О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 540/6.4.2021г.
гр. Пловдив,
06 април 2021
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Първо отделение, ХVІІІ
състав, в закрито
заседание на шести април през две хиляди двадесет и първа година в състав,
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ:ЙОРДАН РУСЕВ
като разгледа
докладваното от съдия Й.Русев адм. дело № 2624 по описа за 2020г. и като
обсъди намери за установено:
Производство по
реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК.
Постъпила
е Молба вх. № 21141/23.12.2020г. от жалбоподателя –Т.И.Ч., ЕГН **********, чрез
адв.Св.Х.-пълномощник, за изменение на Протоколно определение № 2066 от
08.12.2020г., в частта за разноските.
Ответникът-
директор на ТД на НАП-Пловдив, с писмено становище от процесуален представител,
оспорва искането.
В случая молбата е подадена в срока
по чл. 248, ал. 1 от ГПК и от процесуално легитимирано лице.
Съдът е бил сезиран с жалба против
Отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки с изх. № С200016-012-0000087 от
26.08.2020г. на публичен изпълнител при ТД на НАП-Пловдив, мълчаливо потвърден
от директора на ТД на НАП-Пловдив. С придружително писмо от ответника е
представена преписката, в която се съдържа решение № 306/24.09.2020г. на
ответника, което е и предмет на настоящото дело. С посоченото решение
директорът на ТД на НАП-Пловдив, по повод жалба вх. № РД-16-3737 от
10.09.2020г., потвърждава Отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки с
изх. № С200016-012-0000087 от 26.08.2020г. на публичен изпълнител при ТД на
НАП-Пловдив.
На Т.Ч. е бил издаден ПНОМ №
С200016-139-0001539/05.08.2020г., с който са наложени обезпечителни марки за
установени публични задължения по РА № 16001619008150-091-001 от 05.08.2020г.
Подадено е Искане вх. № С200016-000-0383600/21.08.2020г. за отмяна на
наложените обезпечителни мерки с горепосоченото ПНОМ. От страна на публичния
изпълнител е издаден Отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки изх. №
С200016-012-0000087 от 26.08.2020г., потвърден с Решение № 306/24.09.2020г. на
директор на ТД на НАП-Пловдив.
С молба вх. № 20161 от 07.12.2020г.
от пълномощника на жалбоподателя е направено искане за прекратяване на съдебното
производство като е представено ПНОМ изх. № С200016-024-0036248/09.11.2020г. на
публичен изпълнител при ТД на НАП-Пловдив, издадено на основание чл. 208, ал. 1
от ДОПК.
Настоящият съдебен състав като взе
предвид нормата на чл. 248, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, намира
така направеното искане за неоснователно.
Представеното Постановление за
отмяна на наложени обезпечителни мерки на основание чл. 208, ал.1 от ДОПК, изх.
№ С200016-024-0036248/09.11.2020г. поради
окончателното погасяване на публичното вземане, което е обезпечено, доказва
липсата на правен интерес у жалбоподателя да поддържа своето оспорване, тъй
като административният орган е отменил Постановление № С200016-139-0001539/05.08.2020г.
за продължаване действието на наложени предварителни обезпечителни мерки на
основание чл. 121, ал.6 от ДОПК.
В съдебно заседание на 08.12.2020г.
след получаването на постановлението, съдът е оставил жалбата без разглеждане,
като недопустима и е прекратил производството по делото на основание чл. 159,
т. 4 АПК като е приел, че липсва правен интерес у жалбоподателя от оспорването.
При прекратяване на съдебното
производство при условията на чл. 159,
т. 4 АПК, какъвто е и настоящият случай, жалбоподателят няма право на разноски.
Отговорността за разноските е регламентирана в чл. 143 АПК, като за неуредените
случаи, на основание чл. 144 АПК са приложими нормите на ГПК. Принципът, на
който са подчинени правилата за разпределение на отговорността за направените
по делото разноски е, че те следва да са в тежест на страната, чиято позиция не
е възприета за допустима или правилна със съдебния акт. Действително,
законодателят е предвидил определени хипотези, при които разноските са дължими
и при прекратяване на делото, но те в случая не са налице. Според чл. 143, ал.
2 АПК, подателят на жалбата има право на разноски при прекратяване на делото,
но само при оттегляне на оспорения административен акт, а ГПК в чл. 78, ал. 2,
предвижда право на разноски при прекратяване на делото само за ответника. Без
правно значение са аргументите на пълномощника на жалбоподателя, че по
съществото си, отмяната на ПНОМ по реда на чл. 208, ал. 1 от ДОПК, съставлява
оттегляне на същия, а оттам и че ответникът с поведението е станал причина за
завеждане на делото.
Видно от данните по делото, отмяната
на ПНОМ № С200016-139-0001539/05.08.2020г., е осъществена от публичния
изпълнител по повод постъпили суми по сметката на жалбоподателя. Каза се
по-горе в настоящото определение, че с решение № 306/24.09.2020г. директорът на
ТД на НАП-Пловдив, по повод жалба вх. № РД-16-3737 от 10.09.2020г. е потвърдил
Отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки с изх. № С200016-012-0000087 от
26.08.2020г. на публичен изпълнител при ТД на НАП-Пловдив, а жалбата, по която
е прекратено настоящото производство е подадена на 06.10.2020г. При липсата на
данни ответникът с поведението си да е станал причина за образуване на делото и
предвид обстоятелството, че оспорването е прекратено на основание чл. 159, т. 4 АПК - поради отпаднал правен
интерес от оспорването, а не при условията на
чл. 159, т. 3 АПК, в случая не е осъществена хипотеза, в която АПК или
ГПК да предвиждат присъждане на разноски на жалбоподателя по делото.
При тези данни съдът намира, че не
са налице основания за промяна на формирания извод по отношение на
недължимостта на разноски в настоящото производство. Молбата е неоснователна,
поради което следва да се остави без уважение.
Водим
от горното и на основание чл. 248 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, Пловдивският
административен съд, І отделение, ХVІІI състав,
О П Р Е Д Е
Л И:
ОТХВЪРЛЯ искането
на Т.И.Ч., ЕГН **********, чрез адв.Св.Х.-пълномощник,
за изменение на Протоколно определение № 2066 от 08.12.2020г., постановено по
АД № 2624/2020г., в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване
пред Върховния административен съд в седмодневен срок от съобщението до
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ :/п/