№ 109
гр. Пловдив, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20225330200795 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Йоана 2013“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от *** М. Н. И. срещу
Наказателно постановление № 604872-F608550/08.10.2021 г., издадено от
М.М.П.-С. – *** (***) - ***, с което на основание чл. 182, ал. 1 от Закона за
данък върху добавената стойност (ЗДДС) на жалбоподателя е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 1 000 (хиляда) лева за нарушение по
чл. 124, ал. 5 от ЗДДС.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и за
необоснованост на атакуваното наказателно постановление (НП).
Жалбоподателят твърди, че фактическият състав на нарушението включва
установяване на момента на получаване от задълженото лице на кредитното
известие, което не е отразено по предвидения в ЗДДС ред, като поддържа да
не е налице основание за понасянето на административнонаказателна
отговорност за неотразяването в дневника за покупки на кредитни известия,
които обективно не са получени до момента на декларирането на данъка за
съответния данъчен период. Взема становище фактическа обстановка да е
непълно установена в наказателното постановление именно поради
неизясняване на момента на получаване на процесното кредитно известие.
Счита, че това е довело до неяснота относно датата на извършване на
нарушението. Твърди още, че чрез посочването на гр. Пловдив като място на
извършване на нарушението този реквизит е изпълнен по твърде общ начин,
което да ограничава правото на защита. Възразява наложената имуществена
1
санкция да е несправедлива, тъй като да надвишава неколкократно размера на
определения данък за внасяне. Позовава се на Решение на СЕО от 20.06.2013
г. по дело С-259/12. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В
условията на евентуалност претендира да е налице хипотеза на маловажен
случай на административно нарушение. В съдебно заседание, редовно
призован, жалбоподателят се представлява от адв. Н. Н., с пълномощно по
делото, която поддържа жалбата и допълнението към нея на лист 81-83 от
делото. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна се представлява от *** С. А., която оспорва жалбата
и поддържа наказателното постановление. Пледира възраженията на
жалбоподателя да са неоснователни. Поддържа обстоятелството на
получаването на кредитното известие от регистрираното лице да е
неотносимо към преценката за съставомерността на деянието. Изразява
несъгласие и със становището за противоречие на наложената санкция с
принципа на пропорционалността. Взема становище наложената на
жалбоподателя имуществена санкция да е справедлива и определена при
приложението на относимата санкционна норма. Моли наказателното
постановление да бъде потвърдено. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от „Йоана 2013“ ЕООД, спрямо което юридическо
лице е наложена имуществената санкция, следователно от субект с надлежна
процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е
връчен на жалбоподателя на 13.01.2022 г., установено от разписка за връчване
на НП, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО)
на 27.01.2022 г., поради което 14-дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е
спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е
основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да
бъде отменено по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
Жалбоподателят ,,Йоана 2013“ ЕООД бил регистрирано по ЗДДС лице,
което осъществявало търговия на дребно с алкохол, цигари, захарни изделия
и други пакетирани стоки в сезонни обекти в курортен комплекс Слънчев
бряг. За целта стоките му били доставяни за продажба от различни търговци.
Жалбоподателят се възползвал от правото си на данъчен кредит по фактура №
*********/26.06.2020 г. през м. юли 2020 г. на основание чл. 72, ал. 1 от
ЗДДС при една такава доставка. Впоследствие обаче се наложило затваряне
на трите сезонни обекта и връщане на непродадената стока, която
представлявала козметични продукти, на доставчика „Фортуна Ком“ ООД.
На основание връщането на стоката последното дружество издало
кредитно известие № **********/22.09.2020 г. по горепосочената фактура с
2
данъчна основа общо в размер на „минус“ 2 289,05 лева и ДДС от „минус“
455,01 лева.
Така издаденото кредитно известие (КИ) не било отразено с отрицателен
/минусов/ знак в дневника за покупките и в резултата по справка-
декларацията, подадени от жалбоподателя „Йоана 2013“ ЕООД за данъчен
период м. 09.2020 г., което довело до определяне на резултат в справка-
декларацията „ДДС за внасяне“ в по-малък размер със сумата от 455,01 лева.
Кредитното известие с № **********/22.09.2020 г., издадено от
„Фортуна Ком“ ООД, жалбоподателят отразил в дневника за покупки и в
справка-декларацията за данъчен период м. 01.2021 г., които подал в ТД на
НАП – Пловдив с вх. № 16004584125/15.02.2021 г.
Тези обстоятелства били установени от свид. М. С. А. – ***, в хода на
проверка, възложена й с Резолюция № П16001621000323-0РП-001/05.01.2021
г.
На 09.04.2021 г. свид. А. съставила Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) с № F608550 срещу дружеството
жалбоподател „Йоана 2013“ ЕООД, в присъствието на свидетел и на
представител на жалбоподателя, на когото бил връчен препис от акта срещу
разписка.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по
административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените
доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свид. М. С. А.. От тях се установява
фактическата обстановка, която е приета за установена в наказателното
постановление. Свидетелката изяснява още, че при своята проверка е
изследвала датата на данъчното събитие – в случая връщането на стоката, но
не е установила кога процесното кредитно известие е получено от
жалбоподателя и дали това е станало през данъчния период, когато е издадено
– в показанията си свидетелката заявява: „Не знам кога „Йоана 2013“ ЕООД
е получено кредитното известие и не съм изследвала това при моята
проверка“. Свидетелката А. потвърждава и авторството на съставения АУАН.
Показанията й се ползват с доверие от съда като подробни, последователни и
вътрешно непротиворечиви, ценят се и за добросъвестно дадени от
незаинтересован по делото свидетел.
От кредитно известие № **********/22.09.2020 г. (лист 30-31 от делото)
се установява, че същото е издадено към фактура № ********** от 26.06.2020
г., доставчик е „Фортуна Ком“ ООД, платец – жалбоподателят „Йоана 2013“
ЕООД,а като причина за издаването му е посочена връщане на стока.
От регистър дневник за покупките на „Йоана 2013“ ЕООД за данъчен
3
период м. януари 2021 г. се изяснява, че кредитно известие № ********** от
22.09.2020 г., издадено от „Фортуна Ком“ ООД, е отразено в дневника за
покупките на жалбоподателя на ред № 80, както и че регистърът е подаден
пред ТД на НАП – Пловдив заедно със справка-декларация на дата 15.02.2021
г. и са приети с вх. № 16004584125.
От писмени обяснения с вх. № 49166/16.06.2022 г. от „Фортуна Ком“
ООД чрез прокурист (лист 70-75 от делото) се установява, че кредитно
известие № **********/22.09.2020 г. е издадено от посоченото дружество и е
за върната стока от търговски обект „Йоана 2013“ ЕООД Хранителен.
Изяснява се още, че стоката е получена от С.Т. – ***, и е натоварена на МПС
„Пежо боксер“ с рег. № *** с водач Х.К. на адреса на обекта на 21.09.2020 г.
От Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на
НАП се установява, че процесните АУАН и НП са издадени от надлежно
оправомощени лица, действали в рамките на своята материална и
териториална компетентност.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
От събраните и проверени по делото доказателства се установява, че
жалбоподателят „Йоана 2013“ ЕООД е регистрирано по ЗДДС лице и е
получател на кредитно известие № **********/22.09.2020 г. За последното се
доказва по делото да е издадено от дружеството „Фортуна Ком“ ООД към
фактура № **********/26.06.2020 г. Действително в наказателното
постановление е допусната нередовност, като е посочено, че фактурата, по
която е издадено кредитното известие, е за доставка на цигари с получател
дружеството жалбоподател, но от доказателствата по делото се установява, че
всъщност кредитното известие е издадено за връщането на стока, която
представлява козметични продукти. Това обстоятелство е описано в
наказателното постановление. Процесуалният закон не предвижда
възможност и процедура за отстраняване на нередовности и фактически
грешки в съдържанието на наказателното постановление. Констатираната в
случая непоследователност при описанието на нарушението обаче не
представлява такъв порок, който на самостоятелно основание да налага
отмяна на наказателното постановление. Няма и фатални последици за
възможността за адекватно и пълноценно участие на жалбоподателя в
процеса, както и да узнае фактическите рамки на деянието, за което е
санкциониран. В тази връзка кредитното известие е описано с такъв набор от
свои еднозначно определящи го характеристики – номер; дата на издаване;
доставчик; данъчна основа; размер на ДДС, чрез които индивидуализацията
му е несъмнена, дори и при така допуснатата нередовност в обекта. По тези
съображения съдът приема, че разгледаната нередовност на наказателното
постановление сама по себе си не влече неговата незаконосъобразност и не
обосновава основание за отмяна.
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС регистрираните лица са
длъжни да отразят получените от тях кредитни известия в дневника за
4
покупки за данъчния период, през който са издадени включително издадени
от лица, на които е прекратена регистрацията. За интересуващото делото
кредитно известие се установява да е издадено през данъчен период м.
септември 2020 г. Същото е отразено в регистър дневник за покупките на
жалбоподателя „Йоана 2013“ ЕООД за данъчен период м. януари 2021 г.,
който е подаден пред ТД на НАП – Пловдив заедно със справка-декларация на
15.02.2021 г. Тези обстоятелства са несъмнено установени от писмените
доказателства, а и безспорни между страните.
Спорът по делото се концентрира около обстоятелството дали
обективната страна на състава на административното нарушение по чл. 124,
ал. 5 вр. с чл. 182, ал. 1 от ЗДДС изисква установяване на факта на получаване
на кредитното известие от регистрираното лице преди то да е изпълнило
задължението си за деклариране на данъка по реда на глава тринадесета от
ЗДДС за данъчния период, през който КИ е издадено, или това обстоятелство
е ирелевантно при преценката за съставомерността на деянието.
Настоящият съдебен състав изцяло и категорично споделя доводите,
наведени още в жалбата, че фактическият състав на нарушението по чл. 124,
ал. 5 от ЗДДС включва не само издаването на кредитното известие, но и
неговото реално получаване от задълженото по чл. 124, ал. 5 от ЗДДС лице.
Този извод следва на първо място от изричния текст на самата разпоредба,
гласящ, че: … регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него
кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са
издадени...“.
Изискването по чл. 124, ал. 5 от ЗДДС кредитното известие да се отрази в
дневника за покупки за месеца, в който е издадено, следва да се отнесе към
тези кредитните известия, които са получени от данъчно задълженото лице
именно в месеца на издаването им. Това е така, доколкото отразяването в
дневника за покупки на кредитно известие, което все още не е получено,
представлява обективно неизпълнимо задължение. Противният извод не
следва от обстоятелството, че с наказателното постановление е ангажирана
обективната, безвиновна отговорност на юридическо лице. Действително при
доказано изпълнително деяние в процеса не подлежи на изследване дали е
проявен умисъл или непредпазливост от физическите лица, образуващи
волята и представляващи юридическото лице. Това обаче не отменя
основното правило, че за да бъде неизпълнението на дадено задължение
противоправно и наказуемо, то на първо място изпълнението следва да е било
обективно възможно към момента, за който е приет да е дата на извършване
на нарушението.
Изцяло в този смисъл е и актуалната практика на касационната
инстанция по приложението на приетата за нарушена в постановлението
правна норма. Съгласно Решение № 1354/12.07.2022 г. по к.а.н.д. №
1149/2022 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив:
„Безспорно, за да възникне задължението по чл. 124, ал. 5 от ЗДДС – за
включване в отчетните регистри на кредитно известие, не е достатъчно да се
5
установи, че такова е издадено, а е необходимо то да е получено от данъчно
задълженото лице. Разликата между получаване и издаване е очевидна – едно
кредитно известие може да е било издадено, но може да не е било изпратено
или получено. Сочената за нарушена правна норма е категорична, че
регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него кредитни
известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени.
Тоест регистрираното лице има задължение да отрази самото кредитно
известие тогава, когато го получи, но трябва да го отрази за този данъчен
период, през който същото е издадено“.
Цитираните указания по приложението на материалния закон изцяло се
споделят и от настоящия състав.
Отразяването на кредитните известия в дневника за покупките през
месеца на издаването им е общото правило и желаното развитие на данъчните
отношения. В този смисъл несъмнено е, че ако кредитното известие е
получено в месеца на издаването му, то данъчнозадълженото лице следва да
го отрази в дневника за покупки за този данъчен период, а бездействието му
би осъществило състава по чл. 182, ал. 1 във вр. с чл. 124, ал. 5 от ЗДДС. В
случай обаче, че кредитното известие е получено през месец, последващ
неговото издаване, ще е налице хипотезата на своеобразна „грешка“ по
смисъла на чл. 126, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, изразяваща се в неотразяване на
обективно съществуващ документ в справка-декларацията и в дневника за
покупки. Тази грешка следва да бъде отстранена по реда на чл. 126, ал. 3, т. 1
от ЗДДС чрез включване на документа в отчетния регистър, но не за месеца,
през който документът е бил издаден, а за месеца, в който грешката е
установена. Това означава, че ако кредитното известие е получено по-късно
от месеца на издаването му, то корекцията се извършва като КИ се отрази в
дневника за покупките за данъчния период, съответстващ на месеца на
получаването му, доколкото именно тогава грешката се явява открита.
Следователно моментът на получаването на кредитното известие е
значим за делото факт. Въз основа на него се определя съставомерно ли е
поведението на дееца, има значение за установяването на датата на
извършване на нарушението, както и за преценката по кой ред следва да бъде
отразено кредитното известие – по общото правило на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС
или по реда на чл. 126, ал. 3, т. 1 от ЗДДС.
По тези съображения съдът приема, че за да е доказано по категоричен
начин /съгласно изискуемия по ЗАНН стандарт/ извършването на
нарушението от страна на жалбоподателя и към приетата в НП дата на
деянието (15.10.2020 г.), то на първо място трябва да е доказано по делото, че
процесното кредитно известие № **********/22.09.2020 г. е получено от
жалбоподателя в същия месец, през който е издадено, а именно септември
2020 г. Административнонаказващият орган е издал обжалваното наказателно
постановление, като е игнорирал този факт – следователно без да са събирани
доказателства и при неизяснена фактическа обстановка. Това определя извод,
че своеобразното административнонаказателно обвинение в случая почива на
6
предположения, а именно предположението, че кредитното известие е
получено от „Йоана 2013“ ЕООД през месеца на издаването си.
В хода на съдебното следствие се събраха възможните и относими
доказателства за преодоляване на последиците от бездействието на
наказващия орган по установяване на действителната фактическа обстановка.
Въпреки това не се доказа, че процесното кредитно известие е получено от
дружеството жалбоподател през данъчния период, когато е издадено, за да
може то да бъде включено в дневника за покупки, който от своя страна се
подава до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за
който се отнася съгласно чл. 125, ал. 5 от ЗДДС. Приложеният по делото
екземпляр от кредитното известие носи подпис за получател, но липсва
вписана дата на получаването му, поради което се явява негодно да служи
като доказателство за установяването на това спорно обстоятелство (така
Решение № 2476 от 20.12.2022 г. по к.а.н.д. № 2280/2022 г. на XXIV състав
на Административен съд – Пловдив). В приетите по делото писмени
обяснения от доставчика „Фортуна Ком“ ООД липсва твърдение и
информация за датата на получаване на кредитното известие от дружеството
жалбоподател. Повторно постъпилите след приключване на съдебното
следствие писмени обяснения не са част от доказателствения материал по
делото. Те не са приети в съдебно заседание и в хода на съдебното следствие,
а с постановяването на определението за неговото приключване е завършил и
етапът по събирането на доказателства. Самото съдебно определение, с което
тези обяснения са допълнително изискани, е отменено в откритото заседание
от 19.10.2022 г. Обясненията не съдържат и никаква нова и значима за делото
информация, по-конкретно не е отговорено на основния поставен въпрос на
коя дата е получено от жалбоподателя процесното кредитно известие. В
писмото се съдържа обща информация за начина на организация, но отсъства
търсената от съда конкретика за предаването на точния данъчен документ, за
който е поставен въпрос.
В случая жалбоподателят е процедирал по изяснения по-горе ред по
чл.126, ал. 3, т. 1 от ЗДДС за отстраняване на грешка, установена след
изтичане на данъчния период и изразяваща се в неотразяване на документ в
съответния дневник и справка-декларация. Това е и допълнителна индиция,
че кредитното известие реално е получено от „Йоана 2013“ ЕООД именно
след края на данъчния период, през който е издадено. Поправката по чл. 126,
ал. 3, т. 1 от ЗДДС се извършва едностранно от лицето чрез включване на
данъчния документ в регистъра за месеца, в който несъответствието е
открито. В този случай не се извършва уведомяване на органа на приходите,
като такова се дължи само при корекция по чл. 126, ал. 3, т. 2 от ЗДДС – при
погрешно отразен документ - така Решение № 4539 от 10.04.2018 г. по адм.
дело № 5748/2017 г. на ВАС; Решение № 13335 от 27.10.2020 г. по адм. дело
№ 7574/2020 г. на ВАС; Решение № 9084 от 14.06.2019 г. по адм. дело №
4182/2019 г. на ВАС; Решение № 155 от 05.01.2018 г. по адм. дело №
7676/2017 г. на ВАС.
7
Накрая следва да се посочи, че по отношение на основния спорен по дело
въпрос актуалната съдебна практика на касационната инстанция е
последователна и категорична в разбирането си, че за да бъде ангажирана
отговорността на регистрираното по ЗДДС лице за извършено нарушение по
чл. 124, ал. 5 от ЗДДС, осъществено чрез бездействие, то обективната страна
на състава на нарушението изисква да бъде доказано като юридически факт с
преюдициално значение получаването на кредитното известие, както и
моментът на неговото получаване от задълженото лице. В настоящото
производство не е доказано жалбоподателят „Йоана 2013“ ЕООД да е
получил процесното КИ по-рано от данъчен период м. 01.2021 г., когато то е
отразено в дневника за покупки. При този дефицит на релевантни за делото
факти остава недоказано нарушението да е било извършено към приетата в
наказателното постановление дата 15.10.2020 г., тъй като за такъв извод е
необходимо да се докаже, че кредитното известие е било получено към този
момент от жалбоподателя. Следователно вмененото в отговорност на
жалбоподателя административно нарушение е недоказано по делото, а
наказателното постановление е издадено при неправилно приложение на
материалния закон. В този смисъл: Решение № 2476 от 20.12.2022 г. по
к.а.н.д. № 2280/2022 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив;
Решение № 2403 от 15.12.2022 г. по к.а.н.д. № 2661/2022 г. на XXVI състав
на Административен съд – Пловдив; Решение № 2261 от 01.12.2022 г. по
к.а.н.д. № 1340/2022 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив;
Решение № 1782 от 18.10.2022 г. по к.а.н.д. № 1837/2022 г. на XIX състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 1658 от 04.10.2022 г. по к.а.н.д.
№ 1699/2022 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.
Съдът намира, че в случая е налице и друго самостоятелно основание за
отмяна на наказателното постановление. При разрешаването на въпроса за
отговорността на дееца следва да бъдат съобразени релевантни обстоятелства
като срока, в който нарушението е отстранено, неговата тежест, както и дали
размерът на наложената санкция не надхвърля необходимото за постигане на
целите, изразяващи се в осигуряване на правилното събиране на данъка и
предотвратяване избягването на данъчно облагане - в този смисъл Решение на
СЕС по дело С-259/12. Налице национална правна уредба, съгласно която за
несвоевременното изпълнение на задължението за деклариране се налага
санкция, чийто размер съответства на 100 % от недекларираната сума, но не
по-малко от 1 000 лева. В настоящия случай към момента на установяване на
нарушението с АУАН, съставен на 09.04.2021 г., недекларираната сума вече е
била отразена от жалбоподателя в дневника му за покупки и включена в
подадената справка-декларация за данъчен период м. 01.2021 г., подадени в
ТД на НАП – Пловдив с вх. № 16004584125/15.02.2021 г. По този начин
нарушението и последиците му се явяват отстранени. Съгласно Решение по
дело С-259/12 на СЕС, което е с предмет: Данъчни въпроси - ДДС -
Директива 2006/112/ЕО - Принципи на данъчен неутралитет и на
пропорционалност - Несвоевременно счетоводно отразяване и деклариране на
8
анулирана фактура - Отстраняване на нарушението - Внасяне на данъка -
Държавен бюджет - Липса на вреда - Административна санкция, при
констатация за непропорционалност между санкцията и конкретното
нарушение, съдът следва да не прилага нормата от националното право като
противоречаща на установен принцип на европейското право. При наличното
противоречие между нормата на чл. 182, ал. 1 от ЗДДС и принципа на
пропорционалност, регламентиран в чл. 5, § 4 от Договора за Европейски
съюз, по силата на примата на европейското право спрямо националното
противоречащата национална норма не следва да бъде приложена.
Независимо дали дадена разпоредба има директен ефект, националното
законодателство следва да се тълкува в светлината на езика и целта на дадена
директива, за да бъдат постигнати нейните намерения съобразно концепцията
за националните съдилища като част от държавата-членка, субект на
задълженията по тази директива. Съдът на ЕС пояснява, че принципът
националното законодателство да се тълкува конформно със
законодателството на ЕС изисква националните съдилища да направят всичко
в рамките на правомощията си, като вземат предвид националното
законодателство в неговата цялост с оглед гарантиране директивата да се
прилага изцяло и постигане на резултат, съответстващ на преследваната от
нея цел. В тази връзка при така установената по делото фактическа
обстановка настоящият съдебен състав приема, че предвидената с нормата на
чл. 182, ал. 1 от ЗДДС имуществена санкция се явява непропорционална
спрямо тежестта на санкционираното от националната норма нарушение. Каза
се, нарушението е отстранено преди образуване на
административнонаказателното производство. Налагането на санкция в
размер на 1 000 лева, което е повече от 100 % от недекларираната в срок сума
от 455,01 лева, е в несъответствие с принципа на пропорционалност.
Санкционната норма на чл. 182, ал. 1 от ЗДДС надхвърля необходимото за
постигане на целите на Директива 2006/126/ ЕО, изразяващи се в осигуряване
на правилното събиране на данъка и предотвратяване избягването на данъчно
облагане. В този изричен смисъл относно аналогични факти- Решение № 2476
от 20.12.2022 г. по к.а.н.д. № 2280/2022 г. на XXIV състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 1285 от 01.07.2022 г. по к.а.н.д.
№ 1277/2022 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив; Решение
№ 1697 от 11.10.2022 г. по к.а.н.д. № 1349/2022 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив.
Следователно като краен резултат в случая няма ощетяване на фиска чрез
внасяне на ДДС в размер, по-малък от дължимия, а предвид че по делото
остана недоказана датата на получаване на процесното кредитно известие, то
и в най-неблагоприятния вариант за жалбоподателя би било налице
единствено несвоевременно ползване на данъчен кредит, за което се дължат
съответните лихви, които обезщетяват държавата. Същевременно предвид
краткия период на твърдяната от приходната администрация забава и
невисоката стойност на недекларираната сума, то размерът на лихвата за
9
забава, изчислен съгласно Постановление на МС № 426 от 18.12.2014 г. за
определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения,
също сочи на непропорционалност на наложената санкция. Така мотивиран,
съдът приема, че на самостоятелно основание обжалваното наказателно
постановление подлежи на отмяна поради наличие и на порока
незаконосъобразност, дължаща се на констатираното противоречие на чл.
182, ал. 1 от ЗДДС с принципа на пропорционалност, регламентиран в чл. 5, §
4 от Договора за Европейски съюз - така Решение № 2101/21.11.2022 г. по
к.а.н.д. № 2046/2022 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив.
По тези съображения съдът намира жалбата за основателна, а
наказателното постановление за незаконосъобразно и издадено при
неправилно приложение на материалния закон, поради което то трябва да
бъде отменено.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред
районния съд страните имат право на разноски в процеса. С оглед изхода на
делото и основателността на жалбата такива се дължат единствено на
жалбоподателя. Последният е направил искане за овъзмездяване на сторените
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Доказано е
извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер,
като в договора за правна защита и съдействие, приложен на лист 25 от
делото, надлежно е удостоверено, че адвокатското възнаграждение е
заплатено изцяло в брой.
По делото е направено възражение по чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН за
прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение,
което съдът намира за неоснователно. Това е така, тъй като възнаграждението
е уговорено в най-ниския размер съгласно чл. 18, ал. 2 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, към която препраща разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона
за адвокатурата. Поради това възнаграждението не подлежи на намаляване
под този най-нисък предел, а претенцията на жалбоподателя следва да бъде
уважена изцяло.
Правната уредба на присъждането на разноски по ЗАНН препраща към
разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, която гласи, че когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
Съгласно т. 6 от ДР на АПК „поемане на разноски от административен орган“
означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на
което е административният орган. Следователно в случая разноските следва
да бъдат възложени върху това юридическо лице, в структурата на което е
част административнонаказващият орган, а това е Националната агенция за
10
приходите като разпоредител с бюджетни кредити по аргумент от чл. 2, ал. 2
вр. с чл. 19 от Закона за НАП.
Веществените доказателства – 2 броя компактдискове, приложени на
лист 38 и лист 40 от делото, следва да се върнат на ТД на НАП – Пловдив
след влизане на решението в сила. Заедно с тях следва да бъде върнат и
приложеният по делото и неприет като веществено доказателство
компактдиск, за който съдът констатира, че не съдържа никаква информация.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. с ал. 3, т. 1 и т. 2 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 604872-F608550/08.10.2021 г.,
издадено от М.М.П.-С. – ***, с което на „ЙОАНА 2013“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от ***
М. Н. И., ЕГН: **********, на основание чл. 182, ал. 1 от ЗДДС е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 1 000 (хиляда) лева за нарушение по
чл. 124, ал. 5 от ЗДДС.
ПОСТАНОВЯВА веществените доказателства – 2 броя компактдискове,
приложени на лист 38 и лист 40 от делото, ДА БЪДАТ ВЪРНАТИ на
Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – Пловдив след
влизане на решението в сила. ДА СЕ ВЪРНЕ на ТД на НАП – Пловдив и
приложеният и неприет като доказателство по делото компактдиск.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, БУЛСТАТ:
********* да заплати на „ЙОАНА 2013“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от *** М. Н. И., ЕГН:
********** сумата от 300 (триста) лева, представляваща разноски по делото
за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
постановено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
11