№ 49
гр. Габрово, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Галина Косева
Кремена Големанова
при участието на секретаря Даниела Бл. Платиканова
като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно гражданско
дело № 20254200500027 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника по делото ЗАД „*****“ АД срещу
Решение №490/29.10.2024г. по гр.д.№1925/2023г. по описа на Районен съд Габрово, в частта,
в която е уважен предявения иск за заплащане на сумата от 1964,86лв.-остатък от дължимо
застрахователно обезщетение за имуществени вреди, представляваща разликата между
дължимото и платено застрахователно обезщетение по щета № 0801-006912/2023-01, въз
основа на застраховка "Гражданска отговорност" за МПС с peг. №******, в резултат на
застрахователно събитие, настъпило на 05.09.2023г. на републикански път І-4 „Граница
Ловеч - о.п. Севлиево-граница В.Търново", при км 84+138, констатирано с Протокол за ПТП
№1860153/05.09.2023г., сумата то 37,95лв.- представляваща законна лихва върху главницата
от 1964,86лв. за периода от 13.10.2023г. до 04.12.2023г.
В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно, необосновано и неправилно,
както и че е постановено при нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че при
определяне механизма на възникване на инцидента първоинстанционния съд не бил отчел
направеното от жалбоподателя възражение за съпричиняване на процесното ПТП от друг
участник в него. Допуснатата по делото съдебно техническа експертиза не била дала
категоричен отговор относно механизма на възникване на инцидента. По тази причина не
била доказана и изключителната вина на водача на л.а. ***** за настъпване на ПТП.
Необсъждайки тези обстоятелства първоинстанционният съд бил постановил един
неправилен съдебен акт. Предвиди изложеното жалбоподателя счита, че по делото не били
доказани по безспорен начин нарушенията на водача застрахован при ответника, поради
което определеното от съда обезщетение следвало да бъде отменено или поне намалено
наполовина.
Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да
отхвърли предявените искове, пи условията на евентуалност моли съда да намали
застрахователното обезщетение. Претендира и за присъждане на направените по делото
разноски.
Ответникът по жалбата оспорва същата. Моли съда да остави подадената въззивна
жалба без уважение и да присъди юрисконсултско възнаграждение.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от
1
страните доводи, прие за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на
обжалване. Предвид на това същата е процесуално допустима.
За да постанови решението си съдът приел, че не е спорно, че на 05.09.2023г., на
републикански път І-4 „Граница Ловеч - о.п. Севлиево-граница В. Търново" при км 84+138,
е възникнало пътно-транспортно произшествие, за което е съставен Протокол за ПТП
№1860153/05.09.2023г. и в което е участвало МПС, марка „*****", с peг. № *****. Към
05.09.2023г. между собственика на посоченото МПС и ЗАД „*****” АД гр. София е
съществувало валидно застрахователно правоотношение, по силата на застрахователна
полица № BG/30/123001907871, валидна към датата на ПТП. За причинени от посоченото
ПТП вреди ответното дружество е превело по образуваната щета на ищеца сумата от
646.80лв.
Вещото лице изготвило съдебно-техническата експертиза посочило, че
произшествието е протекло в зоната на прав пътен участък с двупосочна организация на
движението. Платното за движение е с две пътни ленти, между които не е имало видима
разделителна ивица. Левият край на платното за движение (за посока към гр. София) е бил
ограничен с единична непрекъсната линия. От дясно на платното за движение има банкет,
след който - канавка, външната стена на която е бетонова подпорна стена. От ляво на
платното за движение има оформено уширение с асфалтова настилка. От ляво в това
уширение е изградена ОСП - мантинела, която към момента на произшествието е била с
дължина 32м. Към момента на произшествието, за посоката на движение на лекия
автомобил ***** няма ограничителни пътни знаци относно скоростта му на движение. Към
6 07.2024г., за лекия автомобил, преди навлизане в правия пътен участък са били валидни
пътни знаци „В24" - „Край на забраните въведени с пътни знаци" и „В22" - „Забранено е
завиването на ляво" - фигура 7. Съгласно снимките на увредените пътни знаци, за
движещите се към гр. Варна е имало препоръчителна скорост за движение 50км/ч.
Изминатият от автомобила път от началото на мантинелата до установяването в рамките на
първото звено, с оглед процес на спиране на автомобила, начина и вида на деформиране,
определят като възможна скорост на движение на автомобила при контакта в мантинелата в
рамките на 35-40км/ч. Съгласно отлагането на спирачна следа и показанията на водача на
автомобила, скоростта на движение на автомобила в правия пътен участък и при загубата на
устойчИ.стта на движение е била в рамките на 60-70км/ч. По делото няма данни за
осъществяване на удара на автомобил ***** с другия автомобил, предприел също
изпреварване. С оглед на наличните данни по делото, от техническа гледна точка ударът на
лек автомобил ***** в мантинелата е бил предотвратим, ако водачът на неустановения
автомобил е пропуснал преприелия маневрата за изпреварване автомобил ***** и тогава да
предприеме и той маневра за изпреварване, или ако водачът на лек автомобил „*****“ е
осъществил намаляване на скоростта си на движение, без да предприема отклоняване на
автомобил наляво.
От представения протокол за ПТП било установено, че полицейският служител е
пристигнал на местопроизшествието след ПТП и е извършил оглед, при който
непосредствено е могъл да възприеме голяма част от обстоятелствата около произшествието
относно причинените имуществени щети върху наличната пътна мантинела, върху
автомобила, участвал в ПТП, както и разположението му на пътното платно след ПТП.
За изясняване на всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства, била
допусната съдебно-автотехническа експертиза, от чието заключение се установява, че
причина за настъпване на процесното ПТП е загубата на устойчИ.ст на лекия автомобил
„*****“, поради отклоняването му в ляво от водача и последвалото задействане на
спирачната система. От техническа гледна точка, според вещото лице, ударът на автомобила
в мантинелата бил предотвратим в случай, че водачът на автомобила е осъществил
намаляване на скоростта си на движение, без да предприема отклоняване на автомобила
наляво. При този установен механизъм на ПТП първоинсанионният съд направил извод, че с
действията си при управление на лекия автомобил марка "*****" неговият водач е причинил
пътнотранспортното произшествие, като по този начин е осъществил хипотезата на чл.45,
ал.1 от ЗЗД. Действията на водача на този автомобил са протИ.правни, тъй като било налице
неизпълнение на задължението, установено в чл.20 ал.1 от ЗДвП да контролира
непрекъснато пътното превозно средство, което управлява. Що се касае до вината на
деликвента, същата се предполага по силата на оборимата презумпция на чл.45, ал.2 от ЗЗД.
Доказателствената тежест за оборването на презумпцията е на ответника-застраховател,
2
който не ангажирал доказателства за установяване на противното.
От заключението на вещото лице по делото било установено, че не е осъществено
съприкосновение между друг лек автомобил и лекия автомобил, управляван от св.А., а
последният е могъл да запази контрола над управлението на автомобила в случай, че не е
отклонил същият наляво, т.е. произшествието е настъпило вследствие на поведението на
водача. Тези обстоятелства не давали основание за изключване отговорността на деликвента
поради наличието на "случайно деяние" по смисъла на чл.15 от НК и обосновава виновно и
протИ.правно поведение от страна на водача на МПС, изразяващо се в нарушаване
изискванията на чл.20, ал.1 от ЗДвП.
Стойността на увредените пътни принадлежности била установена от техническата
експертиза.
Въззивният съд намира следното :
С Решение №490/29.10.2024г. по гр.д.№1925/2023г. по описа на Районен съд Габрово
е уважен предявения иск за заплащане на сумата от 1964,86лв.-остатък от дължимо
застрахователно обезщетение за имуществени вреди, представляваща разликата между
дължимото и платено застрахователно обезщетение по щета № 0801-006912/2023-01, въз
основа на застраховка "Гражданска отговорност" за МПС с peг. №******, в резултат на
застрахователно събитие, настъпило на 05.09.2023г. на републикански път І-4 „Граница
Ловеч - о.п. Севлиево-граница В.Търново", при км 84+138, констатирано с Протокол за ПТП
№1860153/05.09.2023г., сумата то 37,95лв.- представляваща законна лихва върху главницата
от 1964,86лв. за периода от 13.10.2023г. до 04.12.2023г., като искът за лихва за горницата над
37,95лв. е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Ответникът е осъден да заплати на
ищеца сумата от 523,60лв.- разноски по делото, а ищецът е осъден да заплати в полза на
ответното дружество разноски в размер на 105,10лв.
Не е спорно, че на 05.09.2023г., на републикански път І-4 „Граница Ловеч - о.п.
Севлиево-граница В. Търново" при км 84+138, е възникнало пътно-транспортно
произшествие, за което е съставен Протокол за ПТП №1860153/05.09.2023г., в което е
участвало МПС, марка „*****", с peг. № *****.
Към 05.09.2023г. между собственика на посоченото МПС и ЗАД „*****” АД гр.
София е съществувало валидно застрахователно правоотношение, по силата на
застрахователна полица № BG/30/123001907871, валидна към датата на ПТП. За причинени
от посоченото ПТП вреди по образуваната щета ответното дружество превело на ищеца
сумата от 646.80лв.
Страните спорят относно изключителната вина на водача на л.а „*****", с peг. №
***** за настъпване на инцидента.
В заключението си вещото лице, изготвило автотехническата експертиза приема, че
настъпването на удара на л.а „*****" в мантинелата би бил предотвратим ако :
- водачът на неустановения автомобил е пропуснал предприелия маневра
изпреварване л.а. ***** и тогава предприеме от своя страна маневра изпреварване
- водачът на л.а. ***** е осъществил намаляване на скоростта си на движение без да
предприема отклоняване на автомобила наляво.
Наличието на друг автомобил в момента на инцидента, който също бил предприел
маневра изпреварване без да съобрази вече предприетата такава от водача на л.а. ***** се
установява единствено от показанията на св.А. (водач на л.а. *****), които съдът приема за
заинтересовани, в тази им част и не ги цени. Освен това показанията в посочената част не
кореспондират с нито едно от останалите събрани по делото доказателства и в частност на
Протокол за ПТП.
В съставения от служители на Сектор ПП при РУ Севлиево Протокол за ПТП не е
отразено участие в инцидента на друго МПС, освен л.а. *****. Следва да се отбележи и
обстоятелството, че св.А. е присъствал при съставяне на протокола и се го е подписал, без
възражения, в т.ч. и за участие на друго МПС в инцидента.
Поради изложеното съдът намира, че вина за настъпване на процесното ПТП има
единствено св.А., поради което ответното дружество следва да обезщети в пълен размер
причинените на ищеца имуществени вреди.
Като взе предвид гореизложеното въззивният съд намира, че постановеното от
първоинстанционния съд решение в обжалваната му част е правилно и като такова следва да
3
бъде потвърдено.
Съобразно направеното от ответника по жалбата искане и оставянето на въззивната
жалба без уважение жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата то
100лв.-юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №490/29.10.2024г. по гр.д.№1925/2023г. по описа на
Районен съд Габрово
ОСЪЖДА „*****" АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.„*****" №1 да заплати на *****”, БУЛСТАТ *****, със седалище и адрес на управление
гр.София, пл.„*****“ №3 сумата от 100лв. (сто лева) – юрисконсултско възнаграждение във
въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4