№ 164
гр. Велико Търново , 07.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети юни, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно търговско
дело № 20214001000135 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. последно и сл. от ГПК,
във връзка с чл. 517, ал. 4 от ГПК.
С Решение № 260001/ 11.01.2021 г., постановено по т.д. № 64/ 2020 г.
по описа на Плевенския Окръжен съд, състав на съда е ПРЕКРАТИЛ, на
основание чл. 517, ал. 4 от ГПК, „СИЯ-ТРАНС“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ***********, представлявано от
управителя и едноличен собственик на капитала А. С. Т.; ОСЪДИЛ е „СИЯ-
ТРАНС“ ЕООД да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********,
със седалище в гр. София, направените по делото разноски в размер на 440
лева; ПОСТАНОВИЛ е след влизане на решението в сила да се изпрати
заверен препис от същото на Агенцията по вписванията за отразяване
прекратяването на дружеството по партидата му в ТР, както и за определяне
на срок за ликвидацията му и за назначаване на ликвидатор от длъжностното
лице по регистрацията.
1
Недоволен от постановеното Решение, жалбоподателят „СИЯ-ТРАНС“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен,
***********, представлявано от управителя А. С. Т., е подал въззивна жалба.
Оплакването е за нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че правото
на страната на участие в съдебния процес е било накърнено, тъй като тя не е
била надлежно призована по делото. Излагат се съображения в подкрепа на
това твърдение. Иска се от въззивния съд да обезсили обжалваното Решение
като върне делото за разглеждането му от друг състав на първостепенния съд.
Претендират се направените разноски по делото.
В законно-определения срок, редовно уведомена, насрещната страна е
подала отговор. в него е изразено становище за неоснователност на
въззивната жалба. Твърди се, че ответното търговско дружество е било
редовно призовано на посочения в ТР адрес, като се излагат съображения в
тази насока. Иска се от въззивния съд да остави без уважение жалбата и да
потвърди обжалваното с нея Решение.
Въззивният съд като обсъди доводите на страните, прецени
доказателствата по делото и провери правилността на обжалвания съдебен
акт, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
съдебен акт, който подлежи на обжалване и е процесуално допустима, поради
което следва да се разгледа по същество.
Пред Плевенския Окръжен съд е подадена искова молба, с вх. № 4620/
14.05.2020 г., от ищеца „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със
седалище в гр. София, чрез пълномощника адвокат С. Н. от АК – гр. София,
срещу ответника „СИЯ-ТРАНС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр.
Плевен, представлявано от управителя А. С. Т., с правно основание чл. 517,
ал. 4 от ГПК. В нея се посочва, че А. Т. е солидарен длъжник по Договор за
кредит № 687/ 2008 г. от 13.06.2008 г., изменен и допълнен с анексите към
него. Поради неизпълнение на задълженията по този договор, банката е
предприела действия за събиране на вземането си по реда на заповедното
производство, като срещу А. Т. са били издадени Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 08.06.2017
г. по ч.гр.д. № 4070/ 2017 г. по описа на РС – гр. Плевен и въз основа на нея –
2
Изпълнителен лист. По молба на банката е образувано и.д. № 587/ 2017 г. по
описа на ЧСИ В. С. с взискател – банката и длъжник – А. Т., наложен е бил
запор върху всички дружествени дялове от капитала на „СИЯ-ТРАНС“
ЕООД, чийто едноличен собственик е А. Т., който е бил вписан в ТР по
партидата на търговското дружество с № 20180917142033, като с
Постановление за овластяване на взискател за предявяване на иск за
прекратяване на търговско дружество от 11.01.2019 г., банката е била
овластена от съдебния изпълнител да предяви иска. Твръди се, че са налице
всички предпоставки за уважаване на конститутивния иск по чл. 517, ал. 4 от
ГПК, като се иска от съда да постанови Решение, с което да прекрати
ответното търговско дружество поради неизпълнение на парични задължения
на едноличния собственик на капитала и се открие производство по
ликвидация, като се назначи за ликвидатор лице, различно от управителя.
Претендират се направените разноски.
Пред Плевенския Окръжен съд е образувано т.д. № 64/ 2020 г. по описа
на съда.
Делото е било разгледано в закрито съдебно заседание по реда на чл.
376 от ГПК, тъй като ответникът е представил с исковата молба всички
доказателства, а ответникът – призован на седалището и адреса, посочени в
ТР, чрез залепване на уведомление, не е подал отговор.
В срок ищецът е представил писмена защита, в която е изложил доводи
за основателността на иска.
От фактическа страна се установява следното:
Със Заповед № 2663/ 08.06.2017 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК е разпоредено
длъжникът А. С. Т. да заплати на кредитора „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“
АД, чийто правоприемник е „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, сумата 50 456,61
евро – изискуема и непогасена главница по ДК № 687/ 13.06.20028 г., изменен
и допълнен с анексите към него, ведно със законната лихва за забава върху
претендираната главница от датата на подаване на заявлението – 07.06.2017 г.
до окончателното изплащане на вземането; сумата 1 973,69 лева – разноски
за платена държавна такса, както и сумата 50 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
3
Въз основа на заповедта е издаден Изпълнителен лист от 09.06.2017 г.
По молба на взискателя „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД, чийто
правоприемник е „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, срещу длъжника А. Т. е
образувано и.д. № 20179060400587 по описа на ЧСИ В. С., с рег. № 906 към
КЧСИ, с район на действие – Плевенския Окръжен съд. Наложен е бил запор
върху дружествения дял на А. Т. в „СИЯ-ТРАНС“ ЕООД, чийто едноличен
собственик е ответницата, който запор е бил вписан в АВ-ТР.
С Постановление за овластяване за прекратяване на търговско
дружество от 11.01.2019 г. съдебният изпълнител е възложил на взискателя да
предяви иск за прекратяване на търговското дружество, тъй като дългът по
изпълнителното дело не е бил погасен.
При тази фактическа обстановка, въззивният съд достига до следните
правни изводи:
Обжалваното Решение е валидно, допустимо и правилно.
Единственото възражение във въззивната жалба е за недопустимост на
постановеното Решение, тъй като било нарушено правото на защита на
страната поради ненадлежното й призоваване по делото, като възражения по
същество не са били направени.
Това възражение е неоснователно по следните съображения:
Видно от приложените съобщения по делото, ответното търговско
дружество е било призовавано на седалището и адреса, посочени в ТР, а
имено – в гр. Плевен, ***********, който адрес е актуален и се ползва от
дружеството, както изрично е посочено във въззивната жалба, където
съгласно чл. 50, ал. 1 от ГПК е мястото за връчване на ЮЛ. Това е законният
начин за връчване на съобщения и на съдебни книжа по делото, като
връчването по телефона е само една възможност, която в случая не е била
използвана от съда. В разписките към съобщенията връчителят е посочил, че
не е открил служител или управителя на посочения адрес, което
кореспондира със заявлението във въззивната жалба, че на адреса не работят
служители на дружеството, а управителят посещавал този адрес, макар и
ежедневно. Съгласно чл. 50, ал. 4 от ГПК, връчителят е залепил уведомление
по чл. 47, ал. 1 от ГПК върху входната врата на видно място, като в рамките
4
на двуседмичния срок никой не се е явил в канцеларията на съда да получи
съдебните книжа. Въпреки че с това процедурата е била изчерпана, във
връзка с постановено Определение, с което се обявява на страните, че делото
ще бъде разгледано в закрито съдебно заседание и им се предоставя срок за
представяне на писмени защити, на ответното дружество е било изпратено
ново съобщение и след като не е бил открит служител на адреса в ТР, е било
залепено ново уведомление, като в рамките на определения двуседмичен срок
никой не се е явил да получи съобщението в канцеларията на съда. И в двата
случая съдът е постановил, на основание чл. 50, ал. 4 от ГПК, съобщенията да
се считат за редовно връчени.
При тези обстоятелства въззивният съд намира, че страната надлежно е
била призовавана по делото и не е нарушено правото й за защита, поради
което въззивната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, а
постановеното Решение от съда – да се потвърди.
С оглед на този изход на делото, на въззиваемия следва да се присъдят
направените разноски пред въззивната инстанция в размер на 360 лева с ДДС,
представляващи адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, Апелативният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260001/ 11.01.2021 г., постановено по
т.д. № 64/ 2020 г. по описа на Плевенския Окръжен съд.
ОСЪЖДА „СИЯ-ТРАНС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Плевен, ***********, представлявано от управителя
А. С. Т., да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, район „Витоша“, *********,
направените разноски пред въззивната инстанция в размер на 360 /триста и
шестдесет/ лева с ДДС, представляващи адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС/
на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6