МОТИВИ:
Ямболска окръжна прокуратура е внесла обвинителен акт
срещу И.П.Х. и М.А.М. с обвинение по чл.199 ал.2 т.2 пр.1 вр. с
чл.198 ал.1 вр. с чл.18 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 от НК за това , че на 31.05.2010 г. за времето от 03.00 – 04.00 ч. в с.Радовец , община Тополовград , в помещение
от втория етаж на самостоятелна
къща , построена в недвижим имот ,
находящ се на ул.”Г.Д.” № 10 ,
собственост на В.П. Г. , действайки в съучастие , като съизвършители , са направили опит да отнемат чужди движими вещи - пари и златни накити от владението на собственика им В.П. Г. от с.Радовец с намерение противозаконно да ги присвоят ,
като са употребили за това сила и деянието е придружено с убийство на пострадалия
В.П. Г. и същото е останало недовършено поради независими от обвиняемите причини.
В съдебно заседание участващия по делото
прокурор поддържа обвинението така както е възведено в обвинителния акт.Излага
съображения за доказаност от обективна и субективна страна на осъществяване на
престъплението по внесеното обвинение.Счита
, че е налице установяване на фактическа обстановка , от която следва да се направят правни
изводи за осъществяване на визираното деяние от подсъдимите.Иска признаване
на подсъдимите за виновни. По отношение
на подс.М.М. иска определяне на
наказание при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК , лишаване от свобода , под
минимума определен в закона , което
наказание да изтърпи при първоначален строг режим в затвор , предвид чистото му
съдебно минало , младата възраст ,
пълните самопризнания дадени по време на
досъдебното производство и в съдебно
заседание , пълното съдействие за разкриване на обективната истина по делото , степента
на участието му в осъществяване на деянието , в което същият не е инициатор
, а и обстоятелството , че се касае за опит.По отношение на
подсъдимия И.Х. представителя на обвинението прави
искане за определяне на наказание по вид
лишаване от свобода , на минимума предвиден в текста , което да се изтърпи при
първоначален строг режим в затвор ,
предвид обстоятелството , че същият е
автор и инициатор на осъщественото
деяние и е взел много по дейно участие
при осъществяването му , както и обстоятелството , че е осъждан и , че се касае
за опит.По отношение на двамата подсъдими
се иска зачитане на осн. чл.59
ал.2 от НК задържането под стража считано от
04.08.2010 г. за подс.М. и от
03.12.2010 г. за подс.Х..
Подсъдимия И.Х. участва в производството лично и чрез
редовно упълномощен защитник.Лично и чрез защитата си изразява становище за недоказаност от фактическа страна на авторство на деянието от подс.Х..Твърди се
уговор по отношение на обясненията на
подс.М. касателно заявеното участие
на подс.Х. в осъществяване на деянието.Оспорва се обстоятелството по време на
осъществяването му подс.Х. да е бил на
мястото на престъплението.Излагат се съображения , че на подс.Х. не му е било
известно съществуването на пострадалото лице , същият не го е познавал и не е
знаел къде живее.Излагат се съображения и за това , че
на подс.М. тези обстоятелства са били известни , а и на други лица на
които пострадалия е предоставял парични
суми в заем.Оспорват се и показанията на свид.А. в контекста на констатираните
от обвинението проведени разговори с подс.М..От правна страна се излагат
съображения , че визираната от обвинението фактическа обстановка не обосновава осъществяване на деянието по
внесеното обвинение , както предвид обстоятелството , че за да е налице грабеж
е необходимо да има установено владение
върху чужда движима вещ или опит да се отнеме такава , но същата трябва да
съществува , а в конкретния случай обвинението не е за конкретна вещ а за пари
и златни вещи , намерени след
констатиране на смъртта на пострадалия , при извършен обиск от служебни лица ,
така и за времето и целта на прилагането
на сила , тъй като само по себе си прилагането на сила не е основание да се прилага правната норма за грабеж
, фактология за какъвто липсва.Прави се
искане за признаване на подс.Х. за невиновен и оправдаването му .
Подсъдимия
М.М. участва в производството лично и чрез защитник.Чрез защитата си и
лично сочи , че установената
фактическа обстановка визирана и в обстоятелствената част на
обвинителния акт съответства и на
установеното от обясненията му дадени в хода на досъдебното производство , а и
в съдебното такова.Моли за определяне на наказание при условията на чл.55 ал.1
т.1 от НК в размер от три години
лишаване от свобода и отлагане изтърпяването на същото съобразно чл.66 ал.1 от НК за срок от пет
години , като излага съображения за наличието на изключителни и многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства , а именно значително по-малко участие в осъществяване на
деянието и по пасивната му роля при
сломяване на съпротивата на пострадалия , както и данните за личността
му.Излагат се съображения , че подсъдимия е с чисто съдебно минало , не е
осъждан , в сравнително млада възраст е , на лице е липса на трайна престъпна
воля , като извършеното от него деяние е
инцидентно.Сочи се и , че следва да се има предвид и активното съдействие на подсъдимия
на органите на досъдебното производство , а и в съдебното такова за разкриване на фактическите обстоятелства
по осъществяване на деянието.Излагат се съображения и , че подсъдимия не е
искал да нарани пострадалия , не го е удрял и не е извършвал
действия , които да са му причинили травматични увреждания и да са в причинна
връзка с настъпилата смърт.
От
анализа на събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства
съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Пострадалия В.П. Г.
бил пенсионер и живеел сам в собствена къща на два етажа намираща се на ул.”Г.Д.”*** , в близост до църквата в селото.
От
есента на 2005 г. с пострадалия В Г. се запознали живеещите в селото на семейни начала В.Щ. и свид.И.Д. .При това В.Щ.
и свид. Ив.Д. започнали срещу
заплащане съответно Щ. да
чисти къщата на пострадалия Г. , да пере
и готви на същия , а свид.Д. да работи в
дворното място.Едновременно с това В.Щ. вземала и пари в заем от пострадалия В.Г. , като сумата достигнала
до размера на около 2 000 лв.
През
м.май 2009 г. В.Щ. се разделила със свид.И.Д. , като заживяла на съпружески начала с
подсъдимия М.М..Съжителството си двамата
осъществявали в различни населени места , като
през 2010 г. започнали да живеят в с.Оряхово , обл.Хасково.По същото
време свид.И.Д. , придружен от пострадалия В.Г. отишли в
селото за да види свид.Д. детето си , родено от съвместното им съжителство с В.Щ..При
това подс.М. разбрал, че
пострадалия В.Г. има пари , както
и , че Щ. му дължи взета в заем парична сума.
В
с.Оряхово , в близост до жилището в
което живеели В.Щ. и подс.М.М. живеели и
родителите на подс.И.Х. – свид.Т Х. и П.Х.
, а и подс.И.Х. при посещенията си в селото.При това обв.М. и Х. се
запознали и станали близки
приятели.Подс.Х. при посещението на
свид.И.Д. и пострадалия В.Г. на
селото и
дома на М. , съобщил на
подс.М. за това.В проведения разговор между двамата подс.М. споделил с подс.И.Х. , че В.Щ. преди това е работела за пострадалия В.Г. , както и , че Г. разполагал с пари в жилището си.След този проведен между двамата
разговор подс.Х. предложил на подс.М. да
отидат в къщата на пострадалия В.Г. в с.Радовец и да му вземат
парите.Първоначално подс.М. изразявал несъгласие , но в последствие се
съгласил.За целта двамата подсъдими закупили от гр.Свиленград две черни текстилни маски
за глава , два чифта гумени
ръкавици и от гр.Любимец 10 броя пластмасови скоби тип миши опашки.Освен
това преди 30.05.2010 г. с
автомобил „Форд Ескорт” с ДК№ ЕН 49 39
ВА , управляван от подс.Ив.Х. двамата подсъдими – Х. и М. и В.Щ. и свид. Ж.А. *** на събора на манастира „Св.Троица” , намиращ се между селата Устрем и Мрамор ,община Тополовград , като по
пътя за манастира автомобила преминал
през с.Радовец и В.Щ. показала на
двамата подсъдими къщата на
пострадалия В.Г..
След
набавянето на маски , ръкавици и скоби
, а и след като разбрали къде точно се намира в с.Радовец къщата на
пострадалия В.Г. подсъдимите Х. и М.
предприели изпълнение на намерението си
, като за целта вечерта на 30/31.05.2010 г. с управляван от подс.Х. автомобил „Форд
Ескорт” с ДК№ ЕН 49 39 ВА тръгнали
към с.Радовец, общ.Тополовград.Заедно с тях в автомобила бил
и свид.А.А..В автомобила двамата подсъдими взели със себе си и закупените преди
това маски , ръкавици и пластмасови
скоби , а подс.Х. и сиво арматурно тиксо.Подсъдимия Х. обяснил на
свид.А.А. , че трябва да отидат в с.Радовец до къщата на един дядо за да вземат
някакви пари , че свидетеля ще остане в автомобила и когато му се
обадят по телефона ще отиде с
автомобила да прибере двамата подсъдими
– Х. и М. от селото.Подс.Х. казал на
свид.А.А. , че за това ще получи сума в
размер на 1000 лв. , на което свидетеля А. заявил , че не иска пари.
След
полунощ наближавайки с.Радовец , на
около три километра преди табелата за
начало на селото лекият автомобил спрял
на отбивка , при което свид.А. и подс.Х.
си сменили местата , след което управляван от свид.А. автомобила продължил за с.Радовец и навлязъл
в селото , като свид.А. спрял автомобила
в близост до църквата , където двамата подсъдими слезли от него , а свид.А. се
върнал с автомобила обратно извън селото , на мястото където бил спрял
първоначално за да изчака подсъдимите да му се обадят по телефона , съгласно
уговорката.
След
слизането от автомобила двамата подсъдими- Х. и
М. се отправили към къщата
на пострадалия В.Г. , която се намирала в близост до църквата.Там
подсъдимите си сложили маските и
ръкавиците и през съседен необитаем
двор влезли в двора на къщата на пострадалия.Имайки предварителна
информация , че пострадалия живее на втория етаж от къщата си , по външните стълби се насочили
към този етаж и тъй като входната
му врата била заключена се опитали да
проникнат през прозореца , от към
терасата.Подсъдимите не успели да отворят прозореца , но от шума пострадалия В.Г. се събудил и отворил входната врата на втория етаж на жилището
си.При това подс.Х. му нанесъл удар с юмрук в областта на дясната скула и око и
в областта на гърдите, в резултат на което
пострадалия В.Г. паднал назад по гръб в помещението на коридора , ударил
си главата отзад , като останал
неподвижен.Непосредствено след това подс.Х.
вързал ръцете на пострадалия В.Г. с
пластмасова скоба тип „миша опашка” , краката му вързал със сиво
арматурно тиксо носено от него, като същото тиксо поставил и на устата му.През
това време подс.М. ,без да включва осветлението започнал да търси пари и златни накити в трите
стаи на втория етаж на къщата на
пострадалия В.Г..Същевременно
пострадалия В.Г. успял да
освободи ръцете си скъсвайки
пластмасовата скоба с която били вързани
и да махне тиксото от устата си.Подс.Х. овързал ръцете на постр.Г. с арматурното тиксо
отпред пред тялото , извикал подс.М. , като
М. хванал главата на пострадалия
В.Г., а подс.Х. натиснал силно с коляното си пострадалия в областта на гърдите , след
което от същото тиксо поставил и пред
устата на пострадалия , върху ушите , като го омотал и пристегнал силно около главата
, като същото преминало и през врата на пострадалия.Непосредствено след
това подс.М. продължил да търси пари и златни накити в помещения от
жилището , като не намерил такива ,
но забелязал през прозорец на къщата ,
че пред нея спира автомобил на „Гранична
полиция”.За забелязания от него автомобил на „Гранична полиция” подс.М. казал
на подс.Х. , като му предложил да се махат.Подс.Х. отново сложил тиксо на устата на пострадалия
В.Г. от тиксото , при което подс.М.
констатирал , че пострадалия към този момент бил жив. Непосредствено след
това двамата подсъдими напуснали жилището през входната врата на
етажа , преминали покрай стопанска постройка
намираща се в дворното място на
пострадалия и прескачайки оградна
мрежа излезли от двора от към страната на главното
шосе.Подс.М. по мобилния си телефон се обадил на свид.А.А. да ги вземе с лекия
автомобил , но преди да успее да отиде да ги вземе двамата подсъдими отишли до
автомобила.По време на пътуването до
с.Оряхово подсъдимите изхвърлили маските
, ръкавиците и тиксото.
Около 10.30 часа на 01.06.2010 г. свид.И.Д.
намерил пострадалия В.Г.
мъртъв в коридора на втория етаж
от къщата му.
На
19.06.2010 г. подсъдимите Х. и М.
напуснали страната , отивайки в Р Гърция
, като в последствие подс.М. се върнал обратно в страната , а подс.Х. по издадена ЕЗЗА от 06.08.2010 г. бил
задържан в Италия , респективно върнат в Р България.
Видно
от заключението на назначената съдебно
медицинска експертиза на пострадалия В.Г. са били причинени следните увреждания:комбинирана механична асфикция-запушване на външния отвор
на устата от промишлено тиксо;загърляне с примка от същото тиксо;счупване на
гръдната кост.Хематом на меките черепни
обвивки ; кръвонасядане на дясната скула и хематом на клепачите на дясното око
; следи от притискане с примка от тиксо на двете ръце и двата крака ; остър
емфизем на белите дробове ; сидерофаги в
белите дробове ; оток на мозъка с вклиняване в големия тилен отвор ; ограничени кръвоизливи под меката мозъчна обвивка ;
околосъдови ексравазати в мозъка под меките обвивки ; остър кръвен застой на
вътрешните органи ; тъмна течна кръв на трупа.
Причина
за смъртта на В П. Г. е механична
асфиксия от комбинираното действие на
три асфиктиращи фактора – запушване на отвора на устата , притискането в
областта на шията и затруднените
дихателни екскурзии на гръдния кош в следствие на счупването на гръдната кост и
плътното фиксиране на ръцете пред тялото.На лице е ефект от т.н. вътрешна струнгулация
дължаща се на оток на меките тъкани в областта на притискането от лентата
минаваща през лицето и примката около шията.Наличието на признаци на вътрешна
струнгулация и острия белодробен емфизем
говорят , че смъртта е настъпила в
продължение на часове , до пълното преустановяване на дишането и сърдечната
дейност.
Експертизата
дава заключение , че травмите в областта на главата , лицето и гръдната кост са
причинени по механизъм на действие на
твърд предмет включващ удар или удари с или върху твърди предмети , или притискане с
твърди тъпи предмети.
Експертизата
дава заключение и , че хематома в областта на дясната скула и клепачите на
дясното око могат да се получат от удар
с твърд предмет в областта на скулата , като такъв удар може да се нанесе и с
юмрук..
Експертизата
дава заключение и , че хематома на
меките черепни обвивки в тилната област може да се получи от удар в подлежащия
терен при падане назад , по гръб , като
от този удар могат да настъпят количествени промени в съзнанието , включително до пълната му
загуба.
Експертизата
дава заключение и , че счупването на
гръдната кост е възможно да се получи от
натиск с твърд предмет върху костта в
легнало положение по гръб на жертвата ,
като натиска може да се упражни и с
коляно.
От
заключението на извършената и изслушана
по делото техническа експертиза се установява , че не е налице
идентичност на тиксото върху приложената по делото ролка и иззетите от трупа на пострадалия ленти от
тиксо.
Изложената
фактическа обстановка се установява по категоричен начин от събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства – гласни , писмени и веществени
, както и от заключението на назначената и изслушана в хода на съдебното следствие експертиза.
Съдът
кредитира в пълнота показанията на
разпитаните в хода на съдебното
следствие свидетели И.Д. , К.Д. ,С.С. ,
А.Д., В.Д. , Ж.А. , тези на свид.А.А. дадени в хода на досъдебното производство
по реда на чл.223 от НПК и приобщени към доказателствата по делото по реда на
чл.281 ал.1 т.4 от НПК , а и обясненията на подс.М.М. дадени в хода на
съдебното следствие предвид
безпротиворечивостта им и пълното им съответствие както вътрешно , така и едни спрямо други , с останалите
доказателства по делото - писмени и
веществени а и с установеното от заключенията на назначените експертизи –
съдебно медицинска и трасологическа такава.
На
лице е пълно съответствие в показанията на свид.И.Д. , К.Д. ,
Ж.А. , а и обясненията на подс.М.М. относно известните
им обстоятелства , че В.Щ. е
съжителствала на семейни начала със свид.И.Д. *** , а в последствие и с подс.М.М. ***.В последователност на лице е
съответствие и в показанията на свид.И.Д.
и подс.М.М. относно обстоятелството , че
И.Д. и В.Щ. са работили в дома на
пострадалия В.Г. от с.Радовец , като са имали достъп до жилището му и
са вземали пари в заем от него, определени от свид.Д. като такива в размер от 2000
лева.Както подс.М. в обясненията си , така и свид.Д. в показанията си пред съда
сочат , че им е било известно обстоятелството ,че пострадалия В.Г. е разполагал
с пари в дома си , а и със златни монети – обстоятелства станали известни
на св.Д. предвид работата му за пострадалия Г. и достъпа му до
жилището на същия по този повод , а на
подс.М. от Щ. с която е живял на
съпружески начала и водените пред него разговори с други лица от същата.На лице
е съответствие между показанията на свид.Д. ,дадени в хода на съдебното
производство относно факта на посещение на
свид.И.Д. и пострадалия В.Г. в
дома и в с.Оряхово за контакт със сина му
роден от съжителството му с В.Щ.
през м.май 2010 г. и обясненията на подс.М. с когото
В.Щ. е споделила този факт.Що
се касае
до времето на това посещение съда кредитира показанията на свид.Д. , че се касае за посещение осъществено през
м. май 2010 г. дадени в хода на съдебното производство , а не тези за посещение
през м.февруари същата година , предвид съответствието на показанията и в
тази им част с обясненията на подс.М..На
лице е съответствие в показанията дадени в хода на съдебното следствие на свид.Ж.А.
и обясненията на подс.М. и Х. относно обстоятелството на посещение през м.май 2010 г. ,заедно и с В.Щ. на събор
на манастир „Св.Троица” , при което са преминали с автомобила управляван от
подс.Х. през с. Радовец.. Що се касае до обстоятелството показвала ли е В.Щ.
къщата на пострадалия В.Г. на
двамата подсъдими , в какъвто смисъл са обясненията на подс.М. съда кредитира обясненията на подс. М. дадени в хода на съдебното следствие по
отношение на този факт и показанията на свид.А. дадени в хода на досъдебното
производство и приобщени към
доказателствата по делото по реда на чл.281 ал.4 от НПК , а именно , че Щ. е посочила” с ръка към една бяла къща до
църквата в с.Радовец” , както предвид обстоятелството , че дадените от
свидетелката показания в хода на досъдебното производство са в по-кратко време от възприемането на тези
факти , така и предвид обстоятелството ,
че след прочитането им в хода на съдебното производство свидетелката заявява ,
че това което е казала на досъдебното
производство е вярно .
В
последователност съда кредитира в пълнота показанията на свид.А.А. дадени в
хода на досъдебното производство по реда на чл.233 от НПК и приобщени към
доказателствата по делото по реда на чл.281 ал.1 т.4 от НПК по отношение на визираните в същите
обстоятелства на пътуване заедно с подсъдимите М. и Х. с автомобил ,
управляван първоначално от подс.Х. до
с.Радовец , времето на това пътуване , причината за осъществяване на същото , мястото на което
свидетеля е оставил двамата подсъдими в с.Радовец , обстоятелството , че същите
са излезли от автомобила след като същият е бил спрян зад църквата на селото ,
в близост до главното шосе както и , че са си сложили черни маски от плат на
лицата си, а и силиконови ръкавици .В показанията си този свидетел по
категоричен начин сочи , че е следвало да чака двамата подсъдими с автомобила
на предварително посочено му място извън
селото , на което предварително били спрели , както и , че след обаждане от
тяхна страна по телефона е следвало да ги вземе от селото , факта , че
подсъдимите отсъствали от автомобила за определено време , както и този , че
след като му се е обадил по телефона
подс.М. , съгласно уговорката заедно с двамата подсъдими са потеглили с
колата обратно , като между селата Устрем и Планиново двамата подсъдими
изхвърлили маските , а подс.Х. и тиксо , а от водения в автомобила разговор
между двамата подсъдими и от отговора
на подс.Х. на зададен му от свидетеля
въпрос какво е това което изхвърля свидетеля разбрал , че с тиксото изхвърлено от Х. същият е вързвал дядото , както и , че не са
намерили пари .За да кредитира в пълнота показанията на този свидетел съда взе предвид както обстоятелството , че
същите са вътрешно непротиворечиви , така и съответствието им с установеното от
писмените доказателства по делото – справка на
„Космо България Мобайл” ЕАД за клетките покриващи територията на с.Радовец / стр.138 с.д. / и за проведени разговори
от ползваните от подс.М. и свид.А.А. мобилни телефони на визираната дата и час
/ стр.32 т.ІІ ДП/ , а именно такъв
проведен от ползваните от тях мобилни телефони в 3ч.22 мин. 03 сек. / от подс.М.
към свид.А.А./ и местонахождението към този момент , а именно клетка за с.Радовец , така и съответствието с установеното от
проведения по делото следствен експеримент касателно маршрута на придвижване и
достигане до жилището на пострадалия В.Г /Протокол за следствен експеримент от
05.08.2010 г./, а и предвид пълното им съответствие с обясненията на подс.М..По
отношение на визирания мобилен телефон от показанията на свидетеля А.Д. се
установява ползването му от този свидетел , а и причините за това.
Що
се касае до показанията на свид.В.Р. ,- приятелка на подс.Х. и свид.П.Х. и Т Х.
– родители на подс.Х. , то съда
кредитира изцяло тези на свид.Х. и Р. и частично на свид.Х.. За да кредитира в пълнота показанията на
свид.П.Х. , които се изразяват само в това , че познава другия подсъдим, тъй като е идвал в селото / свидетеля живее в
с.Оряхово/ и са били съседи с него и
жена му съда взе предвид ,
че тези
обстоятелства са установени
и от показанията на визираните по-горе
свидетели анализ на показанията на които
съда извърши , а и обясненията и на
двамата подсъдими по делото. Липсва съмнение относно обстоятелството , че подс.М.
е живял в с.Оряхово заедно със свид.Щ. , в жилище в близост до това на свид.Х..Показанията
на свид.Т. Х. съд кредитира само в
частите им в които същите са съответни на останалите доказателства по делото ,
а именно , че подс.И.Х. през 2010 г. е ходил в с.Оряхово , като това е било
свързано с полагане на грижи за
свидетелката – негова майка , тъй като същата е била болна , а и да помага в
оранжерия в същото село.Обстоятелството на пребиваването на подс.Х. в с.Оряхово
се установява и от останалите свидетели по делото , а и от неговите обяснения
дадени пред съда.Що се касае до твърдението , че подс.И.Х. не е ползвал автомобила на свид. Р.
, както и , че свидетелката не познава подс.М. , то съда не кредитира
показанията на свид.Х. в тази им част.Показанията на свид.Х. относно обстоятелството на управлението на
собствен на Р. автомобил от подс.Х. са
вътрешно противоречиви при едновременно твърдение ,че свидетелката не знае дали приятелката
на сина и има кола , до такова ,
че В. има кола , както и
че не е ползвал колата на В. , и в последователност , че е ходил по пазарите с Виолетината кола.Освен
това същите са в противоречие и с установеното от показанията на свид.Р. , а и свид.Д. , А. , А.А. , а и подс.М. и Х..За да
не кредитира показанията на тази свидетелка в частта им относно обстоятелството , че не познава подс.М. съда
взе предвид показанията на свид.Х. – неин съпруг , че подс.М. е идвал в селото и най-вече , че са били съседи.
Съда
кредитира показанията на свид.В.Р. – приятелка на подс.Х. по отношение на обстоятелството , че по време
на осъществяване на деянието са
пребивавали в с.Оряхово ,че са ползвали услугите на трети лица за преминаване
през границата на Р България за Р Гърция и времето и начина на това преминаване
, че подс.Х. е ходил заедно с подс.М., свид.А. и нейната сестра В.Щ. на панаир с автомобила и , както и
обстоятелството , че на свидетелката не
и е било известно участието на подс.Х. в осъществяване на деянието.Тези
показания на свид.Р. са вътрешно
непритоворечиви и съответни на показанията на визираните по-горе свидетели , а
и на свид.М.Р.Ем.Б. и Хр.А..Що се касае до показанията на свидетелката , че по
време на осъществяване на деянието са пребивавали в с.Оряхово , а не в
с.Коиловци , където същата е живеела постоянно , то съда кредитира същите , тъй като свидетелката съобразно твърденията
и е определила времето като дата , съобразно посоченото и такова от италианските власти за време на осъществяването му , още при задържането
на подс.Х. в изпълнение на ЕЗА , а
и като съответно на показанията на свид.А.А. и подс.М. по отношение на този факт.
Съда
кредитира и показанията на свид.Р. , Б. и
А. касателно начина , времето и
мястото на преминаване на подс.Х. и М. , а и свид.Р. през границата от Р България за Р Гърция.Показанията на тези
свидетели по отношение на основния факт – преминаване на границата със собствения на свид.Р.
автомобил на тази свидетелка и подс.М. и
такова пеш на подс.Х. , а и на времето и КПП през което е станало това са съответни и на твърдяното от свид.Р. и
двамата подсъдими.
Съда
кредитира в пълнота и показанията на свид.С.С.
по отношение на известните му обстоятелства по отношение на приложена по
делото ролка сиво арматурно тиксо , както и показанията на свид.В. по отношение
на същата доброволно предадена от нея вещ.Показанията на двамата свидетели са
съответни едни спрямо други , а и с приложения по делото протокол за доброволно
предаване.
Съда
кредитира в пълнота обясненията на подс.М.
дадени в хода на съдебното следствие предвид вътрешната им
непротиворечивост и съответствието им в отделните им части , по отношение
на известните на разпитани по делото
свидетели такива дадени от същите , а и
с писмените и веществени доказателства по делото и заключението на
назначената съдебно медицинска
експертиза.Съответни на показанията на свид.И.Д. , Д. и А. по отношение на известните на всеки един от
тях факти в тяхната последователност са обясненията на този подсъдим в частта им в която същия сочи
, че В.Щ. е живяла заедно със свид.Д. ***
,че е споделила ,че е работила в дома
на пострадалия В.Г. и е получила пари в заем от него както и , че
същия е разполагал с пари и злато в дома си , че в последователност е живяла в с.Оряхово
с подс.М. , в жилище в близост до дома
на родителите на подс.Х. , а и обстоятелството , че са ходили на сбор / панаир/ на манастира „Св.Троица” до с.Устрем със св.А., подс.Х. и В.Щ. , при което са
преминали през с.Радовец и Щ. е посочила
къщата на пострадалия на
подсъдимите.Обясненията на подс.М. за причината
за отиването в с.Радовец , начина на придвижване до с.Радовец в процесната вечер , времето на същото
, обстоятелството , че в автомобила се е намирал освен него и подс.Х. и
свид.А.А. , обстоятелството ,че свид.А.
е трябвало да остане в автомобила на предварително уточнено място за да изчака обаждане от
подсъдимите , след което да ги
вземе от селото , факта на излизането от автомобила на двамата
подсъдими на визираното място - зад църквата в селото с
ръкавици и маски ,
обстоятелството на последвалото обаждане от
подс.М. на свид.А. , това на
връщането на двамата подсъдими в автомобила , изхвърлянето на маските и
тиксото между селата Устрем и Планинец ,
визираното от подс.Х., че с тиксото е
вързвал пострадалия и , че не са
намерили пари са съответни на установеното и от показанията на свид.А.А. дадени в хода на досъдебното производство по
реда на чл.233 от НПК и приобщени към доказателствата по делото по реда на чл.281 ал.1 т.4 от НПК.Обясненията на подс.М.
по отношение на проведен между него
и свид.А. разговор се установява , както вече бе посочено и
от справка от мобилния оператор за
проведените разговори , а мястото от което са проведени от
визиран от оператора обхват на
клетките му за населените
места.Обясненията на подс.М. в частта им относно начина на осъществяване на деянието по
отношение на начина на придвижване до с.Радовец , проникване в къщата на
пострадалото лице и осъществените
действия по упражнена сила и опит за отнемане на вещи конкретизирано по отношение на двамата
подсъдими са съответни и на установеното от протокола за проведен следствен
експеримент от 05.08.2010 г. , а и от
протоколите за оглед на местопроизшествие от 01.06.2010 г., вторият от които за
оглед на труп и приложените към същите
фотоалбуми.Обясненията на този подсъдим по отношение на приложената по отношение на пострадалото лице сила , респективно причинени увреждания са съответни и на установеното от заключението на съдебно медицинската
експертиза за механизма на причиняване
на уврежданията, респективно на
настъпване на смъртта на пострадалия.Експертизата по категоричен начин сочи в заключението си , че хематома в
областта на дясната скула и
клепачите на дясното око могат да се получат от удар с твърд предмет в областта на скулата , като такъв удар може да се нанесе и с юмрук ; хематома на меките черепни
обвивки , в тилната област може да се
получи от удар в подлежащия терен при
падане назад , по гръб , като от този удар могат да настъпят количествени
промени в съзнанието ,
включително до пълната му загуба ; счупването на гръдната кост е възможно да се
получи от натиск с твърд предмет върху костта в легнало положение по гръб на
жертвата , като натиска може да се
упражни и с коляно.А именно такива са
обясненията на подс.М. дадени в хода на
съдебното производство за механизма на
причиняване на телесните повреди на
пострадалия – удар от подс.Х. на
пострадалия с юмрук , след което
пострадалия е паднал назад на земята по гръб и е припаднал , а в
последователност след извикването му от подс.Х. при освобождаването на ръцете от пострадалото
лице и последвалото овързване на ръцете на пострадалия с тиксо ,
при притискането им от Х. към гърдите на
пострадалия , а и притискането на пострадалия от Х. с колене при овързването на главата на пострадалия с тиксо , към който
момент подс.М. е държал главата
му.Обстоятелството на търсене на пари и злато в жилището на пострадалия от
подс.М. , към момента в който подс.Х. е
вързвал краката на пострадалия , а и първоначално ръцете му
със скоба се установява и от протокола за оглед на местопроизшествие
, както вече бе посочено.
Съда
кредитира обясненията на подс.Х. дадени в хода на съдебното следствие само в
частта им в която същият сочи , че
е ходил заедно с подс.М. , свид.А. и В.Щ. на сбор
и в частта им относно преминаването на границата от РБългария в РГърция.В тези им части
обясненията на подсъдимия са съответни на тези
на разпитаните по делото свидетели и
на обясненията на подс.М..Съда не
кредитира обясненията на подсъдимия по отношение на обстоятелството , че никой нищо не му е
показвал в с.Радовец , предвид
изолираността им и противоречието с останалите доказателства по
делото – свидетелски показания и обяснения на подс.М. , визирани по горе при
анализа на доказателствата.Съда не кредитира обясненията на подсъдимия Х. и по отношение на обстоятелството , че не е участвал в осъществяване на деянието ,
не му е бил известен факта на
съществуването на пострадалия
свидетел и обстоятелството , че същият притежава пари и
злато в дома си , както и , че по същото
време е бил в гр.Стара Загора в хотел „Тангра” с бившата си съпруга Я.К.Д..От
приложената по делото справка / писмо
изх.№ 010/2011 от 31.10.2011 г. и
приложените ксерокопия на хотелския регистър
подс.Х. и Я.Д. нямат адресна регистрация на датите от 30.05.2010 г. до 02.06.2010
г.Обясненията на подс.Х. в тези им
части са изолирани и в противоречие с установеното от
свидетелските показания на свид.А.А. , подробно анализирани в съответствие с останалите доказателства по
делото относно достоверността им , като този свидетел по категоричен начин сочи
на местонахождението на подс.Х. в процесното време , а и на действията по
излизане от автомобила с маска и ръкавици заедно с подс.М. , заявената
от него причина за това – да вземат пари от един дядо , а и връщането в автомобила , споделеното за случилото се , а именно , че е вързвал
пострадалия с изхвърленото тиксо , както и , че не са намерили пари.Този свидетел
е категоричен и относно обстоятелството на изхвърляне на маски
от двамата подсъдими в процеса на
пътуването им с автомобила.За да не кредитира обясненията на подс.Х.
съда взе предвид показанията на
този свидетел и установеното от
обясненията на подс.М. относно предварителната договореност с подс.Х. , а и
реално осъщественото от всеки от тях , съответни на установеното от писмените доказателства по
делото / писма на мобилен оператор подробно коментирани по-горе/ сочещи на
местонахождението им в процесното време ,
а и на проведен разговор съгласно уговорката със свид.А. , установеното от извършения
следствен експеримент , съответствието с
установеното от протоколите за оглед и
заключението на съдебно
медицинската експертиза относно
механизма на причиняване на телесните
увреждания на пострадалия , довели до настъпване на смъртта му , мотивирали
съда да кредитира обясненията на подс.М. .По изложените съображения и съда не
кредитира обясненията на подс.Х. , като
ги приема за защитна теза.
Съдът
приема изцяло и заключенията на
назначените и изслушани в хода на
съдебното следствие съдебни експертизи,а
именно съдебно медицинска и
техническа такава като обективни,точни и
ясни,а и изготвени в съответствие с изискванията за това.
От
анализа на установените
обстоятелства поотделно и в тяхната
съвкупност съдът намира , че с
деянието си подс.Х. и М. са осъществили от обективна и субективна
страна , при пряк умисъл престъпление по чл.199 ал.2 т.2 пр.1 вр. с
чл.198 ал.1 вр. с чл.18 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 от НК , тъй като на 31.05.2010 г. за времето от 03.00 часа – 04.00 часа в с.Радовец , общ.Тополовград в помещение от втория етаж на самостоятелна
къща построена в недвижим имот находящ се на ул. „Г.Д.” №10 собственост
на В.П. Г. , действайки в съучастие като
съизвършители са направили опит да
отнемат чужди движими вещи – пари и златни накити от владението на собственика
им В.П. Г. , с намерение противозаконно да
ги присвоят , като са употребили за това сила и деянието е придружено с
убийство на пострадалия В.П. Г. и същото
е останало недовършено поради независещи
от подсъдимите причини.
Безспорно
установено от доказателствата по делото е обстоятелството , че подсъдимите
са употребили сила по отношение на пострадалия В.Г. , изразяваща се в удар с юмрук
в областта на лицето и тялото от подс.Х. , събаряне на земята в резултат на тези удари , вързване на ръцете
на пострадалото лице с пластмасови скоби
, запушване на устата на същия с тиксо ,
вързване на краката с тиксо , а в по-късен момент , след освобождаване на ръцете от
пострадалия и вързване на ръцете с тиксо
, а и овързване на главата през устата ,
ушите и
шията със същото тиксо , със силно притискане на ръцете към гърдите и упражняване на натиск с колене
върху гръдната кост за извършване на вързването от подс.Х. и държане на
главата на пострадалия от подс.М. при поставянето на тиксото.Тези действия на
подсъдимите са такива на упражняване
на физическа сила с реално и
непосредствено застрашаване на живота на пострадалото лице , предвид начина на
осъществяване, довели до причиняване на увреждания изразяващи се в комбинирана механична асфиксия
– запушване на външния отвор на устата от промишлено тиксо , загърляне с примка
от същото тиксо , счупване на гръдната кост , хематом на меките черепни обвивки
, кръвонасядане на дясната скула и хематом на
клепачите на дясното око , следи от притискане с тиксо на двете ръце и двата крака , остър енфизем на
белите дробове , сидерофаги в белите дробове оток на мозъка с вклиняване в големия тилен отвор , ограничени кръвоизливи
под меката мозъчна обвивка , околосъдови екстравагати в мозъка под меките
обвивки , остър кръвен застой на вътрешните органи
Тези
действия на подсъдимите по упражняване на сила
представляват такива на сломяване
на съпротивата на пострадалия преди и по
време на осъществяване на действия от
същите по опита за отнемане на вещи - пари и златни накити.Аргумент за това са
действията на подс.М. по търсене в три от стаите на жилището намиращи се на
втория етаж от къщата на постр.Г. на пари и злато , в момент в който след
първоначалното нанасяне на удари и събаряне на земята на пострадалия и обездвижването му е последвало и завързване
на същия по описания начин от подс.Х..Съпротивата на пострадалото лице с опит и освобождаване на ръцете си от
пластмасова скоба са били последвани от
реакция от двамата подсъдими с последвало
ново упражняване на сила , а именно
притискане в областта на гърдите с
колене , завързване на ръцете с
тиксо , овързване на главата с тиксо
по визирания начин от подс.Х.
при държане на главата на пострадалия от подс.М..На лице е безспорна
функционална връзка между упражнената сила и направения опит за отнемане на
вещи от собственика.На лице е и
изискуемата от текста на закона последователност в действията , а именно упражнената сила
предхожда , съпътства и цели отнемането
на вещи – злато и пари.Намерението за
противоправно своене е демонстрирано с
факта на претърсване на жилището на пострадалото лице и издирването
на конкретно набелязани вещи – злато и
пари , чието съществуване и съхраняване в жилището е било известно на подсъдимите , времето и
начина на проникване в жилището.Безспорно се е касаело за чужди такива на
подсъдимите, доколкото същите са
собственост на трето лице , а именно пострадалия В.Г..На лице е съучастие под
формата на съизвършителство от двамата подсъдими предвид участието на всеки
един от тях в изпълнителното деяние , а именно
упражняването на сила и опит
за отнемане на движими вещи ,
конкретизирано за всеки един от тях при извършения анализ.Деянието е приключило
във фазата на опита по причини извън волята и независещи от двамата подсъдими ,
а именно не намирането на парите и златото , независимо от положените
усилия по търсенето им в жилището на
пострадалото лице и възприетия от
подсъдимите факт на наличието на
автомобил на гранична полиция пред
жилището, мотивирало ги за незабавното му
напускане.Осъщественото от двамата подсъдими деяние е придружено с настъпването на смъртта на
пострадалото лице – В.Г. , тъй като
същата е настъпила в резултат на
причинените му увреждания от приложената по отношение на него сила от подсъдимите. Настъпването на смъртта на Г.
съгласно заключението на съдебно
медицинската експертиза е в резултат
на механична асфиксия от комбинираното
действие на три асфектиращи фактора – запушването на отвора на устата ,
притискането в областта на шията и
затруднените дихателни екскурзии на гръдния кош в следствие на
счупването на гръдната кост и плътното фиксиране на ръцете към тялото ,
ефекта от вътрешната струнгулация
дължаща се на оток на меките тъкани в областта на притискането от лентата минаваща през лицето и примката около
шията.Това е така независимо от твърдяното
от подс.М. , че към момента на напускането на дома на
пострадалия Г. същият е бил жив , тъй
като наличието на признаци на вътрешна струнгулация и острия белодробен емфизем
говорят съгласно заключението на
експертизата , че смъртта е настъпвала в
продължение на часове до пълното
преустановяване на дишането и сърдечната дейност.
От
субективна страна двамата подсъдими са
действали при наличието на общ пряк умисъл , предвид обстоятелството на съзнаваната цел на проникване в жилището
,действията по упражняване на сила и
такива за опит за отнемане на вещи , това ,че с извършваните от тях
действия ще причинят имуществена вреда
на пострадалото лице , че извършват това пряко волята на същото , от
всеки един от тях , включващо и тези осъществявани от другия подсъдим ,
включително и при субективното съзнание
у всеки един от тях за настъпилия тежък
резултат , предвид характера и степента
на приложената сила и състоянието в което
е бил оставен пострадалия ,
довело и до реалното настъпване на
смъртта му.
Съдът
счита , че не могат да се споделят доводите на защитата на подс.Х. , че не е налице
осъществяване на съставомерно по
визирания тест от закона деяние , тъй като не бил установен предмета на
грабежа.Видно от доказателствата по делото
на двамата подсъдими е било известно обстоятелството , че подсъдимия държи в жилището си такива вещи , включително , че е давал пари в заем на
познато им лице.Това именно обстоятелство е мотивирало двамата подсъдими да
осъществят деянието по отношение на пострадалото лице , а именно да отнемат
такива вещи от дома му , останал недовършен по причини извън волята им , независещи от тях , а именно опасността
от намесата на служители на гранична полиция , предвид установяване на
наличието на автомобил на същите пред
жилището на пострадалото лице и
независимо от търсенето ,
ненамиране на търсените от тях вещи – пари и златни накити , собственост
на пострадалия.Употребата на сила по отношение на пострадалия още с отварянето
на входната врата от същия , а и последвалата приложена такава по отношение на същия , както вече бе посочено
предхожда и съпътства опита за отнемане
на визираните движими вещи , като
представлява и такава по сломяване на
съпротивата му.На лице е и квалифициращ елемент , а именно придружаването на
деянието с убийството на пострадалия Г.
, предвид безспорно установената пряка причинна връзка на настъпването на смъртта му в резултат на
употребената по отношение на него от подсъдимите сила.
Съдът
счита,че не може да се сподели и
становището на защитата на подс.И.Х. за
липса на съучастие във формата на съизвършителство от този подсъдим при осъществяване на деянието и каквото и да
било авторство на деянието от този
подсъдим,поради което и същият да следва
да се признае за невиновен и оправдае по
това му предявено обвинение.Този извод защитата прави на базата на
твърдението на този подсъдим в обясненията му в хода на съдебното
следствие,че няма никакво отношение към
осъщественото деяние и по същото време е бил на друго посочено от него място ,
а и не познава пострадалия.Както вече бе посочено съда не кредитира дадените от
подс.Х. обяснения в тази им част дадени в хода на съдебното следствие
, по изложени вече съображения.Приетата за установена от съда фактическа обстановка сочи на участие
на подсъдимия Х. в осъществяване на изпълнителното деяние с
упражняването на сила по отношение на
пострадалото лице – нанасяне на удари , вързване на ръцете , краката и
овързване на главата с преминаване през
гърлото на пострадалия с тиксо ,
целящо сломяване на съпротивата му ,
притискане на гръдната кост с колене , в резултат на което
са причинени и уврежданията на пострадалия , намиращи се в пряка причинна
връзка с настъпването на смъртта му.
При
определяне на наказанията на подсъдимите по вид,размер и начин на изтърпяване
съдът взе предвид следното:
Осъщественото
от подсъдимите деяние е такова със сравнително висока степен на обществена опасност предвид
обществените отношения които засяга,както и предвид динамиката на този вид
престъпност към момента на осъществяването.На лице е и висока степен на
обществена опасност и предвид начина на осъществяването му , а и предвид реално
настъпилия резултат.Касае се за осъществен опит за грабеж от собствено на пострадалото лице жилище находящо се в малко населено място , от
лице на значително висока възраст и то през нощта.
Същевременно
и двамата подсъдими са сравнително млади хора , подс.М. неосъждан до момента на осъществяване на визираното
деяние.Съда счита , че е налице сравнително невисока степен на обществена
опасност на личността на подс.М.М.
предвид обстоятелството , че този подсъдим е на сравнително ниска
възраст и с чисто съдебно минало , без
данни за осъществяване на каквито и да било
укорими прояви до този момент.Подс.М. в хода на досъдебното производство е оказал съдействие на разследващите за
установяване на обективната истина по делото – обстоятелство сочещо на осъзнаване
макар и след осъществяване на деянието на неговата тежест , както и на възможност за осъществяване на целите на наказанието с
по-ниско по размер наказание.По отношение на степента на обществена опасност на
личността на подс.Х. съда взе предвид предишните осъждания на същия , като
отчете обстоятелството , че определения
срок на отлагане на изтърпяване на
наказанието на осн. чл.66 ал.1 от НК от
три години / по НОХД № 993/2004 г. по
описа на ОС Хасково , с влязъл на 17.10.2006 г. съдебен акт / е изтекъл по-малко от година преди осъществяване на деянието по настоящото
обвинение.При индивидуализацията на наказанието на всеки един от подсъдимите
съда взе предвид степента на участие в изпълнителното деяние на всеки един от подсъдимите , като отчете по-високата такава на подс.Х..Не на последно
място съда отчете и обстоятелството , че
се касае за деяние завършило във фазата на опита.Предвид на изложеното
съда счете , че по отношение на подсъдимите не са на лице изискванията на чл.38
ал.1 и чл.38 а ал.2 от НК за налагане на наказание доживотен
затвор и такъв без замяна , предвид обстоятелството , че конкретно
осъщественото деяние не е изключително тежко , в рамките на квалификацията съобразно
закона , а и визираните в чл.36 цели на наказанието могат да се постигнат
и с друго по вид наказание , а именно алтернативно предвиденото такова по вид лишаване от свобода , предвид
установените по отношение и на двамата
подсъдими данни за личността им.С оглед
на изложеното съда наложи на
подсъдимите М. и Х. по вид наказания лишаване от свобода , при
условията на чл.58 б.”а” вр. с чл.55 ал.1 т.1 от НК на подс.М.М. в размер на
осем години лишаване от свобода и на
подс.И.Х. в размер на десет години лишаване от свобода , които
наказания всеки един от подсъдимите да изтърпи при първоначален строг
режим в затвор.В този си вид , размер и
начин на изтърпяване съда счита , че наложените на подсъдимите М. и Х.
наказания ще осъществят в пълнота целите визирани в чл.36 от НК , както по
отношение на подсъдимите , така и по отношение на обществото.
Съда
намира , че не могат да се споделят доводите на защитата на подс.М. за определяне на същия на наказание в размер
на три години лишаване от свобода , изтърпяването на което да се отложи с изпитателен срок на осн. чл.66 ал.1 от НК.За да определи на
този подсъдим наказание от осем години лишаване от свобода , значително под
минимума предвиден в текста съда взе предвид сочените от защитата обстоятелства
, а именно чисто съдебно минало ,
оказано съдействие при разследването за установяване на обективната истина по
делото ,млада възраст, отношение към вече осъщественото деяние , степен на
участие в същото , като именно тези обстоятелства мотивират и този размер на определеното му наказание лишаване от свобода.Определено наказание в искания от защитата размер , а и
отлагане на изтърпяване на същото съдът намира , че няма да бъде в съответствие с тежестта на
осъщественото деяние и по никакъв начин не може да осъществи визираните в чл.36 от НК
цели , възпитателна и възпираща както към подсъдимия , така и към
обществото.
При
условията на чл.59 ал.1 от НК съдът
приспадна предварителното задържане на двамата подсъдими съответно на подс. И.Х. считано от 03.12.2010 г. и на подс.М.М. считано от
04.08.2010 г. , до влизане на присъдата в сила.
Съдът
осъди подсъдимите И.Х. и М.М. да заплатят направените по делото разноски на ОД МВР Хасково в размер от по 113,99 лв. , на НТЛ-ОД на МВР Ямбол от по 40 лв. и в полза на държавата по сметка на ВСС в размер на 50 лв.
Съдът
постанови веществените доказателства 19 броя самостоятелни ленти от арматурно
тиксо със сив цвят , с обща дължина 6,18 метра; 2 бр. пластмасови скоби със закопчалки
тип миши опашки бели ни цвят; 1 бр. празна кутия от цигари с марка „Табакос”
като вещи без стойност след влизане на присъдата в сила да се унищожат , а
веществените доказателства мобилни апарати с IMEI
№359791004202876, марка ШАРП-водафон; №358542002521218, марка САМСУНГ модел SGH -Х640; №352179001655667
марка САМСУНГ модел SGH -N620 след влизане на
присъдата в сила да се върнат на В.В.Щ.; мобилен апарат с IMEI №353647019546226 марка НОКИА модел 1112 след
влизане на присъдата в сила да се върне на А.А.А.; мобилен апарат с IMEI №353514027521833 марка НОКИА модел 1650 след
влизане на присъдата в сила да се върне на Я. Дякова Карагьозова.
Като
причина за осъществяване на деянието съдът отчете желанието за неправомерно
облагодетелстване и нежеланието на
подсъдимите да се съобразяват с установения в страната правов ред.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕН СЪДИЯ
: