ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 12
гр. Търговище, 11.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20223500500282 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
С Разпореждане № 2262 от 23.11.2022 г. по описа на Районен съд – Търговище,
постановено по ч.гр.д. № 1353/22 г., съдът е отхвърлил заявлението на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул.”Д-р Петър Дертлиев”, № 25 офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, представлявано
от Ю. Ю, действащ чрез юрисконсулт Ц. П., за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, по реда на чл.410 от ГПК против А. Х. Т. ЕГН ********** с настоящ
адрес в гр.Т, ул.”С”, № 25, за сумата 2063,55 лв., представляваща главница по цедирано на
заявителя от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ Париж чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.“ клон България, ЕИК ********* задължение по Договор за револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №**********., ведно със
законната лихва от 26.10.2022 год., до изплащане на задължението, на осн. чл. 411, ал. 2,
т. 1 ГПК. Със същото разпореждане е отхвърлено заявлението и за следните суми :
договорна лихва в размер на 79,23 лв. за периода от 26.07.2021 г. до 09.12.2012 г. и
обезщетение за забава в размер на 173,72 лв. за периода от 10.12.2021 г. до 26.10.2022 г. ,
на осн. чл. 411,ал.2,т.3 от ГПК, ведно с искането за присъждане на съдебни и деловодни
разноски.
Недоволен от така постановеното разпореждане е останал заявителят, който е
депозирал жалба в срока по чл.275, ал.1 от ГПК. В жалбата се излагат твърдения за
неправилност на съдебният акт, с искане за неговата отмяна. Твърди се, че депозираното
пред съда заявление отговаря на изискванията на чл.410 от ГПК, същото е по образец,
като в него е описана претенцията против си длъжника, както по основание, така и по
1
размер. С оглед на това, че се касае за договор, сключен с потребител, към заявлението са
приложени договора, ведно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите
Общи условия. Навеждат се доводи, че размерът на вземането, касае съществото на
спора и не следва да се обсъжда в заповедното производство, а би следва до се разгледа в
условията на исков процес, при депозирано възражение от страна на длъжника.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, и като съобрази
доводите на частния жалбоподател, счита, че подадената частна жалба е
ДОПУСТИМА, а разгледана по същество приема същата за НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството пред първата инстанция е образувано по депозирано от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул.”Д-р Петър Дертлиев”, № 25 офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, представлявано
от Ю Ю, действащ чрез юрисконсулт Ц. П., против А. Х. Т. ЕГН ********** с настоящ
адрес в гр.Т, ул.”С”, № 25, заявление с искане за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист за сумата от 2063,55 лв., представляваща главница по цедирано на
заявителя от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ Париж чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.“ клон България, ЕИК ********* задължение по Договор за револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № *********., ведно със
законната лихва от 26.10.2022 год., до изплащане на задължението, договорна лихва в
размер на 79.23 лв. за периода от 26.07.2021 г. до 09.12.2012 г. и обезщетение за забава в
размер на 173.72 лв. за периода от 10.12.2021г. до 26.10.2022 г., претендират се законната
лихва и разноски в размер на 46.33 лв. внесена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение. Заявлението е оставено без движение, с указания към заявителя да
уточни размера на главницата, с оглед на това, че съгласно договора, заемна сума от 1800
лв., а със заявлението се претендира главница в размер на 2063.55 лв. Последният е
уточнил, че претендираната от него главница включва освен отпуснатия кредит в размер
на 1800 лв. и дължими такси и разноски. Съдът повторно е оставил заявлението без
движение с указание заявителят да посочи конкретните такси и разноски по пера.
Указанията са останали неизпълнени от страна на заявителя. С разпореждане № 2262 от
23.11.2022 година, съдът е отхвърлил, на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК заявлението
в частта относно претендираната главница, с мотив, че заявлението не отговаря на
изискванията на чл.410 от ГПК, а в частта относно претендираните договорна лихва и
обезщетение за забава, заявлението е отхвърлено, на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК.
По отношение на претенцията за лихви, съдът е развил доводи, че доколкото не е
уточнено как е формирана претендираната главница и от какви точно компоненти е
съставена, не може да се установи как са начислявани дължимите лихви- върху сумата от
1 800 лв. или върху главницата по договора ведно с такси и разноски с неясно основание и
размер. Клаузите в договора за потребителски кредит, с които се предвиждат
допълнителни такси за различни услуги или за неизпълнение на различни главни или
акцесорни задължения по договора за кредит, в т.ч. застрахователни премии(посочена и в
настоящия договор в размер на 94,86лв.), съществува обоснована вероятност, че те са
2
неравноправни и имат за цел единствено да заобикалят императивните разпоредби на чл.
19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 ЗПК. Като в случай, че претендираните лихви са начислявани
върху главница, формирана като сбор от заемната сума по договора за кредит и такси и
разноски, дължими за използване на различни услуги по договора, то последицата е увреда
правата на потребителя и съдът следва да откаже издаване на заповед за изпълнение и
изцпълнителен лист, съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК. Когато
вземането се основава на неравноправна клауза в договора или е налице обоснована
вероятност за това, то заповедният съд, следва да откаже издаването на заповед за
изпълнение. Това задължение на съда да следи служебно за неравноправни клаузи в
заповедното
производство.
От правна страна, съдът приема следното: Въззивният съд извършва проверката
идентична на проверката първата инстанция. В този смисъл, съдът следва да съобрази,
спазени ли са императивните норми за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410
от ГПК, а именно заявлението да е подадено за вземане за парични суми или заместими
вещи и искът да е подсъден на районен съд. Подаденото заявление следва да отговаря и на
правилата за редовност на заявлението съгласно чл.411, ал. 1, т. 1 ГПК и на исковата
молба, към които препраща нормата на чл.410, ал.2 от ГПК, респективно надлежна
индивидуализация на вземанията по размер и основание, на които се позовава
претенцията. С оглед строгата формалност на заповедното производство, редовността
на заявлението от външна страна е абсолютна процесуална предпоставка за издаване на
заповед за изпълнение в срока по чл. 411, ал. 2 ГПК. Този принцип е несъвместим с даване на
указания на заявителя за поправяне на нередовностите, освен изрично уредената хипотеза
на чл.425, ал.2 ГПК, както и при невнесена в пълен размер държавна такса за заявлението-
мотивите към т. 2 от ТР № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. В този смисъл заповедният съд
може да остави без движение заявлението за отстраняване на нередовности, само за
нередовности, които са свързани с изискванията на чл. 410 ГПК- пропуски по чл. 127, ал. 1
и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК. Ако са налице други нередовности заповедният съд не следва да
дава указания, а директно да отхвърли заявлението. В конкретния случай, заявлението е
редовно от външна страна, индивидуализирано е вземането по него и е внесена дължимата
държавна такса. Съгласно обстоятелствената част на заявлението по Договор за
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № ******** от
26.07.2021г., длъжникът по заявлението е усвоил кредитния лимит, в размер на 1 800 лв.,
чрез покупка на стока, а остатъкът от главницата по договора до 2 000 лв., е усвоена в
периода 26.07.2021 г. до 09.12.2021 г. Т.е. длъжникът е получил главницата по договора, в
размер на 2 000 лв. Доколкото няма плащания, то задължението за главница е в пълен
размер. Претендира се по заявлението главница, в размер по-висок от главницата по
договора, а именно 2 063.55 лв., поради което следва да бъде издадена заповед за изпълнение
на парично задължение за главница по договора, в размер на 2 000 лв., а до пълният размер
от 2 063.55 лв., заявлението следва да бъде отхвърлено, като неоснователно. В този
смисъл заявителят има право на разноски по съразмерност, като следва да му бъдат
3
присъдени такива, в размер на 83.17 лв.
Частната жалба по отношение на разпореждането, в частта, в която е отхвърлено
заявлението по претендираните договорна лихва в размер на 79,23 лв. за периода от
26.07.2021 г. до 09.12.2012г. и обезщетение за забава в размер на 173.72 лв. за периода от
10.12.2021 г. до 26.10.2022 г., е неоснователна. Сключения договор за потребителски
кредит, не отговаря на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, съгласно който договорът за
потребителски кредит съдържа, „годишният процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора
за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“. Годишният
процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по
отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по
специална формула. Спазването на това изискване дава информация на потребителя как е
образуван размерът на ГПР, респ. цялата дължима сума по договора. В договора
кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на
лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране
годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и
как се формира посоченият размер 25.11 %/. Съобразно разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК
годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Следователно в
посочената величина, представляваща обобщен израз на всичко дължимо по кредита,
следва по ясен и разбираем за потребителя начин да бъдат включени всички разходи, които
заемодателят ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В
случая в договора за кредит липсва яснота досежно тези обстоятелства. Следва да се
отбележи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК, и
приемането на методика, регулираща изчисляването на разходите по кредита по начин,
различен от законовия, е недопустимо. В случая тези съставни елементи са неизвестни и
не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, доколкото е предвидена
дължимост и на такси и застрахователна премия, така посочения ГПР не отчита цялата
финансова тежест за длъжника. Само посочването на стойностното изражение на ГПР,
не съответства на изискването на ЗПК и ЗПП за добросъвестност и равновесие между
правата на търговеца и и задълженията на потребителя. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК,
всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна. Като не е включил разноските за
„Застрахователна премия“ при изчисляване на процесния ГПР, кредиторът е заобиколил
изискванията на закона. От това следва извод, че процесният договор само на това
основание се явява недействителен, поради което кредиторът следва да понесе санкцията
за своето недобросъвестно поведение - липса на точна, ясна и вярна информация в договора
4
и потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, като не дължи лихва
или други разходи по него (чл. 23 ЗПК). Първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението
в тази част на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, именно с мотива, че вземането се
основава на неравноправна клауза в договора или е налице обоснована вероятност за това.
Поради горното съдът намира, че правилно заповедният съд е отхвърлил заявлението в
тази част.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 2262 от 23.11.2022 г. по описа на Районен съд –
Търговище, постановено по ч.гр.д. № 1353/22 г., в частта, в която съдът е отхвърлил
заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”, № 25 офис-сграда „Лабиринт”,
ет.2, офис 4, представлявано от Ю Ю, действащ чрез юрисконсулт Ц. П., за издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист, по реда на чл.410 от ГПК против А. Х. Т. ЕГН
********** с настоящ адрес в гр.Т, ул.”С”, № 25, за сумата над 2 000 лв. до 2 063,55 лв.,
представляваща главница по Договор за револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта № ******** от 26.07.2021г., ведно със законната лихва от
26.10.2022год., до изплащане на задължението, както и за присъждане на разноски, като
вместо това ПОСТАНОВИ :
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по заявление на Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.”Д-р
Петър Дертлиев”, № 25 офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, представлявано от Ю Ю,
действащ чрез юрисконсулт Ц. П., за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист, по реда на чл.410 от ГПК против А. Х. Т. ЕГН ********** с настоящ адрес в гр.Т,
ул.”С”, № 25, за сумата 2 000 лв., представляваща главница по Договор за револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № ********* от
26.07.2021г., ведно със законната лихва от 26.10.2022 год., до изплащане на задължението,
на осн. чл. 410 от ГПК, както и разноски, в размер на 83.17 лв.
ВРЪЩА делото на РС – Търговище за издаване на заповед за изпълнение съобразно
настоящото определение.
ОСТАВЯ без уважение частната жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”,
№ 25 офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, представлявано от Ю Ю, действащ чрез
юрисконсулт Ц. П. против Разпореждане № 2262 от 23.11.2022 г. по описа на Районен съд
– Търговище, постановено по ч.гр.д. № 1353/22 г., в частта, в която съдът е отхвърлил
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, по реда на чл.410
от ГПК против А. Х. Т. с ЕГН ********** с настоящ адрес в гр.Т, ул.”С”, № 25, за сумите
79.23 лв., представляваща договорна лихва за периода от 26.07.2021 г. до 09.12.2012 г. и
5
обезщетение за забава в размер на 173.72 лв. за периода от 10.12.2021г. до 26.10.2022 г.,
като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6