Разпореждане по дело №2087/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.276 и сл. ЗИНЗС и е образувано по искова молба на С. П. С., лишен от свобода, с адрес ЗО „Дебелт“ към Затвора-Бургас, затворническата администрация да преустанови незабавно неглижирането на проблема му със зъбите, като предприеме адекватни и своевременни медицински грижи, каквито се полагат според разпоредбите на закона, извеждайки го на специалист зъболекар.Искателят твърди, че на 17.10.2024 г. е посетил Медицински център при ЗО „Дебелт“ с оплаквания от болки в зъбите и му е бил даден антибиотик, след което съобщил на посотовия искането си подкрепено с препоръка от м.[населено място] за преглед при зъболекар и от тогава почти всеки ден се записвал за преглед при м.[населено място] или м.ф.Буриева, но независимо от болките не е бил изведен на зъболекар.

В съдебно заседание ищецът участва чрез видеоконферентна връзка лично и чрез адв.Я.., като поддържа искането.

В съдебно заседание за ответника се явява юрисконсулт С., която оспорва искането като неоснователно, с претенция за отхвърлянето му и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като се запозна с искането и събраните по делото доказателства, намира искането с правно основание чл.276 и сл. ЗИНЗС във връзка с чл.3 ЗИНЗС за неоснователно по следните съображения:

С разпоредбата начл.3, ал.1 ЗИНЗС е въведена забрана осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, като според ал.2 за нарушение на забраната се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, , облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Съгласно чл.276, ал.1 ЗИНЗС всеки лишен от свобода или задържан под стража може да иска прекратяването на действия и бездействия на орган по изпълнение на наказанията или на длъжностно лице, представляващи нарушение на забраната по чл.3, както и извършването на действия с цел прекратяване или предотвратяване на нарушение на забраната по чл.3. Видно от чл.280, ал.1 и ал.2 ЗИНЗС, съдът може да отхвърли искането или да разпореди на органа по изпълнение на наказанията или на съответното длъжностно лице да извърши конкретни действия, с които да предотврати или да прекрати безусловно действията или бездействията, представляващи нарушение на чл.3, като определи срок за това.

От анализа на посочените разпоредби се установява, че защитата, която се цели и се предоставя в производството по част Шеста от ЗИНЗС се изразява в задължаването на административния орган да извърши определени действия - в случаите, когато се касае за бездействие, или да прекрати или преустанови извършването на дадено фактическо действие - когато оплакването е срещу такова действие.

Понастоящем претенцията на ищеца е да бъде преустановено бездействие и да му бъде осигурена медицинска помощ, която да овладее болки в зъбите си. Не се констатира такова незаконосъобразно бездействие, т.к. от всички събрани по делото доказателства е безспорно, че при посещение на медицинския център в посочения период, молителят е получавал своевременно и адекватно лечение, като са му предоставяни лекарства, съответстващи на оплакванията му.

Нещо повече, около 5.11.2024 г. молителят е бил изведен на зъболекар, където е бил отстранен проблема с болката в зъбите.

Посоченото обуславя извод, че не е налице основната предпоставка за уважаване на претенцията по чл.276 ЗИНЗС-бездействие, представляващо нарушение на чл.3 от закона, поради което искането следва да бъде отхвърлено.

С оглед изхода на делото молителят дължи да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието направените по делото разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 (сто) лева. В тази връзка следва изрично да се посочи, че настоящото производство е по реда на чадт Шеста от ЗИНЗС, поради което чл.286, ал.2 ЗИНЗС, находящ се в част Седма от закона и установената в тази връзка съдебна практика са неприложими.

Предвид посоченото и на основание чл.280, ал.2, т.1 ЗИНЗС, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на С. П. С., лишен от свобода, с адрес ЗО „Дебелт“ към Затвора-Бургас, да бъде разпоредено затворническата администрация да преустанови незабавно неглижирането на проблема му със зъбите, като предприеме адекватни и своевременни медицински грижи, каквито се полагат според разпоредбите на закона, извеждайки го на специалист зъболекар.

ОСЪЖДА С. П. С., лишен от свобода, с адрес ЗО „Дебелт“ към Затвора-Бургас да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието направените по делото разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

Разпореждането подлежи на обжалване в тридневен срок пред тричленен състав на Административен съд-Бургас.