Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                             Гр.Момчилград, 25.02.2020г.

                                               В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

            Момчилградският районен съд в публично заседание, проведено на 10.02.2020 година в състав;

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СУНАЙ  ОСМАН,

 

 при участието на секретаря АНИТА ДОЧЕВА., като разгледа докладваното от съдията НАХД № 15/ 2020г. по описа на съда, и за да се произнесе взе предвид следното:

  

            Производството е по чл.63 от ЗАНН, и е образувано по жалба на К.Г.Д. с ЕГН- **********, с адрес-***, против ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ за налагане на глоба серия К № 3043574, издаден от ОДМВР- Кърджали, с който на осн.чл.189 ал.4 вр.182 ал.2 т.3 от ЗДвП, на жалбоподателят е било наложено административно наказание- “глоба” в размер на 100 лева, за допуснато нарушение на чл.21 ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП.

          В жалбата, подадена от жалбоподателят, чрез пълномощник, се изразява недоволство от процесният електронен фиш, с който е била наложена горната глоба, като се посочва, че същият е незаконосъобразно издаден, при допуснати съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила за издаването му. Не били спазени правилата за издаването на ел.фиш, т.к., не са били налице условията по закона. Заявява, че ел.фиш не съдържал необходимите реквизити. Поради изложеното иска отменяване на наложената със ел.фиш глоба, като развива подробни съображения в жалбата. Претендира разноски.

В съдебно заседание– жалбоподателят, редовно призован, не се явява, и се представлява от адв.В.М. ***, която поддържа жалбата по изложените в нея и допълнителни съображения.

          Ответната страна- административно- наказващият орган, ОДМВР- Кърджали, чрез РУ- Крумовград, е постъпило писмено становище, в което се развиват доводи за неоснователност на жалбата, и респ. за правилност и законосъобразност на издаденият ел.фиш. Иска се потвърждаването на атакуваното постановление.

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

С електронен фиш серия К № 3043574, издаден от ОДМВР- Кърджали, и на осн.чл.189 ал.4 вр.182 ал.2 т.3 от ЗДвП, на жалбоподателят е било наложено административно наказание- “глоба” в размер на 100 лева, за допуснато нарушение на чл.21 ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП; за това, че на 08.09.2019г. в 10,58ч. в път 1-5, км 349+850 разклон с.Балабаново, общ.Момчилград, в посока на движение от ГКПП „Маказа“ към Кърджали, при въведено ограничение на скоростта 60 км/ч. с пътен знак В 26 и отчетен толеранс от минус 3 км/ч; с МПС- л.а. „****“- специален автомобил с рег.№ ****, е извършено нарушение за скорост, което е било установено и заснето с автоматизирано техническо средство  № TFR1- M 626.

В ел.фиш е посочено, че разрешената скорост е 60 км/ч, установената скорост е била 81 км/ч, а превишението е било с 21 км/ч, което представлявало нарушение на чл.21 ал.2 вр.1 от ЗДвП.

Като собственик на посоченото МПС в обжалваният ел.фиш е записан жалбоподателят К.Г.Д..

Като доказателство по делото АНО е приложил клип  № 4712 от радар № 626, който съдържа снимки от 08.09.2019г. в 10,58 часа, и в които се вижда МПС с рег.№ .№ ****, като измерената скорост е 84 км/ч., при ограничение от 60км/ч., и превишение на скоростта с 25 км в час, и е прието като ст-ст на наказуемата скорост 81 км/час, като наказуемото превишение на скоростта е 21 км/ч. Сиреч, АНО е приложил и  законово допустимият толеранс от минус 3 км/ч.

В този снимков материал е посочено и мястото на нарушението, но само с координати /приложена е карта с географските координати на мястото, където е разположена АТСС/. Посочен е също така и регистрационният номер на автомобила, който съвпада с посоченият номер във ел.фиш, в който точно и ясно е посочено мястото на нарушението.

Приложени са и клипове- снимки на пътният знак, въвеждащ ограничението на скоростта, както и на разположението на самото МПС на ОДМВР- Кърджали, на което е монтирано АТСС.

С копие на протокол с рег. № 289-р- 12910/ 09.09.2019г.  на РУ- Крумовград към ОДМВР- Кърджали, се установява, че автоматизираното техническо средство /упоменато по-горе с съответният номер/, на 08.09.2019г. за времето от 10,10ч. до 12,10 часа е било разположено в разклона за с.Балабаново, общ.Момчилград /на път 1-5 км 349+850, в посока от Кърджали към ГКПП- Маказа, където е имало пътен знак за ограничение на скоростта от 60 км/ч.- като разстоянието от автоматизираното техн.средство до пътният знак е възлизало на 150 метра. От този протокол е видно, че за това време са били направени 34 клипа /с нарушения/ с посочени номера, т.е. в това число и процесният, упоменат по-горе /със съответният номер/. В този протокол е посочено, че АТСС е преминало през съответният технически контрол и е годно за експлоатация към момента на установяване на нарушението. Приложена е и схема/скица на разположението на самата мобилна система за видеоконтрол.

От Протокол от 04.04.2016г., Протокол от проверка, и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, и донякъде- Уведомително писмо на ГД“ОП“ към МВР, а и  Протокол за използване на АТСС, приложени по делото, се установява, че използваната по време на установяване на процесното нарушение мобилна система е от одобреният тип средство за измерване, което е преминало и последваща проверка.

   От справка, извършена в системата на КАТ, е видно, че описаното по-горе МПС в процесният ел.фиш е собственост на юридическо лице /“РИТУАЛ“ ЕООД- Кърджали/, като от копие на Извлечение от Търговски регистър е видно, че Едноличен собственик на капитала от 23.01.2014г. е жалбоподателят К.Г.Д. /който е закупил дела- единственият дял от 2 лева, от лицето М.Д.Г., която дотогава е била управител на дружеството/. В същото време е видно, че управител на дружеството- собственик на МПС, предмет на процесният ел.фиш не е жалбоподателят, а лицето М.Д.Г..

Приложена е и справка за нарушител от системата на КАТ, касаещ жалбоподателят, от която е видно, че  жалбоподателят по настоящото производство е посочен като правоспособен водач на МПС, и в която са посочени наложените санкции, респ. издадени АУАН, НП и/или ел.фишове.

При така приетата фактическа обстановка от права страна съдът съобрази следното:

    Жалбата е процесуално допустима, и е подадена лице, което има правен интерес от обжалването- т.е. от легитимирана страна,  като жалбата е подадена в срок /датата на връчване на електронният фиш на жалбоподателя е 14.12.2019г./- за последното обстоятелство са ангажирани доказателства от АНО. Жалбата, разгледана по същество, се явява основателна.

Съдът, като се запозна със съдържанието на обжалваният Ел. фиш, намери, че същият съдържа всички задължителни реквизити, посочени в разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП, както следва;

На първо място; посочена е сътоветната  териториалната структура на МВР, където нарушението е установено /и това е ОДМВР- Кърджали, като конкретно това е със съответно АТСС, зачислено на РУ- Крумовград, която е съставна част от ОДМВР- Кърджали/. Следва да се подчертае, че няма законово изискване да се посочва конкретно кой е неговия издател, а така също и по какъв ред следва да се обжалва, както и същият да съдържа подпис и печат на издателя му, посочване на мястото и датата на издаването му.  В настоящият случай съдът счита, че не може по аналогия да се прилагат правилата на ЗАНН, относно съдържанието на АУАН и НП, тъй като такова препращане не е предвидено. Нещо повече, в случаят е използван утвърден образец на ЕФ от Министъра на вътрешните работи, което е предвидено в ЗДвП.

   Така обжалваният ЕФ съдържа и мястото, на което е установено нарушението, което е задължителен реквизит на издаденият електронен фиш, като същото е посочено коректно с текстово описание и координатите индивидуализиращи точно определено място на извършване на нарушението. Посочен е и собственик.

От приложените веществени доказателствени средства също се установява точното място, на което е извършено нарушението, както и посоката на движение, а така също датата и точният час, както и регистрационният номер на автомобила, а и всички останали реквизити на акта.

При така посоченото място– на територията на Община Момчилград, която е съставна община от територията на Област Кърджали, е безспорна и компетентността на ОД на МВР-Кърджали да издаде ЕФ, както и компетентността на настоящият съд да се произнесе по спора. От събраните по делото доказателства се стига до извода, че извършването на процесното административно нарушение по чл.21 ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП /където е посочена различието от разрешената скорост на движение в извън населено място за съответният вид МПС/ е установено и заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1-М със съответният номер, което представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение от одобрен тип, преминала последваща проверка.

Както се установява от мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 година по т.д. № 1/2013 година на ВАС, издаването на електронния фиш е строго ограничено и възможно само в случаите на предварително стационарно позиционирани технически средства със съответните предварителни обозначения за съществуването им /чл.165 ал.2 т.6 и т.7 от ЗДвП/, същите да работят на автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган. В останалите случаи при използване на мобилни технически средства, обслужвани и използвани непосредствено от контролен орган, тази разпоредба е неприложима и за констатираните с тези технически средства нарушения на ЗДвП е приложим общият ред за съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.

Следва да се посочи, че с изменението на ЗДвП /с ДВ от 13.03.2015г/., електронни фишове могат да се издават и от автоматизирани технически средства или системи, съответно стационарни или монтирани на автомобил, какъвто е настоящия случай при спазване на изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. Съгласно § 65. /Нова– ДВ, бр.19/ 2015 г./ от ДР на ЗДвП, "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат два вида, както следва; 1/стационарни– прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган;  и 2/ мобилни– прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работният процес.

Трябва да се упомене, че с  последното изменение на чл.189 ал.4 от ЗДвП /ДВ бр.54/2017г., в сила от 09.07.2017г./, и която редакция е в сила към момента на извършване на процесното нарушение, се предвижда издаването на ЕФ да става в отсъствие на контролен орган и на нарушител, при наличието на предпоставки за това, а именно- Нарушението да е установено и заснето с АТС или система, както и за него да не се предвижда наказание „лишаване от право да се управлява МПС“ или „отнемане на контролни точки“. Или казано иначе,  отсъствието на контролният орган и нарушителят е меродавно към момента на издаването на ЕФ, а не на установяването на административното нарушение.

Следва да бъде съобразена и законовата промяна от 09.07.2017г. на чл.165 ал.2 т.8 от ЗДвП, с която е отпадна изискването контролните органи да обозначават, чрез поставяне на пътни знаци и да оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на МВР участъкът от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез АТСС.

Предвид изложеното по-горе следва извода, че ограничението с ТР № 1/26.02.2014г. на ВАС в случая е неприложимо, предвид последвалите законодателни изменения в ЗДвП. В цитираното по-горе Тълкувателно решение, както и  в чл.7 ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., която понастоящем е отменена, е посочено, че при контролиране на движението с горепосочената система следва да е поставен предупредителният знак. Такова нормативно изискване към настоящият момент липсва, поради обстоятелството, че чл.7 от Наредбата е отменен, а и дори при неговото действие в практиката на съдилищата се приемаше, че непоставянето на знака не е съществено нарушение.

      Предвид гореизложеното съдът приема, че обжалваният електронен фиш е издаден в съответствие с разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП /освен в един от атрибутите, което ще бъде упоменато по-долу/. Съобразно и това се налага извода, че е установено и заснето нарушение на ЗДвП с АТСС, а именно с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, за което свидетелства приложеният клип  № 4712 от радар № 626, от 06.07.2019г., който съгласно разпоредбата на чл.189 ал.15 от ЗДвП е веществено доказателствено средство в административнонаказателният процес.

 Съгласно съдържанието на специалната разпоредба на чл.188 ал.1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено МПС, отговаря за извършеното с него нарушение, а в случай, че собственикът не посочи на кого е предоставил МПС, се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение. В настоящия казус се установява от електронният фиш, че МПС е регистрирано на името на Дружество, чийто едноличен собственик е жалбоподателят- и по точно е регистрирано на името на цитираното по-горе юридическо лице с законен представител друго лице- М.Д.Г. / а едноличен собственик на капитала от 2014г. е жалбодателят по делото/.

Последният /жалбоподателят/ не се е възползвал от правото си по чл.188 ал.2 предл.2 от ЗДвП да посочи името на лицето, което е управлявало моторното превозно средство, и не е било нужно, защото не той е законен представител на дружеството, а друго лице. С други думи казано, в ел.фиш не е отразено по коректен начин кой е собственик на МПС, предмет на настоящото производство- въпреки наличието на данни в системата на КАТ.

Поради изложеното съдът намира, че неправилно и незаконосъобразно жалбоподателят по настоящото производство е привлечен към административно- наказателна отговорност, доколкото не е доказано авторството на деянието. Както и по-горе се упомена, в нормата на чл.188 ал.1 от ЗДвП е установено положението, че собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. И тъй като всяко юридическо лице се представлява от свои законни представители /какъвто безспорно не е жалбоподателят, въпреки, че е едноличен собственик на капитала на дружеството/, то и отговорността не следва да е  за него. Предвид и това съдът приема, че нормативният текст установява юридическата отговорност за извършено нарушение с конкретно превозно средство, в тежест на неговият собственик или в тежест на всяко трето лице, на което това превозно средство е предоставено за ползване, като приложното поле на тази норма обхваща не само случаите при които собственикът предоставя превозното средство на трето лице, но и тези, при които лицето на което е предоставено превозното средство, от своя страна го е предоставило на друго лице.

Съобразно и това регламентираният способ в нормата на чл.189 ал.4 от ЗДвП, посредством който нарушението, трябва да бъде „установено и заснето“, изключва възможността в този, същият момент да бъде персонифицирано, конкретното лице, което е осъществило изпълнителното деяние. Поради и тази причина, в изречение второ от цитираният нормативен текст е установена оборимата презумпция, при липсата на данни относно лицето на което е предоставено превозното средство и което в момента на нарушението е управлявало същото, да се приеме, че извършител на деянието е собственикът на превозното средство /с забележката, че юридическите лица се представляват от своите законни представители- а същите се записват и в рег.талони на МПС/ и съответно  на него да бъде наложено следващото се наказание. Това е така, защото към момента на извършване на нарушението, известните данни са тези, които се съдържат в информационната система на МВР за регистрация на МПС в Р.България /вкл.и тези от регистрационните талони/. Тази оборима презумпция трябва да бъде тълкувана преди всичко в рамките на самия чл.188 ал.1 от ЗДвП в който се съдържа. В този смисъл, след като в първото изречение на текста е установена отговорност за собственика на превозното средство, с което е извършено нарушението, или за всяко трето лице, на което това превозно средство е било предоставено за ползване, то възможността за собственика да се освободи от отговорност е да посочи, лицето на което е предоставил превозното си средство, а съответно, възможността за лицето на което е предоставено ползването на превозното средство да се освободи от отговорността за извършеното с него нарушение е да посочи лицето на което той от своя страна е предоставил същото.

Предвид това съдът приема за неправилна и правната квалификация на нарушението, тъй като безспорно е обстоятелството, че  жалбоподателят няма качеството на законен представител на дружеството- въпреки, че е едноличен собственик на капитала, което пък дружествот е собственик на МПС/ не е извършил административно нарушение на чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП, като не е установено да е управлявал МПС със скорост  81 км/ч /с отчетен толеранс от минус 3 км в час/ при разрешена скорост в извън населеното място от 60 км/ч /което е било регламентирано в пътен знак В 26 и което се установява по надлежният ред/.

Т.е. жалбоподателят е отбелязан в графата собственик, на когото е регистрирано МПС, което не отговаря на действителното фактическо положение. По този начин не само, че не са спазени изискванията на закона относно задължителните реквизити, които следва да съдържа електронният фиш, но е накърнено и правото на наказаното лице да научи за какво нарушение и в какво качество /доколкото се касае за представителство на юридическо лице/ следва да понесе отговорност. По същество, според настоящата инстанция има извършено нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, за което жалбоподателят не носи отговорност на основание  чл. 188 ал.2 от ЗДвП

, т.к. събраните за това доказателства водят до извода че, издаденият електронен фиш не отговаря на всички изисквания на чл.189 ал.4 от ЗДвП

Въз основа на гореизложените съображения съдът намира, че обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен, като са налице основанията за отмяната на същият, поради и което той следва да бъде отменен потвърден.

При този изход на делото и предвид обстоятелството, че жалбоподателят в съдебно заседание се представалява от адвокат- В.М. ***, и съобразно нормата на чл.63 ал.3 от ЗАНН, в полза на жалбоподателят следна да се присъдят и направените разноски, които възлизат на 100 лева съгл. /адв.пълномощно/. Ето защо и на осн.чл.63 ал.3 от ЗАНН следва да се осъди ОДМВР- Кърджали да заплати на жалбоподателят сумата от 100 лева- разноски по делото.

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ОТМЕНЯВА ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ за налагане на глоба серия К № 3043574, издаден от ОДМВР- Кърджали, с който на К.Г.Д. с ЕГН- **********, с адрес-***, на осн.чл.189 ал.4 вр.182 ал.2 т.3 от ЗДвП, е било наложено административно наказание- “глоба” в размер на 100 лева, за допуснато нарушение на чл.21 ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП.

          ОСЪЖДА ОДМВР- Кърджали да заплати на  К.Г.Д. с ЕГН- ********** сумата от 100 лева- разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване от страните пред Административен съд гр.Кърджали в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ: