Определение по дело №67/2020 на Окръжен съд - Силистра

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

№103

гр. Силистра, 01.04.2020 год.

            Силистренски окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание проведено на първи април две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Неделчев

ЧЛЕНОВЕ:          Кремена Краева

мл. с-я       Огнян Маладжиков

като разгледа докладваното от съдия Неделчев въззивно частно гражданско дело № 67/2020 год. по описа на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано по частна жалба на “Агрохол“ ООД, гр. Добрич, ЕИК *********, със адрес на управление гр. Добрич, зап. Кр. Зона, ул. “Осма”, № 37, със съдебен адрес ***, адв. Е.Р., подадена чрез процесуален представител срещу Определение № 232 от 27.01.2020г. постановено по гр.д. № 1890/2019г. на РС – Силистра.

Жалбоподателят приема, че обжалваното определение е неправилно и постановено в противоречие с представените по делото доказателства, като в тази връзка моли въззивния съд да го отмени и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдът, след като се запозна с жалбата и материалите по делото прие за установено следното

от фактическа страна:

Първоинстанционното производство е инициирано с искова молба подадена от “Агрохол“ ООД, против „Крисбор“ ООД, чрез която ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 3103,13лв. по фактура № ********** от 22.05.2018г., обезщетение за забава върху тази сума за периода от 23.05.2018г. до 09.12.2019г. в размер на 487,88 лв. и законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното ѝ плащане.

След преценка на книжата първоинстанционния съд приел, че в исковата молба не са индивидуализирани конкретните договорни отношения между страните, представляващи основания на исковата претенция, както и обезщетението за забава дължимо по всеки от договорите и дал подробни указания на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението в допълнителна молба с препис за ответника да уточни тези конкретни обстоятелства. Ищецът е бил предупреден, че при неизпълнение на указанията в срок, исковата молба ще му бъде върната, а производството по делото – прекратено.

В срок ищецът представил уточнения посочвайки вида и количеството на стоките и услугите обективирани в издадената от него фактура за извършени доставки и услуги уточнявайки също, че е начислил претендираното обезщетение за забава върху размера на общата сума от стойностите за конкретно посочен в уточнението период.

Според районния съд в уточнението не са разграничени претендираните от ищеца вземания по двата договора, съответно обезщетението за забава, което се дължи по всеки от тях. Съдът приел, че твърденията на ищеца от допълнителната му молба не сочат на извод, че описаните във фактурата резервни части са вложени в ремонта на селскостопанската машина, поради което не може да се приеме, че цялото вземане, предмет на исковото производство, произтича от едно и също основание и по конкретно от договора за изработка. Първоинстанционният съд приел още, че неуточняването по размер на претенциите на ищеца по договора за продажба и за изработка, обективирани във фактура № ********** от 22.05.2018г., представлява нередовност на исковата молба по чл. 127, ал. 1, т. 5  ГПК, чието неотстраняване в указания от съда срок е обвързано със санкцията по чл. 129, ал. 3 ГПК, а именно връщането й на депозиралото я лице.

С оглед на изложеното било постановено и прекратителното определение атакувано с настоящата частна жалба.

от правна страна

Съдът намира молбата за допустима, тъй като е подадена от активно легитимирано лице имащо правен интерес от производството. Разгледана по същество ОС намира молбата за основателна по следните причини:

За да постанови атакуваното определение първоинстанционният съд приел, че ищеца не е индивидуализирал в достатъчна степен петитума на исковата си молба. Съдът приел, че твърдяната облигационна връзка между страните се основава на два различни договора съответно за доставка и за изработка и след, като ищецът не разграничил вземанията си по всеки един от тях, респективно претенциите си за обезщетение за забава по всеки един от договорите, то петитума на исковата молба не е уточнен, което пък е предпоставка за прекратяване на производството по нея. Като допълнително основание е посочено и липсата на данни, че описаните във процесната фактура резервни части са вложени изцяло в ремонта на селскостопанската машина на ответника, което препятствало възприемането на тезата, че искът се основава само на едно правоотоншение.

ОС не споделя така изложените първоинстанционни аргументи, а приема, че обективирания в исковата молба петитум е индивидуализиран в достатъчна степен за да могат съда и ответника да го възприемат, респективно ответника да се защити. Касае се действително за комплексно облигационно отношение включващо както договор за доставка, така и договор за изработка. Такъв вид облигационни отношения са често явление в стопанския обмен и няма пречка няколко различни по вид доставки и услуги да бъдат обективирани в една обща издадена от продавача – респективно доставчика на услугите фактура. За нуждите на счетоводното и данъчно отчитане такъв вид счетоводно записване е напълно допустим и целесъобразен. От материално правна гледна точка според ОС също е допустимо повече от една правни сделки от коменитрания вид да бъдат обективирани в една обща данъчна фактура, а задълженията по тях да бъдат предмет на обща искова претенция, в която са обективно съединени искове за заплащане на цена за доставка на конкретно посочени стоки, за доставка на конкретно посочени услуги /изработка/ и обезщетение за забава.

В конкретния случай се касае за търговска доставка на стоки и услуги. Съгласно разпоредбите на ЗЗД за валидността и на двата вида договорни отношения не е необходима изрична писмена форма и няма пречка сделката да се обективира в издадена данъчна фактура, какъвто е и настоящият случай. От данните във фактурата без затруднение могат да се разграничат всяка една от доставените стоки и услуги, включително и индивидуалната им цена, което според ОС е достатъчно за да индивидуализира отделните искови претенции. Колкото до искането за заплащане на обезщетение за забава - след, като ищецът е уточнил, че претендираната сума е формирана от сбора на всички задължения по фактурата и е посочил периода, за който се претендира тя е изпълнил задължението си да индивидуализира и тази своя искова претенция.

По тези съображения въззивния съдебен състав намира жалбата за основателна, което го мотивира да отмени атакуваното с нея първоинстанционно определение и да върне делото на РС – Силистра за продължаване на съдопроизводствените действия.

Воден от гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Определение № 232 от 27.01.2020г. постановено по гр.д. № 1890/2019г. на РС – Силистра.

Делото да се върне на РС – Силистра за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

 

 

Председател:                                         Членове: 1.                                        2.

 

 

На основание  чл. 236, ал. 3, изр. 2 от ГПК, Определението от 01.04.2020г., постановено по въззивно гражданско дело № 67/2020г. на Силистренски окръжен съд, не е подписано от младши съдия Огнян Маладжиков, който е участвал в състава при разглеждането и произнасянето му, но в деня на постановяването е работил дистанционно от дома си в изпълнение на Заповед № 157 от 16.03.2020г. на Административния ръководител на ОС – Силистра.

 

 

                        Председател на състава:

                                                                   /П. Неделчев /