Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, 19.11.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Д въззивен
състав, в публичното съдебно
заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА
КОРДОЛОВСКА
М. МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Екатерина Калоянова като разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр. дело № 12491 поописаза 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258-273 от ГПК.
С решение № 132042 от
04.06.2019 г. по гр.д. № 25736/2018 г.по описа на СРС, ГО, 61 състав, е отхвърлен като неоснователен предявеният от „К.“ ЕАД със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК:******, иск с правно основание чл. 93 ЗЗД срещу: С.Л.А. ***, с ЕГН**********, за сумата 4 880,24 лв., представляваща двоен размер на задатък, получен по предварителен договор от 20.09.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба- 23.04.2018г., до окончателното плащане н асумата; срещу М.И.А. ***, с ЕГН ********** иск с правно основание чл. 93 ЗЗД за сумата 2430,12лв.,
представляваща двоен размер на задатък, получен попредварителен договор от 20.09.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба- 23.04.2018г., до окончателното плащане на сумата, ЗЗД; срещу Б.Л.П. от гр. София, кв.
„Горубляне”, ул. „******, с
ЕГН **********, иск с
правно основание чл. 93 ЗЗД за сумата 4860,24лв., представляваща двоен размер на задатък, получен по предварителен договор от 20.09.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиранена исковата молба - 23.04.2018г., до окончателното плащане на сумата,; срещу М.Й.П. от гр. София, кв. „Горубляне“, ул. „******, с ЕГН **********, иск с правно основание чл. 93 ЗЗД засумата 2430,12лв.,
представляваща двоен размер на задатък, получен по предварителен договор от 20.09.2017г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковатамолба- 23.04.2018г., до окончателното плащане на сумата.
Със същото решение „К.г.“ ЕАД, ЕИК****** е осъдено да заплати на: С.Л.А.,
ЕГН ********** сумата 700 лв., представляваща направени пред първата инстанция
разноски, изразяващи се в платено адвокатско възнаграждение, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК; на М.И.А., ЕГН ********** сумата 500лв., представляваща
направени пред първата инстанция разноски, изразяващи се в платено адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК; на Б.Л.П., ЕГН **********
сумата 900лв., представляваща направени пред първата инстанция разноски,
изразяващи се в платено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК; на М.Й.П.П., ЕГН ********** сумата 500лв.,
представляваща направени пред първата инстанция разноски, изразяващи се в
платено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Недоволен от постановеното решение е останал ищецът „К.г.“ ЕАД, който в срока по чл.259, ал.1 от ГПК,
го обжалва с оплаквания за необоснованост и постановяването му в нарушение на
материалния и процесуалния закон. По-конкретно се поддържа, че ответниците не са изпълнили задължението си да прехвърлят
правото на собственост. Безспорно от
предварителния договор било, че по делото е платен задатък
в уговорения размер. Поддържа се, че на посочената в нотариална покана дата ответниците не са се явили да сключат окончателен договор
във формата на нотариален акт, поради което било налице виновно неизпълнение от
тяхна страна и неправилно първоинстанционния съд е приел
за приложима нормата на чл. 81 ЗЗД. Липсата на необходими документи за
сключване на договора не освобождавала ответниците от
задължението им да се явят пред нотариус за сключване на окончателен договор.
Като не е обсъдил представените по делото документи в цялост СРС е постановил
неправилен акт, който се иска да бъде отменен от въззивната
инстанция. Поддържа се още, че направеното от ответниците
П. и П. признание на иска с отговора не може да бъде оттеглено. Налице било
право на ищеца да развали договора предвид бездействието на ответниците. Искането към въззивната инстанция е да отмени обжалваното решение и уважи иска. Претендира сторените по делото съдебни разноски.
Въззиваемите страни-С.Л.А., М.И.А., Б.Л.П. и М.Й.П., чрез процесуалния им
представител адв. М.Т., оспорват жалбата в писмен
отговор по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК. Поддържат, че единствената причина за
несключване на окончателен договор е неснабдяването с документи по обективни
причини, поради което е налице хипотезата на чл. 81 ЗЗД. Искането към съда е даотхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди първоинстанционното решение. Претендира разноски.
Според уредените в чл. 269 от ГПК
правомощия на въззивния съд той се произнася служебно
по валидността на цялото решение, а по допустимостта – в обжалваната му част.
Следователно относно проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. В
случая съдържащите се в жалбата оплаквания са неправилно нарушение на
материалния и процесуалния закон и необоснованост.
При съвкупна
преценка на събраните по делото писмени доказателства решаващият въззивен
състав приема за установено, че на 20.09.2017г. между страните е сключен Предварителен
договор за продажба на имот, съгласно който ответниците
са поели задължение да прехвърлят правото на собственост върху недвижим имот,
представляващ незастроен урегулиран поземлен имот, намиращ се в гр. София,
район Панчарево, с площ 710 кв.м., представляващ имот № XXVIII- 35,36 в кв. 2 по плана на гр. София, м. „Врана- Лозен-Триъгълника“,
а ищецът от своя страна е поел задължението да заплати цена в размер на 74 550
евро, от които сумата 37 27.50 евро капаро. Съгласно т. 1.3 от Предварителния
договор купувачът се задължава да плати на продавачите уговорената между страните
цена в размер на 74 550 евро, като купувачът в срок от 2 работни дни, считано
от датата следваща датата на предварителния договор, следва да заплати на
продавачите капаро /задатък/ в размер на 3 727.50
евро или тяхната левова равностойност по фиксинга на БНБ в деня на плащането по
банков път, а останалата сума от договорената продажна цена в размер на 70
822.50 евро следва да бъде платена от купувача по банков път по доверителна
сметка на нотариуса. Съгласно член 2.1 от Предварителния договор страните са се
задължили да сключат окончателен договор в срок до 60 работни дни пред нотариус
А.Л.с рег. № 386 от Нотариалната камара, а в случай че страните не сключат
окончателен договор до 15 декември 2017 година, то същите се считат за поканени
на 15 декември 2017 година от 11.00 часа в кантората на нотариус Л.да подпишат
нотариален акт за покупко-продажба на имота. Според т. 3 от Предварителния договор срокът
може да бъде удължен по искане на продавачите, в случай че не са готови с
изискуемите от закона документи, но ако
представят доказателства пред купувача, че са подали необходимите заявления
и документи за снабдяване с изискуемите такива за сключване на нотариален акт
за покупко-продажба. Срокът по този текст от договора може да бъде удължен
с 60 работни дни, като при изтичането на този срок страните се считат за
поканени да се явят в 11 часа пред нотариус Л.за сключването нотариалния акт.
От платежно нареждане за кредитен превод от 21.09.2017
г. в полза на С.Л.А. и от платежно нареждане за кредитен превод от
21.09.2017 г. в полза на Б.Л.П. е видно, че задатъкът
по Предварителния договор от 20.09.2017 г. е платен от ищеца, съобразно
уговорките в договора, за което обстоятелство не е налице спор по делото.
От
представените към исковата молба два броя нотариални актове и удостоверение за
наследници на лицето Р.И.П.се установява, че ответниците
са собственици на недвижимия имот, предмет на Предварителния договор.
От
констативен протокол от 15.12.2017 г. е видно, че на същата дата в 11.00 часа в
Нотариалната кантора на нотариус А.Л.се е явил И.Х.К.в качеството си на
пълномощник на „К.г.“ ЕАД, който е представил предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 20.09.2017 г., като продавачите С.Л.А., М.И.А., Б.Л.П. и М.Й.П. не са се
явили. В протокола е отбелязано, че от страна на продавачите не са
представени документи за осъществяване на покупко-продажбата на недвижимия имот
и
не са представени доказателства, че са подадени заявления за снабдяване с
изискуемите за сделката документи за покупко-продажба на УПИ, предмет на
предварителния договор.
В срока за
отговор на исковата молба първоначално е постъпил такъв от Б.Л.П. и М.Й.П., в
който същите признават исковата претенция така, както е направена, и
признават изложеното от фактическа
страна в исковата молба, но единствено навеждат възражение, че не са дали повод
с поведението си за завеждане на делото, поради което не следвало да им бъдат
възлагани деловодни разноски. Впоследствие, извън срока за отговор на исковата
молба, по делото е постъпил друг документ, наименуван „писмен отговор на искова
молба“, в който оспорват предявения иск и заявяват, че не поддържат предходния
отговор. Излагат, че не са налице предпоставките за връщане на капаро в двоен
размер поради липсата на виновно поведение от тяхна страна. Едно от
оплакванията във въззивната жалба е именно в тази
връзка - че не може признанието на иска да се оттегли и че съдът не е следвало
да вземе предвид последвалия отговор от тези двама ответника.
От ответниците С.Л.А. и М.И.А.
е постъпил писмен отговор, чрез процесуалния им представител адвокат Т., в
който същите оспорват предявения иск, като са представили писмени
доказателства. Едно от тях е документ за начислена държавна такса по заявление
вх. № 01-315195 от 10.10.2017 г. на АГКК София за
заявени услуги, като в него са посочени като получатели: И.С.Й., С.Л.А., Б.Л.П.
и Л.И.Я., които са поискали административни услуги, посочени в документа под
точки от 1 до 6. От платежно нареждане
от 17.10.2017 г. е видно, че държавните такси за поисканите услуги са платени.
От представените с отговора на исковата молба писмени доказателства се
установява, че ответниците са предприели
действия за снабдяване с изискуемите документи за продаваемия имот като и
непълнота в кадастралната карта, което е причината за неиздаването на скица за имота, предмет на
Предварителния договор.
Ответниците са представили и Писмо /извлечение от имейл/
от 14.12.2017 г. адресирано до „К.г.“ ЕАД, което е изпратено преди срока по
точка 2.1 от Предварителния договор за
сключване на окончателен договор – 15.12.2017 г. Със същото електронно писмо
ищецът е уведомен за забавянето на административния орган, като в тази електронна поща е отправено предложение за удължаване на срока, съгласно
клаузата на т. 2.3 от Предварителния договор. Имейлът е изпратен на посочения
от ищеца електронен адрес в предварителния договор като последният не е оспорил
неговото получаване, нито е направил възражения по неговото съдържание.
От уведомление-покана
от 19.12.2018 г., изпратено от адв. М.Т. до имейл
адрес на ищцовото дружество, се установява, че ответниците са уведомили ищеца, че са се снабдили с всички необходими документи, изброени подробно в
писмото и са го поканили да определи дата и час до края на 2018 година да се
явят при избран от него нотариус. Същото уведомление-покана е изпратено и
чрез куриерска поща „Спиди“ до „К.г.“ ЕАД, който е получен от ищеца на 19.12.2018 г.
С отговор на уведомление-покана
от 19-20 декември 2018 г., изходящ
номер 16/28.12.2018 г. от ищеца да ответниците,
първият е възразил, че предварителният договор е прекратен и че не може да се
приеме, че посочената дата – 15.12.2017 г. е дерогирана
въз основа на т.2.3 от Предварителния договор и се позовава на неизпълнение на
задълженията на ответниците. Същото е получено на
07.01.2019 г. чрез Еконт, видно от представената по
делото обратна разписка
Представена
е и нотариална покана, с която ответниците, чрез
адвокат М.Т., са поканили ищеца да се яви в 10 часа на 06.02.2019 г. в
кантората на нотариус Д.С.и са заявили готовност да представят необходимите за
изповядване на сделката документи и да прехвърлят имота, предмет на
предварителния договор в нотариална форма.
По делото е представен и констативен протокол акт № 66, том I, рег. № 2735/ 2019 г., в който е
отразено, че на 06.02.2019 г. в 10 часа, в кантората на нотариус Д.С., са
се явили представители на ответниците от една страна
и от друга страна представител на „К.г.“ ЕАД. Отразено е, че продавачите са
представили изброените в констативния протокол документи за изповядване на
сделката. В протокола са отразени и изявленията на страните, като поради
разногласия не се е стигнало до изповядване на сделка.
Представено
е и възражение от ищцовото дружество в отговор на
нотариална покана - рег. № 82 от 03.01.2019 г., в който са изложени
съображения, че предварителният договор, сключен между страните е развален
и е изразено нежелание за сключване на окончателен договор за продажба
на недвижим имот.
По делото
са представени и проекти на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
и молба до нотариус Д.С.за изповядване на сделката, както и комбинирана скица
за пълна или частична идентичност на имота, скица № 15-56463 от 09.08.2018 г.
на поземлен имот с идентификатор 44063.6207.4878 на СГКК – София, удостоверение
за данъчна оценка изх. № ********** от 9.01.2019 г., издадено от Столична
община - район Панчарево, удостоверение за вписвания отбелязвания и заличавания
за имот изх. № 49504 от 2018 година на Служба по вписванията, декларации по
член 25 ал.8 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, декларации по чл 264 ал.1 от ДОПК и други документи, удостоверяващи, че ответниците са се снабдили с необходимите за изповядването
на сделката документи.
От показанията на разпитания
по делото свидетел – И.С.Й., се установява следното:Договорите за трите
имота били подписани на една и съща дата.Трите парцела били наследствени на
неговия прадядо.През 2004 г. извършили делба на парцелите.По-късно, като ги
разделили, ги пуснали за продажба едновременно и трите парцела.Откликнал Г.К..,
който разгледал имота и го харесал. Г.К.. се свързал с тях като представител на
фирма „К.г.“ ЕАД. Стигнали до приемлива цена за двете страни и на 29-ти
подписали предварителните договори за покупко-продажба на трите имота, като
същевременно изразили съмнения пред Г.К.. и Г.Г.за
проблеми със скиците във връзка с цифровизацията на
имотите в района на Лозен и кадастралната карта, която била изработена. Те от
своя страна ги успокоили и казали да не се притесняват, че имали сериозни
контакти в АГКК и ако има някакъв проблем ще им окажат съдействие. След като
посетили АГКК на 21-ви, договорите вече били подписани, за да подадат молби за
снабдяване с необходимите им документи,оттам им казали, че трябва да се направи
нов проект, тъй като в кадастралната карта на село Лозен не са нанесени новите
идентификационни номера на имотите.На Г.К.. му казали за проблема и веднага още
на същия ден намерили геодезическа фирма, която е
поела ангажимент в кратки срокове да изработи кадастралната карта и всички
необходими реквизити за издаване на скица, без която не можели да наберат
останалите документи.Геодезичната фирма срещнала проблем с единия от имотите,
тъй като имало застъпване със съседен имот, което усложнявало процеса, защото
трябвало да се търси съседът и да се иска неговото съгласие.Свидетелят
информирал Г.К.. и той отговорил, че трябвало да се мине по същата процедура,
направили поръчката бърза, за което заплатили допълнително, и започнали да
следят движението на преписката в агенцията, което започнало да се протака.Няколко
пъти правили консултация с тях, но се оказало, че тези проблеми не можело да
бъдат избегнати и затова трябвало да се търси лицето на адрес, за да могат да
продължат работата по-нататък по проекта.Г.К.. ги успокоявал да действат
спокойно, че нямало проблем да
реализират сделката и че ще ги чакат колкото е необходимо. Така
наближила датата на предварителния договор да се явят пред нотариус за
изповядване на сделката.Същия ден - 14-ти, денят преди датата на договора,
свидетелят уведомил К.., че проблемът стои и че ще пусне електронно писмо, че
искат удължаване на срока, тъй като в АГКК документите се бавят и те на 15-ти
не са готови.Той казал, че знаеза проблема, да не се
притесняват, но въпреки това свидетелят пуснал електронното писмо, с което ги
уведомил, че иска удължаване на срока, предвиден предварителния договор.Още
тогава, при самото договаряне, те били излезнали с
позиция, че предвид трудностите,които можело да се срещнат при реализация на
документите, би било добре да предвидят още по-дълъг срок и затова удължили с
още 60 дни. В разговор с адвоката на ищеца – А.., също ги успокоила да не се
притесняват, че бюрокрацията била бавна и че ще изчака колкото е необходимо. Свидетелят
лично няколко пъти ходил до АГКК и някъде на 10 март получил заповед от там,
която му съобщава, че скиците вече били готови. След направена проверка се
оказало, че от трите имота на един от тях не е посочен собственика. Обжалвали
пред Софийски административен съд, което било прекратено по искане на
юрисконсулт на АГКК. Свидетелят уведомил К.., че нещата отиват към финал и той изказал
готовност за изповядване на сделката, затова бил изненадан като получил
исковата молба.Свидетелят потвърждава, че разпечатката от имейл, находящ се на лист номер 74 по делото, е имейлът, който е изпратил
на 14 декември 2017 г. по електронната поща. На 15 декември 2017 г. племенниците му не се явили при нотариуса, тъй като се предоверили от разговорите, които воделии
разчитали най-много на тази договорка с допълнителното удължаване на срока по
предварителния договор. Свидетелят потвърждава, че на 14 декември 2017 г. е
уведомил племенниците се, че няма отговор на имейла,
който е изпратил.
Ответниците не оспорват, че не са изпълнили
задължението си да прехвърлят правото на собственост върху процесния
имот в уговорения срок, но възразяват, че неизпълнението им не е
виновно, а се дължи на обективни причини, изключваща винатата им, тъй като не са могли да прехвърлят правото на
собственост върху имота, поради обстоятелството, че издаването на схема за
имота се е забавило поради грешка на трето лице - служител на АГКК.
При така установените факти съдът приема от правна страна,
че предявеният иск е неоснователен.
Съгласно чл. 93, ал. 1 ЗЗД задатъкът служи като доказателство, че е сключен договорът
и обезпечава неговото изпълнение. Предвидената със закона (чл. 93, ал. 2 ЗЗД) обезщетително-наказателна функция на задатъка
има действие при виновна невъзможност за изпълнение на задължението. От една
страна, задатъкът представлява средство за
обезщетяване на изправната страна за вредите от неизпълнението, а от друга -
наказание за неизправната страна, допуснала неизпълнението и станала причина
изправната страна да се откаже от договора.
По чл. 93 от ЗЗД, правото на
изправната страна да иска задатъка в двоен размер
възниква при кумулативното наличие на две предпоставки, а именно: неизпълнение на договорните
задължения на страната, получила задатъка и отказ от
договора като последица от неговото разваляне по вина на едната страна. Т.е., когато става дума за задатък, за да остане той при обещателите или да бъде
върнат в двоен размер, съдът трябва да изясни чия е вината, за да не се стигне
до окончателна продажба, или кога и по каква причина договорът е развален.
В конкретния случай втората предпоставка не се установява,
доколкото забавата на ответниците да изпълнят поетото
с договора задължение да прехвърлят правото на собственост в уговорения срок се
дължи на неизпълнение на законовоустановени
задължения на трето лице - за издаване на схема за имота, а длъжниците по предварителния договор са изпълнили своята
част от задължения във връзка с това, което обуславя извод, че е налице
освобождаваща длъжниците невъзможност (невиновна
невъзможност) по чл. 81 от ЗЗД,
която ги освобождава от отговорност за заплащане на двойния размер на задатъка.
По делото по несъмнен начин е установено, че ответниците, заедно с техни роднини /вкл. св. И.С.Й./,
които са собственици на съседни имоти,
предмет на други предварителни договори с ищеца, са предприели изискуемите
действия за изменение на кадастралната карта на основание чл. 54 ал. 4 от ЗККИР
като процедурата е инициирана със заявление вх. № 01-315195/2017 г. От
представените доказателства се установява също, че причина за забавяне
издаването на поисканата административна услуга са действията на
административния орган, който се е произнесъл по подаденото заявление едва на
27.02.2018 г., на която дата е издадена Заповед
№ 18-1675 от 27.02.2018 г. на началника на СГКК с правно основание чл. 51 ал.
1, т. 2 и чл. 54 ал. 4 от ЗККИР за изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри. С тази заповед началникът на СГКК е одобрил
изменение на КККР и е нанесъл имота,
като на същият е даден и идентификатор. В същата заповед е била допусната
грешка за имот с идентификатор 4880 в частта, че няма данни за собственик,
което е наложило от своя страна обжалването й по съдебен ред, за което е
подадена жалба рег. № 94140 от 14.03.2018 г. на СГКК и е образувано административно дело № 3450 от 2018 г. на АССГ, 41-ви
състав. Със заповед № 18-3694 от 9.05. 2018 г. на началника на СГКК е
оттеглена предходната заповед № 18-1675127/2018 г. поради допусната очевидна
фактическа грешка, като са допълнени данните на собственика на имота въз основа
на документ за собственост. От показанията на разпитания по делото свидетел – И.С.Й.
и от представеното електронно писмо /извлечение от имейл/ от 14.12.2017 г.
адресирано до „К.г.“ ЕАД, което е изпратено преди срока по точка 2.1 от
Предварителния договор за сключване на
окончателен договор – 15.12.2017 г., се установява, че ответниците
са изпълнили задължението си да уведомят предсавителя
на ищцовото дружество за невъзможността да се
изповяда окончаелен договор поради забавяне на
административен орган. В тази електронна поща е отправено предложение за
удължаване на срока, съгласно клаузата на т. 2.3 от Предварителния договор.
Свидетелят Й. потвърждава, че представителят на ищцовото
дружество е бил уведомен още преди сключването на предваритлните
договори, че е възможно да възникнат подобни административни пречки във връзка
с нанасянето на имотите в кадастъра. В потвърждение на думите на свидетеля е и
обстоятелството, че в Предварителния договор е предвидена клаузата на т.2.3 от
същия, която дава възможност на ответниците да
удължат срока в подобна ситуация. Имейлът е изпратен на посочения от ищеца
електронен адрес в предварителния договор като последният не е оспорил неговото
получаване, нито е направил възражения по неговото съдържание, а от своя страна
от показанията на св. Й. се установява, че имейлът е изпратен от него, както и
че представителят на ищцовото дружество е държан в
течение през цялото време за хода на административната процедура и възникналото
забавяне, за което същият е изразил разбиране. В случая същественото е не дали
е намерила приложение разпоредбата на т.2.3. от Предварителния договор и дали
срокът за изповядване на сделката се е удължил с 60 дни и дали този срок е
спазен, а от значение е дали е намерила приложение разпоредбата на чл. 81 от ЗЗД, според която длъжникът не отговаря, ако невъзможността за изпълнението се
дължи на причина, която не може да му се вмени във вина. Това е така, защото
длъжникът няма да отговаря докато трае невъзможността за изпълнението, която се
дължи на причина, която не може да му се вмени във вина, дори и тази
продължителност да надвишава срока по т.2.3. от Предварителния договор. Настоящият съдебен състав споделя извода на
първостепенния съд, че в случая е намерила приложение разпоредбата на чл.81 от ЗЗД, предпоставите за приложението на която в
частност съвпадат и с тези, заложени в т.2.3. от Предварителния договор.
Оплакванията във въззивната жалба, че цитираната
разпоредба от Предварителния договор не е намерила приложение, са
неоснователни, доколкото от една страна същите са налице, а от друга страна, и
на по-голямо основание, са налице законовите такива, заложени в разпоредбата на
чл.81 от ЗЗД. Установено е, че след отпадане на административните пречки за
издаване на необходимите документи, ответниците са се
снабдили с документите и са заявили пред ищеца готовността си да се изповяда
окончателен договор, в който смисъл са представените уведомления и покани, като
ищецът, от своя страна, се е дезинтересирал от
сделката.
След като по делото не се установява виновно неизпълнение
на поетото от ответниците задължение, съответно не
е налице основание на ищеца, като изправна страна по облигацията, да се откаже
от договора като упражни своето потестативно право на
развалянето му, поради което и предявеният иск е неоснователен, а решението
на първоинстанционния съд е правилно – закносъобразно и обосновано.
Неоснователни са и възраженията във въззивната
жалба във връзка с направеното от ответниците Б.П. и М.П.
признание на иска с отговора, което не можело да бъде оттеглено.Действително,
съгласно разпоредбата на чл. 237 ал.1 от ГПК, когато ответникът признае иска,
по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение
съобразно признанието, а съгласно ал.4 от същата разпоредба, признанието на
иска не може да бъде оттеглено. В случая, от една страна, такова искане не е
направено от ищеца, а, от друга страна, предвид наличието и на други ответници по делото, които не са признали, а са оспорили
иска, то тази разпоредба е неприложима. С оглед направеното от другите ответници оспорване на иска, то съдът дължи произнасяне по
отношение на това налице ли са предпоставките за уважаване на предявения иск
чл. 93, ал. 1 ЗЗД, респективно налице ли са тези по чл.81 от ЗЗД с оглед
наведените от останалите ответници възражения. Също
така, и при положение че направените оспорвания на останалите ответници, които са общи и валидни за всички ответници като страни по Предварителния договор, са
основателни и разпоредбата на чл.81 от ЗЗД е намерила приложение в отношенията между страните по Предварителния
договор на едно общо за ответниците основание –
неизпълнение на задълженията и забавянето на административен орган за издаване
на необходимите за изповядване на сделката документи, то това води до
неоснователност на предявения иск по отношение на всички ответници,
а едно решение срещу двамата ответници Б.П. и М.П. по
чл.237 ал.1 от ГПК, единствено на базата на направеното признание на иска,
макар и в конкретния случай да не са налице предпоставките за постановяването
му, би било в разрез и с разпоредбата на чл. 237 ал.3 от ГПК, доколкото признатото
с него право би противоречало на закона и на добрите нрави. Ето защо
оплакванията във въззивната жалба и в тази връзка са
неоснователни.
Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с
изводите на първоинстанционния съд, в упражнение на
правомощията си по чл.271 от ГПК, въззивната
инстанция е длъжна да потвърди първоинстанционното
решение, като правилно и законосъобразно.
При
този изход на делото право на разноски има въззиваемата
страна, която е представила доказателства за направени такива, както следва: С.Л.А.
е направила разходи в размер на 700 лева за платено от нея адвокатско
възнаграждение, М.И.А. е направил разходи в размер на 500 лева за платено от
него адвокатско възнаграждение, Б.Л.П. е направила разходи в размер на 700 лева
за платено от нея адвокатско възнаграждение и М.Й.П. е направил разходи в
размер на 500 лева за платено от него адвокатско възнаграждение, поради коетоследва
да им бъдат присъдени на основание
чл. 78 ал.3 ГПК.
При тези мотиви, Софийскиградскисъд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 132042 от 04.06.2019г. по гр.д. № 25736/2018 г.поописана СРС - ГО, 61 състав.
ОСЪЖДА„К.г.“ ЕАД ***, адрес на
управление:***, с ЕИК: ****** да заплати на С.Л.А. ***, с ЕГН **********, на
основание чл. 78 ал.3 ГПК, сумата от 700 лв., представляваща платено адвокатско възнаграждение за представителството пред въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА„К.г.“ ЕАД ***, адрес на управление:***, с ЕИК: ****** да
заплати на М.И.А. от гр. София, от
гр. София, ж.к. „******с ЕГН **********, на основание чл. 78 ал.3 ГПК, сумата от 500 лв., представляваща платено адвокатско възнаграждение за представителството пред въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА „К.г.“ ЕАД ***,
адрес на управление:***, с ЕИК: ****** да заплати на Б.Л.П. от гр. София, кв. „******, с ЕГН **********, на основание чл. 78 ал.3 ГПК, сумата от 700 лв., представляваща платено адвокатско възнаграждение за представителството пред въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА„К.г.“ ЕАД ***, адрес на управление:***, с ЕИК: ****** да
заплати на М.Й.П. от гр. София, кв.
„Горубляне“, ул. „******, с ЕГН **********, на основание чл. 78 ал.3 ГПК, сумата от 500 лв., представляваща платено адвокатско възнаграждение за представителството пред въззивната
инстанция.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3
от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.