№ 890
гр. София, 20.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20231110215470 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закон за административните
нарушения и наказания (ЗАНН):
Обжалванo е Наказателно постановление (НП) № 23-2300497/06.10.2023г., издадено от инж.
К.В. - директор на Дирекция „Инспекция по труда“, с което за нарушение на чл. 10, ал. 1 от
Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ), на основание чл.79, ал.4 вр.
чл.78, ал.1 от Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ), на
„ХХХХХХ“, ЕИК **********, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева.
В жалбата, подадена от законния представител на санкционираното дружество„ХХХХХХ“,
ЕИК ********** - Й.Ч., се излагат доводи за наличие на предпоставки за прилагане на
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Като основен аргумент се изтъква, че в хода на проверката,
още преди съставяне на АУАН, са предприети действия по отстраняване на нарушението,
като уведомлението до Инспекцията по труда е изпратено на 09.08.2023 г. Насочва се
вниманието към обстоятелство, че макар и извън законовия срок, задължението за подаване
на уведомление е изпълнено. Коментира се и обстоятелството, че нарушението е извършено
за пръв път. Моли се за отмяна на наказателното постановление и приложение на
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
В съдебното заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят –
редовно призован, не се представлява.
Въззиваемата страна – директор на Дирекция „Инспекция по труда“, редовно призована, се
представлява от юрк. Ив., с представено пълномощно, който моли наказателното
постановление да бъде потвърдено, а жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
1
Излага съображения, поради които счита, че случаят не е маловажен. Отправя искане за
присъждане на разноски.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното:
При проверката на място в обект на контрол: склад, находящ се в гр.София, ХХХХХ била
заварена да полага труд Й.Т., ЕГН **********, гражданка на Сърбия, с разрешение за
пребиваване *********. В хода на инспектирането било представено трудовото досие на
Й.Т., ЕГН **********, гражданка на Сърбия с постоянно пребиваване и дата на раждане
ХХХХХ. При проверка в реално време до регистъра на трудовите договори на ТД на НАП
било установено, че работодателят е подал уведомление за сключен трудов договор с Й.Т.,
ЕГН **********, гражданка на Сърбия с дата на сключване 19 септември 2022г. Между
страните бил сключен трудов договор 174/25.01.2023г. и Симов се е задължила да постъпи
на 20.09.2022г.
Видно от отчетни форми за явяване на работа за месец май и юни 2023г., Й.Т., ЕГН
**********, гражданка на Сърбия отработила пълен месец и според ведомост за заплати
респективно е начислено и изплатено трудово възнаграждение. Направена била справка в
информационната система на ИА
ГИТ за установяване спазване на задължението на работодателя по чл. 10, ал. 1 от Закона за
трудовата
миграция и трудовата мобилност /Обн. ДВ. бр.ЗЗ от 26 Април 2016г./, от която се
установило, че към 09.08.2023п. IVET MARKET GROUP, ЕИК: **********, в качеството му
на местен работодател по смисъла на параграф 1, точка 11 от Допълнителните разпоредби
на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /обн. ДВ. бр.ЗЗ от 26 Април 201бг./,
не е уведомил писмено Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" в 7-дневен срок
от датата на действителното започване на работа на гражданина на трета държава /Сърбия/
лицето Й.Т., ЕГН **********, гражданка на Сърбия с постоянно пребиваване.
Към дата на проверката на 09.08.2022г., упълномощеното лице на работодателя дало
информация, че до посочената дата не са уведомявали Изпълнителна агенция "Главна
инспекция по труда" за започване на работа на гражданина на трета държава /Сърбия/
лицето Й.Т., ЕГН **********, гражданка на Сърбия с постоянно пребиваване. Нарушението
се изразява в бездействие, започнало е след изтичане на 7 дневен срок от датата на
постъпване на работа и се извършва безспорно и до дата на която на работодателят е
извършен контрола на документи в ДИТ на 09.08.2023г. в гр. София.
От представеното по делото уведомление и потвърждение за получаването му се установява,
че в хода на проверката, на 09.08.2023 г. е подадено уведомление до Изпълнителна агенция
"Главна инспекция по труда" за започване на работа на гражданина на трета държава
/Сърбия/ лицето Й.Т., ЕГН **********, гражданка на Сърбия с постоянно пребиваване.
2
При тази хронология свидетелят свидетелката Е. А. съставила Акт за установяване на
административно нарушение № 23-2300497/10.08.2023г., в присъствието на един свидетел и
представител на дружеството, на който бил връчен препис.
След проверка на събраните доказателства, при идентично описание на нарушението и
неговата правна квалификация, било издадено Наказателно постановление (НП) № 23-
2300497/06.10.2023г. от инж. К.В. - директор на Дирекция „Инспекция по труда“, като с
него за нарушение на чл. 10, ал. 1 от Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност
(ЗТМТМ), на основание чл.79, ал.4 вр. чл.78, ал.1 от Закон за трудовата миграция и
трудовата мобилност (ЗТМТМ), на „ХХХХХХ“, ЕИК **********, е наложена имуществена
санкция в размер на 1500 лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл.283 НПК, както и въз основа на
показанията на свидетелката Е. А., които съдът кредитира като последователни и
кореспондиращи с документите по делото.
Съдът намира, че така събраната доказателствена съвкупност е еднопосочна в съдържателен
план и съдържа нужната информация, от която да се изведе дата, място, начин на
осъществяване на нарушението, както и отговорен правен субект.
Доколкото доказателственият материал е еднопосочен, а страните не спорят по фактите, а по
приложението на материалния закон, то съдът намира, че не е нужно по задълбоченото му
обсъждане.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество съгласно чл.63, ал.1 ЗАНН. От това следва, че трябва да провери
законността, т.е. да провери, дали правилно е приложен материалният и процесуалният
закон, независимо от основанията, посочени в жалбата по арг. от чл.314, ал.1 НПК вр. с
чл.84 ЗАНН.
Оспореното наказателно постановление и акт за установяване на административно
нарушение са изготвени от компетентен орган.
Двата основни за настоящото производство акта са в предвидената от законодателя писмена
форма и с минимално необходимите реквизити, въведени с чл.42/респ. чл.57 ЗАНН. Спазена
е процедурата по тяхното изготвяне, в присъствието на представител на санкционираното
юридическо лице, надлежно са връчени, с което е гарантирано правото му на защита.
Налице е съответствие между словесното описание на нарушението и неговата цифрова
(правна) квалификация.
При липсата на допуснати съществени процесуални нарушения съдът намира, че следва да
разгледа спора по същество.
3
От така събрания доказателствен материал по безспорен начин се доказва, че
санкционираното дружество е извършило нарушение на чл.10, ал.1 от Закона за трудовата
миграция и трудовата мобилност, който гласи „в 7-дневен срок от датата на действителното
започване на работа на гражданина на трета държава работодателят уведомява писмено за
това Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда".
Правилно наказващият орган е съобразил и датата на извършване на нарушението,
доколкото същото се осъществява чрез бездействие, то следва, че е довършено в първия ден
след изтичането на предвидения от законодателя срок.
Отговорността е ангажирана спрямо юридическо лице, поради което и не следва да се
обсъждат елементите от субективна страна на нарушението.
Възражението на жалбоподателя е в насока за наличието на достатъчно основания за
определяне на процесния случай като маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН, с които
настоящата съдебна инстанция се солидаризира.
В хода на проверката, още преди съставяне на АУАН, от жалбоподателя са предприети
действия по отстраняване на нарушението, като уведомлението до Инспекцията по труда е
изпратено на 09.08.2023 г. Макар и извън законовия срок, задължението за подаване на
уведомление е изпълнено. Нарушението е извършено за пръв път. Липсват отегчаващи
обстоятелства.
При съвкупната преценка на констатираните смекчаващи обстоятелства съдебният състав
приема, че извършеното нарушение разкрива по ниска степен на обществена опасност в
сравнение с присъщата на нарушенията от същия вид. По изложените съображения съдът
приема, че извършеното представлява маловажен случай и са налице предпоставките за
приложение на чл. 28 от ЗАНН.
Налагането на административно наказание, дори и в минималния размер не би отговорило
на заложените в чл. 12 ЗАНН цели. Съгласно ТР № 1/2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. на
ОСНК – ВКС, когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28, б. "а" ЗАНН са налице,
но административнонаказващият орган не ги е приложил, това е самостоятелно основание за
отмяна на НП.
Съдебният състав намира, че предупреждението на нарушителя, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде
наложено административно наказание, в случая ще окаже необходимото превантивно и
превъзпитателно действие по отношение на нарушителя.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН, Софийски районен съд
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 23-2300497/06.10.2023г., издадено от инж.
К.В. - директор на Дирекция „Инспекция по труда“, с което за нарушение на чл. 10, ал. 1 от
Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ), на основание чл.79, ал.4 вр.
чл.78, ал.1 от Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ), на
„ХХХХХХ“, ЕИК **********, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева.
ПРЕДУПРЕЖДАВА „ХХХХХХ“, ЕИК **********, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизането в сила на съдения акт, за това друго нарушение ще му бъде
наложена административно наказание.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от АПК пред
Административния съд – София - град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5