№ 1271
гр. ***, 13.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20234430101238 по описа за 2023 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Постъпила е искова молба от **** против Д. С. П. с ЕГН ********** от
гр.Пл**** офис 1 с правно основание чл.422 вр. чл.124 от ГПК. В исковата
молба ищецът твърди, че по реда на чл.410 ГПК е издадена заповед за
изпълнение срещу ответника за заплащане на доставена, но незаплатена
топлинна енергия. Издадената заповед за изпълнение била връчена на
ответника чрез залепване на уведомление. В срок е подал настоящата искова
молба за образуване на исково производство. Ищецът твърди, че като
собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр.***, ответникът е клиент
на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153 ал.1 ЗЕ. Твърди,
че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение са клиенти на топлинна енергия и за тях важат
разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в
областта на енергетиката. Твърди, че съгласно чл.150 ЗЕ, продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР
към МС. Съгласно чл.150 ал.2 ЗЕ, същите влизат в сила 30 дни след първото
им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на
договор между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ без да е
необходимо писменото им приемане от клиентите. В заключение моли съда
1
да приеме за установено, че ответникът му дължи сумата за потребена
топлинна енергия в размер на 1028,94 лева и лихва в размер на 69,10 лева за
имота, находящ се в гр.Пл****, офис 1.
В едномесечния срок ответникът чрез назначения си особен
представител оспорва исковата молба като навежда доводи, че няма
доказателства, че до имота на ответника е доставяне топлинна енергия, както
и че има валидно сключен договор за доставка на топлоенергия в имота.
По допустимостта на молбата: Видно от приетото като доказателство
ч.гр.дело № 5341/2022г. по описа на РС ***, ищецът е подал заявление по
реда на чл.410 ГПК срещу ответника. Заповедта е връчена на длъжника Д. П.
чрез залепване по реда на чл.47 ал.5 ГПК. Съдът е указал на кредитора да
предяви установителен иск относно вземането си. Съобщението е получено
от кредитора на 09.02.2023г. и в едномесечния срок, кредиторът е предявил
установителни искове по реда на чл.422 ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното: Претенцията на ищеца намира своето правно основание в
разпоредбата на чл.422 във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК относно дължимостта на
вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично
задължение №2913/11.10.2022г., издадена по ч.гр.д.№ 5341/2022г. по описа на
***ския районен съд. Предявените искове са допустими, тъй като във всички
случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в
закона несъдебен акт (несъдебно изпълнително основание) и заповедта за
изпълнение е връчена по реда на чл.47 ал.5 ГПК, заявителят (кредиторът)
разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията
по чл.422 от ГПК.
Разгледани по същество, исковете са основателни.
По делото е представено копие на нотариален акт № 194 том III рег.
№4995 дело 464/2008г., на *** , нотариус с район на действие района на РС
***, вписана в регистъра на НК под №008, който обективира договор за
покупко-продажба на недвижим имот, а именно офис №1, находящх се на
приземен етаж на жилищна сграда с офиси и гаражи с административен адрес
гр.Пл****. Установява се от акта, че имотът е закупен от **** на 30.07.2008г.
Представено е удостоверение за наследници №14-2299 / 17.05.2021г. на
Община ***, от което се установява, че **** с ЕГН ********** е починала на
10.12.2017г. и е оставила свой законен наследник сина си Д. С. П. с ЕГН
**********, ответник по делото.
Представен е по делото договор №122/12.02.2016г. сключен между
Етажната собственост на ул.*** №29, представлявана от ****, в качеството
на възложител и Т**** в качеството на изпълнител, по силата на който
възложителят възложил на изпълнителя да извърши доставка и монтаж на
уреди – индивидуални разпределители топломери и водомери срещу
заплащане уговорено в договора.
2
При така събраните писмени доказателства, съдът приема за установено
от фактическа страна, че процесният имот е собственост на ответника, който
го е придобил по наследство от своята майка. С оглед представения договор с
Фирма за дялово разпределение с етажната собственост, находяща се на
адрес, съдът приема, че по делото се установи, че имотът е топлоснабден.
Видно от приложеното по делото препис извлечение от сметка, за периода от
месец март 2021г. до 31.07.2022г. в имота е доставяна топлинна енергия. От
приложените по делото фактури се установява, че в имота е ползвана както
топла вода, така и топлоенергия за отоплението му. Приложените фактури
кореспондират с представеното извлечение от сметка, като от същите се
установява, че стойността на потребената топлоенергия за процесния период
е на стойност 1028,94 лева. От тази сума, стойността на топлоенергия за
отопление в имота е 264,03 лева, стойността на топлоенергията, отдадена за
сградна инсталация е 26,74 лева, а за топла вода 794,53 лева. Към дължимата
сума е начислена и сумата от 33,64 лева за услуга дялово разпределение.
Така общо дължимата сума е в размер на 1028,94 лева, колкото е и
претенцията за главница.
Собственикът има качеството на потребител на топлинна енергия и е
страна по Общите условия на договора за предоставяне на топлинна енергия.
С оглед на така приетите и обсъдени доказателства, съдът приема за
установено, че ответникът е собственик на процесния имот, който е придобил
по наследство, в сграда в режим на етажна собственост на адрес гр.***,
ул.*** №29 офис1. За периода 01.03.2021г. – 31.07.2022г в имота е ползвана
топлоенергия и не са представени доказателства за извършено плащане,
каквато тежест съдът е указал в определението за насрочване, нито са
посочени правоизключващи или правопогасяващи факти и обстоятелства. За
имота е начислена топлоенергия на стойност 1028,94 лева, за която сума няма
данни да е заплатена и не са наведени такива доводи.
При така събраните доказателства, от правна страна, съдът приема, че
страните са били в облигационни отношения, като през процесния период
ищцовото дружество е продало на собственика на имота топлоенергия на
стойност 1028,94 лева. Тази сума не е заплатена до момента и съдът приема,
че с оглед притежаваната идеална част от имота, предявеният иск за главница
е доказан по основание.
С оглед уговореното в Общите условия, че сумите за ползвана
топлоенергия се дължат в тридесет дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, то задължението на ответника за заплащане на дължимите
от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-
късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставка на топлинна
енергия. С изтичане на последния ден от месеца, ответникът е изпаднал в
забава за тази сума като на основание чл.31 ал.6 от Общите условия
ежедневно е начислявана лихва върху дължимата сума. Поради това и съдът
приема, че предявеният иск за сумата от 69,10 лева лихва за забава върху
3
главницата от 1028,94 лева за периода 07.05.2021г. до 02.09.2022г. е
основателен и следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати
направените по делото разноски. Ищецът претендира разноски в настоящето
производство в размер на 100 лева за юрк.възнаграждение и 410 лева за
особен представител на ответника, както и 75 лева за държавна такса. С оглед
изхода на спора, ответникът следва да заплати на ищеца разноски в общ
размер на 585 лева.
По отношение на заповедното производство, длъжникът следва да
заплати на ищцовото дружество разноски в размер на 75 лева, от които 25
лева за държавна такса и 50 лева юрк. възнаграждение.
По изложените съображения ***ският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на длъжника Д. С. П. с
ЕГН ********** от гр.Пл**** офис 1, че дължи на кредитора „****, със
седалище и адрес на управление гр.***, *** 128, представлявано от ***,
сумата 1028,94 лв. – главница, за ползвана незаплатена топлоенергия за
периода 01.03.2021г. – 31.07.2022г; сумата от 69,10 лв. – лихва за забава, за
периода 07.05.2021г. – 02.09.2022г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 11.10.2022г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 2913/11.10.2022г. по ч.гр.дело №
5341/2022г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА Д. С. П. с ЕГН ********** от гр.Пл**** офис 1 да заплати
на „****, със седалище и адрес на управление гр. ***, *** 128,
представлявано от ***, сумата 585 лв., представляваща направени деловодни
разноски.
ОСЪЖДА Д. С. П. с ЕГН ********** от гр.Пл**** офис 1, да заплати
на „****, със седалище и адрес на управление гр. ***, *** 128,
представлявано от ***, сумата 75 лв., представляваща направени деловодни
разноски по ч.гр.дело № 5341/2022г. по описа на ПлРС.
Решението подлежи на обжалване пред ***ския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
4