НЧХД №115/2020г
Мотиви:
Обвинението е частно, срещу подсъдимата В.Г.П.,***.
Тъжителят Х.К.К., ЕГН **********,***
твърди, че с лицето Л. П., брат на подсъдимата, живели на семейни начала от 2013 г., като от фактическата им връзка на 02.01.2016 г. се родило детето Г. Л. П. .Твърди, че през
2015 г. П. бил за 3 месеца на работа в
Англия и след като се завърнал между тях
започнали проблемите.Твърди, че от една година ,откакто са разделени с П.,
винаги му е давала детето за колкото време е пожелал, като имали уговорка детето
да живее една седмица при нея и една
седмица при него.
Твърди тъжителката, че преди около месец,
детето ,след като се прибрало при нея, се оплакало, че е удряно от баща си
.Поради страх за физическото и
психическо здраве на детето, завела искова молба против П. на основание чл.
127, ал.ІІ от СК, като било образувано гр.д.№653/2020 г. на РС-Пещера.
Твърди , че след подаването на исковата , на
19.06.2020 г. отишла в къщата на бащата,
за да си вземе детето от него, но разбрала, че бащата е изпратил детето у
сестра му В.Г.П. , на адрес ***.
Твърди тъжителката , че около
15.00 часа след обяд на същата дата, отишла при В.П. , за да си потърси детето и в
момента, в който се появила на вратата, нейният свекър я извикал навън, тя
излязла, а тъжителката я помолила да и даде детето, за да до отидат до магазина, да му купи дрехи и да си го
прибера с нея, но В.П. не давала детето.
В един момент детето излязло отвън на
тротоара, гушнало я и поискало да си тръгне с нея, но подсъдимата П. , заедно с нейният свекър П.
Г., започнали да дърпат детето от ръцете
и, да я удрят и обиждат, като успели да отскубнат детето и да заключат входната врата , като междувременно
детето плачело и крещяло - „Оставете мама, искам с мама", след което
прибрали детето в къщата .
Твърди тъжителката , че един неин
приятел, който я закарал до адреса, се обадил на тел. 112.Дошъл патрул, който се опитал да и съдейства, за да
си вземе детето.Твърди, че полицаите чули
как детето и пищяло вътре в
къщата, видели, че е насинена от ударите ,които и били нанесени от В. и я посъветвали да подаде сигнал в Д“СП“ Пещера. След като отишла
в Дирекцията и подала сигнал, отишла
и в Бърза помощ в гр. Пазарджик, където я прегледали и я насочили към съдебен лекар в болницата, но се
оказало, че съдебният лекар ще дойде в понеделник сутринта. Тогава била прегледана и освидетелствана с издаване на СМУ. Междувременно успяла в неделя -
21.06.2020 г., да си вземе детето от Л. П. от неговия дом, като той и го предал
доброволно.
Тъжителят Х.К. моли да бъде
постановена присъда, с която се признае от Съда подсъдимата П. за виновна в това, че на
19.06.2020 г., около 15.00 часа, в гр. Пещера, на ул.“Г. Зафиров"№7 и
причинила лека телесна повреда извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК- престъпление по чл. 130, ал.1 от НК, като
и се наложи съответно наказание.Сочи доказателства и претендира разноски.
С допълнителна молба тъжителят К.
уточнява, че подсъдимата В.П. и нанесла удари с лакътя в коремната област, с
юмруци по ръцете , под мишниците и лицето, както и я дърпала за ръцете и я
бутала с ръце по цялото тяло. Сочи, че свекър и П. Г. държал детето, стискал го
и не и е нанасял никакви удари, като единствено помагал на В. да държи детето.
В съдебно заседание тъжбата се поддържа от тъжителя лично и чрез повереника адв.Колчев.
Подсъдимата П. дава
обяснения, с които по същество не се признава за виновни.
Защитникът адв.Хаджийски пледира за оправдателна присъда по
съображения, изложени в хода на съдебните прения.
По делото не се допусна до разглеждане граждански иск.
Районният съд, след като обсъди и прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в съвкупност,при спазване разпоредбите на
чл.301 НПК, съобразно чл.14 и 18 НПК, от фактическа страна прие за установено
следното:
Към 19.06.2020г. отношенията между тъжителя Х.К. и лицето Л. П. - двамата родители на детето Г. Л. П. , родено
на *** г., били влошени, поради което двамата живеели разделени. Двамата родители
- Х.К.
и Л. П. имали договорка детето Г.
П. да живее една седмица при единия родител и следващата седмица при другия
родител.
На 19.06.2020г. детето Г. Л. П. се намирало на адрес
гр.Пещера, ул.“*** –дворно място и находяща се наляво от входната врата къща,
където на първият етаж живеела сестрата на Л. П. – подсъдимата В.П., която
помагала в грижите за детето.
На 19.06.2020г./ден петък/ около 15.00ч. – 15.30ч. тъжителят Х.К. решила да отиде да вземе детето си Г. П., намиращо се на адрес гр.Пещера, ул.“*** въпреки, че
седмицата не била изтекла.Тъжителят К. пристигнала пред къщата с автомобил, шофиран от приятелят и - свидетеля Д.С., който паркирал
автомобила на отсрещния тротоар на улицата.Тъжителят К. отишла до входната
врата и установила, че в двора се намира св.П. Г., свекър на подсъдимата, като
го помолила да се види с детето си, поради което свидетелят Г. разрешил и
тъжителката влязла в двора.След това св.Г. отишъл до входната врата на къщата и
оттам извикал подсъдимата П..
Докато излезе подсъдимата П., се показало и детето Г. П.,
което виждайки майка си, се спуснало към нея, като тъжителката прегърнала
детето си, вдигайки го от земята.
Малко след това
излязла и подсъдимата П., на която детето било поверено за гледане от брат и Л.
П., като подсъдимата знаела, че уговорката между родителите е детето да се
взема през една седмица.Поради това , преценявайки и състоянието на тъжителката
като неадекватно, както и намиращият се пред имота непознат за нея млад мъж с
автомобил, подсъдимата П. настоявала тъжителката да пусне детето и да и го
даде, като дойде да го вземе в неделя.
Тъжителката К. обаче отказала да пусне детето,
настоявайки, че като майка има право да го вземе. Така между тъжителката и
подсъдимата възникнал скандал, тъжителката К. се разкрещяла, а подсъдимата П. се пресегнала и хванала детето
Г. през кръста, в опит да го вземе от майка му. Виковете привлекли вниманието
на св.З. Г.а, свекърва на подсъдимата, която погледната през прозорец на втория
етаж от къщата, а от отсрещния тротоар наблюдавал св.С..
Тъжителката К. отказвала да даде детето, като го
прихванала с дясната ръка, а с лявата се пресегнала и хванала подсъдимата П. за косата, дърпайки я силно, а след като
пуснала косата и, посегнала и нанесла на
подсъдимата няколко удара в областта на една от ръцете, рамото и шията. Подсъдимата
П. отговорила, посягайки с ръце към тъжителката, като успяла да я издърпа или избута няколко пъти, според нуждата от съответното
действие, в областта на лявата мишница.
Виждайки всичко това, св. П. Г. се намесил, като застанал
между двете жени, хващайки тъжителя К. през кръста, в опит да раздели
тъжителката и подсъдимата, която стояла с гръб към дворната врата, в стремежа си да попречи на
тъжителката да излезе с детето.В тази ситуация тъжителката К. пуснала детето на
земята, при което св.П. Г. го предал на подсъдимата П., а тя, заедно с детето
влезли в къщата, като подсъдимата заключила вратата.
Междувременно, наблюдавайки случващото се, св.С. подал
сигнал на тел.112, в резултат на което на място пристигнали полицейските
служители – свидетелите Т.А., С.К. и Д. Ф..
Малко преди тях с автомобил пристигнали и свидетелките
Д. К., братовчедка на тъжителя К. и св. В. Б., приятелка на Д. К.. При
пристигането на тези свидетели тъжителят К. се намирала на тротоара пред
къщата, а подсъдимата П. – в двора, за да разговаря с полицейските служители.
Такава фактическа обстановка Съдът възприе при
съвкупна преценка на обясненията на подсъдимата П., показанията на свидетелите – Т.А., С.К., Д.Ф.,
З. Г.а , П. Г. Р. Г., Д. К., В. Б. и Д.С. , както и Съдебномедицинско
удостоверение №139/22.06.2020г. ,
издадено от д-р Пеев на Х.К..
Следва да се отбележи, че за две групи свидетели има
основание за съмнение в тяхната безпристрастност, предвид близките отношения
било с тъжителя К. или подсъдимата П..
Свидетелите З. Г.а и П. Г. са родители на св.Р. Г.,
който живее на семейна начала с подсъдимата П..
Свидетелят Д. К. е
братовчедка на тъжителя К. , а св. В. Б. е приятелка на Д. К..Св. Д.С.
също е приятел на тъжителя К..
Липсват основания за съмнение в безпристрастност
относно показанията на свидетелите - полицейските служители, С.К. и Д.Ф..
В обясненията си, които освен доказателствен източник
са и средство за защита, подсъдимата П. все пак признава, че е имала едно
съприкосновение с тъжителката К. – в момента, в който тъжителката я скубала,
подсъдимата я пернала с нейната ръка и я бутнала.
В приетото Съдебномедицинско удостоверение
№139/22.06.2020г. на д-р Пеев , при прегледа на Х.К. са установени
кръвонасядане в горната част на корема с размери 17 /11 см., както и 4 броя
кръвонасядания на лявата мишница.Тук е момента да се отбележи, че в показанията
си св. П. Г. заяви, че е дръпнал през
кръста тъжителката К., поради което е напълно възможно кръвонасядането в корема
да е получено в резултат на това действие.
В показанията си св.Т.А. посочи, че е видял видими наранявания като червени петна
по предмишницата на дясната ръка на тъжителката.Синини по едната и ръка са
видели и свидетелките К. и Б., които освен това посочиха, че тъжителката се
оплаквала и от силни болки в корема.За оплаквания от болки даде показания и св.Ф., както и св.К. – „тъжителката се
държеше за корема“, крещеше, имаше драскотини. Показателно за ситуацията е
заявеното от св.К. – „двете жени са се дърпали, те ни го казаха“.
Показанията на св.С.,който е единствен очевидец на
частното обвинение и е имал пряка
видимост към двора на къщата , както
посочи и св.П. Г., са силно преувеличени в посока физически посегателства от
страна на подсъдимата П.. Показанията, че
видял подсъдимата да нанася удари на тъжителката с юмруци в областта на
корема ,да я хваща за гушата и да я
скубе, са пресилени, като Съдът не ги
кредитира, тъй като дори и самата тъжителка не твърди подобни действия – в
уточнителната си молба сочи на удари с лакътя в областта на корема, а не с
юмруци, като въобще не твърди да е била хващана с ръце за гушата или да е
дърпана за косата от подсъдимата.
В този аспект, в приетото Съдебномедицинско
удостоверение №139/22.06.2020г не са установени травматични увреждания по шията и по главата.
В обясненията си подсъдимата П. посочи, че е получила
удари от тъжителката К. – първоначално тъжителката я хванала за косата и я
дърпала изключително силно, а след като подсъдимата я бутнала с ръка,
тъжителката започнала и нанесла 3- 4 удари с ръка, в резултат на което получила
синина на ръката и на тила, както и силно главоболие от скубането.
В тази насока, св. Г.а заяви, че е наблюдавала
скандала от момента, в който тъжителката държи детето с едната ръка, а с
другата е хванала подсъдимата за коса и „започва да я върти“, след това пуска
косата и нанася удари с юмруци, дори продължава да я бие, след като подсъдимата
е взела детето, което иска да е при майка си.
Св.П. Г. също даде показания, че тъжителката К.
дърпала косата на подсъдимата с една ръка,а с другата ръка я ударила.
Съдът счита обаче, че свидетелите П. Г. и З. Г.а
обяснимо пропускат да посочат, че не са
видели подсъдимата да удря тъжителката, тъй като В.П. живее на семейни начала с
техният син.
Св.Р. Г. заяви, че когато същата вечер се прибрал
вкъщи, установил, че подсъдимата В.П. е разстроена и раздърпана, като имала червено
петно на врата и синини под едно от рамената, но не отишли в съдебна медицина,
тъй като той самият имал важна работа, а и не им се занимавало с такива
неща.Освен това, подсъдимата П. му споделила, че е була дърпана за косата и
удряна от тъжителката К..
Следва да се отбележи, че показанията на свидетелите П.
Г. и З. Г.а, относно действията на тъжителката К. спрямо подсъдимата В.П., до
определена степен кореспондират с показанието на св.К., цитирано по-горе, че „двете
жени са се дърпали, те ни го казаха“.
В крайна сметка, от фактическа страна Съдът прие, че е
станало пререкание между тъжителката К. и подсъдимата П., като първоначално
тъжителката К. е хванала подсъдимата П.
за косата, дърпайки я силно, а след това и нанесла няколко удара в
областта на една от ръцете, рамото и шията, като в отговор подсъдимата П.,
посягайки с ръце към тъжителката я издърпала и
избутала няколко пъти, в областта на лявата мишница. Не се доказа от
частното обвинение подсъдимата П. да е нанасяла удари с лакът в коремната
област на тъжителката и с юмруци по цялото тяло.
Ето защо, при възприетата фактическа обстановка Съдът
намери , че частното обвинение по чл.130ал.І НК на тъжителя К. срещу подсъдимата
П. е доказано по несъмнен начин, по смисъла на чл.303ал.ІІ НК, в частта за
нанесени удари с ръце , в резултат от дърпане и бутане ,в областта на лявата
мишница,като от субективна страна подсъдимата П. е действала с небрежност
Тъжителят К.
първа е пристъпила към физическо съприкосновение с подсъдимата и също е причинила на подсъдимата П. леки телесни
увреждания , поради което и двете бяха освободени от наказания, на основание
чл.130ал.ІІІ НК.
С оглед изхода от делото и на основание чл.189 НПК ,
подсъдимата В.Г.П. и тъжителят Х.К.К.
бяха осъдени да заплатят по 2.66лв. в полза на Районен съд Пещера или общо
5.32лв. , представляващи пътни разноски на св.К. за явяване в съдебно
заседание.
Мотивиран от горното, Съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: