НОХД № 1632/2015 год.
МОТИВИ:
Обвинението
е против подсъдимия Н.Г. *** за престъпление по чл.343в ал.2, във връзка с ал.1
от НК, а именно за това, че на 29.06.2012
г., в с. Калугерово, обл. Пазарджик, по
ул. „Първа” е управлявал МПС- л. а. „Опел Астра”, с рег. ***, без свидетелство за управление на МПС, в
едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС,
без съответното свидетелство за управление на МПС, с наказателно постановление
№ 4/17.01.2012 г., издадено от Началника на РУ на МВР-Панагюрище, влязло в сила
на 15.02.2012 г.
В съдебно заседание, представителят на
Районна прокуратура-гр.Пазарджик поддържа изцяло така повдигнатото обвинение.
Не прави нови искания и не сочи нови доказателства. Излага подробни съображения
по същество в хода на съдебните прения.
Пледира за постановяването на осъдителна присъда и приложението на чл.2
ал.1 и на чл.55 ал.1, т.2, бук.Б от НК.
Подсъдимият не се явява лично в
съдебно заседание. Производството е проведено в негово отсъствие с участието на
служебен защитник.
Районният
съд като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбата на чл.301 от НПК, прие за установено следното:
Към инкриминираната дата подс.Н.Г. бил неправоспособен
водач на моторно превозно средство, като имал наложени наказания за нарушения
по ЗДвП. В последствие на 11.11.2014 год. той придобил правоспособност като
шофьор и се сдобил със СУМПС № *********
за категориите „В и М”. Въпреки че преди
това нямал СУМПС, той управлявал лек автомобил.
На 06.01.2012 г., подс. Г. управлявал лек автомобил
„Опел Астра”, с рег. № *** в с. Елшица, обл. Пазарджик. Около 12.30 ч., бил спрян
за проверка от служители РУ на МВР-гр.
Панагюрище. При извършената му проверка било установено, че не притежава СУМПС,
поради което му бил съставен АУАН № 4/06.01.2012 година. С НП № 4/17.01.2012
г., издадено от началника на РУ на МВР-гр. Панагюрище, на подс. Г. било наложено
административно наказание глоба, за извършено нарушение по чл.150 от ЗДвП, а
именно, че е управлявал МПС, без да притежава съответно свидетелство за
управление на МПС. Наказателното постановление било връчено лично на подсъдимия
на 07.02.2012 г. и влязло в сила на 15.02.2012 година.
След този случай подс. Г. продължил да управлява
автомобила. На 29.06.2012 г., той го управлявал в с. Калугерово, обл.
Пазарджик. Св. Г.Б. и св. К.Г. *** били на работа на въпросната дата като
автопатрул в с. Калугерово. Около 22.00 ч., на ул. „Първа” те спрели за
проверка лек автомобил „Опел Астра”, с рег. № ***, управляван от подсъдимия. Св.
Г. извършил справка, от която установил, че подс. Г. е неправосопособен водач,
поради което му съставил АУАН №
001911/29.06.2012 г., който последния подписал и получил без възражения. При
извършена допълнителна проверка било установено, че подс. Г. има влязло в сила
НП № 4/17.01.2012 г.
По този повод било отпочнато настоящото наказателно
производство.
Видно от приложеното по делото наказателно
постановление № 4/17.01.2012 г., издадено от началник РУ на МВР-гр. Панагюрище,
същото е било връчено и подписано на 07.02.2012 г. от подс. Г..
Видно от заключението на приетата по делото почеркова
експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно, подписа от името на Н.Г.Г.
в разписка към Наказателно постановление № 4/17.01.2012 год. е положен от лицето Н.Г.Г..
Видно от приложената по делото справка за
нарушител/водач на лист 9-10 от ДП, подсъдимият
Г. е бил неправоспособен водач на моторно превозно средство към инкриминираната
дата и е имал наложени наказания за нарушения по ЗДвП. Придобил е
правоспособност на 11.11.2014 година, когато му е било издадено и СУМПС.
Установява се от приетото свидетелство
за съдимост на подсъдимия, че същият е
осъждан с две влезли в сила присъди, като към инкриминираната дата не е
настъпила реабилитация. Това е присъдата по НОХД № 2119/10г. на СРС, влязла в
сила на 08.06.2010, за престъпление по чл.195 ал.1 от НК, с която е наложено
наказание от 5 месеца ЛС, чието изтърпяване е отложено за изпитателен срок от
три години. Това е и присъдата по НОХД № 3080/11г. на СРС, влязла в сила на
16.05.2011, за престъпление по чл.198 ал.1 от НК, извършено от Г. като
непълнолетен, с която е наложено наказание от 3 месеца ЛС, чието изтърпяване е
отложено за изпитателен срок от една година.
Така описаната фактическа обстановка
съдът възприе въз основа на показанията на свидетелите Б., Г. и Г., от
заключението на почерковата експертиза, а също и от писмените доказателства, инкорпорирани в
доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от НПК.
Съдът дава изцяло вяра на гласните
доказателства, т.к. те са непротиворечиви и съответстват на останалия, събран
по делото доказателствен материал.
При
така приетата фактическа обстановка и въз основа на събраните по делото писмени
и гласни доказателства съдът приема за безспорно установено, че подсъдимият Г.
е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпния състав
на чл.343в ал.2, във връзка с ал.1 от НК, като на 29.06.2012 г., в с. Калугерово, обл. Пазарджик, по ул. „Първа”
е управлявал МПС - л. а. „Опел Астра”, с рег.
***, без свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок от
наказването му по административен ред за управление на МПС, без съответното
свидетелство за управление на МПС, с наказателно постановление № 4/17.01.2012
г., издадено от Началника на РУ на МВР-Панагюрище, влязло в сила на 15.02.2012
г.
Авторството на деянието и другите обстоятелства за времето,
мястото и начина на извършване се доказват по един несъмнен начин.
Престъплението е осъществено при форма на вина пряк
умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК, тъй като подсъдимият е съзнавал
обстоятелствата, че е неправоспособен водач на моторно превозно средство и няма
защитена категория, както и че вече има наложени наказания – глоба за това, че
е управлявал МПС, без свидетелство за правоуправление и че от тогава не е
изминал срок от една година, но въпреки това, като е знаел, че няма въобще право
да управлява лекия автомобил без СУМПС, е сторил това.
При определяне размера на наказанието, което следва да бъде
наложено на подсъдимия съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК -
относно целите на наказанието, както и от разпоредбите на чл.54 от НК - относно
индивидуализацията на същото.
Самият подсъдим е личност със завишена степен на обществена
опасност, доколкото е осъждан, макар че е позитивно охарактеризиран по
местоживеене. В конкретния случай, обществената опасност на деянието не е висока,
предвид обстоятелството, че от него не са настъпили никакви други реални вредни
последици.
Подбудите за извършване на престъплението се коренят в
личността на подсъдимия, в ниското му правосъзнание и незачитането на
установения в страната правов ред за придобиване на право на управление на
моторно превозно средство и на правилата за движение по пътищата.
Като смекчаващи наказателната отговорност
обстоятелства се отчетоха оказаното съдействие на полицейските и разследващи
органи, изразеното разкаяние и критично отношение към стореното, което личи
основно от факта, че подс.Г. понастоящем
е придобил правоспособност, тежкото имотно състояние и материално положение,
добрите характеристични данни по местоживеене и младежката възраст. Отчете се
също и изминалият значителен период от време /повече от три години/ от момента
на извършване на деянието, до момента, в който лицето е предадено на съд и се
ангажира наказателната му отговорност, който срок не отговаря на изискването на
разумност при провеждане на наказателноправна политика и следва да се отчита в
полза на дееца, щом самият той с поведението си не е станал причина за
изминаването му.
Като отегчаващи обстоятелства се отчетоха обремененото
съдебно минало и другите нарушение по ЗДвП.
Съдът намира, че в конкретния случай са има основание
за приложението на чл.55 ал.1, т.2 бук.”Б” от НК, т.к. са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелство, при
наличието на които и най-лекото предвидено в закона наказание ще се окаже
насъразмерно тежко.
Тук е мястото да се посочи, че с измененията на НК
обн. в ДВ бр.74 от 26.09.2015г., в сила от 30.09.2015г., санкцията предвидена в
нормата на чл.343в ал.2 от НК бе променена, като понастоящем се предвижда ЛС за
срок от 1 до 3 години и глоба в от 500 до 1000 лева, за разлика от предвиденото
в този престъпен състав към инкриминираната дата, когато санкцията бе ЛС до две
години. Доколкото последващото изменение в закона не се явява по-благоприятно за
дееца, т.к. предвижда по-тежка наказуемост, то съдът на основание чл.2 ал.1 от НК приложи законът, който е бил в сила към момента на деянието.
На тази база и на основание чл.55 ал.1, т.2 бук.”Б” от НК съдът замени наказанието лишаване от свобода за срок от две години и осъди
подс.Г. на наказание пробация, с пробационни мерки по чл.42а ал.2, т.1 и т.2 от НК, а именно: “задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност на
явяване два пъти седмично” за срок от осем месеца и “задължителни периодични
срещи с пробационен служител” за срок от осем месеца. Тези две пробационни
мерки съдът наложи като задължителни и прие, че посредством тях ще се постигне
в пълна степен поправително – превъзпитателен ефект и ще се катализира процесът на формиране у
подсъдимия на нова ценностна система, провокираща избор на адекватно поведение
и социално приемлив начин на
живот.
При този изход от делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подс.Г. да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР
- Пазарджик сторените по делото разноски
в размер на 99.20 лв., както и 5 лв. държавна такса при евентуално служебно
издаване на изпълнителен лист, платима в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд – Пазарджик.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: