РЕШЕНИЕ
гр.
София, 21.04.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-25 състав,
в публично заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: А. АНГЕЛОВ
при секретаря С. Александрова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 5304 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Ищецът Н.Б. твърди, че на 13.08.2017 г. в гр.
София е настъпило ПТП, причинено от водача на автобус „БМЦ 220 СЛФ“ с рег. № С
3386 ХТ, който при извършване на маневра за завой на ляво отнел предимството на
л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № *******, управляван от ищеца, който се движел
по път с предимство, при което е настъпил удар между двете превозни средства.
Вследствие на това ПТП на ищеца са причинени телесни увреждания, подробно
описани в исковата молба. Ищецът твърди, че гражданската отговорност на водача
на автобуса към датата на процесното ПТП е
застрахована при ответника, поради което иска той да му заплати обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди в размер на 100 000 лв., заедно със законната лихва върху
посочената сума от 13.08.2017 г. до окончателното ѝ изплащане.
Претендира разноски по делото.
Ответникът ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД оспорва
иска. Оспорва процесното ПТП да се е осъществило по посочения от ищеца начин и
да е причинено от сочения от ищеца водач. Ответникът счита, че причина за
процесното ПТП е изцяло поведението на ищеца. Евентуално възразява, че
поведението на ищеца е допринесло за настъпването на процесното ПТП и на
уврежданията на ищеца, като твърди, че ищецът се е движел с несъобразена с
пътните условия скорост (доколкото е валял проливен дъжд) и без поставен
предпазен колан. Оспорва и обстоятелството всички сочени от ищеца увреждания да
са в причинна връзка с процесното ПТП. Счита и че претендираният от ищеца
размер на обезщетението за неимуществени вреди е завишен. Ответникът оспорва и
началния момент на претендираната лихва за забава, включително счита, че не
дължи лихва, тъй като не е изпаднал в забава, доколкото ищецът не е предоставил
на ответника банкова сметка, ***. Претендира разноски.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по делото, намира
следното:
По делото е безспорно
обстоятелството, което е видно и от представените констативен протокол за ПТП
от 13.08.2017 г., протокол за оглед на местопроизшествие от същата дата, както
и от показанията на свидетелката Б.П., че на 13.08.2017 г. в гр. София е
настъпило процесното ПТП между автобус на градския транспорт „БМЦ 220 СЛФ“ с
рег. № ****** и л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № ******, управляван от
ищеца. Основният спорен въпрос по делото е кой от двамата водачи с поведението
си е причинил това ПТП.
От протокола за оглед на
местопроизшествието, данните от който са интерпретирани и от автотехническата
експертиза по делото, се установява, че автобус „БМЦ 220 СЛФ“ е навлязъл в кръстовището,
където е настъпило процесното ПТП от улица без име, движещите се по която
превозни средства са без предимство при преминаване през кръстовището (от
страната на автобуса преди кръстовището е поставен знак Б1 – пропусни движещите
се по пътя с предимство – чл. 45, ал. 2 ППЗДвП). Л.а. „Фолксваген
Голф“ се е движел по бул. „Панчо Владигеров“, като с оглед на знака Б1,
разположен на пресечната улица, той поначало е имал предимство при преминаване
през кръстовището. Автобусът, който е извършвал завой на ляво, е излязъл от дясната
страна спрямо движението на автомобила. Пътните знаци, с които е сигнализирано
кръстовището и е регулирано движението в него, са посочени в протокола за оглед
и приложената към него скица, а също така се виждат и на снимките в
заключението на автотехническата експертиза. Ударът между двете превозни
средства е настъпил около средата на кръстовището и в лявата част на лентата за
движение, по която се е движел лекият автомобил, видно от скицата към протокола
за оглед, която е възпроизведена и от експертизата по делото.
В случая обаче настъпилото ПТП се
характеризира с особености, поради което не е достатъчно да се вземат предвид
правилата за предимството при навлизане в кръстовище, а трябва подробно да се
изследва поведението на двамата водачи, за да се определи причината за
настъпване на процесното събитие. Тези особености включват обстоятелството, че
ударът е настъпил около средата на кръстовището, но в най-задната част на
автобуса – около задната гума и след нея, като посоченият модел автобус е дълъг
около 10 метра (разстоянието между предните и задните колела на автобуса е 6
метра, което може да се определи от данните в протокола за оглед). При това
лекият автомобил се е ударил в последните около 1,50 м от дължината на
автобуса. В този момент по-голямата част от автобуса се е намирала в лентата за
насрещно движение спрямо посоката за движение на автомобила или в мисленото
продължение в кръстовището на зоната, разделяща двете насрещни ленти за
движение на бул. „Панчо Владигеров“, означена с маркировка М15 (върху която е
забранено движението на превозни средства – чл. 65, т. 6 ЗДвП), чиято
широчина е 2,50 м. Това е видно от мястото, на което са намерени частите от
лекия автомобил, които са се отделили от него в мястото на настъпване на удара,
както това е отразено в заключението на вещото лице, а също и в скицата към
протокола за оглед.
Други съществени особености на
обстановката, при която е настъпило събитието, са това, че е налице известно
ограничение на видимостта за водача на лекия автомобил към улицата, от която е
излязъл автобусът. Това ограничение се дължи на разположената в дясно от
платното за движение по посоката на движение на автомобила покривна конструкция
на надземна част от линията на метрото, която ясно се вижда от приложените
снимки на мястото в заключението на автотехническата експертиза, а също и в
снимките към протокола за оглед.
Също така в конкретния случай
видимостта е била ограничена и поради проливния дъжд, който е валял в момента
на събитието, което обстоятелство изрично посочва ищецът при разпита си на
досъдебното производство съгласно представения протокол за разпит от 15.09.2017
г. Тук следва да се отбележи, че протоколът е допустимо в настоящото дело
доказателство, тъй като представлява писмен документ, подписан от ищеца, съдържащ
негово изявление, и поради това има висока доказателствена стойност относно
неизгодните за ищеца факти, отразени в него. В резултат на дъжда пътната
настилка е била мокра (това е отбелязано и в протокола за оглед), като според
посоченото от ищеца при разпита му в досъдебното производство по пътното платно
е имало локви и настилката е бил хлъзгава.
От значение е и това, че
непосредствено преди кръстовището по посоката на движение на автомобила, което
е и мястото в което автобусът е завършвал левия си завой, е разположена
пешеходна пътека, обозначена с пътен знак (знак Д17 – пешеходна пътека –
чл. 54, ал. 5 ППЗДвП) и с маркировка тип „зебра“ (маркировка М8.1 – чл. 64,
т. 3, б. „а“ ППЗДвП). Знакът и маркировката за пешеходната пътека не са
описани в протокола за оглед на местопроизшествието и не са нанесени в скицата
към него, но са ясно видими на приложените към протокола снимки – знакът се
вижда добре на снимката в горния десен ъгъл на предната страница на л. 13 от
делото, а маркировката – на няколко от снимките на л. 12, л. 13 и л. 14 от
делото, като на тях автобусът е установен върху пътеката, но той се е преместил
и не е останал на мястото на удара, както е видно и от скицата към протокола за
оглед и както е отразено в скицата от заключението на автотехническата
експертиза.
Ако се обобщят посочените
специфични особености на обстановката, при която е настъпило процесното ПТП,
може да се посочи, че събитието е настъпило при проливен дъжд, намалена
видимост, включително към пресечната улица за водача на автомобила, при
наближаване на лекия автомобил към кръстовище, непосредствено пред което е
разположена ясно обозначена пешеходна пътека. При това следва да се има предвид
и липсата на знак, означаващ предимството, от страната, от която е наближил
кръстовището лекият автомобил – не само такъв знак не е отбелязан в протокол за
оглед (както се посочи в него не са отбелязани и други знаци и маркировка в
кръстовището), но липсата на знак Б3 – път с предимство (чл. 45, ал. 2 ППЗДвП)
ясно се вижда и от снимките на кръстовището, поместени в заключението на
автотехническата експертиза. При тази обстановка ударът е настъпил в
най-задната част на автобуса, който е със значителна дължина (около 10 м) и
като цяло е преминал с по-голямата част от дължината си през кръстовището преди
удара. Също така съществено е и обстоятелството, че в момента на удара
автобусът е бил напълно спрял, както сочи свидетелката Б.П. и както е заявил
ищецът при разпита си на досъдебното производство.
При изследване на конкретното
поведение на водачите на двете превозни средства непосредствено преди
настъпване на процесното ПТП следва да се има предвид, че показанията на
свидетелката Б.П., която е пътувала на предната седалка в лекия автомобил, не
са твърде подробни, за да може от тях с достатъчна точност да се определи
поведението на двамата водачи. Също така тези показания следва да бъдат
преценени и съпоставени с другите доказателства по делото съгласно чл. 172 ГПК,
като се има предвид, че свидетелката сочи, че е пострадала от същото събитие и
е предявила иск за заплащане на застрахователно обезщетение срещу ответника.
Освен това свидетелката при разпита си само е посочила, че работи заедно с
ищеца, пропускайки да спомене, че те имат значително по-близки отношения, както
сочи самият ищец при разпита си на досъдебното производство. Там ищецът
заявява, че свидетелката е приятелката му, което предполага, че тя е негова
интимна приятелка, любима, а не просто лице от приятелския му кръг (с оглед
използваната от него членувана форма на думата – „приятелката ми“).
Според свидетелката автобусът
изведнъж е изскочил от пресечната улица и е спрял. Като са имат предвид обаче размерът
на автобуса и радиусът му на завиване, подобна внезапност не е възможна.
Съобразявайки горните фактори, включително посоченото от ищеца обстоятелство (при
разпита му на досъдебното производство), че автобусът се е движел с нормална за
завиване скорост, автотехническата експертиза определя, че автобусът се е
движел със скорост около 15 км/ч (или около 4,17 м/с). Подобна скорост и
предвид широчината на кръстовището (пътното платно на бул. „Панчо
Владигеров“ на мястото е широко над 10 м, като самото кръстовище е и по-широко
поради улицата без име, която се включва в него – видно и от скиците към
протокола за оглед и в заключението на експертизата) предполага, че автобусът
не е навлязъл и преминал през кръстовището „изведнъж“. Експертизата изчислява,
с оглед мястото на удара, траекторията на движение в завоя и скоростта на
движение на автобуса, че той е изминал около 12 м от момента, в който е
започнал да навлиза в кръстовището (стр. 7 от заключението). При посочената
скорост автобусът се е движел около 2,9 секунди (времето на движение е равно на
изминатия път, разделен на скоростта, доколкото в случая няма и данни за постепенно
намаляване на скоростта на автобуса), преди да спре в мястото, където е
настъпил ударът. За това време, както се посочи, по-голямата част от дължината
му (от около 10 м) е преминала през лентата за движение, по която се е движел
лекият автомобил. Не следва да се забравя, че поради дължината на превозното
средство, дори предната му част да измине 12 метра, при което да излезе от
зоната, представляваща продължение на лентата за движение на лекия автомобил в
кръстовището, задната част на автобуса все още се намира в тази зона.
По отношение на скоростта на
движение на лекия автомобил, движещ се по път с предимство, следва да се
съобразят показанията на ищеца, дадени на досъдебното производство, според
които той се е движел със скорост 50-60 км/ч. Тази скорост се потвърждава и от
автотехническата експертиза с оглед на деформациите по автомобила след удара.
Вещото лице посочва (при разпита си в съдебно заседание), че поради липсата на
възможност да бъдат точно измерени деформациите по автомобила, скоростта може
да се определи само приблизително, но именно на 50-60 км/ч, колкото сочи и
самият ищец. С оглед на деформациите по автомобила това е била и скоростта на
автомобила към момента на удара, тъй като на практика лекият автомобил не е
намалил скоростта си. Обратното сочи свидетелката Б.П. – че автомобилът е
намалил скоростта си, но показанията ѝ в тази част не се подкрепят от
отразеното в протокола за оглед на местопроизшествието, в който изрично е
отбелязано, че не са установени следи от спирачен път. Освен това ищецът сочи
при разпита си на досъдебното производство, че автомобилът е поднесъл, което
според вещото лице (съгласно заявеното от него в съдебно заседание) означава,
че скоростта на движение е била по-висока, т.е. изключва възможността тази
скорост да е била значително намалена преди удара. Също така ищецът при разпита
си на досъдебното производство единствено посочва, че е започнал да превключва
предавките на скоростите на автомобила (от четвърта на трета и след това на
втора), но не посочва да е задействал спирачката.
Като се съобразят данните за
скоростта на лекия автомобил и поведението на ищеца като негов водач,
автотехническата експертиза определя и че ако автомобилът се е движел с 58 км/ч
(изчислено в заключението при скорост преди удара от 60 км/ч) или с 50 км/ч
(както сочи вещото лице при разпита си, уточнявайки, че е възможно скоростта на
автомобила преди удара да е била между 50 км/ч и 60 км/ч), ищецът е разполагал
с възможност да спре преди да достигне автобуса. Този извод вещото лице
подкрепя и с обстоятелството, че автобусът е бил лесно забележимо препятствие в
кръстовището за известен период от време, което поначало е дало възможност на
ищеца да го забележи и да реагира съответно. Същевременно обаче ищецът не е
предприел действия, с които да избегне удара, или те не са били адекватни, тъй
като не са довели до достатъчно намаляване на скоростта и спиране, нито до
промяна на траекторията на движение на автомобила, за да заобиколи автобуса.
Последната възможност поначало съществува, което е видно от мястото на
настъпване на удара – на 80 см от мисленото продължение в кръстовището на левия
край на лентата за движение на автомобила (както е ограничена с наличната
маркировка) и то близо да центъра на кръстовището, което е достатъчно широко,
както беше посочено – това е добре видно от скицата в заключението на
експертизата. Така ищецът е разполагал с възможност освен да намали и да спре,
също така и да заобиколи задната част на автобуса, като той не е предприел нито
едно от тези действия.
От гледна точка на поведението на
водача на автобуса следва да се има предвид правилото на чл. 50, ал. 1 ЗДвП,
според което на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като
път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са
длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с
предимство. Правилата за движение по пътищата отразяват дължимата грижа, която
следва да полагат участниците в движението, и в този смисъл те отразяват опитни
правила, свързани с безопасността на движението по пътищата (в смисъла на §6,
т. 74 ЗДвП). Поради това и нормите на закона, съответно правилата, които те
изразяват, трябва да се тълкуват прагматично, като се държи сметка за
обективната действителност, при която следва да се прилагат.
В този смисъл пропускането на
превозно средство, движещо се по пътя с предимство (хипотезата на чл. 50, ал. 1 ЗДвП), означава, че когато и друго превозно средство се приближава към
кръстовището, движещо се по път с предимство, водачът, излизащ от път без
предимство, е длъжен да го пропусне, ако с оглед движението на двете превозни
средства между тях би могъл да възникне конфликт в кръстовището, т.е.
едновременно да достигнат до място в кръстовището, което да създаде
предпоставка за опасност или дори за осъществяване на ПТП. Когато обаче, с
оглед на разстоянието от кръстовището, на което се намира превозното средство,
движещо се по пътя с предимство, водачът на превозното средство, излизащо от
път без предимство, може да премине с безопасна скорост през кръстовището,
преди да го доближи превозното средство, движещо се по пътя с предимство, водачът
не е необходимо да изчаква и да пропуска превозното средство, движещо се по
пътя с предимство, тъй като и двете превозни средства могат безопасно да
преминат през кръстовището.
В конкретния случай следва да се
съобразят и показанията на ищеца, дадени на досъдебното производство, според
които, по преценка на ищцата, ударът е нямало да настъпи, ако автобусът не е
бил спрял в кръстовището. От това следва, че поначало скоростта на движение на
автобуса от 15 км/ч (4,17 м/с) е била достатъчна, за да може той да премине
през лентата, по която се е движел автомобилът, и да завърши маневрата за завой
на ляво, без да настъпи съприкосновение между двете превозни средства. Това
съприкосновение е възникнало поради това, че автобусът е спрял, като по делото
няма данни за причината за това спиране. Може обаче да се съобрази, че при
спирането предната част на автобуса е доближила намиращата се в тази част на
кръстовището пешеходна пътека тип „зебра“, което може да е и вероятна причина
за спирането на автобуса, ако пешеходци са пресичали в този момент. Всъщност,
както ще бъде разяснено по-долу, причината за спирането не е от значение при
конкретната обстановка.
В случая автобусът е навлязъл в
кръстовището, преди до него да достигне лекият автомобил. Според заключението
на автотехническата експертиза отстоянието на автомобила до мястото на удара е
било 48 м, ако той се е движел със скорост от 60 км/ч (или 16,7 м/с) преди
удара (таблицата на стр. 7 от заключението). Ако се използва дадената в
заключението формула за определяне на посоченото разстояние (или се използва
пропорция), при приемане, че скоростта на автомобила преди удара е била
50 км/ч (или 13,9 м/с), отстоянието му до мястото на удара е било 40 м.
Следователно водачът на автомобила е разполагал с възможност да забележи бавно
движения се и вече навлизащ в кръстовището автобус от достатъчно, според вещото
лице, разстояние, за да може да предприеме някое от споменатите по-горе
действия, за да предотврати настъпването на удара, но въпреки това не е
предприел такива действия.
Посочените по-горе данни за
отстоянието на автомобила от мястото на удара и за движението на автобуса
изключват както соченото от свидетелката Б.П. обстоятелство за това, че
автобусът изведнъж е изскочил пред лекия автомобил, така и посоченото от ищеца
при разпита му на досъдебното производство обстоятелство за това, че е
забелязал автобуса на около 15 м от кръстовището. Не е имало пречка ищецът да
забележи автобуса от значително по-голямо разстояние, което да му позволи да
предприеме необходимите действия, доколкото автобусът вече е започнал
навлизането си в кръстовището, т.е. посочената по-горе покривна конструкция на
линията на метрото, закриваща видимостта към пресечната улица, вече не е била
пречка за ищеца да забележи автобуса. Ищецът е разполагал със същото време за
реакция, за което автобусът се е придвижил в кръстовището и което може да се
изчисли при посочените по-горе два варианта за скоростта на движение на лекия
автомобил преди удара и отстояние до мястото на удара – около 2,9 секунди.
Това време се е оказало недостатъчно за реакция поради скоростта на движение на
ищеца, но то поначало е достатъчно при малко по-ниска скорост, както сочи
вещото лице. За това време обаче ищецът не е предприел адекватни действия.
В обобщение на разгледаните до
тук обстоятелства, трябва да се приеме следният начин, по който са протекли
действията на водачите на двете превозни средства преди да настъпи ударът между
тях. Ищецът, управлявайки лекия автомобил, е приближавал кръстовището,
регулирано с пътни знаци, като той се е движел по път с предимство, но без за
това да е имало надлежно означение с пътен знак, намиращ се от неговата страна
на пътя. От дясната страна по посоката на движението му видимостта му към
пресечната улица от тази страна и движението по нея е било първоначално
ограничено от покривната конструкция на линията на метрото, макар при
приближаване към кръстовището това ограничение да не е оказвало вече влияние. Ищецът
е приближавал и към добре означена с маркировка и пътен знак пешеходна пътека.
В конкретния момент е валял проливен дъжд и пътната настилка е била мокра и
хлъзгава. При тази обстановка управляваният от ищеца автомобил се е движел със
скорост 50 – 60 км/ч, като ищецът не е предприел действия за намаляване на тази
скорост.
Когато лекият автомобил се е
намирал на 40 – 48 м от кръстовището и около 3 секунди преди настъпването на
удара, в кръстовището е навлязъл автобусът, който се е движел с ниска скорост,
за да завие на ляво – 15 км/ч. Предвид размерите си оранжевият автобус на
градския транспорт е бил ясно забележим за ищеца от посоченото разстояние,
въпреки принципно намалената видимост. Автобусът е изминал около 12 м по крива
линия в кръстовището и е спрял, така че около 1,5 м от задната му част е
останала разположена косо в лентата за движение на автомобила, като по-голямата
част от дължимата на автобуса се е намирала в лентата за насрещното движение (спрямо
посоката на движение на автомобила) или върху мисленото продължение в
кръстовището на разделителната зона между двете ленти, забранена за навлизане
на автомобили. Предната част на автобуса е доближила пешеходната пътека. До
този момент ищецът не е предприел адекватни действия, за да намали скоростта на
автомобила или да заобиколи автобуса. В този момент е настъпил ударът между
двете превозни средства, който е станал в лявата част на лентата за движение на
лекия автомобил (на 80 см от левия ѝ край при широчина на лентата от
3,80 м).
При този начин на протичане на
процесното събитие следва да се приеме, че при навлизането си в кръстовището водачът
на автобуса е преценил, че автобусът ще може да премине през кръстовището, без
да попречи на движението на движещия се по път с предимство лек автомобил. Тази
преценка следва да се приеме за съответстваща на обективната обстановка, тъй
като по преценка и на ищеца ако автобусът не е бил спрял в кръстовището, удар е
нямало да настъпи. Потвърждение на правилността на преценките и на двамата
водачи е и това, че автобусът с много ниска скорост е преминал почти през
цялото кръстовище с почти цялата си дължина от 10 м, преди до него да достигне
лекият автомобил и да се удари в най-крайната му задна част.
Същевременно водачът на
автомобила се е движел със скорост, която не само е била превишена, тъй като в
населено място се е движел с повече от 50 км/ч (нарушил е правилото на чл. 21,
ал. 1 ЗДвП), но е била и несъобразена с конкретните пътни условия – при
първоначално ограничена видимост от постройка при приближаване към
кръстовището, ограничена видимост от проливен дъжд, мокра и хлъзгава пътна
настилка, приближаване на кръстовище, на което не е сигнализирано предимството (от
страната на този водач), но ясно е сигнализирана пешеходна пътека преди
кръстовището. Всички изброени фактори са изисквали от ищеца да управлява
автомобила с по-ниска от максимално допустимата скорост, за да може
своевременно да реагира по подходящ начин, включително при необходимост да
намали скоростта и да спре при възникване на опасност. Като не е избрал подходяща
скорост, ищецът е нарушил и правилото на чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
В допълнение, управляваният от
ищеца автомобил се е движел в лявата част на лентата си за движение, без за
това да има обективна причина (напр. паркирани автомобили, неравности на пътя и
др. – както е отбелязано и в протокола за оглед). Макар законът да не предвижда
в коя част по широчината на лентата за движение трябва да се движи МПС, предвид
конкретните обстоятелства относно настъпилото произшествие, трябва да се
приеме, че при полагане на дължимата грижа от страна на ищеца и движение на
автомобила в средата на лентата за движение, ударът е можел да бъде избегнат
по-лесно. Всъщност ищецът не е предприел каквито и да било действия, за да
избегне ударът – не е намалил скоростта си на движение, не е направил опит да
заобиколи автобуса. Същевременно към момента, в който ищецът е наближавал
кръстовището, в него вече се е намирал автобусът. Той е бил ясно забележимо
препятствие, което е изисквало от ищеца да съобрази поведението си с него,
както се посочи по-горе (съгласно чл. 20, ал. 2 ЗДвП), което той не е сторил.
Така трябва да се приеме, че
както превишената и несъобразена с пътните условия скорост на ищеца от една
страна, така и липсата на реакция на ищеца непосредствено преди възникването на
процесното събитие, когато пред него вече е било налице препятствие за
движението му в кръстовището, са довели до невъзможност на ищеца да спре или да
заобиколи автобуса, спрял в този момент в кръстовището, поради което е настъпил
и удар между двете превозни средства. Следователно налице е противоправно
поведение на ищеца, което е довело до настъпване на процесното ПТП и на вредите
от него.
Както се посочи, към момента на
навлизането на автобуса в кръстовището, водачът му правилно е преценил, че ще
има възможност да премине преди лекия автомобил и в този смисъл, без да му
попречи. Поради това не може да се приеме, че в случая този водач е нарушил
правилата за движение по пътищата и съответно е станал причина за настъпване на
процесното събитие. Спирането на автобуса в кръстовището преди цялата му дължина
да е преминала в насрещната за движението на автомобила лента, което
непосредствено е свързано с настъпване на събитието, също не може да се определи
като виновно противоправно поведение от страна на водача на автобуса, довело до
настъпване на събитието. Към момента, в който автобусът е спрял (вероятно, за
да пропусне пресичащи пешеходци), той е представлявал ясно различимо
препятствие за ищеца, който поначало е разполагал с възможност да спре или да
го заобиколи и да го избегне, ако поведението му на пътя е съответствало на посочените
по-горе правилата за движение по пътищата и при полагане на дължимата грижа.
По тези съображения следва да се
приеме, че поведението на ищеца е основната причина за настъпване на процесното
събитие, поради което не са възникнали основания за реализиране на гражданската
отговорност на водача на автобуса и съответно на ответника като застраховател
на тази отговорност. Поради това предявеният иск е неоснователен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва
да се присъдят разноските по делото, които възлизат общо на 900 лв.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на Н.В.Б., ЕГН **********, адрес *** срещу „Застрахователно акционерно дружество ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** за
заплащане на основание чл. 432, ал. 1 КЗ на сумата 100 000 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ПТП, настъпило на 13.08.2017
г. в гр. София и причинено от водача на автобус „БМЦ 220 СЛФ“ с рег. № *****.
ОСЪЖДА Н.В.Б., ЕГН **********, адрес *** да заплати на „Застрахователно акционерно
дружество ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** сумата 900 лв. (деветстотин лева) – разноски по
делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: