№ 2063
гр. София, 07.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Диана К. Ангелова
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Гражданско дело №
20231110163973 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „Топлофикация - София”
ЕАД, ЕИК *********, представлявано заедно от ..........., със седалище и адрес на управление
град София, ул.“Ястребец“ № 23Б против Т. А. Б., ЕГН .......... и Л. А. Б, ЕГН **********,
чрез законен представител К. А. Б., ЕГН **********.
Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди Т. А. Б., с ЕГН .......... и
постоянен адрес гр. С, Л. А. Б. с ЕГН: ********** и постоянен адрес гр. С, и К. А. Б. с ЕГН:
**********, и постоянен адрес: гр. С да заплатят разделно на „Топлофикация София” ЕАД,
с ЕИК *********, със седалище в гр. София, с адрес на управление на ул. „Ястребец“ № 23 Б
следните суми: 1335.20лв., от които 1187.29лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г. ведно със
законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на
сумите, и 147.57лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 02.11.2023г., както и сума
за дялово разпределение за периода м.11.2020г. - м .04.2022г. в размер на 0.00лв.- главница,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 22.11.2023 година до
окончателното изплащане на сумите и 0.34лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2021г.
до 02.11.2023г. считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 22.11.2023 година
до окончателното погасяване на паричните задължения чрез плащане, като:
- Т. А. Б. с ЕГН **********, с адрес град С да заплати на „Топлофикация София” ЕАД,
с ЕИК *********, със седалище в гр. София, с адрес на управление на ул. „Ястребец“ № 23
Б, 1/3/една трета/ от размера на дълга, а именно сумата в общ размер на 445.07лв., от които
395,76лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за
периода от м.05.2020г. до м.04.2022г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба - 22.11.2023 г. до окончателното изплащане на сумите, и 49.19лв. - мораторна
лихва за забава от 15.09.2021г. до 02.11.2023г., както и сума за дялово разпределение за
периода м.11.2020г. - м.04.2022г. в размер на 0.00лв.- главница, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на настоящия иск 22.11.2023 г. до окончателното изплащане на сумите
и 0.11лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 02.11.2023г., които суми са
дължими за доставена топлинна енергия и дялово разпределение за имот с административен
адрес - град С , аб.№ 395018, номер на инсталация **********;
- Л. А. Б. с ЕГН: ********** с адрес град С да заплати на „Топлофикация София” ЕАД,
с ЕИК *********, със седалище в гр. София, с адрес на управление на ул. „Ястребец“ № 23
Б, 1/3/една трета/ от размера на дълга, а именно сумата в общ размер на 445.07лв., от които
1
395.76лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за
периода от м.05.2020г. до м.04.2022г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на
настоящия иск 22.11.2023 г. до окончателното изплащане на сумите, и 49.19лв. - мораторна
лихва за забава от 15.09.2021г. до 02.11.2023г., както и сума за дялово разпределение за
периода м.11.2020г. - м.04.2022г. в размер на 0.00лв.- главница, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на настоящия иск 22.11.2023 г. до окончателното изплащане на сумите
и 0.11лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 02.11.2023г., които суми са
дължими за доставена топлинна енергия и дялово разпределение за имот с административен
адрес - град С , аб.№ 395018, номер на инсталация **********;
- К. А. Б., ЕГН: **********, с адрес град С да заплати на „Топлофикация София” ЕАД,
с ЕИК *********, със седалище в гр. София, с адрес на управление на ул. „Ястребец“ № 23
Б, 1/3/една трета/ от размера на дълга, а именно за сумата в общ размер на 445.07лв., от
конто 395.76лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/
за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на
настоящия иск 22.11.2023 г. до окончателното изплащане на сумите, и 49.19лв. - мораторна
лихва за забава от 15.09.2021 г. до 02.11.2023г., както и сума за дялово разпределение за
периода м.11.202Ог. - м.04.2022г. в размер на 0.00лв.- главница, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на настоящия иск 22.11.2023 г. до окончателното изплащане на сумите
и 0.11лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 02.11.2023г., които суми са
дължими за доставена топлинна енергия и дялово разпределение за имот с административен
адрес - град С , аб.№ 395018, номер на инсталация **********.
Прави се искане за присъждане на разноски за ищеца сторени в производството пред
съда.
Отговор на исковата молба е постъпил и от тримата ответници. С отговора на исковата
молба ответниците признават исковите претенции по основание и размер и молят съда да
разсрочи дължимото за плащане задължение.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, въз основа на чийто
анализ поотделно и в съвкупност и на основание чл.12 от ГПК, съдът приема следното от
фактическа и правна страна:
В настоящето производство са заявени в условията на обективно кумулативно
съединяване следните искови претенции:
- по иска за главница - представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия
/ТЕ/ за процесния периода - правната квалификация е чл.327, ал. 1 от Търговския закон във
връзка с чл.318 от Търговския закон и във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и
договорите;
- по иска за лихва - законна лихва за забава - правната квалификация е чл.86 от Закона
за задълженията и договорите;
- по иска за заплащане на суми за дялово разпределение - правната квалификация е
чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите;
- по иска за заплащане на лихва за забава върху главницата на сумата за дялово
разпределение -чл.86 от Закона за задълженията и договорите.
Същите са допустими, като се има предвид, че е налице както активна така и пасивна
процесуална легитимация на страните.
В хода на производството се доказаха правно релевантните факти твърдени от ищеца.
Установи се, че през процесния период Т. А. Б., с ЕГН .......... и постоянен адрес гр. С,
Л. А. Б. с ЕГН: ********** и постоянен адрес гр. С, и К. А. Б. с ЕГН: **********, и
постоянен адрес: гр. С са били собственици на процесния топлоснабден недвижим имот с
административен адрес в гр. С /в това число и през процесния период/, и в това си качество
същите са били и страни по неформалния и двустранен договор за покупко-продажба на
топлинна енергия с „Топлофикация София“ ЕАД.
В процесния период са действали и са били в сила Общите условия на „Топлофикация
София“ ЕАД за покупко-продажба на топлинна енергия - продажбата на топлинна енергия за
битови нужди от топлопреносното предприятие - Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр. София, които са
одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР и са влезли в сила на 10.07.2016г.
Не се спори, че в Раздел IX „Заплащане на топлинната енергия и услугата дялово
разпределение“ от въпросните Общи условия, и по-точно - в чл. 33 от тях, е определен редът
2
и срокът, по които купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия, а именно: в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. В този смисъл задължението за заплащане на дължимите се суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е било най-късно до изтичането на
45-дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят. С изтичането на този срок
ответниците са изпаднали в забава и е била начислявана законна лихва върху задължението.
Разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с
лице вписано в публичния регистър по чл. 139а от Закона за енергетиката, като сградата -
етажна собственост, в която се намира топлоснабденият имот, е сключила договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „ДИРЕКТ“
ЕООД. Не се спори, че сумите за топлинна енергия за топлоснабдения имот са начислявани
от „Топлофикация София” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на
отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата - „ДИРЕКТ“ ЕООД на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение.
До приключване на съдебното дирене не се установи задълженията за заплащане
стойността на потребената в недвижимия имот с административен адрес в гр. С, през
периода от м. май 2020 година до м. април 2022г. топлинна енергия и на цената за
извършване през периода от м. май 2020г. до м. април 2022г. но услугата „дялово
разпределение“ да са платени от ответниците.
За процесния период доставката на топлинна енергия от правна страна представлява
продажба на стока, доставяна от ищцовото дружество. При тази именно доставка за
потребителя – клиент възниква задължението за заплащане. Това задължение за заплащане
противостои на задължението на ищеца да достави до топлоснабдения имот енергия за
отопление подгряване на топла вода.
В казуса се доказа, че ищецът е изпълнил задължението си и е доставил до ползвания
от ответника топлоснабден имот количества топлинна енергия за отопление и подгряване на
топла вода. В този смисъл ищецът е изпълнил, действащия в отношенията на страните -
договор за доставка при общи условия.
При горното и доколкото от доказателствата по делото не се установи в
топлоснабдения имот да не се доставя претендираната от ищеца топлинна енергия в
процесния период заявените обективно съединени осъдителни искови претенции са
основателни и следва да се уважат като доказани в претендирания размер.
За ответниците, в качеството на потребители е възникнало задължението да заплатят
доставената топлинна енергия, която има характера на стока. Това им задължение произтича
от установената от фактическа страна доставка на топлинна енергия, а на следващо място и
от разпоредбата на чл.327, ал.1 във връзка с чл.318 от Търговския закон.
Съответно на основателността на главната претенция са явяват и акцесорната такава –
за заплащане на лихва за забава в претендирания размер – така по аргумент от разпоредбата
на чл.86 от Закона за задълженията и договорите. Установи се, че ответниците са изпаднали
в забава в сочените периоди, заради и което се дължи и обезщетение за забава в размер на
законната лихва за посочения период.
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да
прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска.
В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се
укаже, че същото е постановено при признание на иска. Признанието на иска също е акт на
разпореждане с правото на иск, но то не десезира съда, тъй като нуждата от защита на
ищеца може да бъде удовлетворена само от съдебно решение, което признава
претендираното или не признава отричаното от него право. Признанието на иска обвързва
съда, но от волята на ищеца зависи дали да поиска прекратяване на съдебното дирене и
постановяване на решение по чл. 237 ГПК (нов), или да остави съда да постанови решение
по чл. 235 ГПК (нов) – в този смисъл и Решение № 141 от 14.07.2016 г. по гр. д. № 7446 /
2014 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение. Пак по смисъла на съдебната
3
практика – „Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той заявява,
че се отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен. Решението, основано на
признание на иска, може да се постанови само ако след проверка на процесуалните
предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, се окаже, че
предявеният иск е допустим.“ – в този смисъл и Решение № 20 от 07.04.2014 г. по гр. д. №
5289 / 2013 г. на Върховен касационен съд.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с
решение по чл.237, ал.1 от ГПК. С нарочна молба ответниците в срока за отговор на
исковата молба са направили категорично изявление за признание на факти и съответното на
това признание на иска.
С оглед представените, като доказателство по делото и приобщени писмени
доказателства от една страна, а на следващо място и изявлението на ответниците по
признание на иска – заявеният в настоящето производство осъдителен иск е допустим и
основателен, както по основание така и по размер.
Съдът счита, че в казуса са спазени и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като
признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова,
с което страната – ответниците, може да се разпорежда. С оглед направеното признание на
иска, съдът намира предявената осъдителна претенции за основателни като доказани.
Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на
основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.
По разноските
По аргумент от разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ищеца сторените разноски в производството за юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в размер на 120,00 лева, с оглед фактическата и
правна сложност по делото, от които всеки от ответниците следва да заплати по 40,00 лева и
се дължа заплащане на държавната такса, за всеки от ответниците в размер на по 200,00
лева.
По искането за разсрочване на изпълнението на решението
Съдът приема това искане за неоснователно и следва да го отхвърли, като в тази част
решението има характер на определение.
Съгласно чл. 241, ал. 1 от ГПК при постановяване на решението си съдът може да
отсрочи или да разсрочи неговото изпълнение с оглед имотното състояние на страната или
на други обстоятелства. От текста на разпоредбата следва, че тя е приложима само по
отношение на решенията, които подлежат на изпълнение, т. е. присъденото с тях може да
бъде реализирано от ищеца по пътя на принудителното изпълнение. В тези случаи съдът
може, взимайки предвид определени обстоятелства, да постанови, че длъжникът не следва
да изпълнява задължението в цялост, а на отделни части разпределени за определен период
от време или да определи момент от който да започне изпълнението, който да е различен от
момента на влизане в сила на решението. Поради това правилото на чл. 241, ал. 1 от ГПК не
може да се прилага при конститутивните съдебни решения, които пораждат действието си от
момента на влизането им в сила, а също така и при установителните съдебни решения. В
случаите когато правилото на чл. 241, ал. 1 от ГПК намира приложение, то се отразява само
на изпълнителната сила на решението, но не и на моментите, в които съдебното решение
става неоттегляемо, неизменяемо и влиза в законна сила. Последните са уредени с
императивни законови разпоредби - чл. 246, чл. 249 и чл. 296 от ГПК и не могат да бъдат
отлагани от съда по реда на чл. 241, ал. 1 от ГПК. С влизането си в сила съдебното решение
поражда предвидените в чл. 297, чл. 298 и чл. 299 от ГПК последици, като те важат и за
евентуално направеното с него произнасяне по чл. 241, ал. 1 от ГПК. В този смисъл
Определение № 50012 от 3.04.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 272/2022 г., IV г. о., ГК,
докладчик съдията Димитър Димитров.
Както се сочи в съдебната практика и се приема и от настоящия съдебен състав – така
Определение № 337 от 29.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4750/2021 г., IV г. о., ГК, докладчик
съдията Велислав Павков: „ Възможността за разсрочване на вземането има за цел да
облекчи положението на длъжника, но не може да намалява размера на дълга и да влошава
положението на кредитора, поради което при разсрочване на изпълнението, след всяко
предвидено плащане, върху останалата неизплатена част от задължението съдът следва да
присъди законна лихва. В случая исканото разсрочване би довело до значително ново
нарастване на дълга.“ В този смисъл съдът съобразява, че при разсрочване на изпълнението
4
върху неплатената главница ще се кумулира законна лихва, което не може да се спори, че ще
увеличи размера на дълга, което не е благоприятно за ответниците.
При евентуално разсрочване на задължението ще се достигне до положение на по-
голяма задлъжнялост на длъжниците, предвид задължението на съда да присъди и законна
лихва върху неизплатената част от задължението. Значителното ново нарастване на дълга,
което би се постигнало с исканото разсрочване, би довело до влошаване на положението на
длъжника, каквато не е целта на разсрочването на дълга. Ето защо искането по чл. 241 от
ГПК като неоснователно, следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от горното и на основание чл.327, ал. 1 от Търговския закон във връзка с
чл.318 от Търговския закон и във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и
договорите, и на основание чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите и на
основание чл.86 от Закона за задълженията и договорите и на основание чл.78, ал.1 от ГПК
и чл.237 от ГПК, и на основание чл.241 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. А. Б. с ЕГН **********, с адрес град С да заплати на „Топлофикация
София” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище в гр. София, с адрес на управление на ул.
„Ястребец“ № 23 Б, 1/3/една трета/ от размера на дълга, а именно сумата в общ размер на
445.07лв., от които 395,76лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба - 22.11.2023 г. до окончателното изплащане на сумите, и
49.19лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 02.11.2023г., както и сума за дялово
разпределение за периода м.11.2020г. - м.04.2022г. в размер на 0.00лв.- главница, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск 22.11.2023 г. до окончателното
изплащане на сумите и 0.11лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 02.11.2023г.,
които суми са дължими за доставена топлинна енергия и дялово разпределение за имот с
административен адрес - град С , аб.№ 395018, номер на инсталация **********, както и да
заплати сторените по гр.дело № 63973/2023 година по описа на Софийски районен съд
разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 240,00
лева, съобразно уважения размер на исковите претенции.
ОСЪЖДА Л. А. Б. с ЕГН: ********** с адрес град С да заплати на „Топлофикация
София” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище в гр. София, с адрес на управление на ул.
„Ястребец“ № 23 Б, 1/3/една трета/ от размера на дълга, а именно сумата в общ размер на
445.07лв., от които 395.76лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г. ведно със законната лихва от датата на
депозиране на настоящия иск 22.11.2023 г. до окончателното изплащане на сумите, и
49.19лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 02.11.2023г., както и сума за дялово
разпределение за периода м.11.2020г. - м.04.2022г. в размер на 0.00лв.- главница, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск 22.11.2023 г. до окончателното
изплащане на сумите и 0.11лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 02.11.2023г.,
които суми са дължими за доставена топлинна енергия и дялово разпределение за имот с
административен адрес - град С , аб.№ 395018, номер на инсталация **********, както и да
заплати сторените по гр.дело № 63973/2023 година по описа на Софийски районен съд
разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 240,00
лева, съобразно уважения размер на исковите претенции.
ОСЪЖДА К. А. Б., ЕГН: **********, с адрес град С да заплати на „Топлофикация
София” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище в гр. София, с адрес на управление на ул.
„Ястребец“ № 23 Б, 1/3/една трета/ от размера на дълга, а именно за сумата в общ размер на
445.07лв., от конто 395.76лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г. ведно със законната лихва от датата на
депозиране на настоящия иск 22.11.2023 г. до окончателното изплащане на сумите, и
49.19лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 02.11.2023г., както и сума за дялово
разпределение за периода м.11.202Ог. - м.04.2022г. в размер на 0.00лв.- главница, ведно със
5
законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск 22.11.2023 г. до окончателното
изплащане на сумите и 0.11лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 02.11.2023г.,
които суми са дължими за доставена топлинна енергия и дялово разпределение за имот с
административен адрес - град С , аб.№ 395018, номер на инсталация **********, както и да
заплати сторените по гр.дело № 63973/2023 година по описа на Софийски районен съд
разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 240,00
лева, съобразно уважения размер на исковите претенции.
Отхвърля като неоснователно искането за разсрочване изпълнението на
решението.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните, като в частта за отхвърляне на
искането за разсрочване на изпълнението има характер на определение и подлежи на
обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред
Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6