Р Е
Ш Е Н
И Е № 260013
гр. София, 09.10.2020
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
окръжен съд, търговско отделение, III-ти състав, в публично
заседание на осми септември две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ
при секретаря Юлиана Божилова и в присъствието на
прокурора …………………., като разгледа докладваното от съдията т.д. № 230 по описа за 2019 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното :
П.Й.П. от с. Д. е предявила срещу
ЗАД „О” АД, ЕИК обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 и чл.409 от КЗ – за
заплащане на обезщетение в размер на 26 000 лева за причинени на ищцата
неимуществени вреди – физически болки и страдания вследствие нанесени й телесни
увреждания – черепно-мозъчна травма, контузия на главата, сътресение на мозъка
и периартритис хумероскапуларис, причинени в резултат на ПТП, настъпило на
09.05.2019 год. около 07.55 часа в гр. К., на ул. „Полето”, по вина на П.Р.П. с
ЕГН – водач на лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“, с ДК № М 4317 ВР,
със застрахователна полица № BG/23/119001196657 за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 25.04.2019
год. до 24.04.2020 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
09.05.2019 год., до окончателното й заплащане.
Претендират
се и направените по делото разноски и присъждане осн. чл.38, ал.2 от ЗА на
адвокатски хонорар за безплатна адвокатска помощ за процесуално
представителство по делото на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
Ищцата твърди /изрично пояснение в обстоятелствената
част на и.м. с молба от 14.05.2020 год./, че на 09.05.2019 год. пътувала в лек
автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“, с ДК № М 4317 ВР, управляван от П.Р.П.,
когато около 07.55 часа на ул. „Полето” в гр. К., в посока ул. „Ломско шосе“, в
района на „Марс армор“ ООД, водачът
ударил отзад движещия се пред него лек автомобил „Тойота Версо“ с ДК № СВ 2866
КА, управляван от В.Т.И. Виновен за настъпване на ПТП бил водачът на л.а.
„Опел“ П.П., който с действията си е нарушил правилата за движение по пътищата,
като се движил с несъобразена за конкретните пътни условия скорост и не е
спазил необходимата дистанция.
Твърди се, че в резултат на ПТП ищцата получила тежки
травматични увреждания, изразяващи се в черепно-мозъчна травма, контузия на
главата, сътресение на мозъка и периартритис хумероскапуларис. Била приета по
спешност за лечение в УМБАЛСМ „Н“ ЕАД със силно главоболие, болки в гърдите,
без спомен за случилото се. И към момента на предявяване на исковете не е
възстановена, продължава да търпи болки и приема обезболяващи.
Ищцата сочи, че за лекия автомобил марка „Опел“, модел
„Зафира“, с ДК № М 4317 ВР, управляван от деликвента П.Р.П., била сключена с
ответника застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, със
застрахователна полица № BG/23/119001196657, валидна от 25.04.2019 год. до
24.04.2020 год., т.е. към датата на ПТП, 09.05.2019 год.
Без изрично да е посочено в исковата молба, видно от
приложената към нея писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на
П.Й.П. – вх. № 99-2329/31.05.2019 год. по описа на ЗАД „О” АД, при ответника
била образувана преписка по щета № 0411-340-0003-2019, по която с писмо изх. №
№ 99-3800/02.09.2019 год. същият отказал плащане на обезщетение.
С писмения отговор на и.м. ответникът е оспорил
исковете като неоснователни, а искът по чл.432, ал.1 от КЗ – и като завишен по
размер, взел е становище по обстоятелствата, на които се основават и е направил
възражения срещу тях.
С отговора се оспорват твърденията по и.м. за
виновност на водача на МПС „Опел Зафира“ с ДК № М 4317 ВР, застраховано при ответника
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Оспорва се
механизма на осъществяване на твърдяното събитие, както и наличието на
причинно-следствена връзка между твърдените неимуществени вреди и механизма на
ПТП. Твърди се, че в настоящия случай е налице висока степен на съпричиняване
от страна на пострадалата, която е нарушила разпоредбата на чл.137в, ал.1 от ЗДвП, возейки се в автомобила без поставен предпазен колан, като по този начин
тялото й свободно се е движило в купето в момента на ПТП, удряйки се в различни
твърди и тъпи предмети, в следствие на което са получените от нея телесни
увреждания. Поради изложеното се прави възражение по чл.51, ал.2 от ЗЗД за
съпричиняване на вредоносния резултат от бездействието на ищцата – основание за
намаляване размера на застрахователното обезщетение, доколкото пострадалата е
създала реална възможност за настъпване на вредоносния резултат, не е положила
необходимата грижа за опазване на собственото си здраве и живот, което от своя
страна е довело до посочените в исковата молба увреждания.
Ответникът също претендира
направените по делото разноски.
Пълномощникът на ищцата е направил
искане по чл.78, ал.5 от ГПК за присъждане на по-нисък размер на разноските,
съставляващи претендирано от ответника прекомерно адвокатско възнаграждение.
Софийски
окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във
връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
Видно от
представените с исковата молба от ищцата и с молбата от 10.03.2020 год. от
пълномощника на ответника констативен протокол № 4151/15.05.2019 год. за ПТП с
пострадали лица на РУ – К. и протокол от 09.05.2019 год. за оглед на
местопроизшествие, находящи се по ДП № 138/2019 год. по описа на РУ – К., пр.
пр. № 416/2019 год. по описа на Районна прокуратура – К., в същите е отразено настъпило ПТП на 09.05.2019 год. около 07.55 часа в гр. К., на ул. „Полето”, в
района на „Марс армор“ ООД, с участието на МПС 1 – лек автомобил „Тойота Версо“ с ДК № СВ 2866 КА, с водач В.Т.И.
и МПС 2 – лек автомобил „Опел Зафира“, с ДК № М 4317 ВР, с водач П.Р.П. с
ЕГН. Отразено е, че МПС 1 се движи по
ул. „Полето”, с посока на движение от ул. „Ломско шосе“ към фирма „Д” АД, като
в района на фирма „Марс Армор”, застига движещия се пред него МПС 2 и го удря
отзад. Отразено е, че пострадала при ПТП е била ищцата, получила
сътресение на мозъка.
Образуваното
наказателно производство по цитираното досъдебно производство е било прекратено
с постановление от 29.10.2019 год. на РП – Костинброд на осн. чл.343, ал.2 от НК – по искане на пострадалата при
горното ПТП П.Й.П.
От показанията на свидетеля П.Р.П.,
водачът на автомобила „Опел Зафира“, се установява, че на 09.05.2019 год.
пътували заедно с ищцата от гр. К. към
гр. С., като П.П. седяла на предна дясна седалка с поставен предпазен
колан. В района на фирма „Марс армор“
някакъв джип пред техния автомобил, движейки се в тяхната посока, внезапно
направил опит да завие рязко наляво към някакъв портал без да подаде мигач или
да натисне спирачки. Свидетелят опитал да избегне удара, извил волана надясно,
но двете коли се ударили, като за л.а. „Опел“ ударът бил в предния ляв
калник, странично, като колата успяла да спре отстрани в нивата. При удара се
задействали въздушните възглавници и П. изпищяла от болка. Св. П.разкопчал колана й, дошли и хора от близката фирма,
които помогнали и извикали полиция и пътна помощ, дошла и линейка, която откарала П. в „Пирогов“. Там установили, че ищцата има мозъчно
сътресение, болки в гърдите и увреждане в раменната става; престояла два дни на
системи и я изписали за домашно лечение. Все още приема медикаменти, тъй като
още има главоболие, не може да стои на слънце, защото получава главоболие и
замайване, забравя какво прави и какво върши. Изпитва и стрес при пътуване с
автомобил.
От заключението по назначената
КСМАТЕ, изготвено след запознаване с материалите по делото, вкл. обсъдените
горе констативен протокол за ПТП и протокол за оглед на местопроизшествие, се
установява следния механизъм на настъпване на ПТП :
На 09.05.2019 год., около 07.55
часа, светлата част на денонощието, в гр. К., по ул. „Полето”, в посока от гр.
К. към гр. С. се е движил лек автомобил „Опел Зафира” с ДК № М 43 17 ВР, с
водач П.Р.П. До водача на предна дясна седалка е пътувала ищцата П.Й.П. Пред лекия автомобил „Опел Зафира” в същата
посока се е движил лек автомобил „Тойота Версо”
с ДК № СВ 28 66 КА, управляван от
В.Т.И., който според показанията на водача П. рязко е извършил маневра
за завой наляво. Водачът на „Опел Зафира” П.П. е възприел тази маневра и е
предприел действия за отклонение вдясно, но независимо от това е настъпил удар
между челната лава част на л.а. „Опел“ и задната дясна част на л.а. „Тойота“.
Ударът за опела е бил преден, ексцентричен, при което този автомобил се е
отклонил в посока надясно по отношение първоначалната си посока и се е
установил в мястото, където е описан в протокола за оглед на местопроизшествие.
Описаните в протокола за оглед
деформации по купетата на двата автомобила съответстват напълно на така описания механизъм на ПТП.
Експертизата сочи, че в материалите
по делото липсват данни водачът на л.а. „Тойота“ рязко да е намалил скоростта
си на движение или да е спрял преди ПТП. Сочи се, че в протокола за оглед на
ПТП е записано, че участъкът е бил прав, при което и двамата водачи са имали
възможност преди ПТП да се наблюдават взаимно и да предприемат действия, с
които да не създават опасност за движението. С оглед на горното в.л. сочат, че
от техническа гледна точка ПТП е могло да се избегне, ако движещият се отзад
автомобил в зоната на ПТП е спазвал безопасната надлъжна дистанция, която от
професионална гледна точка, в конкретните пътни условия – нормална, дневна
видимост, сухо асфалтово покритие, в метри е равна на половината от стойността
на скоростта на движение в километри в час. Ако е спазвал тази дистанция, водачът
на л.а. „Опел“ П.П. е имал възможност своевременно да възприеме всички действия
на предния автомобил – отклонения от посоката на движение, светлини на стопове
и пътепоказатели и да предприеме действия за намаляване или спиране, като избегне
възникването на ПТП.
От заключението по назначената
СМЕ, изготвено след запознаване с медицинската документация, представена по
делото, се установява, че в резултат на пътнотранспортното произшествие ищцата
е получила следните травматични увреждания – контузия на главата, съпроводена с
мозъчно сътресение и контузия на лявата раменна става. Мозъчното сътресение представлява функционално
разстройство на централната нервна система, проявява се с развитието на
преходен оток на мозъка, като в конкретния случай няма регистрирани усложнения,
което личи от липсата на последваща медицинска документация. След приключване
на възстановяването няма остатъчни прояви, свързани с травмата, поради което за
изготвяне на заключението е било безпредметно извършването на личен преглед на
пострадалата.
В резултат на мозъчното
сътресение пострадалата е изпитвала главоболие, по-изразено в началния период,
което е намаляло впоследствие в рамките на около 30 дни. Възможно е такова да
се наблюдава след интензивна умствена работа, работа с компютри и гледане на
телевизия за по-продължително време, както и след излагане на главата на пряко
слънчево греене. Експертизата сочи, че към момента на
изготвяне на заключението, близо година след травмата, пострадалата не изпитва
болки и страдания от травмите, няма да изпитва и за в бъдеще.
От
заключението по КСМАТЕ се установява, че предвид механизма на
пътнотранспортното произшествие и локализацията на травматичните увреждания същите
биха се получили и при поставен от пострадалата обезопасителен колан. В
допълнение към поставената на СМЕ задача се сочи, че по делото няма данни
мозъчното сътресение при ищцата да е протекло с изпадането й в безсъзнателно
състояние, което го определя като лекостепенно.
От
извършената от съда справка за данните по чл.574, ал.12 от КЗ от Информационния
център на Гаранционен фонд се установява, че за автомобила с ДК № М 4317 ВР, управляван при ПТП от П.Р.П., е била сключена
със ЗАД „О ” АД застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, със
застрахователна полица № BG/23/119001196657, валидна от 25.04.2019 год. до
24.04.2020 год., т.е. към датата на ПТП, 09.05.2019 год. Горното обстоятелство
е обявено по реда на чл.146, ал.1, т.4 от ГПК за безспорно между страните и
ненуждаещо се от доказване с определението по чл.374 от ГПК.
Видно от представената с и.м. застрахователна
претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на П.Й.П. – вх. № 99-2329/31.05.2019 год. по описа
на ЗАД „О” АД, при ответника била образувана преписка по щета №
0411-340-0003-2019, по която с писмо изх. № № 99-3800/02.09.2019 год. същият
отказал плащане на обезщетение.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до
следните правни изводи :
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ
увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“
при спазване на изискванията на чл.380, а именно – лицето, което желае да получи
застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена
застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията следва да
предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат
плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени
всички доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе
в срок до 15 работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички
доказателства се прилага срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно
произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване
по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като застрахователят следва окончателно да се
произнесе, като или определи и изплати размера на обезщетението, или даде
мотивиран отговор по предявените претенции, когато : а) отказва плащане, или б)
основанието на претенцията не е било напълно установено, или в) размерът на
вредите не е бил напълно установен.
Съгласно разпоредбата
на чл.409 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото
застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл.405 от КЗ, освен в
случаите на чл.380, ал.3 от КЗ – непредставяне
на данни за банкова сметка. Срокът не може да е по-дълъг от срока по чл.108, ал.1-3 или ал.5 от КЗ, като в случаите по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
когато не са представени всички доказателства по чл.106 от КЗ, се прилага
срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – тримесечен.
В настоящия случай допустимостта
на предявените искове бе установена с представените с и.м. застрахователна претенция по
чл.380, ал.1 от КЗ на П.Й.П. – вх. №
99-2329/31.05.2019 год. по описа на ЗАД „О” АД и отказ изх. № 99-3800/02.09.2019 год. на
застрахователя да плати обезщетение по заведената пред него щета №
0411-340-0003-2019. Исковете са предявени в съда след горния отказ – на 13.09.2019 год.
По основателността на
предявените искове съдът намира следното :
С разпоредбата на чл.432, ал.1
от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на пострадалото лице срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител,
като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по обем с
отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя
по горния ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител – застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди.
В настоящия случай от събраните гласни и писмени доказателства
и от заключението по назначената КСМАТЕ бе установено по несъмнен начин, че
единствената причина за настъпването на ПТП, при което на ищцата са били
причинени телесни увреждания, са били субективните действия на водача на лекия
автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“, с ДК № М 4317 ВР – П.Р.П., който в зоната на ПТП
не е спазил
безопасната надлъжна дистанция с движещия се пред него автомобил.
Установено бе и сочените в и.м. увреждания, причинени
при ПТП на ищцата – контузия на главата, съпроводена с мозъчно сътресение и
контузия на лявата раменна става, са в причинна връзка с противоправните
действия на деликвента, причинил ПТП. Вината
на деликвента съгл. чл.45, ал.2 от ЗЗД се предполага до доказване на
противното, а горната презумпция в настоящото производство не само не бе
опровергана, но и от събраните доказателства вината бе установена по несъмнен
начин – с установяването на факта на нарушаване на правилата за движение по
пътищата от този водач, регламентирани в чл.23, ал.1 от ЗДвП.
Установена бе и причинната връзка между горните
нанесени на ищцата телесни увреждания и търпените от него физически болки и
страдания.
По делото бе установен и
последният елемент от фактическия състав за ангажиране на отговорността на
застрахователя по предявения пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ – обстоятелството, че автомобила с ДК № М 4317 ВР, управляван при ПТП от П.Р.П.,
е била сключена със ЗАД „О” АД застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, със застрахователна полица № BG/23/119001196657, валидна от 25.04.2019
год. до 24.04.2020 год., т.е. към датата на ПТП, 09.05.2019 год.
Доказан по основание,
предявеният иск по чл.432, ал.1 от КЗ е доказан отчасти по размер.
Съгласно разпоредбата на чл.52
от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. При определяне на обезщетението се съобразяват характера и
тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното
неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на увреденото
лице. В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на физически болки и страдания, търпени от ищцата като пряка и непосредствена
последица от получените при ПТП травматични увреждания. Към момента на причиняване на травмите ищцата е била на 27 години, като с
оглед естеството на получените от нея наранявания е настъпило пълно
възстановяване от травматичните увреждания; за горното заключението по назначената
СМЕ е категорично. Съдът отчита и че търпените от ищцата
физически болки и страдания не са били с по-голям интензитет от обичайния при
такъв вид увреждания – СМЕ сочи, че мозъчното сътресение може
да се определи като лекостепенно, съпроводено
с главоболие
за период от около 30 дни.
В обобщение съдът приема, че така установените неблагоприятни
проявления на причинените на П.Й.П. увреждания налагат определяне на обичайния
определян в практиката на съдилищата размер на обезщетението за сходни претърпени
неимуществени вреди, което
следва да допринесе за репатриране на неблагоприятните последици от увреждащото
събитие в патримониума на ищцата, а именно – обезщетение в размер на 10 000
лева. Предявеният иск следва да
се отхвърли като неоснователен в
частта му за разликата до пълния му предявен размер от 26 000 лева.
Върху сумата от 10 000 лева съдът на осн. чл.409 от КЗ съдът
следва да присъди и законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение, считано от 01.09.2019 год. – деня, следващ
изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ, като отхвърли иска за заплащане на законна лихва в
частта му за периода от 09.05.2019
год. до 31.08.2019 год. В случая лихва за забава се дължи от деня, следващ
изтичане на тримесечния срок по чл.496, ал.1 от КЗ, доколкото с
претенцията не са били представени всички доказателства по чл.106 от КЗ и
такива са били допълнително изискани, видно от писмо изх. № 99-3800/02.09.2019 год. по описа на ЗАД „О” АД; от друга страна, отказът е бил издаден след изтичане
на тримесечния срок от подаване на заявлението.
Съдът намира за неоснователно възражението на
ответника по чл.51, ал.2 от ЗЗД, направено с отговора на и.м. – за
съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, който със своето бездействие
да е допринесла за настъпване на вредоносния резултат, като е пътувала в автомобила
без поставен обезопасителен колан – горното категорично бе опровергано от
показанията на свидетеля П.П.
По
отношение на държавните такси и разноски :
Тъй
като с определение № 538/26.09.2019 год. ищцата е била освободена от заплащане
на такси и разноски по настоящото производство, то с оглед изхода на делото и
на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати по сметка
на съда дължимата държавна такса върху уважения размер на иска по чл.432, ал.1
от КЗ – ДТ в размер на 400 лева, както и изплатените разноски от бюджета на
съда в размер на 300 лева – възнаграждение на вещо лице по назначената СМЕ.
В
хода на производството по делото ищцата не е направила разноски и такива не
следва да й се присъждат.
Тъй като, видно от представения
по делото договор за правна помощ № 851715/18.03.2019 год., сключен между ищцата
и адвокат С.К.Н. от САК, с ЕГН, със служебен адрес гр. С., бул. „Македония“ №
12, ет.3, същият е за оказване на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на безплатна
адвокатска помощ за процесуално представителство по делото, то на осн. чл.38,
ал.2 от ЗА съдът следва да определи размер на адвокатското възнаграждение
съобр. правилата на чл.36, ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №
1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – в
размер на 830 лева /минималният размер по чл.7, ал.2, т.3 при интерес от 10 000
лева – уваженият размер на иска/, като осъди ответника да заплати тази сума на адвоката.
Върху горната сума не следва да се присъжда заплащане и на ДДС, доколкото не е
удостоверено, че адвокатът е регистриран по ЗДДС. Определянето на горния размер на адвокатското
възнаграждение – в минималния размер по чл.7, ал.2, т.3 от Наредбата, бе
съобразен с ниската фактическа и правна сложност на делото.
В хода на производството по
делото ответникът е направил разноски в общ размер на 2 252 лева – внесен
депозит за в.л. по КСМАТЕ в размер на 600 лева, внесен депозит за разпит на
свидетел в размер на 80 лева и заплатено адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство в размер на 1 572 лева. С оглед на горното и на
осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищцата следва да се осъди да заплати на ответника
сумата от 1 385.85 лева, съставляваща разноски съразмерно с отхвърлената
част от исковете.
Съдът намира за неоснователно направеното от
пълномощника на ищцата искане по чл.78, ал.5 от ГПК – за присъждане на по-нисък
размер на разноските, съставляващи претендирано от ответника прекомерно
адвокатско възнаграждение. Видно от заплатеното възнаграждение, същото е в
размер на 1 572 лева с ДДС или точно в минималния размер, предвиден в чл.7,
ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1 и
чл.409 от КЗ ЗАД „О” АД, ЕИК да заплати на П.Й.П. от с. Д., ул.
„Градинарска“ № 23, с ЕГН, сумата от 10 000 лева /десет хиляди лв./, съставляваща
обезщетение за причинени й неимуществени вреди – физически болки и
страдания вследствие нанесени й телесни увреждания – контузия на главата,
съпроводена с мозъчно сътресение и контузия на лявата раменна става, причинени
в резултат на ПТП, настъпило на 09.05.2019 год. около 07.55 часа в гр. К., на
ул. „Полето”, по вина на П.Р.П. с ЕГН – водач на лек автомобил марка „Опел“,
модел „Зафира“, с ДК № М 4317 ВР, със застрахователна полица №
BG/23/119001196657 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
сключена с ответника, валидна от 25.04.2019 год. до 24.04.2020 год., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 01.09.2019
год. до окончателното й заплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.432, ал.1 от КЗ за разликата до пълния му
предявен размер от 26 000 лева /двадесет и шест хиляди лв./ и предявения иск по
чл.409 от КЗ в частта му заплащане на законна лихва върху
застрахователното обезщетение за периода от 09.05.2019 год. до 31.08.2019 год.
ОСЪЖДА
на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ЗАД „О” АД,
ЕИК да заплати
по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 700 лева /седемстотин лв./, съставляваща дължима за
производството по делото държавна такса и изплатени разноски от бюджета на съда.
ОСЪЖДА на осн. чл.38, ал.2
от ЗА ЗАД „О” АД, ЕИК да заплати на адвокат С.К.Н. от САК, с ЕГН,
със служебен адрес гр. С., бул. „Македония“ № 12, ет.3, сумата от 830 лева /осемстотин и
тридесет лв./,
съставляваща определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство по делото.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3
от ГПК П.Й.П. от
с. Д., ул. „Градинарска“ № 23, с ЕГН, да
заплати на ЗАД „О” АД, ЕИК сумата от 1 385.85
лева /хиляда триста осемдесет и пет лв.
и осемдесет и пет ст./, съставляваща направени по делото разноски съразмерно с
отхвърлената част на исковете.
Решението подлежи на обжалване
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :