№ ...........
град
Шумен, 02.12.2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският административен съд в
публичното заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове: Снежина Чолакова
Бистра
Бойн
при участието на
секретаря Р.Хаджидимитрова
и с участие на
прокурор Д.Шостак от ШОП
като разгледа
докладваното от съдия Б.Бойн КАНД № 183 по описа на 2022г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производство по чл.63в от Закона
за административните нарушения и наказания(ЗАНН) и чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс(АПК), образувано въз основа на касационна
жалба от Ц.Х.Ц. *** с ЕГН: ********** срещу Решение № 75/22.08.2022г.,
постановено по АНД № 31/2022г. по описа на Районен съд- Велики Преслав.
В касационната жалба се твърди, че
решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно, поради противоречие
с материалноправни и процесуални норми. Сочи се, че при издаването на АУАН и НП,
административно-наказващият орган е допуснал съществени нарушения, като е
наложил санкция за нарушение без да има правомощия за това, понеже длъжността
Началник на РУ- Велики Преслав се заемала от друго лице. Актосъставителят също
не е имал правомощия да съставя АУАН на територията на област Шумен. Освен това
АУАН е съставен, като посочените в него свидетели не са присъствали на
нарушението. Били описани две нарушения, няма посочен номер на МПС в АУАН и
оригинален документ за МПС. Отправя се искане за отмяна на атакуваното решение
и се претендират разноски. В открито съдебно заседание жалбоподателят не се
явява лично и не изпраща представител. Представя писмени бележки.
За ответника по касация- Началник на група
към ОД на МВР-гр.Шумен, РУ- Велики Преслав, редовно призован, не се явява
упълномощен процесуален представител. В писмена молба от 14.11.2022г., главен
юрисконсулт С., редовно упълномощена моли жалбата да бъде отхвърлена, като
представя удостоверение по отношение на заеманата длъжност от ответника към
датата на издаване на НП.
Представителят на Шуменска окръжна
прокуратура изразява становище, че жалбата е процесуално допустима, но неоснователна,
като постановеното решение е правилно.
Съдът, като съобрази депозираната
касационна жалба, намира същата за процесуално допустима, като надлежно и своевременно подадена, в срока по чл.211
ал.1 от АПК и от лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, а
разгледана по същество за неоснователна,
поради следните съображения:
Предмет на касационното
обжалване е Наказателно постановление № 21–0323-000738/16.12.2021г. на Началник
група при ОД на МВР– гр.Шумен, РУ- Велики Преслав, с което на основание чл.53
от ЗАНН, във връзка с чл.179 ал.2, от ЗДвП, във връзка с чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП
на Ц.Ц. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 лева за
нарушение на чл.25 ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение на чл.123 ал.1 т.2 б.“б“
от ЗДвП.
От приетите по делото доказателства,
съдът установил от фактическата страна, че на 14.10.2021г. около 07.00 часа в
с.Веселиново, общ.Смядово, обл.Шумен, по ул.“Брестова“, жалбоподателят
управлявал л.а. марка ***с номер на рама *** с регистрационни британски табели с
номера ***. Приближавайки пешеходна пътека па улицата, жалбоподателят видял, че
има спрян пред него товарен автомобил пред пешеходната пътека и предприел
маневра заобикаляне, като поради несъобразената си скорост и липса на видимост
блъснал преминаващо през пешеходната пътека дете. Жалбоподателят спрял
автомобила и предложил да откара детето в ЦСМП, но то отказало. След конфликт с
роднини на пострадалото дете, жалбоподателят
предприел маневра потегляне, при която блъснал стоящата пред автомобила свидетелка
Йорданка М.Д., която паднала на земята. Водачът не спрял, а с ход назад на
автомобила напуснал мястото на произшествието. От полицейски служители било предприето
издирване чрез проследяване по камерите на АПИ, поставени на републиканската
пътна мрежа, в резултат на което, автомобилът бил спрян за проверка край
гр.Шумен, идващ от посока гр.Търговище.
След установяване на тази фактическа
обстановка, служител при ОД МВР-Шумен, РУ- Велики Преслав, съставил констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 19441/17.11.2021г., в който били
посочени участниците и механизма на произшествието. Изрично е вписано, че св.Й.Д.е
с диагноза натъртвания и охлузни рани, освободена за домашно лечение след
преглед в МБАЛ Шумен. Бил съставен и АУАН Серия GA № 366169 на 14.10.2021г. за извършени
от жалбоподателя административни нарушения по чл.25 ал.1 и по чл.123, ал.1, т.2
б.“Б“ от ЗДвП. Актът бил връчен на нарушителя без възражения по него, като в
срока по чл.44 от ЗАНН, не постъпили допълнителни такива. Въз основа на така
съставения акт и материалите в административно-наказателната преписка било
издадено процесното Наказателно Постановление, с което водачът бил санкциониран
в два пункта за всяко нарушение.
При
така установеното деяние от фактическа страна, съдът е формирал правен извод за
липса на допуснати съществени процесуални нарушения в процедурата по издаване
на НП, водещи до неговата отмяна и за доказаност на нарушението от обективна и
субективна страна.
В пределите на касационната
проверка по чл.218 ал.2 от АПК и с оглед релевираното в жалбата касационно
основание, съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо,
като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима
въззивна жалба.
Настоящият съдебен състав споделя,
установената от съда фактическа обстановка, за която са били събрани всички
относими доказателства, като са разпитани множество свидетели, включително
пострадалото лице. В решението си съдът е направил обстоен и аргументиран
анализ на доказателствения материал, като е обсъдил кои факти приема за
безспорно установени и въз основа на кое доказателство. Правилни и обосновани
са направените от въззивна инстанция правни изводи, които настоящата инстанция
не следва да повтаря и на осн.чл.221 ал.2 от АПК препраща към мотивите на
първоинстанционния съд.
Процесното НП, видно от
приложеното в настоящото производство, Удостоверение е издадено от компетентен
административен орган- Началник на група при ОД на МВР Шумен, РУ- Велики
Преслав- старши инспектор Величко Великов. Не са налице пречки за приемането на
писмени доказателства в хода на касационното производство и възраженията,
направени с допълнителна молба на касатора, за нищожност на НП са
неоснователни.
Направените възражения за липса на
компетентност и на актосъставителя, също са неоснователни. По въззивното
производство е приложена Заповед № 81213-515 от 14.05.2018г. на министър на
вътрешните работи, с която са определени лицата, които имат правомощия да
съставят актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП, като в
т.1.3 са посочена длъжността „младши автоконтрольор“, каквато е заемал издателя
на процесния АУАН.
По другите възражения за процесуални
нарушения в касационната жалба, съдът намира същите за неоснователни. Изрично е
посочено в АУАН, че един от свидетелите- Й.Г., е присъствал на установяване на
нарушението, поради което не отговаря на истината твърдението в жалбата, че
свидетелите са само в качеството на присъствали при съставяне на акта.
С оглед приобщените по делото доказателства,
както и след анализ на събраните писмени
доказателства, касационната инстанция приема, че релевираните административни
нарушения, квалифицирани по чл.25 ал.1 от ЗДвП и чл.123 ал.1 т.2 б.“б“ от ЗДвП,
са извършени виновно от касационния жалбоподател. Автомобилът е
индивидуализиран в достатъчна степен в акта и в НП чрез марка, модел и номер на
регистрация в чужбина, поради което възраженията в жалбата за липса на номер и
оригинален документ за МПС са неоснователни.
Съгласно
чл.25 ал.1 от ЗДвП, водач на пътно превозно средство, който ще предприеме
каквато и да е маневра, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма
да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него,
преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява
с тяхното положение, посока и скорост на движение. Правилно е издирена и
приложимата за нарушението санкционна разпоредба на чл.179 ал.2 от ЗДвП, във
вр. с ал.1 т.5 от ЗДвП, съгласно която водач, който поради неспазване на
дистанция и правилата за заобикаляне, причини пътнотранспортно произшествие, се
наказва с глоба в размер 200 лв. От събраните по делото доказателства се
установява също така, че след като е причинил ПТП с пострадала пешеходка, водачът
не е спрял, за да установи какви са последиците от произшествието. Като
участник в ПТП, водачът е бил длъжен да остане на мястото и да изчака компетентните
органите на МВР и след като не е направил това, той е нарушил разпоредбата на
чл.123 ал.1 т.2 б.“б“ от ЗДвП и правилно е санкциониран за нарушаване на
задълженията като участник в пътнотранспортно произшествие по чл.175 ал.1 т.5
от с.з. с глоба в размер на минимума- 50.00лв. и лишаване от право на
управление на МПС също в минималния размер- 1 месец.
Поради което, касационният състав
намира за неоснователни твърденията на жалбоподателя, че посоченото в АУАН и в НП не отговаря на обективната истина. Констатациите в Акта за установяване на
административно нарушение, съгласно разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП имат
доказателствена сила до доказване на противното, а същите се подкрепят от събрания доказателствен материал.
В производството пред въззивна инстанция, както и в настоящото производство,
жалбоподателят не ангажира доказателства, оборващи тази презумпция.
Правилна е преценката на първостепенния съд за
неприложимост на чл.28 от ЗАНН. Извършеното нарушение е с много висока степен
на обществена опасност, а жалбоподателя е санкциониран многократно за нарушения
на ЗДвП, видно от приложената справка на стр.26 от въззивното дело.
Ограничен в пределите на касационната проверка
до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не
намира основания за неговата отмяна. Въз основа на изложеното касационната жалба се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена, а обжалваното съдебно решение като законосъобразно и правилно
следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото претенцията
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответната страна за
настоящата инстанция е основателна и следва да бъде уважена в хипотезата на
чл.63д ал.4 от ЗАНН в размер на 80 лв. на осн. чл.78 ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от
Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредбата за заплащане на правната
помощ.
Водим от горното и на основание 63в от
ЗАНН и чл.221 ал.2 от АПК, Шуменският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ в сила Решение № 75/22.08.2022г., постановено
по АНД № 31/2022г. по описа на Районен съд- Велики Преслав.
ОСЪЖДА
Ц.Х.Ц. *** с ЕГН: ********** *** да
заплати на ОД на МВР- гр.Шумен, юрисконсултско възнаграждение в размер на
80 /осемдесет лева/ лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:........................
ЧЛЕНОВЕ:1. .......................
2. ......................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване. Влязло в сила на 02.12.2022г.