са оправомощени
с нормата на чл. 223, ал.5, т.1 от ЗУТ, която изрично препраща към чл. 194, ал.1 и 3 от ЗУТ. В конкретния случай, както беше
посочено, за предприетите действия по принудително изпълнение на заповедта от
03.01.2014 година Д.И. е уведомен с писмата от 28.05.2019 година и 11.06.2019
година, както и в телефонния разговор от 06.06.2019 година.
Следователно, при
наличието на установено от закона задължение за собственика и възложител Д.И.
да осигури достъп до строежа, предмет на принудително премахване, за което той
е редовно уведомен, както и акт на компетентен орган – кмета на район
„Владислав Варненчик“, с който е разпоредено извършването на разрешени от
закона дейности – в случая принудително премахване на незаконен строеж,
категорично е установено неизпълнението на вмененото за собственика задължение
да осигури достъп до имота.
Определящи за
защитата в административно-наказателното производство са фактите, предявени
като състав на обвинение, не и дадената им от наказващия орган правна
квалификация. Наличието на пълно описание на фактите, които изпълват състава на
чл.232, ал.5, т.3 вр. чл.194, ал.1 от ЗУТ дава основание на касационния състав
да приеме, че на Д.И. е повдигнато обвинение за нарушение, което е
санкционирано от разпоредбата на чл.232, ал.5, т.3 от ЗУТ. Нито един от
фактите, представляващи елементи от състава на нарушението, не е оспорен.
Оспорена е правна квалификация, по което съдът излага становище.
Изложените изводи
за осъществено нарушение и правилна квалификация от наказващия орган по чл.232,
ал.5, т.3 от ЗУТ обуславят извода на настоящия състав за законосъобразно
издадено наказателно постановление при определена на минимума санкция предвид
степента на обществена опасност на деянието. Съдът преценява, предвид
значимостта на засегнатите обществени отношения, продължилото повече от пет
години неизпълнение на заповедта от 03.01.2014 година, че не са налице
основания за приложение на чл.28 от ЗАНН.
Изложените съображения
налагат извод за незаконосъобразност на оспореното решение на
районния съд, което следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено
друго, с което наказателното постановление бъде потвърдено.
Предвид изхода на
спора, в полза на Община Варна следва да бъдат присъдени разноски в размер на
80.00 лева.
Водим от горнотопоради
което и на основание чл.221, ал.2, предл.второ вр. чл.222, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс, Административен
съд - Варна, втори касационен състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 412 от 09.03.2016 година, постановено по н.а.х.д. № 3636/2019
година по описа на Варненския
районен
съд, 36-ти състав и вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № СК-671-ВП от 18.07.2019 година на Зам. кмета на Община Варна, с което на Д.И.
***, с ЕГН **********, на основание чл.239, ал.1, т.6 от ЗУТ във връзка с
чл.223, ал.1, т.11 и чл.232, ал.5, т.3 от ЗУТ, е наложено наказание глоба в размер на 1000
лв.
ОСЪЖДА Д.И. ***,
ЕГН ********** *** сумата от 80.00 /осемдесет/ лева, представляваща разноски по
делото
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: