Решение по дело №2580/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260784
Дата: 19 май 2021 г. (в сила от 16 май 2022 г.)
Съдия: Владимир Григоров Вълков
Дело: 20201100902580
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 30 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер ………/18.05.

      Година 2021

гр. София

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-13-ти състав

на двадесет и осми април

Година 2021

в публичното заседание в следния състав:

СЪДИЯ: Владимир Вълков

 

секретаря                   Весела Станчева                                                            като разгледа докладваното от                съдията             търговско дело № 2580 по описа за 2020 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО::

 

Предмет на разглеждане е искане с правно основание чл. 625 ТЗ вр. чл. 607а, ал. 1 ТЗ.

 

ИщецътЕ.А.М. С.А. твърди, че ответникът „Ю.Б.С.“ ЕООД не е изпълнил свои задължения да достави на посочени от ищеца лица тютюн, за което страните сключили договори №№ SbW-EV-02/16, SbW-EV-03/16 и SbW-EV-04/16. Ищецът твърди, че е предплатил по договорите общо сума в размер на 2000040 евро. Твърди се да е договорено връщане са сумите ведно с лихва в размер в срок от шест месеца. Ответникът извършил 7 доставки на обща стойност 1116416,87 евро в периода юли-октомври 2016 г. Ответникът не изпълнил задълженията си за доставка на тютюневи изделия , нито възстановил разходите на ищеца в общ размер от 883623,13 евро. Твърди се, че ответникът не е в състояние да изпълни задълженията си към ищеца и понеже не е заявил за обявяване в търговския регистър годишните си финансови отчети за последните три години се навежда довод за наличие на презумпция за неплатежоспособност по чл. 608 ал. 2 ТЗ. Иска се да бъде открито производство по несъстоятелност.

Ответникът, призован при условията на чл. 619 ТЗ, не изразява становище по молбата.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца – адв. Б.и адв. П. смятат за налични предпоставките за прилагане на презумпцията за неплатежоспособност.

Като обсъди наведените в процеса доводи и събраните по делото доказателства, ценени при условията на чл. 235 ГПК, приема за установено следното:

На 16.05.2016 г. по нареждане на ищеца по сметка на ответника е преведена сума в размер на2000000 евро при указано основание на превода – плащане по фактура № ********** от 12.05.2016 г. От представеното извлечение от счетоводни книги се налага извод, че сумата касае поръчка за износ за Южна Корея.

От представения в надлежно заверен препис и превод на български език № SbW-EV – 02/16 от 22 юни 2016 г. се установява писмено изразено съгласие, че ответникът продава на ищеца продукти от тютюневи листа клас и реколта АВ – 2014 на обща стойност 536382 евро. Договорено е, че ответникът ще натовари стоките не по-късно от 11.09.2016 г. съгласно писмените инструкции на ищеца, а плащането ще бъде отложено докато не бъде получено такова от крайния купувач (чл. 4 от договора). Същевременно с чл. 5 е договорено, че при неплащане на договорената сума в рамките на 10 дни от сключване на договора, той ще се счита за нищожен.

От представения в надлежно заверен препис и превод на български език № SBW-EV – 03/16 от 01.08.2016 г. се установява писмено изразено съгласие, че ответникът продава на ищеца продукти от тютюневи листа клас и реколта АВ – 2014 на стойност 679694.40 щатски долари и от клас и реколта КР – 2014 на стойност 193485,60 щатски долари. Договорено е, че плащането ще бъде отложено докато не бъде получено такова от крайния купувач (чл. 4 от договора). Същевременно с чл. 5 е договорено, че при неплащане на договорената сума в рамките на 10 дни от сключване на договора, той ще се счита за нищожен.

От представения в надлежно заверен препис и превод на български език № SBW-EV – 04/16 от 01.08.2016 г. се установява писмено изразено съгласие, че ответникът продава на ищеца продукти от тютюневи листа клас и реколта АВ – 2014 за сумата 1019541,60 щатски долари и от клас и реколта КР – 2014 на стойност 193485,60 щатски долари. Договорено е, че плащането ще бъде отложено докато не бъде получено такова от крайния купувач (чл. 4 от договора). Същевременно с чл. 5 е договорено, че при неплащане на договорената сума в рамките на 10 дни от сключване на договора, той ще се счита за нищожен.

От доклада на вещото лице се установява, че не е получил достъп до счетоводните книги на дружеството – не е открил негов представител на обявения в търговския регистър адрес на управление.

Представените фактури №№ 30/26.08.2016 г., 31/26.08.2016 г.; 34/11.09.2016 г., 37/13.09.2016 г.; 40/11.10.2016 г. и 41/11.10.2016 г. са на чужд език и не са представени в превод въпреки изричните указания и осигурена възможност за кредитора. Това е пречка да обусловят фактически извод. Фактури със същите номера са отразени в представеното извлечение от счетоводните книги на ищеца с указание да са предназначени за Индонезия. В молбата обаче изпълнението на паричното задължение по трите договора се свързва с първоначално заплатената сума, което определя така представените доказателства като неотносими към предмета на изследване.

При установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:

Законът овластява неудовлетворен кредитор на парично притезание по търговска сделка да постави под въпрос способността на търговец да участва адекватно в стопанския обмен. При доказана невъзможност с регулярните си приходи от търговска дейност предприятието да покрива краткосрочните си задължения в относително продължителен период от време правният ред утвърждава процедура за оползотворяване потенциала на търговското предприятие, съответно за осребряване на наличното имущество за удовлетворяване на формираните задължения. В тази насока търсената в процеса защита предполага да бъде установено специално качество на длъжника – търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ; материалноправната легитимация на ищеца, произтичаща от изискуемо задължение по търговска сделка или публичноправноого заот дължение към държавата и общините, породено от търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане и трайно установена невъзможност за ответника да обслужва задълженията си.

Правноорганизационната форма на ответника го определя като търговец по смисъла на закона.

Не се установява обаче активната му материалноправна легитимация. Твърдяното предплащане на договорените суми в размер на 2 000 000 евро не се установява от доказателствата по делото – указаната в известието за трансфер фактура не е представена по делото, съответно не е възможно да се установи отразеното в този документ съдържание на стопанската операция.

Твърдението противоречи и на съдържанието на самите договори. Макар и да са сключени след твърдяната дата на плащане и трите договора предвиждат задължение за плащане – договорен е срок, следващ датата на сключване на договора и изрично е предвидена възможност за прекратяване на договора по силата на пропуснатия срок. Тези клаузи могат да бъдат логично обяснени единствено с договорено бъдещо плащане и не намира логично обяснение, ако сумата е била предплатена. При отсъствието на каквито и да било данни, позволяващи идентификация на извършеното плащане с поетите задължения по представените договори няма основание констатираното несъответствие да бъде отдадено и на бланкетно съдържание на писмените документи. Липсващите доказателства по делото, че договорените суми са заплатени и то в предвидените с договорите срокове не позволява извод, че за ответника е възникнало твърдяното задължение за доставки.

Извън горното, произтичащите задължения от договорите са непарични – да достави тютюневи изделия и да прехвърли правото на собственост върху доставената стока. По силата на чл. 608 ал. 1 т. 1 ТЗ основание за неплатежоспособност се явява единствено неизпълненото парично задължение. Следователно и очертаното в исковата молба съдържание на неизпълнението – неизвършени доставки на стойност 883623,13 евро, не обосновава основание за откриване на производство по несъстоятелност.

Договорите не предвиждат задължение за възстановяване на направени от ищеца разходи, поради което и твърдяната сума не може да бъде идентифицирана като произтичаща от документално удостоверените правоотношения парично задължение. Поради невъзможността за идентифициране на конкретно парично вземане, произтичащо от търговска сделка, което да е останало неизпълнено не се легитимира като овластен да предизвика изследване имущественото състояние на длъжника. Ето защо изследването на обстоятелствата, обосноваващи твърдяната неплатежоспособност, остава  безпредметно

 

Мотивиран от изложеното съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ иска наЕ.А.М. С.А. – Гърция да бъде открито производство по несъстоятелност на „Ю.Б.С.“ ЕООД.

Решението може да бъде обжалвано в 7-мо дневен срок от съобщението до ищеца с въззивна жалба пред Апелативен съд – София.

 

СЪДИЯ: