Р Е Ш
Е Н И Е
N
гр. Радомир, 02.06.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Радомирският районен съд, гражданска
колегия, ІІ-ри състав, в публично заседание на 25 февруари две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Районен съдия: Антон Игнатов
при секретаря В. К., в присъствието на
прокурора С. Г., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 384 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявените искове са с правно
основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
По
изложените в исковата молба от ищеца К.Ю.В., ЕГН **********, с
адрес: *** и доразвити в съдебно заседание от неговата процесуална
представителка- адв.В.П. *** обстоятелства и съображения, са предявени
обективно съединени искове срещу ответника Прокуратурата на Република България,
с които моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в ограничения, свързани с качеството му на обвиняем и подсъдим,
унижение, срам, стрес и депресия, както и ограничения в придвижването с МПС и
сумата от 800 лв.- обезщетение за имуществени вреди, получени в резултат на
повдигнатото му обвинение, по което е налице влязла в сила оправдателна присъда
№ ./05.12.2012 г. по ВНОХД № ./2019 г. на ОС- К., ведно със законната лихва
върху главниците, смятано от датата на влизане в сила на оправдателната
присъда- 23.12.2019 г., до окончателното изплащане не сумата.
В съдебно заседание процесуалната представителка на ищеца поддържа така
предявените искове, като моли същите да бъдат уважени и бъдат присъдени на
ищеца направените по делото разноски.
На ответника е връчен препис от исковата молба с доказателствата, като
същият е подал писмен отговор в установения едномесечен срок по чл.131, ал.1 от ГПК, с който оспорва исковите претенции по основание и размер.
В съдебно заседание представителката на ответника- прокурор Стиляна
Георгиева моли да бъдат отхвърлени така предявените искове.
Съдът след като обсъди събраните по
делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното НОХД № ./2017 г.
на РС- Д. и ВНОХД № ./2019 г. на ОС- К., към които е приложено ДП № ./2017 г. на
РУ- Д., с Постановление на разследващ полицай по БДП № ./2017 г. по описа на РУ
на МВР – Д., БДП №./2017 г. по описа на Районна прокуратура - гр.Д., пр.вх. № ./2017
г. на Районна прокуратура - гр.Д., ищецът е привлечен като обвиняем и му е
предявено обвинение за престъпление по чл.343б, ал.З от НК, за което
престъпление законът предвижда наказания „лишаване от свобода” за срок до една
до три години и „глоба” от 200 до 1000 лева, както и „лишаване от право да се
управлява МПС”. Обвинението е за това, че на 02.04.2017 г., около 00.25 часа, в
с.С., община Б., по посока ПП-., Е-., е управлявал МПС - лек автомобил марка „Ф.-Ф.”,
с рег. № СА . ВМ, след употреба на наркотично вещество /тетрахидроканабинол -
канабис/, установено с техническо средство Д. „D. C. 3000”. Била извършена
полицейска регистрация и било иззето и свидетелството за управление на МПС.
Съдебното производство пред Районен съд
- гр.Д. продължило близо две години в тринадесет на брой съдебни заседания. Ищецът
твърди, че в дните на съдебните заседания се налагало да отсъства от работа, за
да присъства в съдебните заседания. Всеки път трябвало да обяснява на
работодателя си защо му се налага да отсъства от работа и защо делото не е
прекратено, а е в съда. Районен съд – Д. не уважил част от доказателствените му
искания, чрез които искал да обори обвинението. На първа инстанция делото
приключило с присъда, с която бил признат за виновен и му било наложено
наказание една година „лишаване от свобода” при „общ” режим на изтърпяване на
наказанието, както и „глоба” в размер на 500 лева. Било приведено в изпълнение
и наказанието „лишаване от свобода” в размер на осем месеца, наложено му по
н.о.х.д. № ./2016 г. по описа на PC - гр.С..
Присъдата била обжалвана пред Окръжен
съд - гр.К.. Срещу присъдата бил подаден и протест от страна на Районна
прокуратура- гр.Д.. Производството пред Окръжен съд - гр.К. протекло в четири
съдебни заседания. Съдът уважил доказателствените искания на ищеца, които направил
още в хода на първоинстанционнното разглеждане на делото и така успял да докаже
невинността си. Делото приключило с присъда, с която била отменена присъдата на
PC - гр.Д. и била постановена нова такава, с която ищецът бил признат за
невиновен и бил оправдан. Присъдата влязла в сила на 23.12.2019 г.
Въз основа на оправдателната присъда от
Сектор КАТ - ПП към ОДМВР - гр.П. в края на м.март 2020 г. му било върнато
свидетелството за правоуправление.
За да предяви исковете ищецът се
позовава на това, че притеснението за него било голямо, тъй като преди това имал
една условна присъда и го грозял затвор. Притеснявали се и близките му -
семейството и приятелите му. Досъдебното производство продължило два месеца и
тъй като живее в гр.Радомир, но работи в гр.София и до работата се придвижвал с
лек автомобил, изземването на свидетелството за управление на МПС причинило
големи неудобства на него, на работодателя му и на колегите му. Наложило се до
гр.С. и до работата да се придвижва с обществен транспорт, като сменял по
няколко превозни средства. Заради това много пъти закъснявал за работа. В други
случаи се налагало да си тръгва по-рано или пък не можел да остава до по-късно,
когато работата го налагало. Работодателят и всички колеги разбрали за
образуваното наказателно производство и за това че свидетелството му за
управление на МПС е иззето, което му създало допълнително напрежение на
работното място, тъй като употребата на наркотици не се толерира. Започнал да
усеща подозрение и недоверие от страна на колегите и работодателя. Уверявал
последния, че е невинен и че е въпрос на време истината да излезе на яве и
образуваното срещу него дело да се прекрати.
Повдигнатото обвинение и воденото срещу
ищеца наказателно производство се отразило негативно и на здравословното му
състояние - психическо и физическо. В резултат на незаконното обвинение и
воденото срещу него наказателно производство, и на свързаните с това
отрицателни емоционални изживявания изпаднал в стрес и в депресия. Затворил се
в себе си, не можел да спи по цели нощи. Не се хранел и отслабнал, страдал от
непрекъснато главоболие.
С повдигнатото обвинение за умишлено
престъпление и воденото наказателно производство Прокуратурата му причинила значителни
неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на доброто му име, негативно
засягане на честта и достойнството му, създаване и поддържане на чувство на
несигурност, и страх от незаконно осъждане и попадане в затвора, преживени
душевни и физически болки и страдания, стрес и депресия, засягане на
психическото и физическото му здраве, неудобства във връзка с придвижването.
Искането на ищеца до съда е да
постанови решение за заплащане на обезщетение за причинените неимуществени
вреди в резултат на незаконното обвинение, като осъди да му заплати сумата от
20 000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди в
резултат на незаконното обвинение, ведно със законната лихва върху тази сума,
смятано от 23.12.2019 г. /датата на влизане в сила на оправдателната присъда/
до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 800.00 лева,
представляващи сторени разноски за адвокат за правна защита и съдействие.
От своя страна ответната Прокуратура е
изразила становище, че не са налице обективно настъпили вреди, тъй като не са
събрани доказателства в тази насока. Твърди, че не са налице доказателства и по
отношение на това ищецът да се е ползвал с добро име, като в случай, че се
приеме, че има вреди, няма доказателства те да са настъпили от обвинението.
Искът за неимуществени вреди се оспорва и по размер, като се твърди, че същият
е завишен.
По делото са разпитани като свидетели М.
Кирилова П. и Ц. К. В., чийто показания са преценени по реда на чл.172 ГПК.
Според показанията на свидетелката М. К.
П., на 28 г., същата се познава с ищеца повече от 15 г., тъй като е съученичка
с по- голямата му сестра в С., в гимназиален курс, след това били студентки в
ЮЗУ-Б.. Покрай нея познава и К.. Изключително често като голяма част от летата
прекарвала в гр.Р. и ги смята за изключително близки. Знае, че преди 3 г. К. бил
обвинен за това, че е шофирал след употреба на наркотици. Това било шок за нея,
за семейството му и на всички около тях. За него било шок, тъй като бил един
лъчезарен, прекрасен човек, той се превърнал в един свит, уплашен човек, тъй като
е знаел, че го очаква затвор, в случай, че има влязла в сила присъда. К.
твърдял, че е невинен, той държал на първо място да се докаже, че е невинен.
Трудна станала комуникацията, защото той се затворил в себе си. Той по това
време работел в ресторант. Бързо се разбирало за такива случки, както и от
колегите му, работодателя му, които се отнасяли с недоверие към него. По това
време работел в „Х.П.“ в гр.С., а живеел в Р.. Знае, че му било отнето СУМПС.
Преди това шофирал активно, тъй като разстоянието между Р. до С. не е много
голямо, но не и много малко. Автомобилът му бил необходим. Работата, която
работил (готвач), на смени работил, на 12 часа, което предполагало, че трябвало
да се прибира късно през нощта. Когато нямал личен автомобил трябвало да
използва градския транспорт, да разчита на приятели, понякога оставал при
приятели, дори е нощувал и в нейния дом. Имало отрязък от време, между 2-3
месеца, в които той загубил работата си. Това станало поради стрес, депресия,
недоверие в колегите. Свидетелката имала пряко наблюдение, тъй като за момент
от време работели в една и съща сграда, в началото на 2017 г. „Х. П.“. Всичко
се разиграло в рамките на около 3 години, до края на миналата година. На І-ва
инстанция делото приключило, като той бил признат за виновен. Те често излизали
в много весели компании, той имал много приятели, бил усмихнат, лъчезарен
човек. Но, в момента, в който бил обвинен, той се затворил в себе си, спрял да
излиза, спрял да контактува с голяма част с приятелите. Свидетелката твърди, че
се е опитвала да говори с него и той казвал: „Аз съм невинен и ще отида в
затвора“. Делото приключило в края на 2019 г. с оправдателна присъда, но според
свидетелката той все още не е възстановен, но забелязва промяна в поведението
му към по- добро.
Според свидетелката Ц. К. В., майка на
ищеца, чийто показания са преценени по реда на чл.172 ГПК, през 2017 г. К. ходил на Д. и там го спрели,
като му бил направен тест за алкохол, който е бил отрицателен, а след това-
тест за наркотици, който отчел положителен резултат. Той й позвънил след 12 ч.
през нощта и я помолил да отиде да го вземе от Д., защото му било отнето СУМПС.
Свидетелката отишла до Д., до РУ на Д. и го прибрала. Било му повдигнато
обвинение, че е употребил наркотици, което той отричал. Знае, че синът й има
условна присъда и при консултация с различни адвокати те заявили: „Той има
условна присъда. Влиза в затвора“. Някои от тях предлагали да сключат
споразумение, което би могло да намали присъдата, но ищецът категорично отказал
да подпише споразумение, защото бил сигурен в себе си, че не е употребил
наркотици. Водили разговори с К. и дори той се чудел как може да е дал
положителен резултат. По това време бил в болничен отпуск. Приемал лекарства и
се усъмнили, че евентуално може нещо от лекарствата да е дало отражение.
Единственото обяснение за тях било, че той приемал лекарства. Не му било обяснено,
защо тестът е положителен и никога преди това не му е правен подобен тест.
Делото продължило на І-ва инстанция от 2017 г., до 10.04.2019 г., когато
завършило с осъдителна присъда- 2 години „лишаване от свобода“. На ІІ-ра
инстанция приключило в Кюстендил на 05.12.2019 г. делото. Било свързано с
разходи, К. много тежко преживявал нещата. След като му било отнето СУМПС, той
работел в „Х. П.“ в гр.С., той нямал
автомобил, нямал градски транспорт, както и междуградски, бил възпрепятстван
там да работи. След консултацията с адвокат се притеснил много, започнал да се
затваря в себе си. Започнал да си мисли и се наложило, да си загуби работата,
поради невъзможност да пътува, поради това, че е без книжка и не е възможно
пътуването му. Напуснал „Х.“. Около 2 месеца стоял без работа. Започнал да се
затваря в себе си, не искал да излиза, не искал да контактува с приятел. Ако го
търсил някой, казвал на майка си да предаде, че го няма. Ищецът е „суши
майстор“ и си намерил нова работа, но работното
време било такова, че да може да пътува с градски транспорт. Случвало се е не
рядко да не може да се прибере, поради това, че няма транспорт и да остава да
спи в София при близки, включително и при свидетелката Мария Палакаркина.
Работодателят често питал: „Сигурна ли сте, че няма проблеми с наркотиците?.
Защото аз съм имал такива работници и се е налагало да ги махам от работа“.
Това нещо се отразило на физическото му състояние, той свалил доста килограми,
станал на половина от това, което бил към момента. Постоянно се оплаквал от
главоболие. Преди това не е имал проблеми. Когато започнало производството не
можел да спи, бълнувал, посред нощ крещял, ставал, разхождал се. Близките
разбрали, че не ходи вече на работа с колата. Задавали въпроси и разбрали.
Започнали да мислят, че е виновен. Дори не предполагали, че може да е обвинен
за нещо, което не е така. Когато приключило делото, К. не се възстановил
веднага. Поуспокоил се от началото малко, но трудно се възстановил. Разбрал, че
в срок от 6 месеца можело производството да бъде възобновено, което го
притеснявало допълнително. Посещенията на делата в Д. били около 13 и
свидетелката е била с него непрекъснато. СУМПС му било върнато през месец март
2020 г. Бил оправдан на 05.12.2019 г., но мотивите станали готови в края на
месец февруари, началото на месец март. Знае от сина си, че са му дали талон за
кръвна проба. Чакал я да пристигнат, за да даде кръвна проба, но тъй като не
знаел къде се намира болницата в Дупница, срокът от два часа за вземането й
изтекъл.
По делото е приложена справка за
съдимост на ищеца К.В.. Видно от същата лицето е осъждано, както следва: със
споразумение по НОХД № ./2016 г. на СРС, влязло в сила на 10.11.2016 г., за
престъпление по чл.195, ал.1, т.10, вр. чл.194, ал.1 НК, на лишаване от свобода,
за срок от осем месеца, чието изпълнение е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК,
за срок от три години и със споразумение по НОХД № ./2020 г. на РС- П., влязло
в сила на 30.12.2020 г., за престъпление по чл.343б, ал.3 НК /управление на МПС
след употреба на наркотични вещества- кокаин, установено с техническо средство
Д. Др. 5., с фабричен № ARMB ./ на лишаване от свобода за срок от
четири месеца, чието изпълнение е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от
три години. Към датата на вмененото му деяние- 02.04.2017 г. ищецът е бил в
периода на изпитателния срок по първата присъда.
Предвид така установеното, съдът
намира, че са налице предпоставките на чл.2, ал.1 ,т.3, предл. 1 от ЗОДОВ за
възникване на отговорността на Прокуратурата
на Република България. Съгласно този текст, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано. Както бе
установено от събраните по делото доказателства, посочени по- горе, ищецът е
обвинен в извършването на престъпление, по което обвинение в последствие е
оправдан.
Спорен по делото се явява въпросът, свързан с
размера на обезщетението, което се дължи на ищеца. В тази връзка прокуратурата
твърди, че липсва връзка между нейните действия и претърпените от ищеца вреди.
Твърди се също, че не е уронено доброто му име, тъй като ищецът е осъждан.
Обезщетението по чл.2 от ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или
правозащитими интереси, като вредите се изразяват в нравствените, емоционални,
психически, психологически терзания на личността, накърнената чест,
достойнство, добро име в обществото. Съгласно константната практика, задължителна
за настоящия състав, е възприето становището, че е нормално да се приеме, че по
време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на
престъпление, за което впоследствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства се
унизено, а също така е притеснено и несигурно, накърняват се моралните и
нравствени ценности у личността, както и социалното му общуване. В този смисъл,
доказването на този вид неимуществени вреди, не се подчинява на общите правила
на доказване и за този вид неимуществени вреди се дължи обезщетение и такова
следва да се присъди. Нещо повече- горните обстоятелства се установяват от
показанията на разпитаните свидетелки, които са имали непосредствени наблюдения
относно това, как се е отразил процесът на състоянието на ищеца. За този вид
вреди задължителната съдебна практика приема, че подлежат на главно и пълно
доказване, както и подлежи на доказване причинно- следствената връзка между тях
и незаконното обвинение. Следва да се отбележи обаче и факта, че ищецът е
осъждан впоследствие за престъпление по чл.343б, ал.3 НК /управление на МПС след употреба на
наркотични вещества- кокаин, установено с техническо средство „Дрегер Д.т 5.“,
с фабричен № ARMB ./- именно такъв род престъпление, по каквото обвинение е
оправдан.
Съобразявайки се с горните конкретните
факти и обстоятелства, съдът намира, че
сумата от 4 000 лв. е достатъчна, за да обезщети справедливо ищеца за
претърпените от него неимуществени вреди, като до пълния претендиран размер от
20 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Наказателното производство против него е продължило около две години и му е
била взета най-леката мярка за неотклонение– „Подписка”. В този смисъл съдът
определя размера на обезщетението по справедливост, съобразявайки се с разпоредбата на
чл.52 от ЗЗД. При определяне на размера на неимуществените вреди, съдът взема
предвид и обстоятелството, че към онзи момент по отношение на ищеца е имало влязла
в сила присъда, с приложението на чл.66, ал.1 НК /условно осъждане/ и е
съществувало опасност при осъдителна присъда да се стигне до реално изтърпяване
на наказанието „Лишаване от свобода“, както по новата присъда, така и по
предишната, с приложение на разпоредбата на чл.68, ал.1 НК /привеждане в
изпълнение на условната присъда/.
Съдът отчита степента на подронване на доброто
име на ищеца, като взема предвид, че същият е осъждан, макар и след това, за
престъпление по чл.343б, ал.3 НК. В този
смисъл следва да се приеме, че
характеристичните данни на ищеца не са добри и подронването на доброто му име
не е от висока степен.
При определяне на паричното обезщетение
за причинени неимуществени вреди при условията на чл.52 ЗЗД, служи и стандарта
на живот в страната, като справедливостта изисква сходно разрешаване на
аналогични случаи, като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото
разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид, поради което
следва да се съобразява и съдебната практика в сходни хипотези /така решение № ./13.08.2018
г. на ВКС по гр.д. № ./2017 г., IV г.о., решение № ./17.07.2018 г. на ВКС по
гр.д. № ./2017 г., IV г.о./. в които е
прието, че справедливостта изисква сходно разрешаване на аналогични случаи,
като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за
обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид/, а също и не бива да се
допуска размерът на обезщетението да бъде източник на обогатяване за
пострадалия. При определяне на обезщетението, съдът съобрази степента на
отразяване на емоционалното състояние на ищеца, както и отражението му върху личния,
социалния и професионалния му живот /в този см. и определение № ./03.12.2018 г.
на ВКС по гр.д. №./2018 г., IV г.о./
По отношение на иска за имуществени
вреди. Претенцията е за сумата от 800 лв., представляваща изплатено адвокатско
възнаграждение. На първоинстанционното дело е приложено адвокатско пълномощно и
договор за правна помощ, за представляване на подсъдимия, като видно от договора
уговорената и заплатена от ищеца сума е в размер на 800 лв. В този смисъл, претенцията
за причинени имуществени вреди се явява изцяло основателна и доказана и като
такава следва да бъде уважена изцяло.
С оглед субсидиарния характер на
претенцията за лихва, с оглед изхода от главния спор и доколкото вземането за обезщетение възниква след признаване по законен ред
незаконността на акта, действието или бездействието на държавния орган, върху главниците
следва да се присъди законна лихва смятано от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда- 23.12.2019 г., до окончателното изплащане не сумата.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва
да бъдат осъден да заплати на ищеца, съразмерно с уважената част на исковете, разноски,
в размер на 20 лв.- внесена държавна такса. Представителката на ищеца адв.В.П. ***,
предвид предоставената безплатна правна помощ, е направила искане да й бъде
присъдено възнаграждение в размера по Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, уреден в чл.7, ал.2 от същата. Съгласно чл.2, ал.5
от Наредбата за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански
дела, възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените
искове, за всеки един от тях поотделно. Съобразявайки се с разпоредбата на
чл.7, ал.2, т.1 и т.2 от същата наредба и предвид уважената част на исковете,
съдът намира, че на адв.П. следва да бъдат присъдени възнаграждения в размер на
370 лв.- по първия иск и 300 лв.- по втория или общо 670 лв., които, с оглед
изхода на делото, следва да бъдат заплатени от ответника.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ответника П.н.Р.Б.
***, да заплати на ищеца К.Ю.В., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 4 000
лв. /четири хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в ограничения, свързани с качеството му на обвиняем и подсъдим, унижение,
срам, стрес и депресия, както и ограничения в придвижването с МПС, получени в
резултат на повдигнатото му обвинение, по което е налице влязла в сила
оправдателна присъда № ./05.12.2012 г. по ВНОХД № ./2019 г. на ОС- К., ведно
със законната лихва върху главницата, смятано от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда- 23.12.2019 г., до окончателното изплащане на сумата,
като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска до пълния му претендиран
размер от 20 000 лв. /двадесет хиляди лева.
ОСЪЖДА ответника П.н.Р.Б.
***, да заплати на ищеца К.Ю.В., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 800 лв.
/осемстотин лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди, получени в резултат на повдигнатото му
обвинение, по което е налице влязла в сила оправдателна присъда № ./05.12.2012
г. по ВНОХД № ./2019 г. на ОС- Кюстендил, ведно със законната лихва върху
главницата, смятано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда-
23.12.2019 г., до окончателното изплащане не сумата.
ОСЪЖДА ответника П.н.Р.Б.
***, да заплати на ищеца К.Ю.В., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 20 лв.
/двадесет лева/, представляваща направени разноски по делото.
ОСЪЖДА ответника П.н.Р.Б.
***, да заплати на адв.В.П. ***, сумата от 670 лв. /шестстотин и седемдесет
лева/- адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен съдия:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
/В.К/