№ 1974
гр. Варна, 09.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Св. Стоянов
при участието на секретаря Нина Ив. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Николай Св. Стоянов Гражданско
дело № 20213100100168 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:05 часа се явиха:
Ищецът Ц. Н. Д., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Д.П., редовно
упълномощен и приет от съда от днес.
Ответникът ОБЩИНА ВАРНА, редовно призован, представлява се от юриск. М.Д.,
редовно упълномощена и приета от съда от днес.
Вещото лице А.К., редовно призована, не се явява.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ, на осн. чл.143 ГПК, пристъпва към изясняване на фактическата страна на
спора и дава възможност на ищеца, ако желае, да поясни и допълни фактическите си
твърдения, посочени в исковата молба, както и да изрази становище във връзка с
възраженията на ответната страна, както и възможност на ответника да заяви нови
твърдения, които не е могъл да посочи с отговора на исковата молба.
АДВ. П.: Поддържам исковата молба.
Оспорвам депозирания отговор. Считам, че от представените документи не се
установи, че Община Варна е собственик на процесния имот. Предявен е отрицателен
1
установителен иск и тежестта на доказване пада върху ответника.
АДВ. Д.: Оспорвам исковата молба.
Поддържам депозирания отговор.
СЪДЪТ на осн. чл.145, ал.3 ГПК ПРИКАНВА страните към спогодба, като им
разяснява преимуществата на доброволния способ за разрешаване на спора чрез взаимни
отстъпки, както и че при постигане на спогодба половината от внесената от ищеца държавна
такса ще подлежи на връщане на осн. чл.78, ал.9 ГПК.
АДВ. П.: Няма възможност за постигане на спогодба.
АДВ. Д.: Не е възможно постигане на спогодба.
СЪДЪТ констатира, че към настоящия момент страните не могат да постигнат
спогодба.
СЪДЪТ, след изясняване на предварителните въпроси по делото и като взе предвид,
че страните не могат да постигнат спогодба, на основание чл.146 от ГПК, пристъпва към
УСТЕН ДОКЛАД на делото, съобразно мотивите на Определение № 1944/02.06.2021 г. по
делото, както следва:
Предмет на делото е иск на Ц. Н. Д., ЕГН**********, с адрес по делото гр. Варна, кв.
******, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, срещу Община Варна, с адрес гр. Варна, бул. „Осми приморски
полк“ №43, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът не
е собственик на ПИ с идентификатор №10135.2552.1699 по КК и КР на гр. Варна, одобрени
със Заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от
1873кв.м., находящ се в гр. Варна, кв. Изгрев, ул. „**", №*, при граници по същите КК и КР
имоти с №10135.2508.892, №10135.2552.1696, №10135.2508.685, №10135.2508.684,
№10135.2508.9557, №10135.2508.680 и №10135.2552.1698, за който терен в полза на
ответника е издаден АПОС №8941/30.03.2016г., но който се твърди да е собствен на
ищеца по давност в периода от 2005г. до 2015г.
Обстоятелства, от които произтича претендираното право:
Ищецът твърди, че е собственик по давностно владение на поземлен имот ПИ с
идентификатор №10135.2552.1699 по КК и КР, одобрени през 2008г., находящ се в гр.
Варна, кв. Изгрев, ул. „**", №*. Твърди, че през м. април на 2005г. ищецът е установил
владение върху терена, който към този момент бил изоставен и безстопанствен, като
почистил храстите в него и го заградил с ограда (мрежа с метални колове). От същия
момент до 2015г. и след това до завеждане на делото, ищецът непрекъснато,
необезпокоявано и явно е владял земята, като полагал непрекъснато грижи за поддържането
й в нормален вид и я почиствал редовно. Така придобиването по давност станало с
изтичането на 10-годишния срок, а именно през м. април 2015г.
Твърди, че въпреки горното едва през 2019г. за първи път е инициирал процедура за
издаване на КНА по обстоятелствена проверка за собствеността си, но в хода на същата
узнал, че теренът бил актуван като публична общинска собственост през 2016г., за което
бил издаден АПОС №8941 от 30.03.2016г. от Община Варна. Ищецът поддържа обаче, че
издаденият АПОС удостоверява несъществуващо право на Община Варна, тъй като тя не е
2
придобила правото на собственост върху имота на посоченото в акта основание и изобщо по
никой от предвидените в чл. 2 от ЗОС способи, а позоваването от Общината на общо
нормативно основание за трансформиране на собствеността в общинска не се отъждествява
с реално конкретно придобивно основание.
По тези причини и с оглед спора за материално право между ответника и себе си,
ищецът моли за отричане правата на ответника и за съдебни разноски.
Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:
В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира писмен отговор, с който не оспорва
допустимостта на иска и спора за материално право между страните, но счита иска за
напълно неоснователен. Оспорва изобщо ищецът да е имал своително владение върху
терена. Евентуално оспорва годността на терена да бъде придобиван по давност, тъй като
бил публична общинска собственост.
Ответникът твърди, че ПИ №10135.2552.1699 е част от поземлен имот, актуван през
1973г. като държавна собственост с АДС №11910 от 29.08.1973г. и АДС №978/1991г., който
държавен имот съставлявал част от площадката на Хлебозавод-2 по КП на жк Изгрев и
служил за дейността му, а понастоящем е част от местната транспортна улична мрежа. На
осн. пар.7, ал.1, т.4 от ПЗР на ЗМСМА в собственост на общините преминали следните
държавни имоти: общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените
паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване, а според на чл.8, ал.З от
Закона за пътищата, общинските пътища са публична общинска собственост. И тъй като
процесният имот бил част от такъв държавен,след това общински имот, същият нямало как
да се придобие по давност от ищеца. Защото според чл.86 ЗС (в редакция до 1996г.)
съществувала правна забрана за придобиване по давност на държавна и общинска
собственост, а с мораториума, наложен с пар.1 от ЗД на ЗС, давността за придобиване на
имоти частна държавна или общинска собственост е спряла да тече до 31 декември 2022г.
Ответникът твърди още, че спорният ПИ №10135.2552.1699 съставлява част от ПИ
9554 по КП на м-ст „***" от 2000г.; част и от ПИ 2626, 2625, 2624, 2620 и 2628 по
Кадастрален план от 1973г. и част и от ПИ 11829, 11830, 11839 и 11840 по Кадастрален план
от 1956г. Същият попада в обхвата на Заповед № РД-07-7706-204/08.08.2007г. на Областния
управител на област - Варна, с която е одобрен план на новообразуваните имоти.Видно от
регистъра на имотите към ПНИ, процесният терен попада в имот №9554, с площ 4845 кв.м.,
който целият е част от общинската улична мрежа. Като собственик на №ПИ 9554 в
регистъра към КП от 2000г. е вписана Община Варна; вид територия – транспорт; начин на
трайно ползване - местни пътища. С Решение № 1725-6/13.04.2005г. на ОбС - Варна е
одобрен план за регулация и застрояване на с.о. ***, а по приетия ПРЗ, ПИ
№10135.2552.1699 попада в улична регулация и паркинг. Така няма как част от уличната
мрежа на Варна да бъде придобита по давност.
Ответникът оспорва също и твърдението, че ищецът бил владял спорния терен в
реални граници в периода 2005г.-2015г., като счита че имотът никога не е имал трайни
граници, а е бил част от горепосочените по-горелми терени. По същество моли за
отхвърляне на иска и за съдебни разноски.
Съдът, на основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК указва на ищеца, че следва да докаже:
правото си на собственост върху процесния имот на твърдяното от ищеца придобивно
основание, с пълния фактически състав, а именно: явното, трайно, несмутено и спокойно
владение по смисъла на ЗС, с намерение за своене, на исковия ПИ №1699, считано от
м.04.2005г. до м.04.2015г., а и след това; твърденията относно начина и момента на
установяване на владението (с влизане в изоставен и безстопанствен имот, почистване на
3
храстите в него и ограждане с мрежа и метални колове); твърденията за своителен характер
на ползването на имота;годността на имота да бъде обект на придобивна давност; всички
други положителни твърдения, на които основава придобивна давност.
Съдът, на осн. чл.146, ал.1, т.5 ГПК указва на ответника, че следва да докаже:
всички положителни твърдения, на които основава възраженията си; в това число и относно
противопоставимите си на ищеца права на собственост върху спорния имот; в това число и
че процесният терен е бил част от сочените от ответника държавни имоти, които после били
трансформирани в общински и които в периода 2005г.-2015г. са били част от уличната
общинска мрежа и така са били обект на мораториума за придобиване по давност на
общински имоти.
АДВ. П.: Запознат съм с проекто-доклада и нямам възражения по него.
АДВ. Д.: Запозната съм с проекто-доклада и нямам възражения по него.
СЪДЪТ намира, че с оглед изявленията на страните и на осн. чл.146 ГПК следва да
oбяви за окончателен изготвеният доклад по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА за окончателен изготвеният доклад по делото.
СЪДЪТ намира, че до събиране в рамките на настоящото производство следва да
бъдат допуснати процесуално допустимите и относими към предмета на делото
доказателства и на основание чл.148 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото документите,
представени с първоначалния иск от ищцата по делото, а именно копие от: Акт №
8941/30.03.2015 г., рег. XLV, за публична общинска собственост; скица на ПИ № 15-
67273/12.02.2016 г., издадена от СГКК – Варна; удостоверение за данъчна оценка изх. №
**********/04.02.2021 г.; писмо изх. № 20-14151/09.03.2021 г. от СГКК – Варна, ведно със
скица на ПИ № 15-240227/08.03.2021 г., издадена от СГКК – Варна – в копие и оригинал;
удостоверение за данъчна оценка изх. № **********/19.07.2021 г.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото документите,
представени с първоначалния иск от ответника по делото, а именно копие от: Акт №
8941/30.03.2016 г. за публична общинска собственост; скица на ПИ № 15-103330/07.03.2016
г., изготвена от СГКК – Варна; заявление за обстоятелствена проверка за признаване право
на собственост рег. № АУ010391ВН/03.02.2016 г.; пълномощно; за заверка на молба-
декларация и на вече издадени удостоверение изх. № **********/01.02.2016 г.; молба-
декларация, подадена от Г. Д.; заявление рег. № ОСИСД1600094вн/05.02.2016 г.; скица на
КП на м.“***“ от 2000 г.; писмо рег. № АУ010391ВН-001ВН/11.02.2016 г.; писмо рег. №
4
ОСИСД16001309ВН/24.02.2016 г.; писмо рег. № ОСИСД16001309ВН-003ВН/29.02.2016 г.;
копие на част от ОУП на Община Варна, ведно с показатели за устройство и застрояване към
правилата и нормативите за прилагане на плана, скица на м. „***“; регистър на имотите към
план на новообразувани имоти, ведно с копие на част от КП на м. „***“ от 2000 г.; копие на
част от ПУП-ПРЗ на м. „***“, приет с Решение № 1725-6/13.07.2005 г.; регистър на имот към
ПНИ; скица на КП на м. „***“ към 2000 г.; писмо с рег. № АУ010391ВН-002ВН/12.03.2016
г.; писмо рег. № АУ010391ВН-003ВН/12.03.2016 г.; писмо рег. № Ау010391ВН-
006ВН/16.03.2016 г.; копие на част от ПРЗ на м. „***“; проект, въз основа на Решение №
1725-6/13.04.2005 г., ведно със скици – 3 броя; регистър на имотите към план на
новообразувани имоти; писмо рег. № Ау010391ВН-007ВН/17.03.2016 г., ведно с копие от
КП – 2 броя; разписен лист – 6 страници; копие от КП на м. „****“ и м. „****“ и м. „***“;
регистър на имот; скица № 1741/20.05.2004 г.; копие от ЗРП на СО „***“ – 3 страници;
удостоверение за данъчна оценка изх. № **********/21.03.2016 г.; заявление рег. №
АУ010391ВН-008ВН/28.03.2016 г.; молба-декларация от Г. Д. – 2 броя; Акт №
11910/29.07.1973 г. за държавна собственост на недвижим имот, ведно със скица; писмо рег.
№ ОСИСД16002051ВН/04.04.2016 г.; писмо рег. № ОСИСД17000908ВН/09.02.2017 г.; писмо
рег. № ОСИСД17000908ВН-001ВН/15.02.2017 г.; план за новообразувани имоте м. „***“,
кад. Район № 508, съдържащ: Акт № 978/14.03.1991 г., скица, писмо с рег. № АУ033819ВН-
001ВН/08.04.2021 г.; скица – 4 броя
СЪДЪТ докладва постъпила молба с вх. № 20477/13.10.2021 г., с която в.л. А.К.
уведомява, че за периода 04.11.2021 г. – 05.11.2021 г. е заявила присъствие в обучителен
курс в гр. Велико Търново, заради което няма как да се яви в днешно о.с.з.
СЪДЪТ констатира, че няма депозирано заключение от вещото лице и до настоящия
момент.
СЪДЪТ констатира, че въз основа на две удостоверителни изявления на
деловодители на ВОС – едното от 27.10.2021 г. и от 28.10.2021 г., обективирано върху
докладвана молба на в.л., а другото обективирано върху СЛП за днешно с.з., в.л. системно
не отговаря на обажданията от съда по телефона.
АДВ. П.: Вещото лице не се е свързвало и с мен и не е направен оглед на имота
поради това.
АДВ. Д.: Вещото лице не се е свързвало с мен. Аз се свързах с вещото лице, тъй като
намерихме документи с по-добро качество и предложих да ги ползва за целите на
експертизата. Вещото лице ме уведоми, че няма да може да изготви заключението за днешно
с.з.
СЪДЪТ, за да се произнесе намира следното:
Вещото лице К. е назначена и уведомена за задълженията по настоящото дело още на
03.08.202 г. по телефона, видно от удостоверяването на деловодителя на състава /лист 135
гръб от делото/. До настоящия момент експертиза по делото няма. До настоящия момент
вещото лице К. не се е свързало със съда за съдействие по повод изготвяне на заключението,
напротив – създава пречки за координацията и комуникацията със съда, видно от двете
докладни на деловодителите, удостоверяващи редовно невдигане на телефон и невръщане
на обаждане. Още - очевидно вещото лице дори не се е обадило на нито една от двете
страни, като единствено някаква индикация за действия по делото се извежда по инициатива
5
на ответника, според заявеното от процесуалния му представител в днешно о.с.з. Освен
всичко останало дори вещото лице не е извършило поне оглед на процесния имот. И в
заключение при ангажимент по делото отпреди повече от три месеца, освен че абсолютно
нищо не е извършено от вещото лице, извинението за днешно осз. е, че вещото лице си е
организирало курс за негово си обучение, което сочи за извинително обстоятелство, на фона
на всичко горепосочено.
По всички тези причини в.л. А.К. следва незабавно бъде заменено, като на същото не
се дължи никакво възнаграждение.
По гореизложените причини, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСВОБОЖДАВА в.л. Ант. Б. К. от задължението й по настоящото дело, без
заплащане на каквито и да е било възнаграждение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Й. К. К., които да бъде уведомен за изготвяне на
експертизата.
УКАЗВА на вещото лице задължението да уведоми съда, в случай, че не може да
изготви заключението поради липса на квалификация, болест или друга обективна причина
или в определения срок, както и да представи заключението си най-малко една седмица
преди насроченото съдебно заседание, на основание чл. 197, ал. 2, 198 и 199 ГПК, а също и
отговорността, която носят по чл. 86 ГПК.
УКАЗВА на вещото лице, че за определяне на окончателен размер на
възнаграждението, е необходимо да представи към заключението си справка – декларация,
съгласно чл.23, ал. 2 и чл.26, ал. 1 от Наредба №2/29.05.2015г. за вписването,
квалификацията и възнагражденията на вещите лица.
АДВ. Д.: Представям и моля да приемете доказателства с по-добро качество. Същите
са представени още с отговора на исковата молба. Не съм се снабдила с екземпляр за ищеца.
Същите документи са представени по делото, но в черно-бели копия.
АДВ. П.: Моля да ми бъде дадена възможност да се запозная с представените
документи, както и да ми бъде дадена възможност да изразя становище по тях. Не
възразявам да се приемат по делото.
СЪДЪТ, за да се произнесе намира, че няма пречка да се приемат представените
графични данни, като същите следва да се ползват от вещото лице при изготвяне на
заключението, още повече, че част от тях съвпадат и с документите, представени към
отговора на исковата молба.
С оглед на горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА по делото документите, представени в днешно о.с.з. от
6
процесуалния представител на ответника, а именно копие от: скици – 15 броя, разписни
листи и писма.
ДАВА възможност на процесуалния представител на ищеца, в едноседмичен срок от
днес и след запознаване с представените документи, да да изрази становище по тях с
писмена молба.
УКАЗВА на в.л. Й. К. К., че следва да се ползва от представените в днешно о.с.з.
материали – цветни графични изображения, за нуждите на експертизата.
АДВ. П.: Водя допуснатите ни свидетели.
Ако колегата не възразява, моля да бъдат разпитани свидетелите след изслушване на
заключението на в.л.
АДВ. Д.: Водим допуснатите ни свидетели.
Моля свидетелите да бъдат разпитани днес.
АДВ. П.: В този случай не възразявам да се разпитат свидетелите в днешно с.з.
СЪДЪТ намира, че с оглед позициите на страните, свидетелските показания са
нужни за процеса, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит в днешно съдебно заседание свидетелят, допуснат при режим
на водене по искане на страните по делото.
В залата влиза свидетелят.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля, допуснат на ищцовата страна, при
режим на водене, като снема самоличността му:
Свидетелят Й. Н. Н. – 42 г., българин, български гражданин, неосъждан, семеен, без
родство и дела със страните по делото, с разяснени права и задължения по чл.166-167 ГПК,
предупреден за наказателната отговорност по чл.290 от НК.
СВИДЕТЕЛЯТ Н. на въпроси на адв. П.: Познавам Ц.Д. от 2000 г. - 2001 г.,
работихме заедно в строителна фирма „Черноморски проекти“. Работих там до 2006 г. След
2006 г. поддържаме връзка с Ц., защото работим заедно в едно помещение. Има и други
хора в помещението, в което работим. Х. се казва третия човек. Работим в
административната сграда в новия хлебозавод.
Ц. има имот там – земя около 1дка – 1дка и половина, в която държи строителни
материали. Имотът се намира срещу новия хлебозавод, където и работим. Имотът е срещу
7
нашето помещение. Имотът на Ц. граничи с ул. „***“, от другата страна с хлебозавода, от
долната страна с две кооперации и някакво място. Това място го знам откакто се познаваме
с Ц., откакто работим там от 2006 г. Аз имам договор с наемодателя на хлебозавода и съм
наемател на помещението, в което работим. Ц. се занимава с метални конструкции и
строителство.
През 2006 г. мястото беше пълно с боклуци, не беше оградено. След 2006 г. Ц.
почисти мястото, огради го, направи метални врати и си складира там материалите. Беше
заградено от към хлебозавода и част от долната страна към жилищната кооперация. Там
беше част от ограденото място. Той огради другата част и от към ул. „***“ с телена мрежа.
Сложи и голям портал от към ул. „***“. Той складира там скелета, метална конструкция и
материали, които използва в строителството на сглобяеми къщи. Той се занимава със
строителство – сглобяеми къщи, метални конструкции. От 2006 г. не съм виждал други хора
в този имот. Не знам някой да е предявил някакви претенции относно имота.
СВИДЕТЕЛЯТ Н. на въпроси на съда: От 2006г. досега Ц. почисти и огради имота,
това е промяната, друга промяна няма. Няма свободен достъп за външни лица. Няма
обозначение или информация относно имота. Нашите коли ги паркираме в имота на Ц., дори
може и камион да влезе. Голям е порталът. Имотът е около 1 дка и половина. Имотът
граничи с ул. „***“, жилищна кооперация, хлебозавода и административната сграда на
хлебозавода. От двете страни граници с хлебозавода.
СВИДЕТЕЛЯТ Н. на въпроси на адв. Д.: Знам, че имотът е негов, от самия него. Ц.
го използва и затова знам, че е негов.
Много боклуци имаше в имота през 2006г, но той го изчисти и започна да го
използва. Мястото беше изоставено.
Преди 2006г. Ц. не е бил собственик на имота. Предимно той използва обекта за
складиране. За да стигнем до помещението, в което работим минаваме през неговия портал.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ освобождава свидетеля.
В залата влиза следващият свидетел.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля, допуснат на ищцовата страна, при
режим на водене, като снема самоличността му:
Свидетелят Х. П. Д. – 63 г., българин, български гражданин, неосъждан, семеен, без
родство и дела със страните по делото, с разяснени права и задължения по чл.166-167 ГПК,
предупреден за наказателната отговорност по чл.290 от НК.
СВИДЕТЕЛЯТ Д. на въпроси на адв. П.: Познавам Ц.Д., но не мога да посоча
точно от коя година. Брат ми беше сляп и работеше в предприятието за слепи хора. Бащата
на Ц. също имаше проблеми със зрението и съм виждал Ц. още като младеж из махалата, но
не го познавах тогава лично. През 2004 г. – 2005 г. се събрахме по случайност да работим на
8
една кооперация и от тогава го познавам лично. Ц. правеше нещо на кооперацията, а аз
правех парапети и след това започнахме да работим съвместно. Ц. си има фирма, аз не. В
момента ползваме общо помещение. Д. плаща наема на помещението, той има договор за
наем. Д. е мъжът, който беше преди мен в залата. Ц. и Д. имат фирми, а аз нямам. Делим си
тримата наема. Ц. се занимава с железарство, има фирма за сглобяеми метални къщи,
метални конструкции.
Ц. си складира материалите наблизо. Ние работим към хлебозавода, като не влизаме
от този портала на хлебозавода, а влизаме от задната страна. Ние ползваме помещението,
което най-вероятно преди е било някакви цехче. Ц. няма имот там, не съм чувал да има
собствено място там. Където Ц. си държи скелетата беше изоставена хавра. Имаше едно
изоставено място пълно с изхвърлени строителни материали от кооперациите. Това място го
знам от 2007 г. Това място е над 1 дка, асфалтирано е мястото, но не цялото. Ц. изчисти
мястото през 2007 г. някъде. Мястото беше заградено, дори мрежата е цялата в пълзящи
растения от към хлебозавода. Надолу към морето от южната част до половината някъде
беше с ограда. След като Ц. го изчисти, може би седмица след това, някой отново изхвърли
един камион с боклуци в имота и тогава Ц. го огради откъм улицата и сложи портал около 5
м. Тази портална врата се заключена с катинар.
Ц. използва мястото за скелета за сградите, които прави. Той се занимава със
строителство на метални къщи. Чужд човек може да влезе, стига да иска, но по принцип е
заключено. Ключ имаме аз, Д. и Ц.. Ние имаме ключове, след като Ц. сложи портала. Аз и
Д. не използваме терена. Ние си паркираме само колите там. Това продължава и до
настоящия момент.
Все някой от нас щеше да чуе, че имота е нечия собственост. Никой не е имал
претенции за имота.
Границите на имота са ул. „***“, като се качвате нагоре преди главния портал на
хлебозавода. Ц. сложи порта от към паркинга, в който паркираме колите си. Той го загради
откъм улицата. Долната кооперация от южната страна като започнаха да строят, изхвърляха
боклуци и Ц. опъна мрежа и спряха да изхвърлят боклуци. Към хлебозавода се пада
западната и северната оградена, където беше заградено. С хлебозавода граничи от двете
страни.
СВИДЕТЕЛЯТ Д. на въпроси на съда: Нямам идея дали Ц. е искал разрешение от
някого, за да ползва мястото, но предполагам, че е говорил. Той не е казвал, че мястото е
негово. Той заключи мястото и никой не му е правил забележка. Надписи или
обозначителни табели няма в имота.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ освобождава свидетеля.
В залата влиза следващият свидетел.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля, допуснат на ответната страна, при
режим на водене, като снема самоличността му:
Свидетелят П. С. Б. – 47 г., българин, български гражданин, неосъждан, семеен, без
9
родство и дела със страните по делото, с разяснени права и задължения по чл.166-167 ГПК,
предупреден за наказателната отговорност по чл.290 от НК.
СВИДЕТЕЛЯТ Б. на въпроси на адв. Д.: В момента работя в Община Варна на
длъжност Директор на дирекция „Общинска собственост, икономика и стопанска дейност“.
Служител съм на Община Варна от април месец 2002 г. Като директор на дирекцията в моя
ресор са общинската собственост, проучване, изземване, завземане, актуване, диактуване,
управление, разпореждане, стопанисване, концесия, приватизация, търгове и конкурси по
ЗОС.
Около хлебозавода имаше един имот общинска собственост, от другата страната
също има общински имоти, от страната на хлебозавода преди обръщача на автобусите имота
го актувахме през 2016 г., тъй като имаше предявени някакви претенции.
Посещавал съм имота преди да стана директор, пред 2013 г., защото общината
искаше намерение да се правят платени паркинги. През февруари месец 2016 г. с колега
посетих отново имота във връзка с намерение за изграждане на такива паркинги. Станах
директор на дирекцията през 2013 г.
Имотът се намира на ниво малко над улицата, има подход към него и имаше
паркирани автомобили, но не е отдаван под наем за паркинг. Нямаше ограждане на имота от
нито една страна. Отзад не съм ходил и не знам дали е било оградено. Влязохме от подхода,
където са колите. Огледахме имота. Имотът е около 2 дка, имаше паркирани автомобили, но
е част от уличната мрежа, тъй като има обособен път.
СВИДЕТЕЛЯТ Б. на въпроси на съда: От едната страна е хлебозавода, от горната
страна е улица и от другата страна също е улица, защото се разширява във връзка с
обръщача на автобусите, от долната страна не обърнах внимание.
На място в терена имаше паркирани автомобили и някакви храсти, но дали бяха в
терена или около него не знам. Не съм видял да има строителни отпадъци. Не мога да кажа
дали целият имот е бил зает с паркирани коли, но автомобилите бяха около 7-8.
СВИДЕТЕЛЯТ Б. на въпроси на адв. П.: Не сме извършвали проверка на кого са
автомобилите. Имотът граничи с хлебозавода, но от долната страна, преди подхода. Нямаше
ограда откъм ул. „***“.
СВИДЕТЕЛЯТ Б. на въпроси на съда: Свободно влязохме в имота, нямаше огради
и портали. Влязохме свободно в подхода.
Не знам чии са били автомобили, както и не сме предприемали действия по
освобождаването на имота.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ освобождава свидетеля.
В залата влиза следващият свидетел.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля, допуснат на ответната страна, при
режим на водене, като снема самоличността му:
10
Свидетелката С. П.а П.а – 56 г., българка, български гражданин, неосъждан,
несемейна, без родство и дела със страните по делото, с разяснени права и задължения по
чл.166-167 ГПК, предупреден за наказателната отговорност по чл.290 от НК.
СВИДЕТЕЛКАТА П.А на въпроси на адв. Д.: Работя в Община Варна от 07.09.2011
г. Започнах да работя в дирекция „Общинска собственост“ и отдел „Общинска собственост“.
До 2013 г. бях на длъжност Разпореждане с общинска собственост, а от 2013 г. съм Главен
експерт общински приватизации. От 2013 г. работя с общински нежилищни, а преди това с
поземлени имоти, отстъпено право на строеж и т.н. по чл. 35, ал. 1.
Имотът на ул. „***“ № 81 ми е познат във връзка с работата ми. Намира се в
непосредствена близост до хлебозавода. За 15 години много пъти съм ходила там, тъй като в
личен план имам лозе, което се намира малко по-нагоре. Познавам този имот, защото съм
паркирала личния си автомобил там. Баща ми има имота от 1943 г. Вървели сме и пеша
нагоре до лозето ни, затова този имот ми е много познат. С автобус № 32 или с личен
автомобил съм минава от там. С личен автомобил сме паркирали на този паркинг. Паркингът
е прилежаща площ към хлебозавода.
Имотът е около 2 дка, но е с денивелация, защото има подход, който е асфалтиран и
следва обръщача на автобус № 32. Там не може да се паркира, а блока, който е близо да
хлебозавода е с малко паркомясто и се е случвало да паркирам там. Преди години не беше
асфалтирано и сме оставяли колата там. Този имот го познавам твърде добре в личен план.
В професионален план във връзка с годишна програма за управление и разпореждане сме
правили огледи на имоти, включително и на този имот.
СВИДЕТЕЛКАТА П.А на въпроси на съда: През последните 10-15 години имотът
беше паркинг, но не беше ограден. Имаше свободен достъп. Има подстъп от главния път
където се движи автобус № 32, продължава ул. „***“ и вдясно има подход и е асфалтиран.
Преди години нямаше ограда, но в последните 2-3 години има ограда, но преди нямаше
ограда и се ползваше от всички. Сега има и портал. Дори и бариера нямаше. Имаше само
бариера на хлебозавода, имаше и магазин.
СВИДЕТЕЛКАТА П.А на въпроси на адв. П.: Не знам кой е оградил имота.
Минавам от там и виждам някакви стари каравани и коли. Имотът не е обрасъл, но е
ограден и има сложен катинар. От сравнително от скоро е така. Не съм виждала да се
хвърлят строителни отпадъци там. Почти целия е асфалтиран още от СОЦ-а, има съвсем
малко тревна площ. В имота не съм забелязала да има информационна табела.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ освобождава свидетелката.
Страните заявиха, че нямат други доказателствени искания.
За събиране на допуснатите експертни доказателства, съдът намира, че следва да
отложи делото за друга дата и час.
11
За процесуална икономия и с цел да се избегнат бъдещи молби за отлагане на
производството, поради служебна ангажираност на процесуалните представители, съдът
посочва като дата за следващо с.з.: 16.12.2021 г.
Няма направени възражения срещу тази дата.
За събиране на допуснатите експертни доказателства, делото следва да бъде
отложено за друга дата и час, предвид което и
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за 16.12.2021г. от 11:00ч., за
която дата и час страните са редовно уведомени от днес.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ в.л. Й. К. К..
Протоколът е изготвен в съдебно заседание,което е приключило в 11:51ч.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
12