Р
Е Ш Е Н И Е
№ ……… 19.06.2017 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД VІІІ
ГРАЖДАНСКИ състав
На тринадесети юни 2017 година
В публично заседание в
следния състав:
Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА
Секретар: АЛЕКСАНДРА ВАСИЛЕВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ
АНТОНИЯ ТОНЕВА
гр.дело №1116 по описа за 2017 година и за да се произнесе,
съобрази:
Производството
е с правно основание чл.245 КТ, чл.224 ал.1 от КТ.
Ищецът
М.Д.Я. твърди в исковата си молба, че на 02.06.2014г. подписал трудов договор с
ответното дружество и работил като машинист на ПСМ и шофьор. Ежедневно
изпълнявал трудовите си задълженията и през първите няколко месеца своевременно
получавал трудовото си възнаграждение. От м.01.2015г. заплатите започнали да се
бавят и да не са в пълен размер, но в средата на годината му изплатили неполучените
суми, дължими до м.05.2015г. вкл. Твърди още, че за м.06.2015г. и м.07.2015г.
не е получил трудово възнаграждение; за м.08.2015г. и м.09.2015г. последно
получил дължимото възнаграждение. На 15.06.2016г. подготвил молба, с която да
уведоми работодателя, че напуска работа.
Счита,
че следва да му бъдат изплатени дължимите трудови възнаграждения за м.06, м.07,
м.10., м.11 и м.12.2015г., както и за периода м.01.01.2016г. до м.06.2016г.
Заявява, че не му е изплатено и обезщетение за неползван платен годишен отпуск,
както следва: за 2014г. – за 15 дни; за 2015г. – за 20 дни и за 2016г. – за 10
дни.
В хода на делото ищецът е
оттеглил претенцията си за неизплатено трудово възнаграждение за м.07.2015г. и
производството по делото в тази част е прекратено; на основание чл.214 ГПК ищецът е направил изменение на размера на
останалите предявени искове, което изменение е допуснато с протоколно
определение от 13.06.2017г. След допуснатото изменение на исковете ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати следните суми:
1. сумата от общо 7133,88лв., представляваща неизплатено
възнаграждение за периода 2015г. до м.06.2016г.
2.
сумата от 490,93лв., обезщетение за
неползван платен годишен отпуск за 12 дни за 2014г.
3.
сумата от 818,21лв., обезщетение за
неползван платен годишен отпуск за 20 дни за 2015г.
4.
сумата от 368,19лв., обезщетение за
неползван платен годишен отпуск за 9 дни за 2016г.,
ведно
със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното плащане.
Претендира направените по делото разноски.
Ответникът
„ПЪТСТРОЙ” ООД Ст.Загора не представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, не
взема становище по исковата молба и не ангажира доказателства.
Съдът
като обсъди събраните доказателства и като взе предвид фактическите
обстоятелства по делото, приема че са налице предпоставките на чл.239 ал.1 ГПК
за постановяване на неприсъствено решение.
От
представените по делото съобщение и призовка се установява, че на същия са
указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и от
неявяването в съдебно заседание.
От изложените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства, съдът намира, че предявените искове се явяват
вероятно основателни. По делото не се спори и се установява от представените
писмени доказателства, че ищецът е работил в ответното дружество по трудов
договор, като трудовото му правоотношение е прекратено, считано от 16.06.2016г.
По
отношение на исковете за неизплатено трудово възнаграждение, съдът намира за
установено следното: Съгласно разпоредбата на чл.245 ал.1 от КТ при
добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя
ежемесечно се гарантира изплащане на трудово възнаграждение в размер на
минималната работна заплата установена за страната. Съдът приема за безспорно
установено, че ищецът добросъвестно е изпълнявал трудовите си задължения за
процесния период, тъй като ответника не е направил възражение относно това
обстоятелство, поради което същия дължи изплащане на разликата до пълния размер
на трудово възнаграждение договорено между страните по трудовия договор. Трудовото
възнаграждение за процесния период е било изискуемо с оглед установеното в
чл.270 КТ задължение в тежест на работодателя да изплаща трудово възнаграждение
авансово или окончателно всеки месец, доколкото не е уговорено друго. Трудовото
възнаграждение е било изискуемо и ликвидно, установено по основание и размер.
От заключението на приетата по делото и неоспорена от
страните съдебно-счетоводна експертиза се установява, че размерът на начисленото,
неизплатено трудово възнаграждение на ищеца за процесния период след приспадане
на дължимите удръжки и аванси е в общ размер 7133,88лв.
По
отношение на искът за обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ съдът намира за
установено следното: Съгласно разпоредбата на чл.224 ал.1 КТ при прекратяване
на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично
обезщетение за неизползувания платен годишен отпуск пропорционално на времето,
което се признава за трудов стаж. Критерий за определяне размера на това
обезщетение е възнаграждението, определено по реда на чл.177 КТ към деня на
прекратяване на трудовото правоотношение. От заключението на приетата по делото
и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза се установява, че брутния
размер на начисленото, неизплатено обезщетение по чл.224 КТ е както следа: 490,93лв.,
обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 12 дни за 2014г., 818,21лв., обезщетение
за неползван платен годишен отпуск за 20 дни за 2015г., 368,19лв., обезщетение
за неползван платен годишен отпуск за 9 дни за 2016г.
Предвид
изложеното съдът намира, че предявените искове са основателни и доказани и
следва да бъдат уважени.
На
основание чл.78 ал.6 от ГПК вр. с на чл.1 от Тарифа за ДТ, които се събират от
съдилищата по ГПК във вр. с чл.72 ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответникът
да заплати в полза на Държавата по Бюджета на съдебната власт сумата от 352,44
лв. държавна такса /285,35лв. по исковете за неизплатено трудово възнаграждение
и 67,09лв. по иска за обезщетение по чл.224 КТ/, както и сумата от 100,00лв.
възнаграждение за вещо лице.
На
основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500
лв.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ПЪТСТРОЙ” ООД
Ст.Загора, със седалище и адрес на управление гр.Ст.Загора, зона „Голеш”,
представлявано от Сашо Петков Желязков, ЕИК *********, да заплати на М.Д.Я.,
ЕГН **********,***, следните суми: сумата от общо 7133,88лв.,
представляваща неизплатено възнаграждение за периода 2015г. до м.06.2016г., сумата
от 490,93лв., обезщетение за
неползван платен годишен отпуск за 12 дни за 2014г., сумата от 818,21лв., обезщетение за неползван
платен годишен отпуск за 20 дни за 2015г., сумата от 368,19лв., обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 9 дни
за 2016г., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до
окончателното плащане, както и направените по делото разноски в размер на 500,00 лв. адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „„ПЪТСТРОЙ”
ООД Ст.Загора, с п.а. да заплати в полза на Държавата по Бюджета на съдебната
власт сумата от 352,44 лв. държавна
такса.
ОСЪЖДА „ПЪТСТРОЙ”
ООД Ст.Загора, с п.а. да заплати по сметка на Районен съд Ст.Загора сумата от 100,00лв. за възнаграждение за вещо
лице.
Решението не подлежи
на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :