О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2276 23.11.2020
година гр.Бургас
Бургаският административен съд,
XXII-ри административен
състав,
на двадесет и трети ноември две хиляди и двадесета година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА КОЛЕВА
при секретаря: Г. Д.
като разгледа докладваното от съдията Колева
административно дело № 979 по описа
за 2020 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.197 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.38, ал.7 от Закона за
защита на личните данни (ЗЗЛД).
Образувано e по жалба на Н.С.И. и М.Д.Б., двете с
постоянен и настоящ адрес ***, чрез адв. С. А., против решение № ППН-01-643 от 19.11.2019г.
на Комисията за защита на личните данни, с което жалба рег.№ ППН-01-643 от
03.08.2018г. подадена от Н.С.И. и М.Д.Б. против Ж.Д.Д. е оставена без
разглеждане като очевидно неоснователна.
Жалбоподателите оспорват решението като
незаконосъобразно, издадено при неспазване на установената форма, при
съществено нарушение на административно-производствените разпоредби и при
несъответствие с целта на закона. Считат, че Управителят на етажната
собственост е обработил в нарушение на чл.4, т.12 от Регламент (ЕС) 2016/679
личните им данни, което е довело до неправомерно неразрешено разкриване или
достъп до личните им данни. В този смисъл КЗЛД е следвало да приложи подходяща
мярка или санкция по чл.58, §2, б.”а”- „з” и „й” от Регламент (ЕС) 2016/679 или
по чл.80, ал.1, т.3,4,5 и в допълнение към тези мерки или вместо тях да наложи
административно наказание в съответствие с чл.83 от Регламент (ЕС) 2016/679,
както и по глава ІХ от ЗЗЛД. Посочва, че е налице основание за оспорване по
чл.146, т.2 от АПК, като не са изложени мотиви в акта, което представлява
нарушение на изискването за форма, както и че е нарушен принципът за
съразмерност, закрепен в чл. 6, ал.2 от АПК. На следващо място сочи, че
решението е издадено в противоречие с целта на закона, като не е осигурена
защита на физическите лица във връзка с обработването на личните им данни в
съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679. Искат съдът да отмени решението, като
постановено в противоречие с материалното право и да върне преписката на КЗЛД
за разглеждане и произнасяне, като даде задължителни указания по тълкуване и
прилагане на закона.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител, поддържат жалбата и искането към съда. Претендира се присъждане
на направените по делото разноски.
Ответникът – Комисия за защита на личните данни
(КЗЛД), представя административната преписка по издаване на оспореното
решение. В съдебно заседание не се представлява, редовно призована. Не
взема становище по жалбата.
Заинтересованата страна - Ж.Д.Д., се представлява в
съдебно заседание от адв.З.Н. и не изразява становище по жалбата.
Бургаският административен съд, след преценка на
събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните,
намира за установено следното от фактическа страна:
Производството пред КЗЛД е образувано по жалба с рег.№
ППН-01-643 от 03.08.2018г. подадена от Н.С.И. и М.Д.Б., за извършено нарушение
на ЗЗЛД от Ж.Д.Д.. В жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразно
поведение от страна на Ж.Д.Д., в качеството й на управител на етажната
собственост на блока, в който живеят, с адрес: гр. Бургас, к-с „Лазур",
бл. 15, а именно неправомерно, публично, оповестяване на личните данни на г-жа Н.И.,
както и данните на собственика на апартамента - г-жа М.Б., без тяхно знание и
съгласие. Посочва се, че на 18.04.2018 г. било проведено общо събрание на
етажната собственост, на което Н.И. е присъствала. Една от точките на
събранието била финансов отчет, който
бил изготвен в две части за
С допълнително уведомление от 22.10.2018г. жалбата е
преподписана от М.Б. и е посочено, че е насочена против Ж.Д.Д. в качеството на
управител на етажната собственост и администратор на лични данни.
След нарочно изискана информация от Община Бургас по
преписката е представена регистрационна карта № З-36 от 03.12.2018г., от която
е видно, че управител е „Хаус про БГ”
ЕООД. Видно от писмо рег.№ ППН-01-643-6
от 17.05.2019г. от Община Бургас се установява, че в периода 15.06.2016г. до
подаване на заявление вх.№94-01-14119 от 25.04.2018г. за оттегляне, управител е бил Ж.Д.Д..
По делото е представен протокол № 46 от
13.11.2019г./извлечение/ за проведено на същата дата заседание на Комисията за
защита на личните данни. По т.І разглеждане на жалби по същество, в т.4 е
разгледана жалба с рег.№ ППН-01-643 от 03.08.2018г. подадена от Н.С.И. и М.Д.Б.
относно злоупотреба с лични данни. Единодушно е приет проект за решение :
„Оставя жалбата без разглеждане като очевидно неоснователна и прекратява административното
производство” в смисъла докладван от дирекция „Правни производства и надзор“ и
възлага на дирекцията да извърши необходимото.
С оспореното в настоящото съдебно
производство решение № ППН-01-643 от 19.11.2019г. на Комисията за защита
на личните данни, с което жалба рег.№ ППН-01-643 от 03.08.2018г. подадена от Н.С.И.
и М.Д.Б. против Ж.Д.Д. е оставена без разглеждане като очевидно неоснователна.
В оспореното решение е прието, че администраторът-управителят на етажната
собственост е обработил законосъобразно личните данни на жалбоподателите на
основание чл.6, §1, б.”е” от Регламент 2016/679- за изпълнение на задълженията
си по ЗУЕС, при което изрично съгласие от субекта на данни не е било необходимо.
Същото е връчено на жалбоподателката Н.И. на 02.01.2020г.
и на жалбоподателката М.Б. на 03.02.2020г., видно от приложените в
административната преписка известия за доставяне. Жалбата до съда против
решението е подадена на 16.01.2020г., чрез пощенски оператор и входирана в КЗЛД
на 20.01.2020г..
При тази фактическа установеност съдът обосновава
следните правни изводи:
Жалбата е подадена против индивидуален административен
акт, подлежащ на съдебен контрол, от надлежно легитимирано лице и в срока по
чл.149, ал.1 от АПК, вр. с чл.38, ал.7 от ЗЗЛД, поради което е процесуално
допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.3,4 от
ЗЗЛД (редакция към датата на издаване на оспореното решение), КЗЛД се
произнася с решение, като може да приложи мерките по чл. 58, параграф 2, букви „а"
- „з" и „й" от Регламент (ЕС) 2016/679 или
по чл. 80, ал.
1, т. 3, 4 и 5 и
в допълнение към тези мерки или вместо тях да наложи административно наказание
в съответствие с чл. 83 от Регламент (ЕС) 2016/679,
както и по глава девета,
а когато жалбата е очевидно неоснователна или прекомерна, с решение на
комисията жалбата може да се остави без разглеждане. Комисията изпраща копие от
решението си и на субекта на данните. За жалбоподателите е налице правен
интерес от оспорване на акта на КЗЛД, тъй като твърди, че с неналагането на мярка
спрямо администратора на лични данни не
е осигурена защита на личните им данни.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Оспореното решение е издадено от компетентен
административен орган – КЗЛД в съответствие с предоставените й правомощия по
чл.38, ал.3,4 от ЗЗЛД да разглежда жалби срещу актове и действия на
администраторите, с които се нарушават правата на физическите лица по този
закон. Решението е прието на заседание на КЗЛД единодушно, при спазване
изискването на чл.9, ал.3 от ЗЗЛД решенията на комисията да се вземат с
мнозинство от общия брой на членовете й. Редът за провеждане на производството
по разглеждане на жалби на физически лица е детайлизиран в Правилника за
дейността на Комисията за защита на личните данни и нейната администрация /Правилника,
обн. ДВ.бр.60/30.07.2019г./. Съгласно чл.38 ал.1 и ал.2 от Правилника за
дейността на Комисията за защита на личните данни и нейната администрация,
Комисията се произнася с решение по редовността или допустимостта на жалба,
както и в случаите по чл.38 ал.4 от ЗЗЛД в
закрито заседание.
Спазена е установената писмена форма като оспореното
решение съдържа изискуемите по чл.59, ал.2 от АПК реквизити. Мотивирано е в
достатъчна степен за извършване на проверка относно материалната му
законосъобразност.
При издаване на акта не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Производството е
започнало по писмено искане на физическо лице, съдържащо оплакване за
нарушаване правата му по ЗЗЛД и решението е взето в закрито заседание на КЗЛД с
мнозинство.
Съдът счита, че административният орган правилно е
приложил материалния закон, като напълно споделя аргументите му за прилагане на
соченото правно основание за оставяне без разглеждане на жалбата, поради
нейната обевидна неоснователност.
Съгласно чл.38, ал.4 от ЗЗЛД КЗЛД се произнася с
решение, с което при наличие на предпоставките –очевидно неоснователност или
прекомерност жалбата се оставя без разглеждане. Посочената разпоредба предвижда
специална предпоставка за допустимост на административното производство, а
именно жалбата да не е очевидно неоснователна или прекомерна.
В решението КЗЛД се е позовал на разпоредбата на чл.
6, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, в която е посочено, че обработването на лични
данни от администратори на лични данни, както в публичната, така и в частната
сфера, е законосъобразно и допустимо, ако е налице някое от правните основания,
изчерпателно изброени в чл. 6, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679:
а) субектът
на данните е дал съгласие за обработване на личните му данни: за една или
повече конкретни цели;
б) обработването
е необходими за изпълнението на договор, по който субектът на данните е страна,
или за предприемане на стъпки по искане на. субекта на данните преди
сключването на договор;
в) обработването
е необходимо за спазването на законово задължение, което се прилага спрямо
администратора;
г) обработването
е необходимо, за. да бъдат защитени жизненоважните интереси на субекта на
данните или на друго физическо лице;
д) обработването
е необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес или при
упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администр
атора;
е) обработването
е необходимо за целите на легитимните интереси на администратора или на трета
страна, освен когато пред такива интереси преимущество имат интересите или
основните права и свободи на субекта на данните, които изискват защита на
личните данни, по-специално когато субектът на данните е дете.
Единствено в б.,,а” на чл. 6, § 1 от Регламент (ЕС)
2016/679 е необходимо съгласие при събиране и обработване на лични данни и това
основание се прилага, след като се съобрази наличието на останалите основания.
При преценка на очевидната неоснователност на жалбата
следва да се има предвид разпоредбата на чл. 6, § 1, б.”в” от Регламент (ЕС)
2016/679, обработването е необходимо за спазване на законово задължение, което
прилага спрямо администратора. КЗЛД са се позовали на разпоредбите на чл. 23,
ал. 1, т. 5 от Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС), чл. 23, ал.
4 от ЗУЕС, в които е регламентирана представителната власт на управителя пред
други органи и пред съда, по исковете, предявени срещу тях във връзка с общите
части, и по исковете, предявени срещу собственик, ползвател или обитател, който
не изпълнява решение на общото събрание или задълженията си по този закон. По
искове срещу трети лица, във връзка с общите части, председателят на
управителния съвет (управителят) представлява собствениците, ако бъде
упълномощен от общото събрание. В чл. 38, ал. 2 ЗУЕС изрично е предвидена
възможността, когато собственик, ползвател или обитател не изпълни решение в
определения срок, председателят на управителния съвет (управителят) да може да
подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410, ал.
1, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс. От посочената законова регламентация
се извежда, че управителят на етажната собственост е обработвал лични данни, за
да спази законово задължение, а именно при неизпълнение на задължения по
заплащане на разноски да започне процедура по реализиране на вземането в
съответствие с интересите на етажната собственост, която представлява.
Отделно от изложеното е налице хипотезата, визирана в
разпоредбата на чл. 6, § 1, б.”е” от Регламент (ЕС) 2016/679, за приложението
на която е необходимо да се изследва баланса между личния и обществения
интерес. Съгласно разпоредбата на чл.4, ал.1, т.7/отменен, но действал към
момента на поставяне на съобщението/ от ЗЗЛД, обработването е допустимо,
когато е необходимо за реализиране на законните интереси на администратора на
лични данни или на трето лице, на което се разкриват данните, освен когато пред
тези интереси преимущество имат интересите на физическото лице, за което се
отнасят данните. От представените към жалбата до административния орган
приложения, представляващи снимки на финасови отчети и уведомление, поставени
на таблото във входа, в който живеят жалбоподателките се установява, че същите
съдържат две имена, номер на апартамент и етаж, където се намира апартамента.
В настоящата хипотеза доколкото изнесените данни са на
таблото на входа на етажната собственост, където живеят жалбоподателките,
съдържат две имена, № на апартамент и етаж и са поставени с цел събиране на
дължимите към етажната собственост режийни разноски съдът счита, че в случая
обществения интерес за събиране на сумите, дължими към етажната собственост
надделява над личния. При наличие на неизправни собственици/ обитатели спрямо
етажната собственост следва да се предприемат предписаните от закона действия
за събиране на вземанията, което от своя страна представлява легитимен интерес
на администратора на лични данни. В този смисъл при наличието на
предпоставките, визирани в чл. 6, § 1, б.”в”
и б.”е” от Регламент (ЕС) 2016/679 не е необходимо съгласие на субекта
на данни.
Отделно от изложеното съдът споделя изложените
аргументи от страна на КЗЛД, позовавайки се на разпоредбата на чл. 9 от Закона
за гражданската регистрация (ЗГР) , съгласно който името на български
гражданин, роден на територията на Република България, се състои от собствено,
бащино и фамилно име, а в конкретния случай са посочени по две имена на
жалбоподателките. В този смисъл не отговаря на идентификатора име, посочен в
чл.4, т.1 от Регламент (ЕС) 2016/679.
В заключение съдът счита, че правилно
административният орган е квалифицирал жалбата като очевидно неоснователна,
приема, че не са налице основания по чл.146 от АПК за отмяна на оспореното
решение, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Мотивиран от гореизложеното на основание чл.200 от АПК, Административен съд – Бургас, двадесет и втори състав,
О П Р
Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определението за даване ход по същество.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.С.И. и М.Д.Б., двете с
постоянен и настоящ адрес ***, чрез адв. С. А., против решение № ППН-01-643 от
19.11.2019г. на Комисията за защита на личните данни, с което жалба рег.№
ППН-01-643 от 03.08.2018г. подадена от Н.С.И. и М.Д.Б. против Ж.Д.Д. е оставена
без разглеждане като очевидно неоснователна.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба чрез
настоящия съд по реда на чл.200, ал.2 от АПК,
пред Върховен административен съд, в седемдневен срок от съобщаването на
страните.
СЪДИЯ: