РЕШЕНИЕ
№ 1476
18.04.2019г.
Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски
районен съд
ХV граждански състав
На осемнадесети април две хиляди и
деветнадесета година
В
открито заседание на трети април
2019 г. в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА
Секретар:Катя Янева
Като разгледа докладваното
от СЪДИЯТА гражданско дело № 19780 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Обективно съединени искове с правно
основание чл.128, т.2, чл.222, ал.3 и чл.59 от Кодекса на труда вр. с чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
Ищецът
М.Х.Т., ЕГН **********,*** заявява, че работил по трудово правоотношение при
ответника „Напоителни системи“ ЕАД – клон М., ЕИК 8311600780112, със седалище и
адрес на управление гр.Пловдив, бул.“Марица“ № 122, ет.3 в периода **********
г. С ПМС № *********** г. била увеличена минималната работна заплата за
страната от 460лв. на 510лв., което е 10,87%. Съгласно чл.20 от КТД, подписан
на 23.12.2016 г., в съответствие с чл.51б от КТ, основната месечна заплата в
размер до 1000лв. да се индексира с процентния размер на увеличение на МРЗ.
Основното трудово възнаграждение, което ищецът получавал през периода
20.12.2017 г. – 01.10.2018 г. било 890лв., като то не било индексирано съгласно
договореното в КТД. При прекратяване на трудовото правоотношение поради
пенсиониране му било изплатено обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ в размер на 8
трудови възнаграждения / съобразно чл.25, ал.1 от КТД/, но същото било
изчислено не съобразно индексираното възнаграждение, което следвало да
получава, а на база на по – ниския размер на същото. С оглед изложеното моли съда да осъди
ответника да му заплати сумата от по 96,74лв., представляваща разлика между
получаваното от ищеца и дължимо съгласно чл.20 от КТД трудово възнаграждение за
периода от 01.01.2018 г. – 31.10.2018 г. в общ размер от 1161,47лв. в нетен
размер, сумата от 1344,53лв. – разлика между полученото от ищеца и дължимото
съгласно чл.222, ал.3 от КТ вр. с чл.25, ал.1 от КТД обезщетение при
пенсиониране, ведно със законната лихва.
В
дадения му срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва
предявените искове. Признава факта, че между страните е съществувало трудово
правоотношение по силата на сключен трудов договор № ************* г. за
длъжността „*************“. Трудовият стаж на ищеца бил **************. На ****
г. ищецът подал молба за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от ****
г. поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Издадена била заповед № ****** г. за прекратяване на трудовия договор, считано
от ***** г. На **** г. били изплатени обезщетения по чл.222, ал.3 от КТ и
чл.25, ал.1 от КТД в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 8
месеца, поради работа при същия работодател над **** години в размер на
10174,48лв. и обезщетение по чл.224 от КТ в размер на 1824,77лв. Счита
претенцията за увеличаване на трудовото възнаграждение за неоснователна, тъй
като вече е налице прекратяване на трудовото правоотношение, като по време на
съществуването му служителят не е отправял искане за увеличаване на
възнаграждението. Ищецът се съгласил с размера на обезщетението, което било
изчислено именно на база на брутното трудово възнаграждение, получавано към
този момент. Неправилно ищецът изчислил разликата върху база възнагражденията
за цяла година, а не върху последното получавано брутно трудово възнаграждение.
Моли исковете да се отхвърлят като неоснователни.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и с оглед
доводите на страните, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените доказателства, се
установява, че между страните е съществувало
трудово правоотношение с източник сключен трудов договор № ************* г.,
като ищецът заемал длъжността „*************“, както и че трудовият стаж на
ищеца бил **********************. На **** г. ищецът подал молба за прекратяване
на трудовото правоотношение, считано от 01.11.2018 г. поради придобиване на
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Издадена била заповед № *********
г. за прекратяване на трудовия договор, считано от **** г. На 31.10.2018 г.
били изплатени обезщетения по чл.222, ал.3 от КТ и чл.25, ал.1 от КТД в размер
на брутното трудово възнаграждение за срок от 8 месеца, поради работа при същия
работодател над 10 години в размер на 10174,48лв. и обезщетение по чл.224 от КТ
в размер на 1824,77лв.
Липсва спор между страните,
а и от приетото като неоспорено заключение на съдебно - счетоводната експертиза
се установява, че в процесния период – 01.01.2018 г. – 31.10.2018 г. ищецът
престирал труд по трудовото правоотношение, като работодателят му изплатил
трудово възнаграждение в общ размер на 10550,68лв., след приспадане на
нормативно установените удръжки. Трудовото възнаграждение било определено в
основен размер от 890лв. Съгласно разпоредбата на чл.20 от Браншовия КТД за
работещите в „Напоителни системи“ ЕАД от **** г., основната месечна работна
заплата на работещите в системата на „Напоителни системи“ ЕАД в размер до
1000лв. да нараства и да се индексира с процентния размер на увеличаване на
минималната работна заплата.
С
ПМС № ******* г. била увеличена минималната работна заплата за страната от
460лв. на 510лв. от 01.01.2018 г. Основното трудово възнаграждение на ищеца в
процесния период било уговорено на 890лв. Не се спори между страните, че същото
не било индексирано след приемане на посоченото постановление на Министерския
съвет. От заключението на съдебно - счетоводната експертиза се установява, че
разликата между изплатеното нетно трудово възнаграждение и индексираното такова
е в общ размер на 1121,58лв.
Съгласно разпоредбата на чл.59 от Кодекса на труда, при неизпълнение на задълженията по колективния трудов договор искове пред
съда могат да предявят страните по него, както и всеки работник или служител,
спрямо когото колективният трудов договор се прилага.
В настоящия случай се установи, че процесния браншови
КТД е бил действащ в процесния период, като се е прилагал по отношение на ищеца
в качеството ме на служител при този работодател. Не се възприема възражението на ответника, че
ищецът не е поискал индексиране на работната заплата по време на съществуване
на трудовото правоотношение и понастоящем той не може да стори това. В
настоящото производство се претендира осъждане на ответника да заплати
неизплатени трудови възнаграждения в индексиран размер, като исковете се явява
допустими. Те са и основателни, тъй като се установи, че за работодателя е
съществувало задължение да увеличи размера на индивидуалното трудово
възнаграждение на ищеца с процент, съразмерен на увеличението на минималната
работна заплата за страната, считано от **** г. Без правно значение за
основателността на исковете се явява обстоятелството дали служителят е поискал
увеличаването, тъй като работодателят е бил обвързан от това задължение въз
основа на подписания КТД. Ето защо исковете за неизплатени трудови
възнаграждения се явяват доказани по основание до размера, посочен от вещото
лице, като до този размер ще се уважат, а за разликата до пълния предявен
размер – ще се отхвърлят като неоснователни.
Относно претендираното
обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ:
Трудовото правоотношение е било прекратено на **** г. на основание
чл.327, ал.1, т.12 от КТ – от служителя, придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Съгласно
чл.25, ал.1 от Браншовия КТД за работещите в „Напоителни системи“ ЕАД от
23.12.2016 г., при придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, във връзка с чл.222, ал.3 от КТ и прекратяване на трудовото
правоотношение, работодателят изплаща обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение за срок от 8 месеца, ако работникът е работил при същия
работодател без прекъсване над 10 години от трудовия стаж. Липсва спор между
страните, че придобитият при този работодател трудов стаж е 10 години, 4 месеца и 9 дни до
31.10.2018 г. без прекъсване.
От заключението на съдебно- счетоводната експертиза се установи, че работодателят
е изчислил и изплатил на ищеца
обезщетение в размер на 8 брутни трудови възнаграждения в общ размер
10174,48лв., изчислени на база получено трудово възнаграждение. Предвид
изложените по – горе съображения за приложимост на правилата за индексиране на
трудовото възнаграждение, то същият е следвало да приеме за база за изчисляване
на обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ индексираното възнаграждение. На ищеца е
дължимо обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ в размер на 8 БТВ, предвид
обстоятелството, че в период над 10 години същият е работил при ответното дружество. С оглед посочения в
експертизата размер на индексиран размер на БТВ на ищеца преди уволнението в
размер на 1410,05лв., то размерът на обезщетението възлиза на 11280,40лв., а
неизплатената разлика е в размер на 1105,92лв., до който размер и искът срещу
работодателя като основателен и доказан следва да се уважи, като до пълния
предявен размер от 1344,53лв. същият следва да се отхвърли като неоснователен.
Не се възприема възражението на ответника, че ищецът се съгласил с изплатения
размер на обезщетението, тъй като подписал заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение. На първо място, в заповедта не е посочен размер на
обезщетението, а само че същото следва да е в размер на 8 брутни трудови
възнаграждения. На второ място, подписването на заповедта не препятства
възможността на служителя да претендира заплащане на обезщетение в дължимия,
определен съгласно КТД, размер.
При лежаща върху ответника
доказателствена тежест съгласно правилата за разпределение на доказателствената
тежест в гражданския процес, същият не ангажира доказателства да е заплатил
посочените суми на ищеца. Ето защо, исковете следва да се уважат до размера,
посочен по-горе, като до пълния претендиран размер те ще се отхвърлят като
неоснователни. Главниците ще се присъдят наред със законната лихва от датата на
предявяване на исковете до окончателното изплащане на сумите.
Страните не претендират
разноски.
При този
изход на делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да заплати
в полза на съда държавна такса в размер на 100лв. и 80лв. – разноски за ССЕ.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Напоителни системи“ ЕАД – клон Марица, ЕИК 8311600780112,
със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.“Марица“ № 122, ет.3, да заплати
на М.Х.Т., ЕГН **********,***, сумата от 1121,58лв./хиляда сто
двадесет и един лева и 58 стотинки/, представляваща неизплатен остатък от
трудови възнаграждения по чл.128, т.2 от Кодекса на труда след приспадане на
нормативно установените удръжки за периода 01.01.2018 г. – 31.10.2018 г. вкл.,
дължим на основание чл.20 от Браншовия
КТД за работещите в „Напоителни системи“ ЕАД от 23.12.2016 г., както и
сумата от 1105,92лв./хиляда сто и пет лева и 92 стотинки/,
представляваща неизплатен нетен остатък от обезщетение по чл.222, ал.3 от
Кодекса на труда в размер на осем брутни трудови възнаграждения, дължим на
основание чл.25, ал.1 от Браншовия КТД
за работещите в „Напоителни системи“ ЕАД от 23.12.2016 г., при
прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е
придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст със Заповед № ******* г. на работодателя за
прекратяване на трудовия договор, ведно със законната лихва върху главниците, считано от
11.12.2018 г. до окончателното изплащане на сумите, като над уважения до пълния
предявен размер от 1161,47 лв. на иска
за неизплатени трудови възнаграждения и от 1344,53лв. – на иска по чл.222, ал.3
от КТ ОТХВЪРЛЯ исковете, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „Напоителни
системи“ ЕАД – клон Марица, ЕИК 8311600780112, със седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, бул.“Марица“ № 122, ет.3, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд- Пловдив сумата от 100лв. /сто лева/ – държавна такса, и 80лв. /осемдесет лева/ – разноски за
ССЕ.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Десислава Кацарова
Вярно с оригинала!
КЯ