Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ........
гр.В., 18.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 34-ти състав, в публично съдебно заседание,
проведено на двадесет и пети януари през
две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при участието на секретаря Светлана
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 9115 по описа за
2020г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
В исковата молба ищцата П.В.Д. твърди,
че на 01.06.2019г., около 16.52ч., в гр. В., пътувала в лек автомобил „Рено“,
модел „Сценик“, рег. № В 0515 НХ, който се движел по
бул. „***“, посока бул. „***“. Внезапно водачът на насрещно движещия се лек
автомобил „Опел“, модел „Зафира“, рег. № В 2840 ВР,
предприел маневра ляв завой към ул. „Верешчагин“, не
пропуснал автомобила, в който пътувала ищцата и последвал удар между двете
превозни средства. От удара получила силна билка в областта на главата и десния
крак. Била силно притеснена и за пътуващите в автомобила нейни деца. След като
била откарана от екип на Спешна медицинска помощ в „Спешно отделение“ при МБАЛ
„Св. Анна-В.“ АД и направените й ренгенови снимки,
била изписана от болничното заведение. Вечерта след инцидента излага, че в
резултат на силните болки в главата и крака, преживения стрес, не могла да спи.
На следващия ден посетила личния си лекар, като й било предписано домашно
лечение за пет дни. При преглед в „Съдебна медицина“ при МБАЛ „Св. Анна-В.“ АД,
били установени следните травматични увреждания: кръвонасядания
и травматичен оток по окосмената част на главата и дясното бедро, следи от
които били налични и при прегледа й на 23.08.2019г. Твърди, че болките в глава
и крака, в първите няколко дни след пътнотранспортното произшествие, били
непоносими, виело й се свят, изпитвала затруднения при извършване на обикновени
домашни задължения. В резултат на преживения стрес и силно главоболие не можела
да заспива, сънувала кошмари, че отново я удря кола и катастрофира. Това
наложило отново да посети личния си лекар, който й предписал антидепресанти. Била насочена и към психиатър, който
посетила 17.07.2019г. и 29.07.2019г. Била й поставена диагноза „смесено
тревожно-депресивно разстройство“, като й били изписани успокоителни и антидепресанти. След инцидента излага, че изпитвала страх
да пътува в автомобил, силно притеснение и задушаване. Станала затворена в себе
си, не общувала с приятели, ограничила социалните си контакти, често плачела и
изпитвала ужас, когато се сещала за инцидента. След приключване на болничния
излага, че се е върнала на работа, но била непълноценна, тъй като изпитвала все
още главоболие и болки по цялото тяло, от кошмарите продължавала да не може да се
наспи. Поради това й състояние, посетила отново психиатър на 24.02.2020г. и
09.03.2020г., който и поставил диагноза „посттравматично стресово
разстройство“, изписвайки й засилено лечение.
Твърди се, че към датата на
произшествието за лек автомобил марка „Опел“ е била налична валидна застраховка
„Гражданска отговорност” оформена в полица застрахователна полица №
30118002798387. Застрахователят бил уведомен за настъпилито
събитие, но и към датата на депозиране на исковата молба ответното дружество не
й е изплатило застрахователно обезщетение. С оглед горното сезира съда с искане
за осъждане на ответното дружество да й заплати сумата от 1250 лева,
представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди, изразяващи се
преживени болки и страдания вследствие на пътнотранспортно произшествие, ведно
със законната лихва считано от 19.09.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 157.29 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи в
съдебна медицина на стойност 80 лева и 77.29 лева, закупени медикаменти, ведно
със от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане
на обезщетението. Моли за присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответната
страна „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД, депозира отговор на исковата молба, в който изразява
становище за неоснователност на иска. Не оспорва, че лек автомобил марка
„Опел“, модел „Зафира“, рег. № В 2840 ВР е бил
застрахован със задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, валидна към
01.06.2019г. Оспорва твърдяните увреждания да са в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие, както и размера на
претендираното обезщетение. На следващо място прави
възражение за съпричиняване на вредоносновия
резултат, като твърди, че ищцата не би получила сочените увреждания ако бе
поставила предпазен колан.
След съвкупна преценка
на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От
приложеното на л. 83 от делото констативен протокол за ПТП с пострадало лице № 999
и схема на ПТП, е видно че на 01.06.2019г., около 16.52ч., П.С.П.е управлявал
лек автомобил „Опел Зафира”, с рег. № В 2840 ВР по бул.
„***“, под ВиК, гр. В., като на кръстовището с ул. „Верешчагин“ предприел маневра ляв завой, като не пропуснал
несрещно движещия се лек автомобил „Рено Сценик“,
рег. № В 0515 НХ, в резултат на което настъпил сблъсък между двете превозни
средства. В протокола е посочено, че ищцата, като пътник, е пострадала от
същото, като видимите увреждания са: контузия на главата и дясната подбедрица.
С влязло в законна сила на 09.08.2019г.
наказателно постановление № 19-0819-003881/08.07.2019г. (л. 81), е реализирана
административно-наказателната отговорност на Пламен Стоянов Парушев, затова че не
е пропуснал насрещно движещото се пътно превозно средство при завиване на ляво
за навлизане в друг път, с което виновно е нарушил чл. 37, ал. 1 ЗДвП и с което
причинил горното пътнотранспортно произшествие.
За настъпилото събитие застрахователят
е уведомен на 07.06.2019г. (л. 15.
Приобщени към делото са и лист за
преглед на пациент в консултативно-диагностичния блок/спешно отделение на МБАЛ
„Света Анна – В.“ АД, от които се установява, че ищцата Д. е прегледана
непосредствено след инцидента, при който се е оплакала от силно главоболие и
болки в дясна подбедрица. Ищцата е посетила и
Отделение по съдебна медицина, като при прегледа на 05.06.2019г. се установени
следните увреждания: болезнена подутина и синкаво кръвонасядане
на площ с диаметър 5-6см в лява челна област; отекли клепачи на двете очи и
мораво кръвонаседнали; мораво кръвонасядане
и оток на площ с диаметър около 6-7см по предна повърхност на дясна подбедрица. Посочено е, че уврежданията могат да бъдат
получени по указаните от Д. време и начин – като пътник в лек автомобил
претърпяла пътнотранспортно произшествие на 01.06.2019г. За прегледа ищцата е
заплатила сума в размер на 40 лева. Нов преглед в посоченото отделение на
ищцата е извършен на 23.08.2019г., като в издаденото медицинско удостоверение №
838 (л. 26) е посочено, че от датата на произшествието до прегледа на мястото
на горните травми е налице пигментация, болки при натиск. За този преглед е
направен разход в размер на 40 лева.
Видно от представените амболаторни листи и болничен лист, че след произшествието
ищцата, че е била във временна неработоспособност с диагноза „повърхностна
травма на други части от главата“ за времето от 03-07.06.2019г., като й е
предписан домашен-амбулаторен режим на лечение (л. 21-22).
От представените амбулаторни листи се
установява, че ищцата след инцидента е търсила и специализирана помощ при
психиатър, като поставената й през м. 07.2019г. диагноза е „смесено
тревожно-депресивно разстройство“. Предписано е медикаментозно лечение. През
2020г. ищцата отново е търсила помощта на специалист психиатър, като й е
поставено диагноза „посттравматично стресово разстройство“. Отново е предписано
медикаментозно лечение.
Представени са и рецептурни
бележки и фискални бонове, от които се установява, че за закупуване на
предписаните й медикаменти ищцата е направила разход, както следва: на
17.07.2019г. в размер на 14.64 лева за закупен лексотан;
на 20.02.2020г. в размер на 9.59 лева за закупен медикамент тритико,
на 29.07.2019. в размер на 8.17 лева за закупен медикамент золофт,
на 24.02.2020г. в размер на 7.32 лева за закупен лексотан,
на 09.03.2020г. в размер на 14.03 лева за закупен дуласолан,
на 22.04.2020г. в размер на 11.77 лева за закупен дуласолан
и на 26.05.2020г. в размер на 11.77 лева за закупен дуласолан.
По делото е допусната комплексна съдебно-медицинска
и психиатрична експертиза (л. 84-92).
Вещото лице д-р Д.Г. сочи, че съобразно
издадените медицински документи в резултат на пътнотранспортното произшествие ищцата
е получила контузия на главата – подкожен хематом в лявата челна област –
5-6см, мигриращ към клепачите на двете очи; контузия на дясна подбедрица – хематом по предна повърхност на дясна подбедрица 6-7см в диаметър с продължителна задържаща се
пигментация на кожата в същата област. На ищцата е назначено консервативно
лечение – покой, компреси, болкоуспокояващи и нестероидни
противовъзпалителни медикаменти. Възстановителният период е около три-четири
седмици, през който хематомите претърпяват пълно обратно развитие. Останалата
пигментация по кожата на подбедрицата не води до
функционални нарушения. Вещото лице излага, че травмите могат да се получат,
като при поставен предпазен колан, така и при липса на такъв. При
пътнотранспортни произшествие тези травми възникват в етапа на политане,
свиване на тялото в посока на сблъсъка. Тъй като уврежданията се намират по
повърхности на относително подвижни области на тялото, експертът заключава, че
същите лесно биха могли да се получат и при фиксираща позиция на тялото, която
осигурява колана.
Вещото лице д-р К.К.
излага, че непосредствено след инцидента ищцата е изпаднала в състояние на дистрес – реакция на остър стрес, като пътнотранспортното
произшествие е изиграло роля на психотравма. Към
момента на изготвяне на заключението експертът сочи, че при ищцата се диагностицират клинични симптоми на постравматично
стресово разстройство. Проведените психотерапии, както и приеманите от Д.
медикаменти – деанксит, лексотан,
золафт, дуласолан, тритико, се приемат за лечение и овладяване на клинична
симптоматика при разстройството на адаптацията. В съдебно заседание вещото лице
д-р К. разяснява, че не може да се даде категоричен отговор какъв период от
време е необходим за възстановяване от постравматичното
разстройство. Такива разстройства отшумяват в рамките на 3 до 5 години.
Експертът излага, че ищцата до момента полага всякакви медицински грижи, за да
тушира своята симптоматика.
В хода на производството са събрани и
гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Б.К.С., чиито показания съдът
цени с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК, предвид обстоятелството, че същият е
във фактическо съпружеско съжителство с ищцата. Същият излага, че управлявал
автомобила, в който ищцата е била пътник. От инцидента главата на Д. била
надута, имала хематом. Била откарана с линейка в болница. Непосредствено след
произшествието ищцата не можела да спи, не искала да се качва в кола, поради
което се наложило да търси помощ от психиатър. Що се отнася до физическите
травми свидетелят излага, че същите са отшумели за месец.
Предвид така установеното от
фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
За
основателното провеждане на иска в тежест на ищеца е да установи по пътя на
пълното и главно доказване, наличието на валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”,
настъпило застрахователно събитие, причинено от застрахования делинквент, претърпени вреди и причинна връзка между
вредите и застрахователното събитие.
В настоящия случай между страните е
прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване наличието на
валиден застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност” със
собственика на лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“,
рег. № В 2840 ВР и ответното дружество, валидна към 01.06.2019г.
От коментираните по делото
доказателства се установи, че на 01.06.2019г., в гр. В., на кръстовището на
бул. „***“ и ул. „Верешчагин“ е настъпило
пътнотранспортно произшествие, причинено от водача на лек автомобил марка
„Опел“, модел „Зафира“, рег. № В 2840 ВР, който е
предприел маневра ляв завой и не е пропуснал насрещно движещия се лек автомобил,
в който ищцата е била пътник. Установи се на следващо място от събраните по
делото доказателства – протокол за ПТП с пострадало лице, представения
медицински документи и съдебно-медицинските експертизи, че в резултат на
пътнотранспортното произшествие ищцата е получила контузия на главата –
подкожен хематом в лявата челна област – 5-6см, мигриращ към клепачите на двете
очи; контузия на дясна подбедрица – хематом по предна
повърхност на дясна подбедрица 6-7см в диаметър с
продължителна задържаща се пигментация на кожата в същата област. Тези
увреждания са възникнали непосредствено след инцидента, извод за което може да
бъде направен от представения фиш за спешна медицинска помощ. По делото не са
ангажирани каквито и да е доказателства от страна на ответника, че по същото
време или в деня преди или по време на произшествието ищцата е претърпяла друг
инцидент или събитие, които да са обективно годни да причинят горните
увреждания и в този смисъл да разколебае установеното от събраните
доказателства. Извън горните увреждания, се установи, че произшествието е
изиграло роля на психотравма, довела до постравматично стресово разстройство, като клинични
симптоми на разстройство в адаптацията са налични и към момента.
Размерът на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди следва да бъде определен по справедливост съобразно чл. 52 ЗЗД, при съобразяване на конкретните обективно съществуващи обстоятелства като
характер на уврежданията, начин на извършването им, продължителността на
възстановителния процес, негативните емоционални изживявания, в който смисъл са
дадените задължителни указания с ППВС № 4/1968г. Според съдебната практика –
решение № 1/26.03.2012г. по т.д. № 299/2011г., на ВКС, ІІ т.о., решение №
95/24.10.2012г. по т.д. № 916/2011г., на ВКС, І т.о., решение №
179/29.01.2016г. по т.д. № 2143/2014г. на ВКС, І т.о., при определяне на
дължимото обезщетение следва да се отчитат в пълна степен и конкретните
икономически условия, а като ориентир за обезщетенията би следвало да се вземат
предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за
определяне на обезщетението момент. Прието е, че застрахователните лимити са
само индиция, а не абсолютен критерий за
икономическите условия, поради което преценката за тяхната динамика не води до
нарушаване на принципа за равнопоставеност на
субектите, претърпели неимуществени вреди от непозволено увреждане.
Съобразявайки тежестта и броя на
настъпилите телесни увреждания, които безспорно са създали физически дискомфорт на Д., периода на възстановителния процес,
необходим за отшумяването им, установените негативни изживявания в емоционален
план, които неминуемо се търпят при такова стресогенно
събитие и които ищцата търпи и към момента, неудобствата, които е търпял в
ежедневието си в дните след инцидента, с оглед предписания покой, начина на
настъпване на тези увреждания – неочаквано, икономическите условия в страна и
нивото на застрахователното покритие към 2019г., както и определяното
обезщетение по аналогични казуси, макар и с различни по степен на тежестта им
вреди, съдът намира, че парично обезщетение от 4000 лева, като способ за
преодоляване на вредните последици от пътнотранспортното произшествие, макар и
несъвършено, би удовлетворил общоприетият критерий за справедливост.
За определяне на окончателното
обезщетение съдът следва да обсъди и направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Последното по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице ако с поведението си увреденият е станал
причина или е повлиял по някакъв начин за настъпване на вредите. В случая
ответникът твърди, че ищцата е била без предпазен колан,
нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП. Така направеното възражение съдът намира за
неоснователно, доколкото не се събраха доказателства ищцата да е пътувала в
лекия автомобил без предпазен колан. Нещо повече, от заключението на вещото
лице по допуснатата съдебно-медицинска експертиза се установи, че процесните травми биха настъпили и при фиксирана с обезопасителен колан позиция на тялото.
С оглед изложеното и доколкото не се
доказа пострадалото лице да е допринесло за настъпване на вредите, съдът
намира, че не се налага намаляване на определеното обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 4000 лева. По изложените съображения предявеният частичен иск
следва да бъде уважен в рамките на предявения размер, ведно с лихва за забава считано
от 19.09.2019г.
От събраните по делото писмени
доказателства съдът намира за установени и настъпилите имуществени вреди в общ
размер на 157.29 лева, както следва: за заплатени такси за проведени прегледи в
размер на 80.00 лева и за закупени медикаменти в общ размер на 77.29 лева,
поради което претенцията следва да бъде уважена в рамките на предявения размер,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда –
03.08.2020г., до окончателното изплащане на обезщетението.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и
направеното от ищеца искане, ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати на П.В.Д. сторените пред настоящата инстанция разноски за заплатена
държавна такса от 100 лева, депозит за вещи лица от 350 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 620 лева. Съдът намира за неоснователно обективираното в становище вх. № 264628/21.01.2021г.
възражение за прекомерност на претендираното от ищцата
адвокатско възнаграждение, което е съобразено с разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от
Наредба № 1/9.07.2004г. и минимални възнаграждения по всеки иск, а именно:
възнаграждение от 317.50 лева по иска за неимуществени вреди, определено по
реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата и в размер на 300 лева по иска за
имуществени вреди, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата.
Водим от
горното съдът
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество
„ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати на П.В.Д., ЕГН **********,***,
сумата от 1250.00 лева (хиляда двеста и
петдесет лева), предявена като частичен иск от 5000.00 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се преживени болки и
страдания и психически затормозявания, в резултат на получени при
пътнотранспортно произшествие на 01.06.2019г. увреждания на здравето и
телесната цялост, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 19.09.2019г., до окончателното изплащане
на сумата, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество
„ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати на П.В.Д., ЕГН **********,***,
сумата от 157.29 лева (сто петдесет и
седем лева и двадесет и девет стотинки), представляваща обезщетение за
претърпени в резултат на пътнотранспортно произшествие на 01.06.2019г.
имуществени вреди, изразяващи се в сторени разноски за медицински прегледи и
закупени медикаменти, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата
на депозиране на исковата молба в съда – 03.08.2020г., до окончателното
изплащане на сумата, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество
„ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати на П.В.Д., ЕГН **********,***,
сумата от 1070.00 лева (хиляда и
седемдесет лева), представляваща сторените съдебно-деловодни разноски пред
настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдените
суми могат да бъдат заплатени от ответника в полза на ищеца по представена с
уведомление за настъпило застрахователно събитие и въз основа на което е
образувана преписка по щета 0801-002088/2019/01 банкова сметка.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: