РЕШЕНИЕ
№ 509
гр. София, 21.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на
седемнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Д. Д
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
като разгледа докладваното от Д. Д Административно наказателно дело №
20211110210641 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на СТ. М. М. против Наказателно постановление № 21-4332-
011344/07.06.2021 г., издадено от началник на отдел при ОПП-СДВР, с което, на основание чл.
175, ал. 3, пр. 1 ЗДП, на жалбоподателя била наложена глоба, в размер на 300 лева и лишаване от
правоуправление, за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДП, както и му били отнети
10 контролни точки.
НП е обжалвано от санкционираното лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си
оспорва наказателното постановление, с твърдения за процесуални нарушения (непрецизно
описание; очевидци не са подписали АУАН; непрецизна цифрова квалификация; противоречие
между АУАН и НП, касателно индивидуализиращи белези на автомобила; липса на посочване –
кога превозното средство е било дерегистрирано; недадена възможност за вържанения).
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява. Поддържа
жалбата, по изложените в нея съображения.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено следното:
1
Жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект. Разгледана по същество, същата е и
основателна,.
При дължимата служебна проверка, извършена от настоящия съдебен състав, на
основание чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, настоящият съдебен състав констатира допуснати
процесуални нарушения, които са от категорията на съществените и които не могат да бъдат
отстранени в съдебната фаза на административнонакателното производство.
На първо място, в настоящото решение не може да бъде изложена установена релевантна
фактология, поради декларирана липса на спомен, от страна на св. П.. В този смисъл и доколкото
задължение не контролните органи е да докажат тезата си (Решение № 3115/10.05.2013 г. по а.д. №
863/2013 г., VI кас. с-в., Решение № 4292/27.06.2013 г. по а. д. № 4340/2013 г., II кас. с-в, Решение
от 29.06.2009 г. по к.н.а.х.д. № 2821/2009 г., XII кас. с-в, Решение от 07.11.2008 г. по к.н.а.х.д. №
5485/2008 г., II кас. с-в, Решение от 20.12.2008 г. по к.н.а.х.д. № 6110/2008 г., XII кас. с-в, Решение
от 07.11.2008 г. по к.н.а.х.д. № 5488/2008 г., II кас. с-в, Решение № 202/09.01.2013 г. по а. д. №
8671/2012 г., V кас. с-в, Решение № 2659/22.04.2013 г. по а. д. № 11623/2012 г., V кас. с-в, Решение
№ 3138/10.05.2013 г. по а. д. № 11616/2012 г., V кас. с-в, Решение № 3607/27.05.2013 г. по а. д. №
2655/2013 г., X кас. с-в, Решение № 3670/29.05.2013 г. по а. д. № 2059/2013 г., V кас. с-в, Решение
№ 3607/27.05.2013 г. по а. д. № 2655/2013 г., X кас. с-в, Решение № 3670/29.05.2013 г. по а. д. №
2059/2013 г., V кас. с-в, Решение № 3138/10.05.2013 г. по а. д. № 11616/2012 г., V кас. с-в и редица
други. В тази насока е и застъпеното от АССГ принципно становище, че всяка страна следва да
докаже ползващите я обстоятелства: Решение от 2009 г. по к.н.а.д № 4913/2009 г., XII кас. с-в,
Решение № 6959/15.12.2012 г. по адм. д. № 6963/2012 г., II кас. с-в, Решение от 2009 г. по к.н.а.д
№ 6429/2009 г., XII кас. с-в, Решение № 4793/12.07.2013 г. по адм. д. № 5987/2012 г., V кас. с-в,
Решение № 5192/24.07.2013 г. по а. д. № 176/2013 г., XIV кас. с-в), то не може да бъде отговорено
и на възражението за липса на подпис на свидетел-очевидец на извършване на нарушението.
На следващо място, в наличния по преписката АУАН веднъж се твърди – жалбоподателят
да е управлявал лек автомобил с ДК № РА 2303__ (не се чете), като впоследствие се твърди – това
да е Форд Транзит с ДК № РА 2330 ВК, докато в атакуваното НП се инкриминира управление на
лек автомобил с ДК № РА 2330 ВК, но веднъж се твърди – марката и моделът да са Ауди А4, а
впоследствие – Форд Транзит. В този смисъл, от една страна, налице са вътрешни противоречия в
самите АУАН и НП, а на второ – противоречия и между самите тях, относно съществено елемент
от обективната страна – МПС с прекратена регистрация, което се твърди да е било управлявано (Р
2014/2013 АССГ, I кас. с-в; Р 5112/2013 АССГ, XI кас. с-в; Р 5223/2013 АССГ, XIII кас. с-в; Р
4442/2015 АССГ, I кас. с-в; Р 4110/2013 АССГ, I кас. с-в; Р от 16.02.2010 по кнахд 8659/2009
АССГ, II кас. с-в; Р по кнахд 4716/2009 АССГ, XII кас. с-в. Р 1349/2013 АССГ, I кас. с-в). Отново в
тази връзка, основателна е и отправената от повереника критика към контролните органи – за
описание на нарушението по начин, позволяващ организирането на адекватна защита (вкл. и
проверка – дали наистина управляваното МПС е било с прекратена регистрация).
Същевременно, при наличие на твърдение – че към инкриминираната дата превозното
средство (при отчитане на липсата на яснота, коментирана в предходния абзац) е било с прекратена
регистрация, липсата на посочване на датата на прекратяване съставлява отклонение от
процесуалните стандарти, но не – от категорията на съществените.
Доколкото водачът е подписал АУАН, в който изрично е дадена възможност за вписване
на възражения и е указана такава – в 3-дневен срок за допълнителни такива, възраженията за
нарушено право на защита в тази насока не могат да бъдат споделени.
2
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-4332-011344/07.06.2021 г., издадено от
началник на отдел при ОПП-СДВР, с което, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДП, на СТ. М. М.
била наложена глоба, в размер на 300 лева и лишаване от правоуправление, за срок от 6 месеца, за
нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДП, както и му били отнети 10 контролни точки.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3