О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер136/14.2.2017г.Град Варна
Варненският
окръжен съд Наказателно отделение
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ НАНКИНСКА
ЧЛЕНОВЕ: АСЕН ПОПОВ
КРАСИМИР ГАЙДАРОВ
като разгледа
докладваното от съдия Мая Нанкинска
ВЧНД № 90 по описа на съда за 2017г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 243 ал.6 от НПК.
Образувано е по протест на прокурор от
Районна прокуратура-Варна, срещу Определение
№ 19/05.01.2017г. по ЧНД №6657/2016 г. на Районен съд Варна – V -ти
състав, с което е отменено Постановление от 15.12.2016 г. на прокурор от
Районна прокуратура-Варна за частично прекратяване на наказателното
производство по ДП№ 4058/2016 г. по описа на Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна,
относно квалификацията на инкриминираното деяние по чл.346, ал.2, т.1, вр.ал.1 от НК.
В протеста се сочат доводи за
неправилност на така постановения от първоинстанционния
съд съдебния акт. Като основание за това се изтъква обстоятелството, че в
обжалваното Определение, Районен съд-Варна е възприел установената по делото
безспорна фактическа обстановка, но е направил своите правни изводи, въз основа
на Тълкувателно решение №42/1984 г. на ОСНК на ВС, което предвид времето на изготвянето на същото,
имало препоръчителен, а не задължителен характер за практиката на съдилищата.
Посочва се, че същото е в противоречие със съвременните постулати на
наказателното право свързани с личния характер на наказателната отговорност и
съответно, че всяко наказателно отговорно лице следва да отговаря само за
собствените си действия или бездействия.
Иска се да бъде отменено Определението на Районен съд-Варна и да се
потвърди Постановлението от 15.12.2016
г. на прокурор от Районна прокуратура-Варна за частично прекратяване на
наказателното производство по ДП№ 4058/2016 г. по описа на Четвърто РУ при ОД
на МВР-Варна.
Настоящата въззивна инстанция, след като се
запозна с доводите, изложени в протеста,
както и с материалите по делото, и след като провери изцяло правилността на
атакувания съдебен акт, намира подадения протест за неоснователен по следните
съображения:
Досъдебно производство № 4058/2016 г. по описа на Четвърто
РУ-Варна е образувано на 24.08.2016 г., на основание чл.212, ал.2 от НПК, срещу
неизвестен извършител, за това, че на 23.08/24.08.2016 г., в гр.Б.,
противозаконно отнел чуждо МПС – л.а. „р.“19
с рег.№ В **** КА от владението на В.К.С., без негово съгласие, с намерение
противозаконно да го ползва.
В хода на разследването бил установен
извършителят на деянието – обв.М. Н. М.. Видно от
събраните по делото доказателства, същият се познавал със св.С. и знаел, че
автомобилът му, когато не се използвал, бил паркиран на улицата пред дома му в
гр.Б., като колата не се заключвала и се
привеждала в движение посредством поставен на стартера бутон. На 23.08.2016 г.,
след като употребил значително количество алкохол, в компанията на св.К., св.Н.Ч. и св.Кр.Ч., обв.М. провел телефонен
разговор със своя позната, който много го разстроил и ядосал. Той напуснал
квартирата си в гр.Бяля, в която били четиримата, без
да даде обяснение на останалите. Отишъл до дома на св.С., влязъл в паркирания
на улицата автомобил и го привел в движение. С него се придвижил до дома си и
казал на останалите, че спешно трябва да се отиде в гр.С., като за целта
обяснил, че е взел колата на свой познат. Тримата се качили в автомобила
управляван от обв.М. и отпътували за гр.С.. Там св.К.
и св.Н.Ч. отишли в дома на сестрата на св.К., а обв.М.
и св.Кр.Ч., с автомобила - до кв.“Надежда“, където обв.М. се срещнал със своя позната „М.“, неустановена в
хода на разследването. Поради възникнал конфликт между обв.М.
и познати на „М.“, на обвиняемия бил
нанесен побой, а по колата хвърляни камъни и тухли, в резултат на което, същият
получил повреди и побитости, които видно от заключението на назначената по делото
съдебно-оценителна било установено, че са в общ размер на ***.** лв.
На 07.11.2016 г., на М. Н. М. било предявено обвинение за
извършено престъпление по чл.346, ал.2, т.1, вр.ал.1
от НК, за това, че на 23.08/24.08.2016 г., в гр.Б., противозаконно отнел чуждо МПС – л.а. „р.“19 с рег.№ В ****
КА, от владението на В.К.С., без негово съгласие, с намерение
противозаконно да го ползва, като е
последвала повреда изразяваща се в счупен десен стоп, стъкло на предна лява
врата, одиране на лаковото покритие на задна багажна врата и гнездо на
контактен ключ, на стойност ***.** лева.
С Постановление от 15.12.2016 г. на
прокурор при Районна прокуратура-Варна, наказателното производство по досъдебно производство ДП№ 4058/2016 г. по описа на
Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна, било частично прекратено на основание чл.243 ал.1 т.1, вр.чл.24, ал.1, т.1 от НПК, с мотивите за липса на вина от
страна на обв.М. по отношение на нанесените повреди
на автомобила, предмет на деянието, което не обосновавало обвинение по
квалифициращия състав на престъплението.
Постановлението за частично
прекратяване на Районна прокуратура-Варна е обжалвано от В.К.С. по реда на
чл.243 ал.4 от НПК, пред първоинстанционен съд, който
е отменил Постановление на ВРП. Съдът е приел, че несъмнено, видно от наличните
доказателства по делото, повредите по МПС-то не са резултат на действия
непосредствено извършени от обв.М., но това
обстоятелство не изключва само по себе си квалификация на деянието по чл.346,
ал.2, т.1 от НК. Посочено е и че в този смисъл е ТР№42/1984 г. на ОС на НК,
според което „деецът носи отговорност за
вредите, причинени не само лично от него, но и от трето лице във всички случай,
независимо от отговорността на други виновни лица или на наличието на случайно
събитие, което не би настъпило, ако виновният не бе отнел моторното превозно
средство.
Въззивната инстанция счита така постановения първоинстанционен
съдебен акт за правилен и законосъобразен.
Посоченото
в протеста на прокурора от ВРП, че визираното от ВРС Тълкувателно решение е
изразител на стара съдебна практика,
отпреди 1990 г., поради което
същото не може да бъде задължителен източник на право и отдавна е изгубило
своето значение не могат да бъдат споделени от настоящата инстанция.
Безспорно, тълкувателните
решения на общото събрание на колегиите на Върховния съд, постановени при
действието на чл. 52, ал.1 ЗУС (отм.), са извън обхвата на практиката, имаща
задължителен характер за съдилищата и служат за ръководство на същите. След
приемането през 1994 г. на нов Закон за съдебната власт, който
внесе изменения в тълкувателната дейност, предвид, че в неговите
Преходни и заключителни разпоредби не е даден отговор на въпроса относно силата
и характера на издадените на основание
отм.ЗУС постановления, то в съдебната практика в областта на
наказателното правоприлагане се прие, че доколкото същите не са загубили своята
актуалност по същество, то те запазват задължителността на своя характер по
отношение прилагане от съдилищата и ръководство на същите.
В конкретния случай,
цитираното тълкувателно решение ТР№42/1984 г. на ОС на НК
е създало една трайна и непротиворечива практика по отношение на тълкуване и
прилагане на визираните в него правни норми, свързани с отнемането на моторно
превозно средство с намерение за ползване, която е актуална и към настоящия
момент и се прилага еднакво от всички съдилища. В този смисъл са изцяло
несъстоятелни доводите изтъкнати в протеста на прокурора относно горепосоченото
тълкувателно решение, намиращи основание единствено в обстоятелството, че
същото е постановено при действието на отм.ЗУС. Следва да се отбележи и че
посочения в протеста довод касаещ личния характер на наказателната
отговорност, изтъкнат като основен
принцип на съвременното наказателното
право е един от специалните принципи във връзка с наказанието залегнали още в
Наказателния кодекс от 1968 година и действали и във времето на приемане на
визираното тълкувателно решение, в което аргументите за отговорността на дееца
по отношение на настъпилите по отнетото от него МПС повреди се извеждат именно
от обусловеността на същите от виновното поведение на дееца.
Изпълнителното деяние по
чл.346, ал.2, т.1 от НК изисква освен отнемането на МПС с намерение за
ползване, да е последвала и повреда на превозното средство. Ползването е един
от обективните признаци на състава на престъплението, като повредата на МПС-то
може да е извършена както при отнемането, така и при ползването, а също и при
изоставянето, като деецът отговаря във всички случай и за вредите, причинени не
само лично от него но и от трето лице. Това е така, тъй като настъпването на
повредата е пряк резултат от виновното поведение на извършителя. Същата е в
зависимост и в пряка причинно-следствена връзка от същото, като е без значение
кой конкретно е причинил повредата на МПС-то, тъй като същата не би настъпила
ако виновния не бе отнел моторното превозно средство.
В този смисъл, настоящия
съд счита, че в конкретния случай безспорно извършеното от обв.М.
инкриминираното деяние субсумира от обективна и субективна страна признаците на
престъплението по чл.346, ал.2, т.1,пр.1,вр.ал.1 от НК.
С
оглед горепосоченото, настоящият въззивен състав
счита, че обжалваното Определение на
Районен съд-Варна е правилно, обосновано и законосъобразно и същото следва да
бъде потвърдено, поради което и на основание чл. 243 ал.7 от НПК , съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение №
19/05.01.2017г. по ЧНД №6657/2016 г. на Районен съд Варна – V -ти състав.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.