РЕШЕНИЕ
№
08.10.2018 год.гр.Велинград
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД- НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в
публично заседание на осемнадесети септември през 2018 година в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Валентина
Иванова
СЕКРЕТАР: Цветана Коцева
като
разгледа докладваното от председателя
АНХД №-254 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 ал.1
от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба
на Н.Б.Б. ***9, ЕГН **********, с която е обжалвал НП №-17-0367-002118 от 29.01.2018г. на
Началника на Група при ОДМВР Пазарджик, РУ-Велинград, с молба същото да бъде
отменено изцяло като незаконосъобразно.
В представената жалбата се излагат
доводи, че отразените констатации в акта за виновно нарушение на чл.179,
ал.2 вр. с чл.179, ал.1,т.5 от ЗДвП не отговаряло на истината. Поради което и
не би трябвало да носи административно-наказателна отгворност.
В
съдебно заседание жалбата се поддържа от страна жалбоподателя и на защитника му
- АДВ. И., като се излагат доводи: НП е издадено в нарушение на
материалния закон и процесуални правила- не било доказано от АНО, че е с
извършения от него ляв завой е отнето предимство на насрещно движещия се, като нямало
доказателства в тази посока. Актосъставителят следвало да извърши действия по
разследване и документиране на ПТП, каквито не били извършени- в разрез с
изисквания на Инструкция за ППД №1-2295/2006
на МВР, Наредба 13-41/2009г на МВР и КФН. Описаното нарушение не било доказано
по безспорен начин. Не били обсъдени
направените във възражението доводи и обяснения на жалбоподателя, което било
основание за отмяна на акта. Описанието на нарушението не съответствало на
действителната фактическа обстановка- действително бил предприет ляв завой след
извършена преценка, че има време да бъде извършена маневрата предвид, че
велосипедиста е на около 100 метра от мястото на завоя; Извършен бил оглед на
автомобила и на велосипедиста, за следи от удар, но не били констатирал такива,
както и не жалбоподателят не усетил такъв- в разминаване с твърдението в НП, че
велосипедистът се е блъснал в автомобила. Ангажира доказателства.
Ответникът по жалбата - РПУ Велинград,
не изпраща представител и не взема становище по жалбата. В представеното
писмено становище се оспорва жалбата, като се твърди, че същата е неоснователна
и се моли да се потвърди обжалваното НП, като обосновано и законосъобразно.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
приема за установена следната фактическа обстановка:
С акт за установяване на нарушение от 10.10.2017г. е констатирано, че на посочената в акта дата -
10.10.2017г., в гр.Велинград, на кръстовището на бул.“Съединение“ и ул.“Вл.Маяковски“, Н.Б. ***, като водач на лек автомобил „Опел
Вектра“ с рег.№ РА5106КВ, собственост на М.А.Б., движейки се по
бул.“Съединение“, предприема маневра завой на ляво по ул.“Вл.Маяковски“ без да
се е убедил, че няма да създаде опасност спрямо другите участници в
движението, при което в него се блъска
насрещно движещ се велосипедист. Настъпва ПТП с леко пострадал
велосипедист. Това деяние е определено в
АУАН, като нарушение по смисъла на чл.25, ал.1 от ЗДвП.
АУАН е връчен и подписан на 10.10.2017г.
на Н.Б. Булакчиев. На следващия ден с вх.№ 9694/11.10.2017г. е
постъпило възражение по аста от него, с изложени във възражението- несъгласия с констатациите в акта. Изложени
са доводи, че Б. е се е движил след автобус в посока Кменица, който подал
сигнал за спиране на спирка, а той го изпреварил, като подал сигнал за това.
Срещу него се движел велосипедист, който бил на голямо разстояние. Когато
навлязъл в пресечката на ул.Маяковски, а автомобила му бил на повече от 2 м.
със задната си част в пресечката, спрял за да пропусне три възрастни жени,
които се колебаели дали да пресекат. По едно време едната казала „а, какво
стана зад колата“. Жалбоподателят започнал да отключва колана за да види, но
тогава при него дошъл униформен полицай, който му казал „виж какво направи“.
Тогава видял на около 3м колело и човек до него, който се оказало да е паднал
от колелото. Полицая твърдял, че колоездача се ударил в него, но такъв удар не бил
усетил, а и по колата нямало драскотини.
С обжалваното НП№-17-0367-002118 от
29.01.2018г. наказващия орган е наложил административно наказание глоба в
размер на 200 лева на основание чл.179 ал.2 от ЗДвП, вр. с чл.179, ал.1,т.5 от ЗДвП, за това че: На 10.10.2017г., в гр.Велинград, на кръстовището на
бул.“Съединение“ и ул.“Вл.Маяковски“, Н.Б.
***, като водач на лек автомобил „Опел Вектра“ с рег.№ РА5106КВ, собственост на
М.А.Б., движейки се по бул.“Съединение“, предприема маневра завой на ляво по
ул.“Вл.Маяковски“ без да се е убедил, че няма да създаде опасност спрямо
другите участници в движението, при
което в него се блъска насрещно движещ се велосипедист. Настъпва ПТП с леко
пострадал велосипедист, с което виновно е нарушил чл.25, ал.1 от ЗДвП.
Посоченото административно нарушение е
описано по идентичен начин, както в акта за установяване на нарушение, така и в
самото НП, като са посочени и по идентичен начин нарушената материално правна
норма.
От показанията на актосъставителя Г. се установява, че той е съставил акта за
възникнало ПТП между водача и велосипедист, като се е позовал да обясненията на
колегата си П., който е станал свидетел на случая и по разположението на
велосипедиста, като няма спомени от обясненията на водача и на велосипедиста.
Установил е на място, че водачът на автомобила се е движел по бул.“Съединение“
и е навлязъл във второстепенна улица, правейки завой на ляво, а велосипедиста се
е движел по пътното платно или по тротоара,
като е трябвало да пресече. Станал е удар на самото кръстовище на бул.“Съединение“
и ул.“Маяковска“. Според свидетеля водачът е трябвало да се убеди, че няма
препятствие за маневрата преди да я извърши. В случая докато той завивал
велосипедистът не е могъл да спре и се е
ударил в него от лявата страна на автомобила.
От показанията на свидетеля П. се
установява, че на 10.10.2018г. е станал
очевидец на ПТП- пред него, а именно: По бул.“Съединение“ се е движел автомобил
в посока от Лъджене към Каменица, който
е извършил маневра завой на ляво, при която не е пропуснал движещ се по
булеварда от Каменица в посока Лъджене, велосипедист. Автомобилът е започнал да
завива и да излиза от булеварда, когато в него, на самото кръстовище се ударил велосипедистът и паднал на земята. Автомобилът
му пресякъл пътя и велосипедистът не е можел да мине, затова се ударил в него и
предна дясна гума на колата. Свидетелят догонил и спрял водача, извършил
маневрата, който се е движел нагоре по улицата. През това време велосипедистът станал,
без видими наранявания. Обадил се на дежурния и докладвал случая. Във
връзка със случая не бил съставен
протокол за ПТП, нямало и настъпили материални щети.
От страна на жалбоподателя са
ангажирани гласни доказателства, като са разпитани и свидетелите Ц. и Б..
Свидетелят Ц. заявява,че е очевидец на случилото се. Видял е движещия се от
Каменица колоездач, който се е движел
бързо и който е паднал на тротоара, след като колата е била вече завила към МВР
станцията. Свидетелят твърди, че не е имало сблъсък между колата и колоездача.
Уточнява, че автомобилът се е движел от Лъджене, бил е от лявата страна на
булеварда, завил е наляво към почивна станция на МВР, като в същото време от
Каменица се е движел колоездача, който като е видял колата и е набил спирачки, а
паднал когато автомобилът вече е бил завил към станцията. След като е завил в
пресечката автомобила е спрял защото някой е извикал, че е паднал велосипедист.
Свидетелят е видял падането на велосипедиста на асфалта, но това не е било по
причина на сблъсък с колата. Счита, че водачът е спрял по причина на намираща
се там пешеходна пътека. Там имало
възрастни жени.
От показанията на свидетеля Б. се
установява, че е видял движещ се отгоре на пътя в посока Каменица - Лъджене
колоездач, който преди кръстовището е паднал. Видял е кола, която завива към
станцията на МВР и падането на
колоездача, като не е видял съприкосновение между двамата и не си е обяснил
защо е паднал колоездача. Счел е, че
кара бързо, засилен от горе на пътя. Уточнява, че на пешеходната пътека е имало
минаващи хора, спрял автобус и
колоездачът сам е паднал, като е спирал. Свидетелят сочи, че при падането на
колоездача, колата е била на няколко метра от него- три, четири, пет - имало е
разстояние между тях, когато колоездача е паднал. При неговото падане колата
била вече завила. Тъй като колата е била завила, когато колоездача преди
кръстовището, това станало причина за недоумението му защо е паднал. Убеден е,
че ако колоездачът се е ударил в колата е щял да види и че от удара е щял да
„фръкне“, а не да падне.
С оглед на горното, съдът намира, че
подадената жалба е процесуално допустима, подадена в законоустановения срок,
като разгледана по съществото на
искането, е и основателна, поради което, с постановения съдебен акт,
същата ще следва да бъде уважена, като се отмени обжалваното НП по следните
съображения:
От събраните по делото доказателства
не може да се направи безспорен извод,
че е извършено, описаното в НП, нарушение, че е извършено виновно от
жалбоподателя, че деянието е
съставомерно по този текст на закона.
Съгласно чл. 53, ал.2 от ЗАНН, НП се
издава когато се установи по безспорен начин извършването на нарушението,
нарушителят и неговата вина. Видно от събрания доказателствен материал е, че
фактите установени с тях са противоречиви и въз основа на тях не може да се
направи единствено възможен извод за извършване от жалбоподателя на вмененото
му с НП нарушение, а именно настъпвани на ПТП с пострадал велосипедист, в
резултат на маневра завой на ляво и с нея отнемане на предимство на
велосипедиста.
Така описаната в акта фактическа
обстановка не се установява безспорно от събраните доказателства. В случая не
се установява по безспорен начин, че поведението на жалбоподателя, като водач
на управляваното от него превозно средство
е станало причина за настъпване на ПТП, в резултат на описаното в акта
негово поведение, което да в разрез с правилото за поведение, уредено в чл.25,
ал.1 от ЗДвП. Конкретно не се установи да е настъпило ПТП.
Административно наказващият орган
е ангажирал отговорността на
жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 25, ал.1 от ЗДвП на осн. чл.179,
ал.2 вр. с чл.179, ал.1,т.5 от ЗДвП.
Съгласно посочената санкционна
норма- чл.179, ал.2 от ЗДвП „Който поради
движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се
наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
До
колкото в т.30 от §6 от ЗДвП урежда, че "Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на
движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на
хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или
други материални щети“, то от текста е видно, че за да има ПТП, в следствие
на поведението на жалбоподателя, като водач извършил нарушение по ЗДвП, е
необходимо да има причинени материални щети или нараняване на хора.
По
делото обаче не се установи да има причинени материални щети или нараняване на
хора.
Видно
от събраните доказателства е, че отговорността на жалбоподателя неправилно е
ангажирана по този текст на закона, тъй като няма нито едно доказателство което
да сочи за настъпило ПТП в резултата на което да има нараняване на хора и в
частност на велосипедист. Посочването от страна на АНО в НП обстоятелство, че е
настъпило ПТП с леко пострадал велосипедист, е крайно недостатъчно предвид липсата на други
доказателства в тази посока, и съобразено с
разпределението на доказателствената тежест в административно наказателните
производства по ЗДвП, предвид разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, съгласно която “Редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното“.
Точно
обратното от показанията на показанията на свидетелите на жалбоподателя, изобщо
не е имало съприкосновение между автомобила на жалбоподателя и велосипедиста. А
от показанията на свидетеля П. се установява, че велосипедиста е станал без
видими наранявания. Не са ангажирани никакви доказателства в тази посока, дори
няма данни кое е това лице, не е изследвано от АНО неговото поведение на пътя,
като участник в движението с цел установяване на фактическата обстановка, такава,
каквато в последствие е приета.
В
този смисъл изложените във възражението доводи на жалбоподателя и ангажирани
доказателства в настоящето производство, с които се оборват направените от АНО
фактически констатации, го ангажират да докаже същите, а именно- че с
поведението си като водач на МПС на посочената НП дата и час е извършил
вмененото му нарушение и въз основа на
него е настъпило ПТП, за да бъде законосъобразно наложено съотвестващото на нарушението наказание по чл.179, ал.2 вр. с чл.179, ал.1,т.5
от ЗДвП.
Нарушението
не доказано от материалите в административно- наказателната преписка и не се
доказва от материалите в съдебното производство. Показанията на полицейските служители са недостатъчни и не доказват така възприетата фактическа обстановка
и същите се разколебават от показанията на останалите свидетели, очевидци на случилото се, които
сочат на напълно различна фактическа обстановка.
В
резултат въз основа на събраните доказателства не може да се установи поведението на нарушителя да е имало за последица нарушението
за което е санкциониран. Не е опровергана защитната теза на
жалбоподателя за липса на такова поведение, което да подлежи на наказание, като
нарушение на посоченото от АНО правило
на поведение.
При
липсата на доказателства в този смисъл – за настъпило ПТП, не е налице
съставомерно деяние по приложения от АНО текст от закона чл.179, ал.2 от ЗДвП. Би могло да се
разсъждава в посока дали описаното деяние не е съставомерно по чл.179, ал.1,
т.5 от ЗДвП, предвиждащ наказание глоба в размер на 150лв. за този който не
правилата за предимство, но тое за случай без настъпване на ПТП. Но доколкото
съдът е обвързан да се произнесе по законосъобразността на НП при така дадената
му квалификация по чл.179, ал.2 от ЗДвП предвиждащ наказание за нарушение по
ал. 1, с което се причини пътнотранспортно произшествие, съжденията в тази посока са без стойност за
извършваната преценка.
И
тъй като се установи, че описаната от АНО и от тук н обжалваното НП фактическа обстановка не съответства на
събраните по делото доказателства, то и ангажирането въз основа на тази
неизяснена фактическа обстановка от страна на наказващия орган чрез НП на отговорността на жалбоподателя, води до
незаконосъобразност на същото, което е основание за неговата отмяна.
По така изложените
съображения следва НП бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно.
Водим от горното, съдът,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление
№-17-0367-002118 от 29.01.2018г. на Началника на Група при ОДМВР Пазарджик,РУ
Велинград, с което на Н.Б.Б.,
ЕГН ********** ***9, е наложено
административно наказание глоба в размер на 200
лева на осн. чл.179, ал.2, вр. с чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на
касационно обжалване по реда на Глава
дванадесета от Административно процесуалния кодекс пред Административен съд Пазарджик в
14-дневен срок от съобщението на страните по делото, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :