ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.
Пловдив, 21.04.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Пловдив, ІІ-ри състав, в закрито
заседание на двадесет и първи април, две
хиляди и двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЧО ДИЧЕВ
като разгледа
административно дело № 790
по описа на съда за 2023
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Областният
управител на Област Пловдив е оспорил Решение № 47, взето с Протокол № 6 от
07.03.2023 г., с което се приема повторно Решение № 20, взето с Протокол № 5 от
09.02.2023 г. на Общински съвет - Пловдив, върнато в частта на т. 2.2. от
областния управител за ново обсъждане от общинския съвет, с която част се определят част от тръжните условия за предстоящ
публичен търг с явно наддаване за отдаване под наем за срок от десет години на
недвижим имот – публична общинска собственост, както е описан. Иска се отмяна на решението в посочената част
по подробно изложени съображения.
След като
се запозна с постъпилата административна преписка, съответно преди разглеждане
на делото в ОСЗ, Административен
съд - Пловдив, ІІ състав, намира оспорването
недопустимо, предвид следното:
Съгласно
чл.45, ал.4 от ЗМСМА “Областният управител упражнява контрол за
законосъобразност на актовете на общинските съвети, освен ако в закон е
предвидено друго. Той може да върне незаконосъобразните актове за ново
обсъждане в общинския съвет или да ги оспорва пред съответния административен
съд. Оспорването спира изпълнението на индивидуалните и на общите
административни актове и действието на подзаконовите нормативни актове, освен
ако съдът постанови друго.”
Нормата визира не всички актове на общинските съвети, а само индивидуалните административни актове, общите административни актове и подзаконовите нормативни актове, подлежат на оспорване пред административните съдилища. По своята същност оспореното решение на
Общинския съвет, с което се обявяват условия /в случая част от тях/ за участие в
състезателно административно производство /търг с явно наддаване/ по издаването
на индивидуален административен акт не представлява индивидуален административен акт, нито общ административен акт, нито подзаконов нормативен акт. В случая липсва властническо волеизявление на административен орган или на друг
овластен със закон за това орган или организация, с което да се създават
права или задължения, или непосредствено да се засягат права, свободи или законни интереси, поради което и не е допустим съдебен контрол по реда на АПК. Едно такова разрешение по никакъв начин не
противоречи на на Тълкувателно
решение № 5 от 10.12.2008 г. на Върховния административен съд, тъй като цитираното решение третира въпроса
относно това дали има ограничение в обхвата на осъществявания от областния
управител контрол за законосъобразност върху решенията на общинските съвети на
основание чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА. При по-задълбочен прочит на тълкувателното решение става ясно, че в него се има предвид, че областният управител може да упражнява контрол върху всички актове
на общинските съвети, които
имат характеристика на индивидуални, общи или нормативни
административни актове, а предвид изложеното процесното решение на
общинския съвет не попада сред тях /в смисъла на гореизложеното - Определение № 856 от 18.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15248/2012 г., III о.,
докладчик съдията Галина Христова; Определение № 5750 от 23.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3718/2012 г., III о.,
докладчик съдията Жанета Петрова; Решение № 6869 от 2.07.2007 г. на ВАС по адм. д. № 2582/2007 г., III о.,
докладчик председателят Пенка Иванова; Определение № 272 от 9.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14653/2012 г., III о.,
докладчик съдията Жанета Петрова; Определение № 9482 от 15.09.2015 г. на ВАС по адм.
д. № 9412/2015 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева;
Определение № 9616 от 31.10.2022 г. на ВАС по адм. д.
№ 9129/2022 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова; Решение № 7912 от 29.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9514/2014 г., III о., докладчик председателят
Жанета Петрова и др./.
Застъпеното виждане не противоречи по никакъв начин и на Тълкувателно
решение № 2 от 16.04.2013 г. на Върховния
административен съд.
Напротив – мотивите на това тълкувателно решение представляват допълнителен
аргумент в подкрепа на изложената теза за недопустимост на конкретното оспорване,
макар и същото ТР да е постановено по отношение решенията на общинските съвети
по чл.21, ,ал.1, т.6 от ЗМСМА, доколкото мотивите на ТР имат пряка връзка с
гореизложеното. Така например в текста
на решението се чете следното: “Спорът относно допустимостта
на съдебен контрол на решенията на общинските съвети по чл. 21, ал. 1, т. 6 ЗМСМА се свежда до това, налице ли е
административен акт по смисъла на АПК, или на специален закон, който
подлежи на оспорване за законосъобразност пред съд - по аргумент на чл. 159, т.
1 АПК, довършен административен акт ли е разглежданото решение на общинския
съвет /ОбС/, или е етап на друг краен административен акт – чл.21, ал. 5 АПК,
изключена ли е възможността да бъде оспорено това решение по съдебен ред по
силата на обща - чл. 128, ал. 3 АПК, или специална разпоредба - чл. 45, ал. 4 и
ал. 5 ЗМСМА и чл. 5 от ЗОБ.” Веднага след това в решението се посочва
следното: “Решението
на общинския съвет по чл. 21, ал. 1 ,т. 6 ЗМСМА, с което се приема и изменя
годишният бюджет на общината и се приема отчетът за изпълнението му, е общ административен акт по смисъла на
чл. 65 АПК.”, а след това: “Решението на общинския
съвет по чл. 21, ал. 1, т. 6 ЗМСМА е завършен административен акт. Той има свой
предмет и поражда административно правоотношение. Издава се при условия и ред,
разписани в закона. Подлежи на самостоятелно оспорване пред съответния
административен съд, според изричната разпоредба на чл. 45, ал. 3 ЗМСМА.”; “Решението по същество е
властническо волеизявление на орган на местно самоуправление, а не част от производствата
по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове или
част от производствата по издаване на нормативни актове по смисъла на ал. 5 на
чл. 21 АПК. При издаване на решението общинският съвет действа в условията на
обвързана компетентност, като изпълнява императивно предписани от Закона за
общинските бюджети условия.” и т.н.,
т.е. мотивите на Тълкувателно
решение № 2 от 16.04.2013 г. на Върховния
административен съд са изцяло насочени и повлияни от това, че
решението на общинския съвет, което се обсъжда е административен акт.
Аргумент за недопустимост на оспорването е и чл.45,
ал.11 от ЗМСМА, съгласно която „Измененият или повторно приетият акт на
общинския съвет може да бъде оспорван пред съответния административен съд по
реда на Административнопроцесуалния кодекс.“, от
което следват две ограничителни рамки, които законодателството
предвижда. Първата е тази на чл.128 и чл.128а от АПК, които уреждат лимитативно
компетентността на административните съдилища и към чиито хипотези процесното решение няма как да бъде подведено, поради
изложеното по-горе. Втората ограничителна рамка може да се изведе чрез
тълкуване на разпоредбата на чл.45, ал.4 от ЗМСМА. Съгласно последното
изречение на тази норма “Оспорването спира изпълнението
на индивидуалните и на общите административни актове и действието на
подзаконовите нормативни актове, освен ако съдът постанови друго.” Въпросното
изречение не е самоцелно, а според настоящия състав на съда пояснява предходните две. Подобна конструкция е
използвана от законодателя в множество нормативни актове в областта на
административното право, като няма никакво съмнение, че под “актове” в първата
алинея се имат предвид индивидуални,
общи или нормативни административни актове, или приравнените на тях, а не всякакви актове,
действия, изявления и т.н. на администрацията. Впрочем ако хипотетично се
приеме, че областния управител може да оспорва процесното
решение, а същото очевидно не попада в обхвата на последното изречение на ал.4
на чл.45 от ЗМСМА, съответно оспорването му не би спряло изпълнението, може да бъде
направен извод, че липсват каквито и да е било пречки оспореното решение да
бъде изпълнявано още към момента, с което напълно би се обезмислило
оспорването на същото и което би поставило под основателно съмнение и правния
интерес от оспорването на едно такова решение, защото този интерес трябва да е
насочен не просто към евентуална абстрактна отмяна на акта, а и към спиране
изпълнението или действието на същия. Това е така тъй като актът и неговото
оспорване имат противоположно значение и
функция – актът цели да настъпят последиците, предвидени в него, а оспорването
цели да прегради възможността за настъпването на тези последици – временно,
докато трае съдебния процес, ако оспорването спира изпълнението/действието,
съответно чрез отправяне на искане за спиране, ако подаването на жалбата няма такъв ефект, и
изобщо – след евентуалната отмяна на акта по съдебен ред. Поради това според настоящия състав следва да
се приеме, че в ал.1 на чл.45 от ЗМСМА е налице законодателен пропуск и под
актовете на общинските съвети следва да се разбират само тези административни актове
и приравнените на тях, които попадат в приложното поле на чл.128 от АПК.
Предвид
изложените съображения следва да бъде постановено определение, с което да бъде
оставено без разглеждане оспорването на
Областния управител на Област Пловдив против Решение № 47, взето с Протокол № 6
от 07.03.2023 г., с което се приема повторно Решение № 20, взето с Протокол № 5
от 09.02.2023 г. на Общински съвет - Пловдив, върнато в частта на т. 2.2. от областния управител за ново обсъждане от общинския
съвет, а производството по образуваното Адм. д. № 790/ 2023 г. по описа на Административен
съд – Пловдив следва да бъде прекратено.
Мотивиран
от изложеното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ оспорването
на Областния управител на Област Пловдив против Решение № 47, взето с Протокол
№ 6 от 07.03.2023 г., с което се приема повторно Решение № 20, взето с Протокол
№ 5 от 09.02.2023 г. на Общински съвет - Пловдив, върнато в частта на т. 2.2. от областния управител за ново обсъждане от общинския
съвет;
и ПРЕКРАТЯВА производството по Адм.
д. № 790/ 2023 г. по описа на
Административен съд – Пловдив.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС в 7-дневен срок от съобщаването
му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: