Р Е Ш Е Н И Е
№ 20.07.2017 г. гр. Асеновград
В ИМЕТО НА НАРОДА
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори гр. състав,
в открито заседание на двадесет и първи юлни
две хиляди и седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Т.
при секретаря Йорданка Тянева, като
разгледа докладваното от съдия Мария Т. гр.д.
N 627 по описа за 2017 г. и за да се произнесе съдът взе предвид
следното:
Обективно
и субективно съединени искове с правно
основание чл.127 вр.чл.143, вр.чл.51 ал.4 и чл.59 ал.9 от СК.
Производството е образувано по молба на М.Е.Т., със съгласието на нейната
майка и законен представител Д.П.Т., чрез адвокат Г. против Е.С.Т.,
в която моли да бъде постановено решение, с което се изменят постановените с
решение по гр.д.№ 456/2015 г. по описа на РС Асеновград мерки, относно родителските права по
отношение на М.Т., като същите бъдат
предоставени на ищцата, а за ответника се определи подходящ режим на лични
отношение с детето, бащата да бъде осъден за заплаща за детето месечна издръжка
в размер на 150 лева, начиная от подаване на ИМ до настъпване на законна
причина за нейното изменение или прекратяване. Ищцата твърди, че с ответника са
родители на детето М., бракът м/у същите е бил прекратен, родителските права по
отношение на детето са били предоставени на него, а на ищцата и детето е бил
определен режим на лични отношения. Заявява, че след постановяване на решението
обстоятелствата са се променили: от края на м.ноември 2016 г. М. доброволно е изявила желание и се е
преместила да живее при майката /разбира се със знанието на бащата/, като никои
от родителите не е бил против желанието и. М. е ученичка в 8-ми клас на СОУ
„Св.Св.Кирил и Методий“ Асеновград. Ищцата заявява, че има възможност и желание
да се грижи за М., двете живеят в едно домакинство с бабата по майчина линия.
Ангажират доказателства, претендира за
направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор от ответника Е.С.Т.,
същия не ангажира доказателства, не се явява в съдебно заседание.
След преценка
поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал,
доводите и становищата на страните, Асеновградския районен съд намира за установено следното:
Не е спорно, че страните по делото са родители на непълнолетната М.Е.Т.,
ЕГН **********, а и това се установява от представеното и прието по делото в
заверен препис удостоверение за раждане,
издадено въз основа АР № 491/29.04.2002 г. на Община Пловдив, район
„Централен“.
От решение № 141/29.04.2015 г., постановено по гр.дело № 456/2015 г. по
описа на РС Асеновград е видно, че
гражданския брак м/у Д.П.Т. и Е.С.Т. е бил прекратен. Със същото решение е било
утвърдено постигнато между страните споразумение, като местоживеенето на детето
М.Е.Т. е било определено на адреса на бащата Е.Т. ***; родителските права по
отношение на детето М.Т. са били предоставени
на бащата Е.Т., на майката и детето е бил определен режим на лични отношения, а
майката Д.Т. се е задължил да заплаща издръжка
на детето по 130 лв. месечно, считано от 01.05.2015 г. да настъпване на законни
причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва в/у
всяка просрочена вноска.
От приетия по делото социален доклад от АСП
ДСП Асеновград се установява, че основен обгрижващ родител на детето от
м.11.2016 г. до настоящият момент е майката. Същата е предоставили добри
условия за живот на М., подпомага се от близките си при отглеждането и, майката
декларира добри доходи. Условията в дома им са много добри. М. е ученичка в
8-ми клас в СУ „Св.Св.Кирил и Методий“ Асеновград, развива се много добре в
училище, има изграден приятелски кръг, тя е по-общителна и по-спокойна в
сравнение с времето, в което е живяла при баща си. Г-жа Т. обезпечава адекватно
емоционалните потребности на своята дъщеря и осигурява стабилност във
взаимоотношенията между тях. Наблюдава се емоционална привързаност м/у майката
и детето. Към момента за М.Т. са осигурени
подходящи условия за отглеждане и развитие, съобразно възрастта и. С
оглед правилното психо-емоционално развитие на детето, в негов интерес е то да
поддържа контакти и с двамата си родители.
От разпитаните свидетели на ищцовата страна:
Магдалена Василева Лазарова и Фани Николова Т. /съответно баба и вуйна на М./,
чиито показания съдът също обсъди с оглед заинтересоваността им се устави, че М.
е ученичка в СОУ „Св.Св.Кирил и Методий“ Асеновград, тя живее с майка си от
м.ноември 2016 г. и до сега. Бащата Е. не е плащал издръжка, не е давал пари на
ръка, не е купувал подаръци за М. – от както тя живее с майка си, въобще двамата не са се виждали. За
издръжката на М. месечно са необходими от 300 до 400 лева. М. посещава фитнес,
курсове по рисуване и английски.
От
представено удостоверение от „Лазарова транс груп“ ЕООД е видно, че Д.Т.
получава месечно възнаграждение 210 лв. По делото няма ангажира доказателства
за дохода, които получава ответника.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните изводи: Съобразно наведените твърдения и формулирания петитум, следва
да се направи извод, че са предявени искове
по реда на чл.127 вр.чл.143, вр.чл.51 ал.4 и чл.59 ал.9
от СК – за изменение на предоставени родителски права по
отношение на детето М., определяне на местоживеенето на детето при майката,
както и определяне на режим на лични отношения на бащата с детето.
Безспорно е по делото, че
страните – родителите на М. са разделени, както и че ищцата и ответника живеят
в Асеновград, но на различни адреси, което
обуславя интереса от предявяване на исковете.
Разгледани по същество. Установява се по делото, че М. е родена по време
на брака на ищцата и ответника, първоначално родителските права в/у М. са били
предоставени на бащата, но от м.ноември 2016 г. /след развода/ М. се е
установила да живее при майка си – доброволно е напуснала дома на баща си,
което се е случило с негово знание и без противопоставянето му. В дома на
ищцата за М. се полагат грижи от майката и бабата по майчина линия, тя живее в
отделна стая – осигурено и е всичко необходимо, с оглед възрастта и. М. е ученичка
в 8-ми клас в СУ „Св.Св.Кирил и Методий“ Асеновград, развива се много добре в
училище, има изграден приятелски кръг, тя е по-общителна и по-спокойна в
сравнение с времето, в което е живяла при баща си. Желанието на М.Т. е да
продължи да живее при майка си и за в бъдеще.
Съгласно чл.51 ал.4 от СК изменение на местоживеенето, упражняването на
родителските права, личните отношения и издръжката на децата може да се поиска
при изменение на обстоятелствата, като Съдът може да измени постановените
по-рано мерки и да определи нови.
На лице
е изменение на обстоятелствата по
отношение на: упражняването на родителските права и местоживеенето на детето.
Съдът следва да се произнесе задължително при промяната на родителските права и
по отношение на режима на лични отношения и изплащане на издръжка за детето.
Ето защо, като взе предвид фактическото състояние, а именно: че М. е на е
на 15 години, от м.ноември 2016 г. живее при майка си по собствено желание, съгласно
дадено съгласие на бащата за упражняване на родителските права, намира че
следва да се предостави упражняването на родителските права върху М. на нейната
майка, като бъде опредено местоживеенето на детето на адреса на майката.
Съдът счита, че няма пречка да бъде определен
режимът на лични отношения, посочен в исковата молба с бащата, тъй като не е
предложен по-подходящ и съобразен с възможностите на страните. Съдът намира, че подходящ режим на лични контакти на бащата
с детето е да има право да вижда и се среща с детето всяка първа и трета събота
и неделя от месеца, за времето от 10 часа в събота до 19 часа в неделя, както
един месец през лятото, по време на платения годишен отпуск, което време на
съвпада с този на майката. Ако въпреки това отпуските на двамата родители
съвпаднат, бащата да има право да взема детето при себе си за тридесет дни,
през който и да е следващ месец в рамките на календарната година.
Като последица от предоставянето на
родителските права на майката, бащата следва
да бъде осъден да заплаща месечна издръжка на детето. Съдът, при определяне размера
на издръжката взе предвид възрастта на М. – 15 г., първоначално определения
размер от 130 лв. през 2015 г., липсата на доказателства относно възможността
на бащата да заплаща издръжка /които беше задължен да представи/, както и
възможностите на майката, който признава получаване на доход около 800 лв.
месечно. Ето защо и предвид разпоредбата на чл. 142 ал. 1 от СК, според която
размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на
такава и възможностите на лицето, което я дължи, съдът намира че следва да бъде присъдена
издръжка за М. в размер от 150 лв. Ответникът е в работоспособна възраст,
трудово зает, няма данни да има задължения за издръжка към други лица, поради
което съдът намира, че е в състояние да заплаща определената месечна издръжка
на детето М.. Издръжката следва да се присъди от датата на подаване на ИМ в
съда – 30.03.2017 г. Останалата част от дължимата за детето издръжка, следва да
поеме майката, който към настоящият момент полага непосредствените грижи за възпитанието
и отглеждането на детето, и получава среден за страната доход.
На
осн.чл.78 ал.1 от ГПК следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата
сумата 360 лева, направени в производството разноски – за които са представени
доказателства. На осн.чл.78 ал.6 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС Асеновград държавна
такса в размер на 216 лева.
Мотивиран от гореизложеното,
Р Е Ш И:
Изменя на осн.чл.51 ал.4 и чл.59
ал.9 от СК утвърденото по гр.дело № 456/2015 г., на РС Асеновград споразумение,
в частта относно: предоставяне на родителските права по отношение на детето М.Е.Т.,
ЕГН **********, определяне местоживеенето на същото, определяне режим на лични
отношения между него и бащата и определяне размер на издръжката, като:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права
върху детето: М.Е.Т., ЕГН ********** на неговата майка Д.П.Т., ЕГН ********** с
адрес ***, като ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето
на детето М.Т. в дома на майката, на посочения адрес.
ОПРЕДЕЛЯ
режим
на лични отношения на детето: М.Е.Т., ЕГН ********** с нейния баща Е.С.Т., ЕГН ********** с адрес *** както следва: всяка първа и трета
събота и неделя от месеца, за времето от 10 часа в събота до 19 часа в неделя
/с преспиване при бащата/, един месец през лятото - по време на платения
годишен отпуск, което време на съвпада с този на майката. Ако въпреки това
отпуските на двамата родители съвпаднат, бащата да има право да взема детето
при себе си за тридесет дни, през който и да е следващ месец, в рамките на
календарната година.
ОСЪЖДА Е.С.Т., ЕГН ********** с адрес ***, да заплаща на М.Е.Т.,
ЕГН **********, със съгласието на нейната майка и законен представител Д.П.Т.,
ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 150 лева (сто и петдесет), начиная от30.03.2017 г. до настъпване на
законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА
Е.С.Т., ЕГН ********** с адрес ***, да
заплати на Д.П.Т., ЕГН ********** с адрес *** сумата 360 лева (триста и шестдесет) направени разноски в производството.
ОСЪЖДА
Е.С.Т., ЕГН ********** с адрес ***, да
заплати по сметка на РС Асеновград държавна такса в размер на 216 лева (двеста и шестнадесет).
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: