Р Е Ш Е Н И Е
№ / ,гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Варна, седемнадесети състав
На двадесет и пети юни две хиляди и деветнадесета година,
В открито съдебно заседание в следния състав:
Председател: М. Иванова -Даскалова
Секретар: Оля Йорданова
Като разгледа докладваното от административния
съдия Административно дело №449 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на
чл.215 от ЗУТ във вр. с чл.145 и следв. от АПК.
Образувано е по жалба вх.№2819/14.12.2019г. на Б.М.П. и И.К.П. *** срещу Заповед №0173/24.01.2019г. на Кмета на Община Варна, с която на основание чл.190 ал.2 и ал.6 от ЗУТ е разрешено на Ж.П.Д. *** – собственик на ПИ
10135.2552.3980 по КК на гр.Варна, ж.к.„Изгрев” прокарване на временен път с ширина
3м през ПИ 10135.2552.1663 - собственост на Б.М.П. и И.К.П., ползвайки
отворения на място път, след което същия се разшири, като се засенат части само
от ПИ 10135.2552.1663 с площ 16кв.м и за да се оформи влизането в ПИ
10135.2552.3980 в края на временния път се прави уширение с ширина 2,50м на
входа, съгласно обозначеното със зелени линии на скица №19/17.01.2019г.
С жалбата се оспорва Заповедта като незаконосъобразна и идадена
в нарушение на чл.35 от АПК - без да са установени всички факти и обстоятелства
от значение за случая. Липсвали предпоставките за прилагане на чл.190 от ЗУТ,
тъй като заявителката не твърдяла и не представяла доказателства, да е депозирала
пред административният орган писмени документи, които да удостоверяват, че е
поискала съгласие от собствениците на ПИ 10135.2552.1663 и те да са й отказали
да бъде прокаран временен път за достъп с транспортни средства до имота й - ПИ
10135.2552.3980. Неправилно бил приложен чл.190
от ЗУТ и заповедта не съответствала с целта на закона. По силата на представения
от заявителката договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот от
08.08.1996г., тя със съпруга си от една страна и брат й - М.П.Д.- от друга
поделили съсобствения имот пл.№1885 по плана на ж.к. «Изгрев» в гр.Варна,
представляващ дворно място с площ от
1880кв.м, който на изток граничел с път, като М.Д. получил дял І представляващ имот
№1885 с площ 949 кв.м с построената в него сграда с граници съгласно скица: на
изток- път и имот 2681, на север –имот 1884, на запад –имот 1885а предстявлаваш
дял ІІ и имот 1881, на юг-имоти 2683 и 2682, а Ж. Георгиева и съпругът й получили
дял ІІ представляващ имот №1885а – незастроено дворно място с площ 931кв.м, с граници
по скица: на изток- път и имот 1885 -дял I, на север – имоти 1882 и 1883, на
запад – имот 1879 и на юг – имот 1881. При така описаните граници на двата обособени
при делбата имота, с граница на изток – път, неправилно административният орган
преценил, че имота на Д. няма достъп до път, а е с лице само по проектирани
нови улици. Считат, че е нецелесъобразно предвиденото със Заповедта трасе на временния
път по трасето на предвидената улица по ПУП-ПУР, вместо по пътя на изток, който
в договора за делба е описан като реално съществуващ и който жалбоподателите кчитат,
че е възможен и по-икономичен вариант за достъп до път. Поради това молят Заповед
№0173/24.01.2019г. да бъде отменена на основание чл.146 т.3, т.4 и т.5 от АПК. В съдебно заседание се
явява процесуален представител, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена.
Претендира отмяна на Заповедта по съображенията изложени в подробни бележки.
Моли на жалбоподателите да бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски.
Ответникът се представлява от
юрисконсулт, който в писмено становище /л.103/ заявява, че оспорва жалбата като
неоснователна. Твърди, че не са налице основания за отмяна на Заповед
№173/24.01.2019г. Тя била издадена от компетентен орган, в предписаната от
закона форма, при правилно установена фактическа обстановка и при спазване на
процесуалните правила и изискванията в приложимите разпоредби на ЗУТ. Решението
за трасето на временния път било предложено от комисията след извършен оглед на
място и съпоставяне и обсъждане на всички варианти за осигуряване на достъп до
ПИ 10135.2552.3980. Съобразени били изискванията на ЗУТ и принципите в АПК и
временния път не засягал заварени сгради и постройки, нито дълготрайни
декоративни дървета. От всички варианти одобрения бил най-икономичен и засягал
в най-малка степен съседните имоти, какъвто бил имота на жалбоподателите ПИ
10135.2552.1663, от който се засягали само 16кв.м без подобрения и насаждения. Моли
жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана и Заповедта да бъде
потвърдена. С писмена молба /л.150 / поддържа това становище и искането за отхвърляне
на жалбата като неоснователна и недоказана. В случай, че претендираните
адвокатски възнаграждения са над минималния размер по Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения,
прави възражение за прекомерност и моли да бъдат редуцирани до минимума.
Заинтересованата страна Ж.П.Д. /собственик на ПИ 10135.2552.3980
/ чрез процесуален представител депозира отговор за оставяне на жалбата без
уважение и претендира присъждане на направените по делото разноски /л.87/. Счита
оплакванията в жалбата за невярни и незаконосъобразни. Възраженията на
жалбоподателите, направени в хода на административното производство и
оспорванията на всеки предложен вариант за временен път свидетелствали за
несъгласието им и невъзможността такъв да бъде осигурен до имота й по договорен
път. Несъгласието на собствениците на засегнати имоти не било законова
предпоставка за прокарване на временен път по чл.190 от ЗУТ. Невярно в жалбата
се твърдяло, че ПИ 10135.2552.3980 граничи с път. От документите за доброволната
делба се виждало, че имота който брат й получил при делбата и представлява ПИ
10135.2552.3979 по КККР граничи на изток с път, а нейния имот ПИ
10135.2552.3980 не граничел с път и достъпа до него бил по пътеката. Тази пътека
била нанесена в кадастралната карта като имот с идентиф. №10135.2552.1714 и именно
тя се предвиждало да се ушири с обжалваната заповед. Изложени са съображенията,
поради които счита Заповедта за валидна, допустима и правилна, издадена в съответствие
с чл.190, ал.6 от ЗУТ. Законосъобразността й се основавала на правилната
преценка, че ПИ 10135.2552.3980 има лице само по проектирана нова улица, която
не е открита и трасето на предвидения временен път не засягал заварени сгради,
постройки и дълготрайни декоративни дървета и се явявал най-икономичния вариант.
В съдебно заседание се явява процесуален
представител, който в хода по същество моли жалбата да бъде оставена без
уважение като неоснователна. Претендира присъждане на Д. на направените
разноски в общ размер 1050лв. В подробни писмени бележки излага съображенията,
поради които моли атакуваната Заповед да бъде приета за валидна, допустима,
правилна и законосъобрзана, а жалбата – да бъде оставена без уважение с всички
последици от това, вкл. с присъждане на разноските, направени от
заинтересованата страна.
Жалбата е предявена срещу подлежащ на съдебен
контрол индивидуален
административен акт по
смисъла на чл.214 от ЗУТ, от лица с правен интерес и активна легитимация за
оспорването на Заповедта, които са собственици на имота, през който преминава трасето
на разрешения за прокарване временен път. Оспорването е упражнено в преклузивния срок по чл.215 ал.4 ЗУТ, предвид съобщаването на Заповедта на П. на 25.01.2019г. и подаването
на 05.02.2019г. на жалбата до съда чрез Община Варна, поради което е допустима.
Извършвайки цялостна служебна
проверка на законосъобразността на акта на основание чл.168 ал.1 АПК, съдът
като взе предвид твърденията и становищата на страните, приетите доказателства
и заключението по допуснатата екстертиза и като съобрази приложимите правни
норми, достигна до следните фактически установявания и правни изводи:
Разгледана по същество, жалбата
е основателна.
Оспорената Заповед №0173/24.01.2019г.
е административен акт разпореждащ прокарване на временен път на основание
чл.190 ал.1, ал.2 и ал.6 от ЗУТ. Съгласно чл.190 ал.1 от ЗУТ когато съгласно
подробен устройствен план /ПУП/ някои урегулирани поземлени имоти /УПИ/ имат
лице само по проектирани нови улици, преди тези улици да са открити, общината
може да прокарва временни пътища, които осигуряват достъп до съответните имоти.
При нужда временни пътища се прокарват в урегулирани части на населени места и
селищни образувания, за които ще бъдат създадени нови ПУП, както и в
неурегулирани още части, включени в общ устройствен план /ОУП/- чл.190, ал.2 от ЗУТ. Съгласно чл.190, ал.3 от ЗУТ временните пътища трябва по възможност да
следват новите улици по ПУП, съответно улиците по проектоплана или по
извършените проучвания. Временните пътища се прокарват по такъв начин, че да не
засягат заварени сгради и постройки, както и дълготрайни декоративни дървета. Собствеността
върху частите от поземлени имоти, заети за временни пътища, се запазва. Временни
пътища се използват до откриване на новите улици съгласно подробния устройствен
план. В чл.190 ал.5 от ЗУТ е предвидено, когато няма друга техническа
възможност, временни пътища да се прокарват и за да се осигури достъп до
законно разрешени строежи извън границите на урбанизираните територии до
разрешаване ползването на строежите, заедно с предвидените за тях постоянни
пътища. Временни пътища се прокарват въз основа на писмен договор между
заинтересуваните собственици на поземлени имоти с нотариална заверка на
подписите, а при липса на съгласие - въз основа на заповед на кмета на
общината- чл.190, ал.6 от ЗУТ. Обезщетенията на правоимащите за вредите,
причинени от прокарването на временни пътища, са за сметка на собствениците на
поземлени имоти, които ще се обслужват от временните пътища, и се определя по
реда на чл.210 от ЗУТ. Обезщетението за частите от поземлени имоти, използвани за
временни пътища, се определя за съответната година и се изплаща на равни месечни
вноски, а обезщетението за подобренията, които се унищожават във връзка с
временните пътища, се изплаща в брой преди заемане на поземлените имоти,
съгласно чл.191 ал.1 и следв. от ЗУТ. По аргумент от тази правна уредба се налага извода,
че когато временния път се прокарва с административен акт, в него трябвва ясно
и точно да е посочено трасето и границите на разрешения за прокарване временен път,
неговата ширина, респ. ширини – ако е различна в отделни отсечки и точно да е
изчислена и посочена площта от всеки имот, която се засяга от трасето му, тъй
като всеки кв.м площ, постройка, подобрение и т.н. подлежат на оценка и обезщетение.
В случая основателно представителите
на ответника и на заинтересованата страна сочат, че обжалваната Заповед е издадена
от компетентен орган. Тя е подписана от П. П. в качеството му на заместник кмет
на Община–Варна във връзка с предоставените му със Заповед №0657/13.03.2017г.
/л.13 от делото/ от Кмета на Община Варна - И. П. функции по издаване на
мотивирани заповеди по чл.190, ал.6 от ЗУТ за прокарване на временни пътища.
От представената от ответника
и приета административна преписка се установява, че процедура е проведена
съобразно разписаното в закона: Производството е започнало по подадено в Община
Варна заявление рег.№АУ090396ВН/11.09.2018г. от Ж.П.Д. с искане да бъде
започната процедура за прокарване на временен път до имота й - ПИ
10135.2552.3980 в гр.Варна, жк „Изгрев“, ул. Д. №54, който имал лице по
проектирани нови улици. С него представила документи за собственост: НА
№94/08.08.1996г., договор за доброволна делба от 08.08.1996г. вписан с
№171/08.08.1996г. в СВ-Варна, Решение на РС-Варна по гр.д.№1072/1999г., скица
на ПИ 10135.2552.3980 и на сградата в него идентиф. 10135.2552.3980.1,
удостоверение за настоящ адрес, квитанция за платен данък и ТБО за 2018г. за
имота- за земята и сградата, извадка от действащия устройствен план за частта
от кв.154, в който попада имота.
Заявлението е разгледано в т.3
на заседание на 27.09.2018г. на Комисията за определяне на трасе за достъп до
имоти по процедури за учредяване на право на преминаване и прокарване на
временен път, назначена със Заповед №2355/04.07.2016г. на Кмета на Община
Варна, допълнена със Заповеди №0969/2017г. и Заповед №2266/20.06.2018г. на
Кмета на Община Варна. Видно от отразеното в съставения за заседанието Протокол
№9, комисията е констатирала, че за жк“Изгрев“, гр.Варна, в който попада имота
на Д. има одобрен с Решение от 2012г. на Общински съвет -Варна ПУП-ПУР по който
ПИ 10135.2552.3980 в кв.154 има лице на предвидена улица с ширина 12м между о.т.86-301.
По кадастралната карта на гр.Варна е установено, че е отразена съществуваща до
имота пътека - ПИ 10135.2552.1714, която се стеснява до ширина 0,90м.
С оглед това Комисията преценила,
че най-късото трасе за прокарване на временен път до имота на заявителката е
като се разшири съществуващата пътека до ширина 3,50м., следвайки уличната
регулация. Така Комисията взела решение да започне процедура по прокарване на
временен път до ПИ 10135.2552.3980 чрез разширяване на съществуващата на място
пътека до 3,50м със засягане на 35кв.м от ПИ 10135.2552.1715 и 41кв.м от ПИ
10135.2552.1663, което графично е показано на скицата на л.51 от делото.
Комисията разпоредила да се уведомят заинтересуваните лица за взетото решение и
ако няма възражения - да се изготви заповед за прокарване на времен път на
основание чл.190 ал.1, ал.2 вр. ал.6 от ЗУТ.
За постъпилото искане,
започналото производство и решението на комисията на 11.10.2018г. е изготвено
уведомително писмо по чл.26 ал.1 от АПК, което е връчено на 16.10.2018г. на заявителката
Д., на 15.10.2018г. – на Б.П. -съсобственик на ПИ 1663 и на 01.01.2018г. - на В.
Й. А. –собственик на ПИ 1715.
На 22.10.2018г. от Б.П. и И.П.
в качеството на собственици на ПИ 1663 постъпило възражение срещу решението на
комисията за прокарване на временен път. Те го определили като нецелесъобразно
и неоправдано. Твърдят, че 2003г. са закупили имота и той бил с площ 1052кв.м,
а в последствие въз основа на изменение на КККР част от имота си придали към ПИ
3979, като за компенсация площ от ПИ 3980 била предадена към техния ПИ 1663. По
жалба на Д. обаче акта свързан с компенсирането бил отменен и ПИ 1663 останал с
площ 929кв.м. Поради това възразяват срещу прокарване на временния път за ПИ
3980 на Д., което се явявало ново засягане и ново намаляване на площта на техния
ПИ 1663. Този път щял да засегне оградата и трайни насаждения и да препятства
обслужването на жилищната сграда в техния ПИ 1663. Освен това посочили, че решенията
на Общински съвет -Варна за одобряване на ПУП-ПУР от 2012г. на ЖК „Изгрев“ и
издадените въз основа на тях актове не са влезли в сила и по отношение на ПИ
1663 не са провеждани отчуждителни мероприятия за улици, поради което в тази
част регулацията не била приложена. Изтъкват като налични и други варианти за
трасе за временния път, като най-икономичен, изгоден и лесен за изпълнение на
място бил този при който трасето за достъп от източната страна на ПИ 3980 да е от
улицата с о.т.85 -о.т.292, който можел да бъде осигурен по договорен път между Д.
и брат й, които били собствениците на обособените при доброволната делба ПИ
3980 и ПИ 3979. Поради това заявили, че считат, че не са налице предпоставките
за прокарване на временен път по административен ред със заповед по чл.190 ал.6
от ЗУТ.
На 30.10.2018г. П. депозирали допълнително възражение, в което
посочили, че след като Д. и брат й не се разбрали по повод изменението на
кадастралната карта, при което закупения от П. имот с площ 1000кв.м бил намален на 926кв.м и
не предоставила съответната площ от своя имот към продадения на П. имот, с оглед предоставената от него площ към
имота на брат й, те взели обратно към имота си частта с ширина 1,20м, която
доброволно й били оставили за път. Изтъкват, че по искане на съпруга на Д. да
няма нищо на 3м от оградата са премахнали навеса си. С последвалите нови претенции
за предоставяне на площ за временен път на Д. и взетото разрешение от комисията
за засягане на 40кв.м от ПИ 1663, имота им щял да се намали още и да остане с
площ 886кв.м, поради което възразяван срещу прокарването му. Освен това
твърдят, че нямат физическа и финансова възможност да местят оградата, поради
което молят искането да не бъде уважено, тъй като Д. и брат й имали път.
На заседание на 07.11.2018г.
Комисията разгледала възражението на П. в т.10-4 и констатирала, че за собственика на
ПИ 1715 не е изтекъл срока за възражения. Взето било решение за извършване на
оглед на място и преписката да се докладва отново в комисията. За това решение
с писмо /л.32/ са уведомени заинтересованите лица, с връчването му на Д. на
15.11.2018г., на Б.П. - на 28.11.2018г. и на В. А. – на 14.11.2018г.
На 19.11.2018г. постъпило
възражение от Д. срещу възражението на Б. и И. П. . Тя посочила, че комисията с
решение №9-3/27.09.2018г. много точно определила трасе за прокарване на временен
път по ПИ 3980 по съществувалия път до края на 2017г., който Б. и И. П. затворили. В трасето нямало трайни насаждения
и не се възпрепятствало обслужването на сградата в ПИ 1663. Приложила снимки в
подкрепа на твърдението си, че това е най-лесно, изгодно и удобно за изпълнение
на място трасе до имота й. Това било най-късото разстояние от 14метра и ако се
отпуснела 2м широчина щял да бъде осигурен достъп до ПИ 3980, с оглед наличната
и отворена за достъп пътека до средата на ПИ 1663. Изтъква, че през 2014г. са заплатили
близо 2000лв. за изграждане на път и мост на ул.“Мир“ №110, по ул.9-та до
ул.“Дилянка“ №54 в жк“Изгрев“, за да не обикалят „Кемер Дере“ от изток. Заявява,
че при нея в имота живее възрастен родител и е недопустимо до него да няма достъп
на линейка или пожарна.
На заседание на 13.12.2018г. в
т.11-1 Комисията разгледала възражението на П. срещу допуснатото с решение 9-3 процедиране на
временен път до ПИ 3980. Във връзка с твърденията, че ПУП-ПУР не е влязъл в
сила Комисията установила, че са представени съдебни решения за отмяна на
решението за одобряване на ПУП-ПУР на жк „Изгрев“ и на заповед за прокарване на
временен път, но за други имоти в жк „Изгрев“, които са на големи разстояния от
ПИ 3980 и не се засягат от искането. Взето е предвид установеното от огледа на
място. При проверката на посочения във възражението на П. вариант за прокарване на временен път до ПИ
3980 от източната страна към улица с о.т.85-292 на място било констатирано, че
на изток от ПИ 3980 съществува път, който е отразен в КККР като ПИ
10135.2552.1664 и за да се достигне до него от ПИ 3980 трасето на временния път
следва да премине през ПИ 3979. За да не минава през средата на ПИ 3979,
трасето на пътя е преценено, че следва да е по северната граница на имота и при
ширина 3,50м., щяло да засегне 69кв.м от ПИ 3979 и сградата в него, а при
ширина 3м - щяло да засегне 59кв.м и ъгъла на сградата- каквото засягане чл.190,
ал.3 от ЗУТ не допускал.
Поради малкият размер на ПИ
4960 с който ПИ 3979 граничел на север, от който площ вече била обособена за
път като ПИ 4962 по КККР, при прекарване през него и на временния път за ПИ
3980 до пътя от изток, условията за застрояването му щели да се влошат.
Освен това и за двата варианта
за трасе от ПИ 3980 до съществуващия път на изток Комисията констатирала, че
няма предвиждане за улица в ПУП-ПУР на кв.“Изгрев“. На север от ПИ 3980 също не
можело да се прокара временен път, защото щели да се засегнат съществуващи
сгради в ПИ 1653 и ПИ 1656.
За трасето за временен път
през ПИ 1715 и ПИ 1663 до ул.9-та, което било определено от Комисията с Решение
№ 9-3, при проверката на място е установено, че в него попада масивната ограда на
ПИ 1715 с височина 2,20м по западната и южната му граници и масивна входна врата.
Тези подобрения комисията преценила, че много ще оскъпят изпълнението.
При проверката било установено, че източните
огради на ПИ 1709, ПИ 1708 и ПИ 1655 на място са изместени на запад и е отворен
по-голям път от означения в кадастралната карта. В протокола не е отразена, а и
няма данни да е била замерена ширината на съществуващия достъп, дължината му и
т.н. Прието е, че ако това „отворено за достъп трасе“ се ползва и се разшири до
3м ширина, ще се засегне само западната част от ПИ 1663 във форма на триъгълник
с обща площ от 16кв.м. В тази част на ПИ 1663 не били установени подобрения и
насаждения, които да се засягат, трябвало да се премести телена мрежа с
циментови колове, да се завърти металната порта на ПИ 1663 и да се премести
единия й метален кол. Комисията констатирала, че този вариант следва трасето на
улица по ПУП-ПУР на кв.Изглев и е най-икономичния.
С тези съображения е взето
Решение №11-1 на 13.12.2018г. от Комисията да се промени трасето и да се
процедира прокарване на временен път до ПИ 10135.2552.3980 по КК на гр.Варна с
обща ширина Зм, ползвайки отворения на място път, след което същия да се
разшири, като се засегнат части само от ПИ 10135.2552.1663 с площ 16 кв.м, а за
да се оформи влизането в ПИ 10135.2552.3980 в края на временния път да има
уширение с ширина 2.50м на входа.
След уведомяване на заинтересуваните
лица за това решение за трасето с връчването му на Б.П. и на В. А. – на
27.12.2018г., а на 07.01.2019г. на Д.,*** остъпило на 02.01.2019г. възражение
от Б. и И. П. , в което отново заявявили, че Д. има път, оставен от тях с
ширина 1,60м и минавала от години по него, без да й искат наем. Посочили, че
ако по същия начин от ПИ 1655 на изток отстъпели място така, че Д. да си дръпне
пътната врата с около 1м. навътре, щяла да се осъществи молбата й за добър път.
Акцентират, че именно Д. и брат й са им
продали ПИ 1663 с площ 1000кв.м, а в резултат на последващи претенции брата взел
част от имота от изток, а Д. искала площ от запад и той щял да намалее до 886кв.м.
Възражението с предложението
да се разшири пътя към ПИ 1655 е разгледано на 11.01.2019г. в т.1-1 от
Комисията и не е уважено, тъй като източните огради на ПИ 1709, ПИ 1708 и ПИ
1655 на място вече били изместени на запад и отворения път бил по-голям път от
обозначения в кадастъра. Вариантът за временния път определен с Решение
№11-1/2018г. отново бил преценен като най-икономичен и следващ трасето на улица
по ПУП-ПУР, поради което е предложено да се издаде заповед на кмета на общината
по чл.190, ал.1, ал.2 и ал.6 от ЗУТ.
Въз основа на събраните в
преписката доказателства и решенията на комисията П. Х. П. - зам. кмета на община
Варна натоварен от кмета на общината да издава административните актове по
исканията за прокарване на временни
пътища издал Заповед №0173/24.01.2019г., с която на основание чл.190 ал.2 и
ал.6 от ЗУТ разрешил на Ж.П.Д. *** – собственик на ПИ 10135.2552.3980 по КК на
гр.Варна, ж.к.„Изгрев” прокарване на временен път с ширина 3м през ПИ 10135.2552.1663 - собственост на Б.М.П. и И.К.П.,
ползвайки отворения на място път, след което същия се разшири, като се засенат
части само от ПИ 10135.2552.1663 с площ 16кв.м, като за да се оформи влизането
в ПИ 10135.2552.3980 в края на временния път е разрешено да се направи уширение
с ширина 2,50м на входа. В заповедта е посочено, че общо засегнатата площ от
имота е 16кв.м, че временния път е обозначен със зелени линии на скица
№19/17.01.2019г., която е неразделна част от заповедта. В т.3 на заповедта е
посочено, че размерът на обезщетението за годишен наем, подобренията и
насажденията, попадащи в трасето на временния път в ПИ 10135.2552.1663 ще бъде определен
от комисията по чл.210 от ЗУТ в Община Варна, като оценката подлежи на отделно
обжалване, а след влизането й в сила собствениците на имота, през който се
прокарва временния път следва да бъдат обезщетявани за всяка една календарна
година, през която се ползва временния път. В т.4 от заповедта е посочено, че
временния път се прокарва със срок - до реализиране на улица по ПУП-ПУР на кв.“Изгрев“;
както и че имотът, през които се прокарва временния път не се отнема. В
заповедта са посочени лицата, на които да се обяви заповедта и реда и
сроковете, в които може да бъде оспорена. Заповедта е връчена на П. като
собственик на имот 1663 Заповедта е връчена на 25.01.2019г. и той я оспорил в
срок с жалбата, по повод на която е образувано настоящото съдебно производство.
Въпреки следването на законовата
процедура за издаване на акт по чл.190 от ЗУТ, с оглед събраните писмени доказателства
и приетото по делото заключение на вещото само част от установяванията и
изводите на помощната комисия и на административният орган са правилни и
законосъобразни:
Правилно помощната комисия и административния
орган са отчели, че за процесната територия е налице влязъл в сила ПУП-ПУР на
кв.Изгрев, град Варна, в който квартал попада ПИ 10135.2552.3980 и по който е
предвидена улица, която като се прокара ще осигури лице и транспортен достъп до
този имот. Няма данни и доказателства това регулационно предвиждане на
устройствения план да е отменено. Няма спор, че това устройствено предвиждане
не е приложено, че площи от имоти не са отчуждени и новопредвидената улица по
ПУП-ПУР, на която ще има лице и транспортен достъп ПИ 3980 не е прокарана на
място. Поради това е налице условието имота, за достъп до който се предвижда
временен път да е с такъв по проектирана нова улица, която не е реализирана на
място.
От представените доказателства
се установява, че този ПИ 10135.2552.3980 е обособен като имот в резултат на сключен
договор за доброволна делба на съсобствен имот. Този договор не подлежи на ревизиране
в настоящото административно производство, а само следва да се съобрази от административния
орган и от административния съд. Този договор е сключен преди влизане в сила на
ЗУТ, който в чл.19, ал.4 във вр. с ал.1 т.4
въвежда изискването при дебла на поземлени имоти в градовете, реално обособените
части да не са с размери по-малки от минималните – да са най-малко с 14м лице и
с 300кв.м повърхност, които размери могат да бъдат намалени най-много с 1/5. В
резултат на делбата от съсобственият голям имот с достъп до път от изток са обособени
два имота, като придобития в дял от заин. страна Ж.Д. е без лице на съществуващ
път. Поради това неоснователно и опровергано от доказателствата и от приетата по
делото експертиза е твърдението в жалбата, че ПИ 10135.2552.3980 граничи с път
на изток.
От цитираните по-горе възражения
на жалбоподателите и на заинт. страна, подадени до Комисията в Община Варна се
установява, че преди време собственичката на ПИ 10135.2552.3980 е достигана до
него с автомобил в отворено трасе през ПИ 10135.2552.1663, но след като
жалбоподателите са разположили оградата си по кадастралните граници на имота
си, имота на заинт. страна е останал без трасе за автомобилен достъп. Поради
това правилно от помощната Комисия е направен извода, че към момента на
провеждане на производството са налице предпоставките за издаване на заповед за
прокарване на временен път до ПИ 10135.2552.3980, какъвто административен акт е
обжалваната заповед.
При съпоставка на текстовата
част на Заповед №0173/24.01.2019г. и на скицата №19/2019г. - неразделна част към
нея, се установяват несъответствия, които създават неяснота, непълнота и неточност
на волеизявлението.
В т.1 и т.2 от Заповедта и в
наименованието на скицата е посочено, че със зелен цвят е нанесен временния път.
На графичната част обаче със зелен цвят не е отразено цялото трасе на временния
път, който се разрешава, а само на частта от него с площ 16кв.м, която органа е
преценил, че ще попадне в ПИ 1663. От изготвеното и
прието по делото заключение и заявеното от вещото лице при изслушването му в
съдебно заседание се установява, че със засягане само на 16кв.м от ПИ 1663 няма
да се осигури временен път за автомобилен достъп до ПИ 3980.
На онагледените варианти на комбинираните
скици №5 и №6 към СТЕ е видно, че за прокарване на място на път от съществуващата
на юг ул.Девета през отвореното трасе за достъп край ПИ 1715, което се стеснява
до пътека край ПИ 1663, трябва да се навлизане в ПИ 1663 на площ от 30кв.м, за
да може да се осигури временен път с ширина 2,50м до ПИ 3980. За да се осигури
временен път с ширина 3м, какъвто е разрешен със Заповедта, който дори да се стесни
до 2,50м в края при ПИ 3980, с трасето си ще засегне 33кв.м от ПИ 1663 на
жалбоподателите.
Освен това в обжалваната Заповед
е посочено, че разрешения за прокарване временен път е с ширина 3м, а при входа
за ПИ 10135.2552.3980 е с ширина 2,50м, но нито в Заповедта, нито в скицата към
нея е посочено до къде се разрешава трасето да е широко 3м и от къде следва да стане
с ширина 2,50м.
На скицата със зелен цвят е
отразено „3.00“, което кореспондира на посочената в Заповедта ширина от 3м на временния
път, който се разрешава на собственика на ПИ 10135.2552.3980 да прокара. На скицата
тази ширина от 3м е нанесена между прекарана линия в кафяв цвят през няколко
имота, но нито в Заповедта, нито във скицата има означение какво показва тази
линия, която започва от о.т.772 и преминава през източните части на ПИ 1709, ПИ
1708, ПИ 1655 на отстояние от границата им с ПИ 1714 – представляващ пътека. Това
означение на графичната част към заповедта прави същата неясно волеизявление, без
претенция за точност каквито са границите и означенията в кадастралната карта.
Това е предпоставка за различно тълкуване на волеизявлението, за различна
интерпретация на границите на разрешеното с него трасе на временния път от различните
субекти и създава неяснота дали акта засяга и в каква степен тези посочените
имоти, как следва да се прокара трасето и т.н., което прави невъзможно законосъобразно
и коректно провеждане на следващо производство по определяне на обезщетения за
всеки засегнат кв.м от имотите, през които временния път с обща ширина 3м ще се
прокара.
Във връзка с текста в т.1 в
Заповедта, че се разрешава прокарване на
временен път с ширина 3м до ПИ 10135.2552.3980 като се ползва „…отворения
на място път…“, при съобразяване на приетото по делото заключение на вещото
лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза се налага предположението, че
с кафяв цвят на скицата към заповедта е означена западната граница на „отворения
на място път“ според помощната комисия и административния орган. В тази връзка както
бе посочено вече по-горе нито в заповедта, нито във скицата е означено точно
трасето и ширината на „отворения на място път“, който административният орган има
предвид.
От приетите по делото писмени
доказателства и заключението на вещото лице се налага извода, че в този „отворен
на място път“ попада ПИ 1714 по КККР. За този имот по делото няма спор и от
доказателствата се установява, че представлява път, който тръгва от ул.9-та на
север, но той е с различна ширина, която е по-малка от 3м и се стеснява до
пътека. Т.е. кафявата линия в скицата към заповедта е схематично нанесена и на
място оградите на имотите от изток не са ситуирани по начина, показан с
кафявата линия.
В тази връзка съдът отчете, че
скицата към Заповедта не представлява извадка от актуалната кадастрална карта
за ПИ 1714 и за ПИ 1715. Както сочи вещото лице в т.3 от заключението, граници
е площта на ПИ 1714 са изменени в Кадастралната карта със Заповед №18-1976/09.03.2018г.
на Началника на СГКК-Варна, а това изменение не е взето предвид при издаване на
обжалваната Заповед и временния път не е съобразен с актуалните граници и площ на
този имот. Именно поради изменение на западната, северната и източна граници на
ПИ 1715 в КККР с изместването им около 1м в източна посока, с около метър се е
уширил ПИ 1714 и е станал в частта си по границита с ПИ 1715 с ширина около
2,57м с което е осигурена възможност по тази част от него да се движат
автомобили. В северна посоча обаче ПИ 1714 в кадастралната карта, а и на място се
стеснява и представлява пътека с ширина намаляваща до 0,93м в края при границата
с ПИ 1654. ПИ 1714 по КККР след изменението през март 2008г. е пътека с
намаляваща ширина до под метър по протежение на границата с ПИ 1663 на жалбоподателите
ПИ 1663 и така съществува на място е онагледен в жълт цвят на комбинирани скици
№5, №6 и №7 към СТЕ.
Поради това въпреки, че правилно
комисията е преценила, че от всички трасета, само това трасе от ПИ 3980 на юг
към ул.„Девета“ следва предвидената улица по влезлия в сила ПУП-ПУР на кв.“Изгрев“,
неправилно и след огледа на място не е установила, че „отворения на място път“ какъвто
се явява само една част от ПИ 1714 е такъв не в резултат на отдръпване на оградите
на имотите разположени на запад от него, а в резултат на изменение на КККР и изместване
в източна посока на границата на ПИ 1715.
Предвид констатацията, че по границата
на ПИ 1715 има изпълнена масивна ограда, с оглед факта, че дори частта от ПИ
1714, който е възприет като „отворен на място път“ в значителната си част няма ширина
от 3метра, а е с по-малка ширина като например 2,66м, 2,57м / видно на
комбинирани скици №6 и №7 към СТЕ/ и намалява до пътека с ширина 93см, уширяването
му до 3 метра по кафявата линия, показана схематично на скицата към заповедта,
ще засегне източната част на ПИ 1708 и ПИ 1655, които имоти не са посочени като
засегнати от трасето в текста на Заповедта. Ако не се предприеме такова
уширяване на ПИ 1714 явяващ се път– пътека за сметка на имотите разположени от
западната му страна до ширина на трасето от 3м, при прокарване на временен път с
тази ширина, а и дори с ширина 2,50м само чрез уширяване на пътеката на изток, навлизането
в ПИ 1663 ще е върху площ от 30 до 33 кв.м, видно от вариантите онагледени на
комбинираните скици към СТЕ. Поради това в Заповедта и скицата към нея
неправилно и незаконосъобразно е посочено и означено, че трасето на временния
път, който се разрешава да се прокара ще се засегне само 16кв.м, което е двойно
по-малка площ от имота на жалбоподателите, която фактически ще се засегне, за
да се осигури разрешеното с акта трасе.
Освен това след като се разпорежда
прокарване на временен път до имоти без лице и достъп до такъв, трасето му трябва
да осигурява автомобилен достъп не само д оПИ 3980, а и до другите съседни
имоти, които нямат достъп до път, какъвто е и ПИ 1654, видно от скиците,
представляващи извадка от кадастралната карта, приложени на л.64 и л.98 от
делото, . С оглед спазване на принципа за съразмерност и еднакво засягане на
имотите, административният акт по чл.190 от ЗУТ следва да предвиди уширяване на
ПИ 1714 в северната му част, представляваща пътука с навлизане както в ПИ 1663
на изток, така и в ПИ 1655 – на запат и в ПИ 165 – на север за да бъде осигурен
вход за достъп с ширината на пътя в ПИ 3980 и в ПИ 1654. В това трасе на временния
път ще попадне площта от ПИ 1654 разположена в югоизточния му край, с която
граници с пътеката и е с ширина 0,93м – 1,40м. Това ще доведе и до засягане на много
по-малко площ от ПИ 1663 на жалбоподателите, за разлика от варианта, при който цялата
ширина на трасето на временния път се осигурява за сметка само на ПИ 1663.
В случая след като със Заповедта
се разрешава прокарване на временен път до имоти без достъп до такъв, за да
може по него да преминават автомобили на пожарната и на спешна медицинска помощ,
следва да се съобрази каква е минимално необходимата ширина на трасето за тези специализирани
МПС. Съгласно чл.27, ал.5 във вр. с ал.1 от Наредба № Iз-1971/29.10.2009г. за
строително-технически правила и норми за осигуряване на бeзопасност при пожар, издадена
от МВР и МРРБ, съгласно пожарните пътища се проектират с широчина най-малко 3,5м.
Тази ширина от 3,5м е посочена и в чл.81, ал.1 от ЗУТ като най-малката ширина
на задънените улици в градовете, за да се осигури по тях достъп до ограничен
брой имоти. В случая със Заповедта е разрешено прокарване на временен път с
по-малка ширина от 3,5м, без административният орган или помощната комисия да
са имали изразено стантовище от службите, осигуряващи пожарна безопасност и спешна
медицинска помощ в процесната територия, че специализираните им автомобили ще
могат да преминат по временния път с ширина 3м намаляващ до 2,50м до ПИ 3980 и
до сградите в него.
Налага се извода, че жалбоподателите
основателно претендират отмяна на Заповедта, тъй като с нея неправилно, незаконосъобразно
и при съществено нарушенеие на процесуалните правила е разрешено на собственика
на ПИ 10135.2552.3980 да ушири съществяващия на място път преминаващ в пътека, за
да прокара временен път с ширина 3м до имота си, какъвто няма да се осигури,
ако се засегнат само на 16кв.м и то само от техния имот. Тъй като Заповед е волеизявление,
което не отговаря на изискванията на закона за форма и съдържание, съдържа
противоречия и непълноти, а при издаването му съществено са нарушени процесуалните
правила, тъй като не са били установени всички факти и обстоятелства, от значение
за правилното произнасяне в случая, следва да бъде отменена като неправилна,
незаконосъобразна и несъответстваща на целта на закона – на основание чл.146,
т.2, т.3, т.4 и т.5 от АПК.
Поради естеството на акта, тъй
като не е в правомощията на съда да се произнесе с акт по искането на
собственика на ПИ 10135.2552.3980 за прокарване на временен път, преписката
следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне. При
новото произнасяне следва да се вземат предвид актуалните данни в действащата
кадастрална карта за площта и границите на имотите, които попадат в трасето на
временния път с ширина 3м, съществуващото на място положение и ширината на отвореното
за достъп трасе на пътя, преминаващ в пътека и да се установят и уведомят всички
собственици на имотите, които попадат в трасето с осигуряване на възможност за
участието им в производството и постановяване на ясна и точна заповедт със
скица към нея, на която конкретно, точно и безпротиворечиво да е отразено
разрешеното трасе на временния път и площта, която той засяга от всеки имот,
която ще подлежи на обезщетение.
Предвид изхода на спора, своевременно
направеното искането за присъждане на разноски от представителя на жалбоподателите
следва да бъде уважено. На основание чл.143 ал.1 от АПК ответната страна Община Варна следва да заплати на Б.М.П. сумата от 570лв.,
включваща доказаните като заплатени от него суми от 20лв.- държавни такси за образуване
на делото, 250лв. – за депозит за вещо лице и 300лв. за адвокатско възнаграждение.
Исканията за присъждане на разноски на заинтересованата страна, за която акта е
благоприятен, както и на ответника са своевременно направени, но неоснователни,
поради което такива не следва да им бъдат присъждани.
Воден от изложеното и на основание чл.172 ал.2 от АПК във вр. с чл.173,
ал.2 от АПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед №0173/24.01.2019г. на Кмета на
Община Варна, с която на основание чл.190 ал.2 и ал.6 от ЗУТ е разрешено на Ж.П.Д.
*** – собственик на ПИ 10135.2552.3980 по КК на гр.Варна, ж.к.„Изгрев”
прокарване на временен път с ширина 3м през ПИ 10135.2552.1663 - собственост на
Б.М.П. и И.К.П., съгласно обозначеното със зелени линии на скица
№19/17.01.2019г.
ВРЪЩА преписката на Кмета на Община Варна за процедиране
и произнасяне по искането на Ж.П.Д. *** за издаване на заповед за прокарване на
временен път при съобразяване на мотивите по тълкуването и прилагането на
закона в настоящото решение.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати
на Б.М.П. с ЕГН ********** *** сумата от 570/петстотин и седемдедсет/лева,
включваща заплатени 20лв. за държавни такси,
250лв. за депозит за вещо лице и 300лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба в 14-дневен срок от съобщаването на страните пред Върховен
административен съд по реда на глава ХІІ от АПК.
СЪДИЯ :