Р Е Ш Е Н И Е
№ ,10.06.2022г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд- двадесет и втори състав,
в публично заседание на седемнадесети май две хиляди и двадесет и втора година
в състав:
Председател: ЯНКА
ГАНЧЕВА
при секретаря Анна
Димитрова и при участието на прокурора Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдията Ганчева
адм. дело N 949 по описа за 2021 год., за да
се произнесе, взе предвид:
Производство по реда
на Глава Единадесета от АПК, във връзка с
чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС.
Депозирана е искова
молба от Д.А.С.,***, срещу Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" гр. София.
В исковата молба се
поддържа, че С. е настанен през м. май 2013 г. в затвора Варна, изтърпява
наказание лишаване от свобода от 5 години. 14 дни след приемането на С. в
затвора бил разпределен във 1б коридор, настанен в спално помещение № 13, с още
15 човека. Спалното помещение било с площ 24 кв.м., леглата два или три етажа.
В спалното помещение имало санитарен възел, който бил открит, ползването на
тоалетната вечер, ставало пред погледите
на лишените от свобода. Това налагало С. да се „стиска“ до сутринта, което
многократно довеждало до болки в стомаха
и безсъние. Ако друг лишен от свобода ползвал тоалетната, то в
помещението имало лоша миризма, понякога на С. му се повръщало. След месец ищеца
бил настанен с още 14 човека в спално помещение №11, условията били същите. На 2.11.2014 г. С. бил
преместен в 7-ма група, 56-то спално помещение, там били настанени още 5
човека. Размера на 56-то спално помещение бил около 18 кв.м., нямало мивка и
тоалет. При необходимост да се ползва тоалет се използвали кофи, което е
недопустимо. Ако през нощта на някой лишен от свобода се пие вода, трябвало да
изчака до сутринта, в част от периода в килията имало настанени общо 9 човека и
нямало място. На 2.11.2016 г. С. бил преместен от 7-ма група в кино салона на
затвора. Бил настанен на самата сцена. В киносалона били настанени 30-40 човека
на около 30-40 кв.м. имало тоалет, но
при необходимост да се ползва винаги бил зает. В кино салона имало мишки,
хлебарки, дървеници, гълъби. С. сочи, че
бил подложен на тормоз от гризачи, вредители и непоносими условия на
живот. Плъховете се разхождали в столовата, по масите за хранене. С. бил
погнусен и дълбоко унизен, тъй като условията били неприемливи в разрез с
всички хигиенни норми. По изложените доводи счита, че са нарушени нормите на
чл.2, т.3 от ЗИНЗС, чл. 31, ал.5 от КРБ, чл. 20 от ППЗИНЗС. Поддържа и
нарушение на чл. 3, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС. Претърпените в тази връзка негативни
преживявания, дискомфорт, психическо натоварване, жестоко, нечовешко и
унизително отношение и незаконосъобразните действия и бездействия, за които
претендира обезщетение. Сочи, че
нарушените му права и претърпените негативни преживявания са в пряка причинна
връзка с незаконосъобразните действия и бездействия на ответника. Счита, че
ответника не е предоставил условия за
водене на нормален живот в затвора. Съгласно НК наказанието не може да има за
цел причиняване на физическо страдание или унижаване на човешкото достойнство.
Лошите условия в местата за лишаване от свобода в България са общоизвестен
факт, страната многократно е осъждана за това от ЕСПЧ. Съгласно чл. 284 от ЗИНЗС, държавата отговаря
за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани по стража от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. С. прави
искане да се осъди ответника да заплати обезщетение в размер на 50 000 лв.
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 7.05.2021 г. до окончателното изплащане на
сумата. Поддържа, че претърпените неимуществени вреди са пряка последица от
действия и бездействия на административните органи на Затвора Варна, във връзка
с неизпълнение на задължението им за адекватно и своевременно осигуряване на
условия за поддържане на физическото и психическото здраве на осъдените и
зачитане на правото и достойнството им, пряко довели до настъпване на вреди,
изразяващи се в безсъние, безпомощност, незащитеност, негативни емоции,
накърняване на човешкото достойнство, психика и душевен мир, сочи, че
обезщетението е за периода от м. 05.2013 г. до м.03.2017 г. В уточняваща молба от 12.07.2021 г. ищеца
сочи, че действията от които търпи вреди са следните: настанен е в спални
помещения които не отговарят на изискванията. От 2.11.2014 г. е настанен в
спално помещение № 56, с приблизителна площ от 20 кв.м., в помещението С.
пребивавал 2 години, до 2.11.2016 г. В спалното нямало санитарен възел и течаща
вода и при необходимост да се ползва тоалет, това се правело пред всички. На
2.11.2016 г. С. бил преместен в киносалона, с още около 30 човека. Бездействието на администрацията се състои в
това, че е следвало да осигури минимум 4 кв.м. на лишен от свобода, което не е
сторено. Администрацията е следвало да осигури достъп до питейна вода и вода за
битови нужди, но това не е сторено.
В с.з. ищеца поддържа
иска. По същество моли да се уважи исковата претенция в пълен размер. Сочи, че
от събраните по делото доказателства е установено, че спално помещение № 56 е
нямало санитарен възел и течаща вода в процесния период. При необходимост от
тоалетна през нощта се ползвали кофи. Питейна вода също нямало. Оспорва
посоченото в справката, че през нощта е осигуряван достъп до тоалетна на етажа.
Ответникът ГДИН –
София, представляван от юрисконсулт С. в депозиран отговор оспорва изцяло
предявения иск по основание и размер. Прави възражение за изтекла обща
петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД. Счита, че не са налице незаконосъобразни
действия, извършени от служители на ответника, които да са били в нарушение на
забраната, визирана в чл. 3 от ЗИНЗС. Действията на специализирания орган по
изпълнение на наказанията кореспондират с нормалния процес на работа в местата
за лишаване от свобода и се ръководят от интересите на лишените от свобода, от
тяхното еднакво третиране в изпълнение на правно-регламентирана дейност.
Твърденията на ищеца не водят до извод, че са настъпили неблагоприятни
последици за него и че са нарушили правата му. Предвид наложеното наказание на
ищеца, може да се направи обоснования извод, че няма надхвърляне на минималния
предел на ограничения, които са пряк резултат от упражнената наказателна
репресия за извършеното престъпление. Обстоятелството, че лишените от свобода,
вкл. ищеца се осигуряват оптимални условия, при пълно съобразяване с личностови
особености, осигуряване на медицинска грижа, достъп до санитарен възел и течаща
вода, води на извод, че спорното отношение не е достигнало минимално
изискуемата сериозност, за да попадне в обхвата на чл. 3 от ЕКПЧ. Забраната на
чл. 3 от ЗИНЗС касае съществуването на нормална битова среда в местата за
лишаване от свобода. На ищеца е била осигурена такава среда. Не се установяват
пративоправни фактически действия и бездействия от страна на служители на
ответника. По изложените доводи моли да се отхвърли иска и да се присъди в
полза на ГДИН юрисконсултско възнаграждение. В писмено становище от 1.10.2021
г. процесуален представител на ответника поддържа, че е изтекла давността по
чл. 110 от ЗЗД, отделно от това счита, че част от предмета на настоящото дело е
идентичен с предмета на адм.д. № 3441/2015 г. на АС – Варна. В с.з. процесуалния представител на ответника
оспорва иска. Счита, че исковата претенция е недоказана, не са събрани
доказателства, установяващи незаконосъобразни действия от страна на ответника и
нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС. Моли да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Задължително
участващият по реда на чл. 286, ал. 1 от ЗИНЗС прокурор изразява становище
за недоказаност на исковата претенция. По
делото не са събрани категорични доказателства установяващи незаконосъобразни
действия на служители на ответника, както и такива осъществяващи нарушения по
смисъла на чл.3 от ЗИНЗС, които могат да послужат като основание за ангажиране
отговорността на Държавата.
Административният съд,
като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
От писмо вх. № 8551/2021г. от Затвора Варна се установява,
че С. е неженен, с основно образование, не работи. Постъпил е в затвора Варна
на 12.03.2018 г. с наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“, по ДП
2324/2019 г., в последствие образувано НОХД № 289/2018 г. по описа на ОС –
Варна, за деяние по чл. 199, ал.1, т.4, вр. чл. 196, ал.1, т.1 от НК. С присъда
№ 19/5.03.2019 г. по НОХД № 1413/2018 г. на Окръжен съд – Варна на С. е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от 5 години, при първоначален
строг режим. Присъдата е потвърдена с решения на Апелативен съд - Варна и ВКС.
Начало на изпълнение на присъдата 15.05.2018 г. Със заповед № 4 от 19.02.2020
г. на Началника на Затвора – Варна С. е преведен в Затворническо общежитие –
Разделна за доизтърпяване на наказанието. Със заповед № 12/30.09.2020 г. на
Началника на Затвора – Варна на
30.09.2020 г. С. е преведен от затворническото общежитие в затвора – Варна.
По делото е приложена медицинска справка за С., изготвена
от д-р Русев ОПЛ в МЦ при Затвора Варна, видно от която при постъпването в
затвора ищеца не е представил медицинска документация, няма собствени
медикаменти. По време на престоя си в затвора С. не е бил в контакт със заразно
болни. Ицеща е извеждан за външен
преглед на 17.05.2021 г. Лицето няма
оплаквания.
От ответника е представен и дневник за регистриране на
л.с. нуждаещи се от медицинска помощ.
От справка рег. № 79/18 от 28.07.2021 г. е видно, че С. ***
на 17.05.2013 г. и търпи наказание лишаване от свобода 6 месеца и кумулирано
наказание лишаване от свобода в размер на 4 години и 6 месеца. След изтърпяване
на наказанието С. е освободен на 22.09.2017
г. При постъпване в затвора ищеца е бил настанен във втора група, а на
14.08.2014 г. е преразпределен в затворническо общежитие – Разделна, на
6.11.2014 г. е преместен отново в затвора – Варна в 7-ма група, на 2.11.2016 г.
е настанен във втора група до окончателното изтърпяване на наказанието. В
справката се сочи, че не може да се предостави информация относно спалните
помещения в които е пребивавал С., с кого е бил. При проверка в затворническото
досие на С., от депозирани от него молби се установява, че е пребивавал във
втора група – спално помещение № 11. По повод твърденията в исковата молба на С.
относно квадратурата на спални помещения №13 и № 11 сочи, че двете спални
помещения са с по 42 кв.м. площ всяко. В двете спални помещения има изградени
вътрешни санитарни възли, мивки с течаща питейна вода. Във втори „Б“ коридор,
където са посочените две спални помещения има изграден и общ санитарен възел с
баня и мивки с течаща вода. На всеки лишен от свобода при постъпването в
затвора се предоставя постелъчен инвентар. Спалните помещения са оборудвани с
шкафове, легла, вишки и столове. Климатизацията се осъществява чрез естествена
аерация, отоплението е чрез централно парно, а осветлението се състои от
луминисцентни тела. Всеки месец се изписват и раздават на коридорните
отговорници почистващи, дезинфекциращи препарати и хигиенни материали – кофи,
гъби, стирки, метли за почистване на коридорите и спалните помещения на
лишените от свобода. На лишените от свобода се осигурява къпане по график
най-малко два пъти в седмицата, бельото се изпира в обща пералня. На всеки
лишен от свобода се раздава месечно по два броя сапуни. За процесния период е
действал ЗИНЗС, като до влизане в сила на промените в закона не е било правно
регламентирано изискването за минимална жилищна площ при настаняване на лишени
от свобода в спалните помещения. Това е изискване е въведено след измененията в
ЗИНЗС, с нормата на чл. 43 ал.4 от ЗИНЗС.
По делото е представено решение от 14.05.2016 г., постановено
по адм.д. № 3441/2015 г. по описа на АС – Варна, с което съдът е отхвърлил
предявения от С. иск срещу ГДИН, за присъждане на обезщетение в размер на
25 000 лв., ведно със законната лихва за претърпените от него
неимуществени вреди в периода от 16.05.2013 г. до 15.11.2015 г. изразяващи се в
преживяване на унижение, нечовешко отношение и изтезание от страна на ответника
в затвора Варна. Видно от Решение от 14.05.2016 г. претенцията на С. е частично идентична с
претенцията по настоящия иск. От приложените по делото доказателства е
установява, че с решение № 14699 от 1.12.2017 г. постановено по адм.д. №
8559/2016 г. на ВАС е оставено в сила решението на АС – Варна, постановено по
адм.д. № 3441/2015 г.
От справка № 79/18 от 24.09.2021 г. е видно, че след
извършена допълнителна справка е установено, че съгласно изпратен отговор до
ОСИН – Стара Загора от 2016 г. е установено, че С. е разпределен в седма група,
пребивавал е в спално помещение № 56, същото е с площ от 21 кв. През 2016 г. е извършен основен ремонт от
лицензирана фирма на коридорите и всички спални помещения в затвора Варна. На
всяко спално помещение са подменени вратите, монтирана е ПВЦ дограма, подменени
са ВиК и ел. инсталации, монтирани са нови осветителни тела, изградени са
самостоятелни санитарни възли, мивки с течаща питейна вода. Положени са подови
настилки от гранитогрес, стените са облицовани с циментофазерни плоскости, след
което са шпакловани и боядисани. При възникване на необходимост ежедневно се
извършват текущи ремонти и периодични цялостни ремонти в коридорите. Извънредни ремонти се извършват и при подаден
сигнал, молба на лишен от свобода. За процесния период от С. не са получавани
сигнали или жалби, относно необходимостта от извършване на строителни ремонти в
спалните помещения, в които е бил настанен.
От приложена справка изготвена до ОСИН – Стара Загора е
видно, че за периода от 5.11.2014 г. до изготвяне на справката /13.01.2016 г./ С.
е настанен в 56-то спално помещение – седма група, което е 21 кв.м.
Осветлението се състои от луминисцентни тела. В спалното помещение към момента
няма обособен самостоятелен санитарен възел, но изграждането на такъв е
предвидено за 2016 г., както и във всички останали спални помещения без
самостоятелен санитарен възел. В коридора има общ санитарен възел и мивка с
течаща вода. Спалното помещение се отоплява с централно парно. Лишените от
свобода се къпят по график, най-малко 2 пъти в седмицата, а бельото се изпира в
пералня.
Видно от справка рег. № 79/18 от 27.01.2022 г. за
процесния период от 16.11.2015 г. до март 2017 г. включително, С. е бил
настанен в ЗО Разделна, 56-то спално помещение на 14.08.2014 г. Помещението е с
квадратура 21 кв.м. През месец август
2016 г. е извършен основен ремонт в корпуса на Затвора Варна, на всички спални
помещения, включително и в спалното помещение, в което е настанен С.. във всяко
спално помещение са подменени врати и прозорци с ПВЦ дограма, ВиК инсталации,
монтирани са нови осветителни тела, изградени са самостоятелни санитарни възли
с течаща питейна вода, на пода е положен гранитогрес, стените са облицовани,
таваните и стените шпакловани. Осигурена е дневна светлина във всяко помещение.
Почистването на спалните помещения се извършва от лишените от свобода, като
ежемесечно се осигуряват почистващи, миещи препарати и дезинфектанти на
коридорните отговорници. Дезинсекцията и дератизацията се извършва съгласно
график, чрез сключен договор по ЗОП с лицензирана форма. В затворническото
досие на С. не се съдържа информация да е бил настаняван в киносалона при
Затвора Варна. Извънредни ремонти са извършвани и при подаване на сигнал от
лишен от свобода, като от С. не са получавани жалби относно необходимост от
извършване на ремонт на спално помещение, в което е бил настанен.
Съгласно справка № 79/18 от 7.02.2022 г. за периода от
15.11.2015 г. до м. ноември 2016 г. дезинсекцията и дератизацията се извършвала
от оторизирана фирма - ЕТ "Инсектицид", за което са издавани
протоколи за ДДД обработки, от м. ноември 2016 г. до март. 2017 г. същата
дейност се извършва от "Дезинфекционна станция Добрич" ЕООД, за което
са съставени протоколи за ДДД обработка.
Съгласно справка № 79/18 от 7.03.2022 г. в спално
помещение № 56, находящо се в Затвора
Варна, до м. август 2016 г. е нямало изграден санитарен възел. До м. август
2016 г. на лишените от свобода е било осигурен постоянен достъп до общ
санитарен възел изграден в коридора на етажа, където са ползвали тоалетна и
течаща студена питейна вода и течаща топла вода за миене и къпане.
По делото е представен договор за възлагане на обществена
поръчка с предмет: извършване на дезинсекция и дератизация на сградите на ГДИН
и териториални служби, включително и Затвора Варна. Страни по договора са ГДИН и "ДДД-1"
ООД. Срокът на договора е 24 месеца, и влязъл в сила м.11.2015 г.
За извършени ДДД обработки в периода м.12.2015 г. до
м.10.2916 г. са представени десет броя протоколи, като извършител на
обработката е ЕТ "Инсектицид". Обработката е извършвана в кухня, ет.
А,Б,В, коридор ІІ, коридор ІІІ, спални помещения, пералня склад, мед. център.
За извършена ДДД обработка в Затвора Варна са представени
девет протокола за периода от м.11.2016
г. до м.03.2017 г. Обработката е извършена от "Дезинфекционна станция Добрич" ЕООД.
Съгласно писмо рег. № 79/18 от 9.05.2022 г.
спално помещение № 56 се намира в корпуса на Затвора Варна, 3А коридор, 7
група. След приключване на вечерната проверка на лишените от свобода, вратите
на спалните помещения се заключват. Отключването на вратите се извършва при
започване на сутрешна проверка на лишените от свобода. През времето в което са
заключени вратите, при наличието на възникнала необходимост и при нужда лишения
от свобода сигнализира на дежурния надзирател, който е на етажа. С разрешение
на дежурен главен надзирател, вратата може
да се отключи и лишения от свобода да бъде изведен от спалното помещение
за предприемане на необходимите спешни мерки. До месец август 2016 г на
лишените от свобода, настанени в спално помещение № 56 е било осигурено
постоянен достъп до общия санитарен възел изграден в коридора на етажа, където
са ползвали тоалетна и течаща студена и топла вода. На осн.
чл. 55, ал.2 от ЗИНЗС и чл. 35 от ППЗИНЗС от разпределителна
комисия лишения от свобода С. е бил
разпределен в киносалона при затвора Варна, поради извършване на ремонтни
дейности в спалните помещения в корпуса.
С определение, постановено в открито с.з. на 6.10.2021 г.
е прекратено производството по адм.д. № 949/2021 г. в частта на исковата молба,
с която се претендира обезщетение по реда на ЗИНЗС за претърпени неимуществени
вреди във връзка с изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“
за периода от 16.05.2013 г. до 15.11.2015 г. Определението е влязло в
сила.
По делото е
разпитан И.Б.Д.. Видно от показанията на свидетеля в периода 2016 г.- 2017 г. е бил настанен в
затвора Варна. В периода от 30.12.2016 г. до 20.03.2017 г. бил настанен в
киносалона в Затвора Варна, там били настанени още 35 човека, един от тях бил и
С.. Докато пребивавали в киносалона имало график за къпане и ходене в тоалет.
Като имало възможност ползвали банята
отвън, която е извън киносалона, имало и друга баня в подземието. В киносалона
имало само една тоалетна. Причина лишените от свобода да бъдат настанени в
киносалона бил предприет ремонт на спалните помещения.
От разпита на свид. Х.Г.С. се установява, че в периода от
2015 г. до 2016 г. е бил настанен в едно спално помещение със С.. През 2016 г.
е бил настанен в друг коридор. С. сочи,
че докато бил в едно спално помещение - № 56 с ищеца, там общо били настанени
9-10-11 човека. В спалното имало шкафове, вишки, нямало тоалетна. През деня
ползвали тоалетната в коридора, а след заключването на спалното - вечерта
ползвали кофа. Питейна вода не е имало в помещението. Ако през нощта се наложи
да се ползва тоалетна са използвали кофи, ако на някои му се пие вода,
използвали вода в шишета. В спалното помещение имало хлебарки. През 2016 г. С.
бил настанен в киносалона, защото се извършвал ремонт.
С оглед така
събраните доказателства, съдът прецени следното: по допустимостта на исковете:
Производството по
делото е прекратено с определение от
6.10.2021 г. в частта на исковата
претенция за периода от 16.05.2013 г. до 15.11.2015 г.
Производството по
делото е продължило в частта на предявения иск за периода от 16.11.2015 г.
до м.март. 2017 г.
Съдът не споделя
доводите на ответника за изтекла
давност, по следните съображения:
Погасителната давност
се свързва с изтичането на предвиден в закона период от време, през който
субектът на правото бездейства и не го упражнява. Предвид липсата на специална
правна уредба в ЗИНЗС относно погасителната давност, на основание както на § 1
от ЗР на ЗОДОВ във вр. с чл. 203, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, така и в съответствие с регламентираното в чл. 46 от Закона за
нормативните актове, следва да намерят приложение правилата на чл. 110 – чл.
120 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/, уреждащи института на
погасителната давност. Съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД с изтичането на
петгодишен давностен срок се погасяват всички вземания, за които законът не
предвижда друг срок. Давността започва да тече от момента, в който вземането е
станало изискуемо /чл. 114, ал. 1 от ЗЗД/. В случаи на непозволено увреждане,
какъвто е настоящия, това е момента на прекратяване на увреждащите действия или
от момента на прекратяване на фактическото състояние, когато увреждането е
следствие от бездействие. Съгласно разрешението, дадено в т. 4 от Тълкувателно
решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК, когато
вредите произтичат от незаконни действия или бездействия на административните
органи, началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за
заплащането им е от момента на преустановяването им. След изтичане на законово
регламентирания давностен срок, правото на иск за вземането на ищеца за
обезщетение за претърпени вреди, се погасява. При прилагането на разрешението, дадено с
посоченото по-горе Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк.
гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК, следва да се приеме, че в случая погасителната
давност започва да тече от момента на преустановяване на незаконосъобразните
действия/бездействия на специализираните органи по изпълнение на наказанията за
поставянето на ищеца в неблагоприятни условия за изтърпяване на наложеното
наказание лишаване от свобода в затвора
Варна, а именно от 22.09.2017 г. – датата, на която С. е бил освободен от
затвора гр. Варна и срокът изтича на 22.09.2022 г., дори и да се приеме, че
срока започва да тече от 1.04.2017 г., то същия отново не е изтекъл, тъй като
исковата молба е заведена в АС - Варна на 7.05.2021 г.
По аргумент от чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС по предявеният иск родово и местно
компетентен е да се произнесе Административен съд – Варна. По аргумент от чл.
205 от АПК вр. с чл. 285, ал. 2 и чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, надлежно пасивно
легитимирани по иска по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС са юридическите лица, към който
са съответните специализирани органи по изпълнение на наказанията, чийто
длъжностни лица са причинили вредите в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС.
Съгласно чл. 12 от ЗИНЗС прякото ръководство и контролът върху дейността на
местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществява от Главна
Дирекция "Изпълнение на наказанията" /ГДИН/ – юридическо лице към
министъра на правосъдието на бюджетна издръжка, а затворите, поправителните
домове и областните служби "Изпълнение на наказанията" са териториални
служби на ГДИН. Дейността на
администрацията на затвора, респективно – на затворническото общежитие към
него, е дейност по осъществяване функциите на затворите като места за
изтърпяване на наказанията "лишаване от свобода" и по своя характер
представлява административна дейност на орган, на когото ЗИНЗС и ППЗИНЗС са
предоставили административни правомощия. Предвид горното разглеждания в
настоящото производство исков период ГДИН притежава необходимата пасивна
процесуална легитимация.
По изложените съображения искът е процесуално допустим.
По основателността на иска:
Материалноправните основания за възникване правото на обезщетение за
ищеца, регламентирани в чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС са: 1. нарушения на чл. 3 от
страна на специализираните органи по изпълнение на наказанията; 2. вреди,
причинени на лишения от свобода от специализираните органи по изпълнение на
наказанията, които вреди са в резултат на нарушенията на чл. 3. Според разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС
(в относимата за първия период на исковата претенция) осъдените не могат да
бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение, а според
последващата редакция на нормата осъдените не могат да бъдат подлагани и на
унизително отношение. В ал. 2 на същия член е посочено, че за изтезания,
жестоко или нечовешко отношение се смятат: 1. всяко умишлено действие или
бездействие, което причинява силна физическа болка или страдание, освен
регламентираните в този закон случаи на употреба на сила, помощни средства или
оръжие; 2. умишлено поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна,
облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможности за човешко общуване
и други виновно извършени действия или бездействия, които могат да причинят
увреждане на здравето; 3. унизително отношение, което уронва човешкото
достойнство на осъдения, принуждава го да върши или да приеме действия против
волята си, поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност. Член 3, ал.
3 от ЗИНЗС регламентира, че за
изтезания, жестоко или нечовешко отношение се смятат действията или
бездействията по ал. 2, извършени от длъжностно лице или от всяко друго лице,
подбудено или подпомогнато от длъжностно лице чрез явно или мълчаливо
съгласие. Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС за нарушение на ал. 1
се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
За да бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание чл.
284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или
бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се
нарушава чл. 3 от ЗИНЗС и настъпила в резултат на нарушението неимуществена
вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното
по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима
презумпция. Следователно отговорността на държавата се ангажира при доказано
подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, както
при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието "лишаване от свобода" или "задържането под стража",
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност. Съгласно чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС, в
случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху
лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода
или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства,
които имат значение за правилното решаване на спора.
В случая ищецът е предявил претенция, основана на нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, изразяващо се в поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване
на наложеното му наказание лишаване от свобода, уронващи човешкото му
достойнство, причиняващи му болки и страдания. Твърдените неблагоприятни
условия се сочи, че са вследствие противоправното бездействие на
затворническата администрация да осигури на ищеца достатъчна жилищна площ,
ползването на тоалетна и течаща вода в спално помещение №56, както и наличието
на мишки, хлебарки, дървеници в помещенията на затвора.
Незаконосъобразно бездействие на административен орган или длъжностно
лице има във всички случаи на неизпълнение на задължение за фактическо
действие, произтичащо пряко от нормативен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал.4 от ЗИНЗС, минималната жилищна площ
в спалното помещение за всеки лишен от свобода, не може да бъде по-малка от 4
кв.м. Съответно съобразно § 167 от Пилотното решение на ЕСПЧ от 27.01.2015г. за
условията в българските затвори по делото „Нешков и други срещу България“,
всяко задържано лице трябва да има индивидуално място за спане и най-малко три
квадратни метра жилищна площ. Съгласно същото решение, счита се, че
пренаселеността е толкова тежка, че да
доведе сама по себе си, независимо от други фактори, до нарушение на чл.3 от
ЕКПЧ, когато затворниците имат на разположение по-малко от три квадратни метра
жилищна площ.
От събраните по делото доказателства се установи, че за периода от 16.11.2015 г. до
2.11.2016 г. С. е настанен в спално помещение № 56. Видно от самата искова
молба, за част от периода в помещението са били настанени и други 5 лишени от
свобода. Предвид заявеното от свид. С.
съдът приема, че за част от горепосочения период в спално помещение № 56 са
били настанени 9 човека. При площ на помещението от 21 кв. следва, че не са
спазени изискванията на чл.43, ал.4 от ЗИНЗС за минимална жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода,
съответно, че площта на помещението не е била в рамките на установения стандарт
с пилотното решение на ЕСПЧ по делото „Нешков и други срещу България“
/най-малко 3 кв.м./. Отделно от това по делото се установи, че за този период в
спалното помещение е нямало мивка с течаща вода и тоалетна. При необходимост
през нощта от вода лишените от свобода са ползвали вода от шише, а при
необходимост от ползване на тоалетна са използвали кофа.
С оглед събраните
доказателства, съдът приема, че е налице нарушение на изискването по чл. 20, ал. 3 ППЗИНЗС, съгласно
което на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и
течаща вода. В заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на
санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения, както и на
изискването по чл. 151, ал. 1, т. 2 ЗИНЗС за осигуряване на условия за
поддържане на личната хигиена. Наличието на изградена организация за ползване на общата баня и тоалетна в
коридора не може да замести изискването санитарният възел да е разположен в самите
спални помещения и да санира нарушението на чл. 3, ал. 2 ЗИНС. Установените обстоятелства в своята
съвкупност могат да се определят като уронващи човешкото достойнство, което
предпоставя наличието на увреждане на ищеца като последица от претърпените
лишения, унижения и неудобства от неблагоприятната жизнена среда.
Липсата на вода за
елементарни нужди винаги води до накърняване на човешкото достойнството.
Невъзможността да се поддържа лична хигиена в условията на ограниченията,
наложени от режима на изтърпяване на наказанието, в среда, в която живеят и
други лица със същата лоша хигиена, винаги е съпътствано с чувство на
дискомфорт, психическо натоварване, непълноценност, гняв, малоценност,
тревожност и за това не са необходими нарочни доказателства, като в случая дори
са налице такива. В случая ответникът е този, който следва да докаже, че
условията, при които е бил настанен ищецът при изтърпяване на наказанието си, са
били различни от твърдените в исковата молба, което не е сторено. В този смисъл
следва да се приеме, че са налице нарушения по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС,
които са въздействали негативно върху личността на ищеца и са в пряка причинна
връзка с изпитаните от него отрицателни чувства и изживявания.
Неимуществените вреди
са вреди, които по своето естество засягат изцяло емоционалната сфера на
лицето, което ги търпи, и се изразяват в причинени душевни болки и страдания.
Безспорно недостатъчната жилищна площ, липсата на санитарен възел в спалното
помещение, не осигуряването на постоянен достъп до тоалетна и течаща вода, не отговарят на критериите за хуманна среда и
са се отразили негативно в личната сфера на ищеца.
С оглед горното, от събраните писмени и гласни доказателства, се налага
изводът, че неблагоприятните условия в които е бил настанен С. в периода от 16.11.2015 г. до
2.11.2016 г. са причинили безсъние,
апатия, чувство за безсилие и безпомощност,
отразили са се върху емоционалния живот и психиката на лишения от
свобода. Като не е изпълнил административното си задължение да осигури на ищеца
елементарни битови и хигиенни условия при престоя му в спално помещение № 56,
ответникът е нарушил признатите на задържания права по чл. 3 от ЗИНЗС, което се
явява условие за обезщетяване на причинените вреди по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС.
Относно твърденията на С. за липса на действия по осигуряване на
дезинфекция, дезинсекция и дератизация на помещенията в затвора Варна за
исковия период съдът прецени следното:
По делото са приобщени заверени копия от протоколи за извършени услуги по
дезинсекция и дератизация н Затвора Варна изпълнител на такива услуги от ЕТ
"Инсектицид" и "Дезинфекционна станция Добрич" ЕООД. Видно от представените доказателства, през
исковия период помещенията в затвора, а
именно столова, спални помещения, административна сграда, общи помещения са третирани със средства за дезинсекция и дератизация
с следните препарати Атроцид, темоби лепило, цитрол форте, айкън, в някой от
ДДД обработките е залагана и отрова против гризачи. Горните доказателства по
категоричен начин установяват реално извършени услуги по мониторинг,
дезинсекция и дератизация от страна на ответника с цел на лишените от свобода,
изтърпяващи наказанието си в затвора, да бъдат осигурени добри условия в
спалните и в общите помещения. Това не обосновава извод за липса на инсекти и
други вредители в спалните помещения, но следва да се има предвид, че
съществуват и други фактори, които способстват за наличието им, въпреки
положените от ответника усилия. Не на последно място следва да се посочи, че по
аргумент от чл.21 ал.2 ППЗИНЗС задължението за полагане на грижи и поддържане
на хигиена в спалните помещения е възложено на самите лишени от свобода, което
би спомогнало за избягване или намаляване на вредители в тези помещения. Не са
ангажирани доказателства положена ли е и каква грижа от ищеца за хигиената в
спалното помещение.
Предвид изложеното, твърдения на ищеца С. за липса на извършвани действия
от ответника по осигуряване на дезинфекция, дезинсекция и дератизация в затвора
са опровергани от доказателствата,
събрани входа на настоящото съдебно производство, респективно – заявената
претенция е неоснователна.
Не се доказаха твърденията на ищеца,
че за периода от 3.11.2016 г. до м.03.2017 г. при настаняването си в
киносалона са били нарушени изискванията за наличие на минимална жилищна площ
на лишените от свобода, както и изискването за
осигуряване
постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. Видно от показанията на
свид. Д. в салона имало тоалет, а
оттделно от това имало график за ползване на баня, ползвала есе и друга баня,
която била извън киносалона, в подземието на затвора. Не без значение е и
факта, че С. е бил настанен в киносалона предвид факта, че е предприет ремонт
на спалните помещения, вкл. и това в което е бил настанен ищеца.
Предвид изложеното, основателен и доказан се явява искът за периода
от 16.11.2015 г. до 2.11.2016 г.
Безспорно установените
липса на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода в спалното помещение,
пренаселеност на помещението за част от периода означава, че ищецът е поставян
в условия, които не отговарят на изискванията, въведени от българския
законодател в ЗИНЗС. С поставянето при такива условия съдът приема, че не само
се превишава нормалния праг на тежест /строгост/, присъщ при изтърпяване на наказание лишаване от
свобода. Като съобрази практиката на ЕСПЧ, съдът приема, че не само е налице
доказаност на извършено нарушение от страна на администрацията на ответника на
чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, но е и налице доказаност на твръдението на ищеца, че
всичко това разгледано в съвкупност му е причинявало неудобства и дискомфорт,
надхвърлящи нормалните такива, свързани с изтърпяване на наказанието що се
отнася до факторите пренаселеност, постоянен достъп до санитарен възел и течаща
вода, като в заключение съставът приема за доказани неблагоприятни аспекти на
конкретните условия, при които е поставян и е пребивавал ищеца, които се явяват
пряк резултат на проявена незаконосъобразна административна дейност под формата
на бездействие от страна на администрацията на ответника и поради това е налице
извършвано нарушение на по см. на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, което подлежи на
репариране чрез иска по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС.
Съгласно чл.284, ал.2 от ЗИНЗС „съдът взема
предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е
изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за
правилното решаване на спора. Т.е. за определяне размера на дължимото се
обезщетение от значение са редица обстоятелства, като интензитета на търпените
негативни емоционални състояния, продължителността на търпене на
неблагоприятните условия на пребиваване в ареста и др. Според редицата решения,
постановени от ЕСПЧ в Страсбург против България, Съдът винаги отбелязва, че
следва да се извършва глобална преценка дали така визираните от търсещия
обезщетението аспекти на условията, при които е изтърпявано наказанието
„лишаване от свобода”, водят до нарушение на първо място на разпоредбата на
чл.3 от ЕКПЧОС /наричана по-долу Конвенцията/, която съгласно чл.5, ал.4 от
Конституция има предимство пред законовите норми на вътрешното право, ако
последните му противоречат.
Настоящия съдебен
състав приема, че твърдените от ищеца неблагоприятни аспекти от условията, при
които е поставян в периода от 16.11.2015 г. до 2.11.2016 г., доказва неминуемо
причиняването на дискомфорт и страдание, които надвишават строгостта, присъща при
изтърпяване на наказание лишаване от свобода, като този период е по-малък от 1
година.
Настоящият състав
приема, че всички наведени аспекти в своята съвкупност, безспорно имат
негативно влияние върху психиката на задържаното лице, т.е. то търпи
неимуществени вреди, изразяващи се в психическо и физическо неудобство,
дискомфорт. От страна на ищеца обаче няма доказване на някакъв висок или
изключителен интензитет на емоционални страдания. Съдът приема, че от
съвкупното въздействие на всички установени неблагоприятни аспекти на средата върху
С. за исковия период, през който е пребивавал в спално помещение № 56 му се
следва обезщетение от 600 лева, като за разликата до 50 000 лева искът следва
да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.
Върху уважената част
от исковете се дължи и законна компенсаторна лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 2.11.2021 г., до окончателното изплащане на сумата.
При този изход на
правния спор претенцията за присъждане на разноски на ответната страна е
неоснователна – по аргумент на противното основание от чл. 286, ал. 3 ЗИНЗС.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, гр. София да заплати на Д.А.С., с ЕГН **********,***,
сумата от 600 /шестстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на
затворническата администрация на Затвора Варна през периода от 16.11.2015 г. до
2.11.2016 г., довели до поставянето му в неблагоприятни битови и
санитарно-хигиенни условия при изтърпяване на наказание "лишаване от
свобода", ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на
предявяване на исковете - 7.05.2021 г. до окончателното изплащане на сумите.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.А.С., с ЕГН **********,***, срещу Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София, иск за обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата
администрация на Затвора - Варна през периода от 3.11.2016 г. до м.03.2017 г. и
за разликата над сумата от 600 лева до
предявения размер от 50 000 лева.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на
страните пред тричленен състав на Административен съд – Варна.
СЪДИЯ: