Р Е Ш Е Н И Е
№ 61
Гр. Перник, 05.04.2021
година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в открито съдебно заседание проведено на шестнадесети март през две
хиляди двадесета и първа година, в състав:
Съдия: Ивайло Иванов
при съдебния секретар Е. В.,
като разгледа докладваното от съдия Иванов административно дело № 680 по описа
на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във връзка с чл. 4 и чл. 9б от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/.
Образувано е по жалба на „***“ ООД с ЕИК ***,
представлявано от управителя Л.К., чрез адвокат М.М. *** срещу Писмо изх. №
20/ММО-3526-1/02.10.2020 година на директора на Дирекция „Местни данъци и
такси“, в което е формиран отказ да извърши корекция на декларация по чл.14 от ЗМДТ за недвижим имот, находящ се в гр. П.***, ул. „***“ № ***.
В жалбата се
излагат
аргументи за незаконосъобразност на мълчаливия отказ. Сочи се, че липсват фактически и правни основания за
същия с изключение на вписания в края на писмото текст на чл. 11, ал. 2 от ЗМДТ, съобщаващ на дружеството, че е данъчно задължено лице. Последното се
оспорва от жалбоподателя с твърдение, че не попада в хипотезата на чл. 11, ал.
2 от ЗМДТ, тъй като не притежава сграда, а самостоятелен обект в такава, което
го прави данъчно незадължен субект по смисъла на този текст. Отделно излага, че
от писмото не става ясно какъв е механизма, по който са извършени съответните
изчисления както за сумите в оспорения акт, представляващи ДНИ, така и за ТБО,
тъй като в ЗМДТ има ясно разписана процедура, въз основа на която се определя
размера на дължимия данък и такса битови отпадъци, а в случая тя не е спазена.
Подчертава се становище, че в глава четиринадесета от ДОПК са регламентирани
способите за установяване на данъци и задължителни осигурителни вноски, като от
тях за местните данъци и такси са приложими два способа: предварително
установяване, което се осъществява с акт за установяване на задължение по данни
от декларация по чл. 107, ал. 3 от ДОПК и установяване, което се осъществява с
ревизионен акт по чл. 108 от ДОПК. В конкретния случай нито един от двата
способа не бил приложен, а това водело до извод, че процедурата не е спазена,
респ. че е налице отделно основание за отмяна на оспорения акт.
В проведеното съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се
представлява от адвокат М.М. ***, която поддържа жалбата и искането за отмяна
на оспорения акт. Подробни съображения излага в представени писмени бележки по
делото. Претендира присъждане на направените съдебни разноски.
В проведеното съдебно заседание ответникът по жалбата – директорът на
Дирекция „Местни данъци и такси“ към община Перник, редовно призован, не се
явява, представлява се от адвокат Р.К. ***, който оспорва жалбата и моли за
оставянето й без уважение като неоснователна. Претендира присъждане на
направените съдебни разноски.
Административен съд – Перник, като обсъди
доводите на страните и прецени събраните и приобщени по делото доказателства,
приема за установена следната фактическа обстановка:
„***“ ООД,
гр. Перник е подало Заявление вх. № 20/ММО-3526/02.09.2020 година до Дирекция „Местни данъци и такси“ за
извършване на корекция на Декларация по чл. 14 от ЗМДТ на недвижим имот,
находящ се в гр. П., ул. „***“ № ***. В отговор, директорът на ДМДТ, с Писмо
изх. № 20/ММО-3526-1/02.10.2020 година уведомява дружеството,
че начислените и внесени задължения са правилни и законосъобразни. По този
начин е формиран отказ за извършване на заявената корекция. Същият е предмет на
настоящото оспорване.
За да
постанови отказа, административният орган е направил проверка, при която
установил, че „***“ ООД, гр. Перник, съгласно подадена от него Декларация по чл. 14 от ЗМДТ с
вх.
№ **********/11.02.2019 годна е собственик
на част от сграда, построена върху общински имот – земя с площ 51,76 кв.м, по силата на Договор № 27/15.01.2007 година за
учредяване право на строеж върху недвижим имот – частна общинска собственост,
за изграждане на търговски обект. Въз основа на тези данни и на основание чл. 11,
ал. 2 от ЗМДТ приел, че заявителят е данъчнозадължено лице за съответната част
от този имот.
Данъчната оценка на земята /с площ 51,76 кв.м/ е определена на 125.90 лева.
Начислените суми за земята са приети, както следва: за 2019 година, считано от
01.02.2019 година – ДНИ – 2 промила в размер на 0,23 лева; ТБО – 3,5 промила в
размер на 0,40 лева предвид подадената декларация за освобождаване от
сметосъбиране и сметоизвозване за 2019 година; за 2020 година – ДНИ – 2 промила
в размер на 0,25 лева; ТБО – 6,5 промила в размер на 0,82 лева.
Към материалите по делото е присъединена административната преписка.
Представени са също: Договор №
27/15.01.2017 година /лист 17/, Схема № 15-645491-20.12.2017 година на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.2 /лист 19/,
Удостоверение №
19/31.01.2019 година за въвеждане в експлоатация на строеж /лист 15/, Скица на
поземлен имот № 15-33926-18.01.2021 година за поземлен имот с идентификатор
***/лист 42/, Решение № 415/22.12.2016 година на Общински съвет – Перник /за
приемане на План – сметка за дейностите по събиране, извозване, обезвреждане в
депа или други съоръжения на битовите отпадъци и за поддържане чистотата на
териториите за обществено ползване за 2017 година и за определяне размера на
такса битови отпадъци за жилищни и нежилищни имоти на предприятия и граждани за
2017 година/, Писмо изх. № 21/МСИ-169-2/26.02.2021 година на ДМДТ /лист 63/,
Справка за начислени ДНИ и ТБО за земя, върху която са построени 3 броя сгради
/лист 66/ и др.
За изясняване на обстоятелствата по делото е приета
съдебно – счетоводна експертиза на вещото лице М.Г. – Л.. Същата не е оспорена
от страните. Съдът я възприема като обективна, професионално и компетентно
изготвена. Експертът се е запознал с всички събрани по делото документи и е
проучил допълнително представени от ответника такива. Изискал е информация от Дирекция „Местни данъци и такси“, както следва: 1.
Справка за начислени ДНИ и ТБО – вид на имота: земя, за поземлен имот в ПИ
***по КК на гр. Перник, на всички построени във същия имот сгради, като е
установил че те са 6 /шест/ на брой за 2019 г. и 2020 г., а именно: 1.1.
Сграда, находяща се в гр. П., ул. „***“, бл.***, с идентификационен номер ***,
състояща се от 182 самостоятелни обекта; 1.2. Сграда, находяща се в гр.
П.***, ул. „***“ № *с идентификационен
номер ***; 1.3. Сграда, находяща се в гр. П., ул. „***“, бл. *** с
идентификационен номер ***, състояща се от 10 самостоятелни обекта; 1.4.
Сграда, находяща се в гр. П., ул. „***“, № ***, с идентификационен номер ***,
състояща се от 6 самостоятелни обекта; 1.5. Сграда, находяща се в гр. П.***,
ул. „***“, № ***, с идентификационен номер ***, състояща се от 22 самостоятелни
обекта; 1.6. Сграда, находяща се в гр. П, ул. „***“ № ***, с идентификационен
номер ***. Вещото лице е изяснило механизма за изчисляване на ДНИ и ТБО на
данък земя – ДНИ и ТБО за земя, върху която са построени съответните търговски
обекти, съгласно чл. 11, ал. 2 от ЗМДТ се определят въз основа на данъчната
оценка, която се определя съгласно нормите по Приложение 2 от същия закон, като
площта на земята е равна на площта на съответния обект. Размерът на данъка
върху недвижимите имоти /ДНИ/ се определя в размер на 2 промила върху данъчната
оценка на недвижимия имот, съгласно Наредба за определяне на местните данъци на
територията на община Перник, приета от Общински съвет – Перник. Размерът на
такса битови отпадъци /ТБО/ за периода 2019 година – 2020 година е определен
съгласно Решение № 415/22.12.2016 година на Общински съвет – Перник;
За нежилищните имоти на
предприятията и нежилищните имоти на гражданите съгласно чл. 21 от ЗМДТ, в
промили върху по – високата между отчетната им стойност и данъчната оценка,
съгласно Приложение № 2 от ЗМДТ: за сметосъбиране и сметоизвозване – 3.0 промила;
за обезвреждане на битови отпадъци в депа – 1.0 промила; за
чистота на териториите за обществено ползване – 2.5 промила; общо – 6.5 промила. Вещото лице е направило и справка за
конкретните размери на начисления данък земя за всеки собственик на самостоятелните
обекти на посочените по – горе сгради. Събрало е допълнителна информация за
обект с идентификационен номер ПИ ***.2 собственост на „***“ ООД, като е
посочило определения и начислен поотделно ДНИ и ТБО за земята и самостоятелния
обект. Конкретизирало е сумите, определени като такса за всяка от трите
дейности, съдържащи се в ТБО, а именно: сметосъбиране и сметоизвозване,
обезвреждане на битовите отпадъци в депа и чистота на териториите за обществено
обслужване и основанието, на което са начислени. Въз основа на документите е
установено, че и шестте сгради с идентификатор ***са построени в земя – частна
общинска собственост на Община П.. Последната е отстъпила право на строеж върху
нея на физически и юридически лица /по чл.
37, ал. 1 от Закона за общинската собственост/.
Във връзка с отправено искане за предоставяне на справка за начислени ДНИ и
ТБО – вид на имота: земя, ПИ с идентификатор ***по КК на гр. Перник, на
всичките шест броя сгради, построени в същия имот, ДМДТ – гр. П. е предоставило
следната информация по обекти: 1.1. Сграда – жилищен блок, находяща се в гр. П., ул. „***“, бл.***, с идентификатор
***.: собствениците на апартаментите в жилищния блок, състоящ се от 12 жилищни
етажа не се облагат с ДНИ и ТБО за земята, върху която е построена сградата.
Съгласно образец – данъчна декларация по чл.14,
ал. 1, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от Закона за местни данъци и такси за
облагане с данък върху недвижимите имоти, в раздела на част I т.8 „Земя“, е
описано указание на НАП – „Не се попълва от собствениците или ползвателите на
апартаменти и др. обекти в жилищни блокове, построени върху държавна или
общинска земя, предназначена за многоетажно комплексно жилищно застрояване –
жилищни комплекси; 1.2. Сграда, находяща се в гр. П., ул. „***“ № 3, с
идентификатор *** – имотът не е деклариран; 1.3. Сгради, находящи се в гр. П.,
ул. „***№ ***, с идентификатор ***, състоящ се от един етаж търговски обекти,
построени съгласно договори за учредяване право на строеж върху недвижим имот –
частна общинска собственост, са начислени ДНИ и ТБО за земя, която площ е
площта на съответния обект, съгласно чл. 11, ал. 2 от ЗМДТ; 1.4. Сгради,
находящи се в гр. П.ул. „***“ №*** с идентификатор ***, състоящ се от един етаж
търговски обекти, построени съгласно договори за учредяване право на строеж
върху недвижим имот – частна общинска собственост, с идентификатор ***, са
начислени ДНИ и ТБО за земя, която площ е площта на съответния обект, съгл. чл.
11, ал. 2 от ЗМДТ;
1.5. Сграда – смесена търговско – жилищна, находяща се в гр. П., ул. „***“ № *** с идентификатор
***, състояща се от два етажа, като първият се състои от 12 търговски обекти,
построени съгласно договори за учредяване на право на строеж върху недвижим
имот – частна общинска собственост, с идентификатор ***и втори – жилищен етаж,
съгласно договори за учредяване право на надстрояване. На собствениците на
търговските обекти, находящи се на първия етаж от гореописаната сграда са
начислени ДНИ и ТБО и за земя, която площ е застроената на съответния обект,
съгласно чл. 11, ал. 2 от ЗМДТ. За втория, жилищен етаж не са начислени ДНИ и
ТБО за земя. 1.6. Сграда, находяща се в гр. П., ул. „***“ № **, с идентификатор
*** – имотът не е деклариран.
Въз основа на направените справки и констатации вещото лице е посочило
какви са конкретните суми, определени като такса за всяка от трите дейности,
съдържащи се в ТБО, а именно: сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на
битовите отпадъци в депа и чистота на териториите за обществено обслужване за
самостоятелен обект с идентификатор ***.2. Направено е разграничение по години
– за 2019 година и за 2020 година и по отношение на земята и търговската площ.
При така установените
факти настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник достигна до
следните правни изводи във връзка с дължимата проверка за законосъобразност и
обоснованост на оспорения акт:
Съгласно чл. 9б от Закона за местните
данъци и такси /ЗМДТ/ установяването и обжалването на актовете по установяване
на местните данъци и такси се извършва по реда на чл. 4, ал. 1 – ал. 5 от същия
закон, който от своя страна препраща към реда по ДОПК. Съгласно чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал.
2 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, а ръководителят на
звеното за местни приходи в съответната община на териториален директор на
Националната агенция за приходите.
Съгласно чл. 144 от ДОПК редът за обжалване на ревизионни актове е
приложим и по отношение на другите актове, издавани по ДОПК от органите по
приходите, доколкото за тях не е предвиден друг ред.
В случая се оспорва отказ на директора на
Дирекция „Местни данъци и такси“ да извърши корекция на декларация по чл. 14 от ЗМДТ за недвижим имот, находящ се в гр. П., ул. „***“ № ***, обективиран в
Писмо изх. № 20/ММО-3526-1/02.10.2020 година. По делото е представена Заповед №
392/25.03.2020 година на кмета на община П. /лист 34/, с която директорът на
ДМДТ Д.Е.Д.***– С., е определена и има качеството на орган по приходите по
смисъла на чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ. Същата е с правомощие по установяване на задължения
за местни данъци и ТБО, съгласно регламентацията на чл. 107, ал. 3 от ДОПК, във връзка
с чл. 4, ал. 1
от ЗМДТ.
Правомощията й на териториален директор на НАП произтичат и от препращащата разпоредба на чл. 9б от ЗМДТ. Следователно, оспореният
административен акт е постановен от компетентен орган в кръга на предоставените
му правомощия. За обжалването му пред съд не е предвиден друг ред, поради което приложим е чл. 156, ал.
1 от ДОПК, т.е. актът може да се обжалва чрез решаващия орган пред
административния съд по местонахождението му в 14 – дневен срок от получаването
на решението.
Писмо изх. №
20/ММО-3526-1/02.10.2020 година е съобщено на „***“ ООД, гр. П.*** на
08.10.2020 година, което се установява от приложеното по делото известие за
доставяне /лист 32/. Жалбата срещу отказа е подадена на 20.10.2020 година, т.е.
в законоустановения 14 – дневен срок за съдебно обжалване.
Следователно,
жалбата, по която е образувано делото, е подадена от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, за което оспореният административен акт създава задължения, при спазване на срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, е основателна, по
следните съображения:
„***“ ООД,
гр. П. е подало Декларация по чл. 14 от ЗМДТ
за облагане с данък върху недвижимите имоти вх. №
13288/11.02.2019 година, с която е декларирало придобиването на недвижим имот, находящ се в гр.
П., ул. „***“ № ***. От материалите по делото се установява, че същият
представлява самостоятелен обект в сграда, а самата сграда е построена върху
терен – частна общинска собственост. Този факт не се оспорва от страните по
делото.
Предвид характера на производството по чл. 14 от ЗМДТ, задължение на
приходната администрация е въз основа на приложените доказателства от
декларатора и служебна проверка на данните в информационната система да
установи, че деклараторът е собственик на имота, както и да провери дали същият
е субект на задължение за плащане на ДНИ и ТБО.
В случая, след извършена проверка, декларацията по чл. 14 от ЗМДТ, подадена
от дружеството, е коригирана служебно. Като е взета предвид площта на
самостоятелния обект – 51,76 кв.м, и е прието, че същият е разположен върху
общинска земя, поради което на „***“ ООД, гр. П.
са начислени суми за ДНИ и ТБО за 2019 година и за 2020 година. „***“ ООД е
подало Заявление вх. № 20/ММО-3526/02.09.2020 година срещу направената
корекция. В Писмо изх. №
20/ММО-3526-1/02.10.2020 година директорът на ДМДТ при община П. е постановил
отказ като е приел, че дружеството, в качеството му на собственик на част от
сграда, построена върху общински имот, съгласно Договор № 27/15.01.2007 година
за учредяване право на строеж върху общински имот – частна общинска собственост
за изграждане на търговски обект, е задължено да заплати определените суми за
ДНИ и ТБО.
Правното
основание за отказа е по чл. 11, ал. 2 от ЗМДТ. Съгласно посочената разпоредба
„Собственикът на сграда, построена върху държавен или общински имот, е данъчно
задължен и за този имот или съответната част от него“. В нея са посочени
данъчно задължените субекти. Собствениците на самостоятелни обекти в сграда, какъвто
е настоящият жалбоподател, не попадат в приложното й поле.
С оглед на
горното се налага изводът, че при постановяването на оспорения отказ е нарушен
материалния закон. Същият като неправилен и незаконосъобразен следва да бъде
отменен.
Относно
разноските:
С оглед и изхода на делото
и на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
сторените съдебни разноски в общ размер на 736 /седемстотин тридесет и шест/ лева, от които 50 /петдесет/ лева внесена
държавна такса, 300 /триста/ лева платено адвокатско възнаграждение и 486.
/четиристотин осемдесет и шест/ лева присъдено възнаграждение на вещо лице.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, настоящия съдебен състав на Административен съд –
Перник
Р
Е Ш
И :
ОТМЕНЯ отказа на директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при
община П., обективиран в Писмо изх. № 20/ММО-3526-1/02.10.2020 година да
извърши корекция на декларация по чл. 14 от ЗМДТ за недвижим имот, находящ се в
гр. П., ул. „***“ № ***, като незаконосъобразен.
ОСЪЖДА община П.
да заплати на „***“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. П. ул.“***“, бл. ***, вх. „***“, ап.***, представлявано от управителя Л.К.,
направените по делото разноски в размер на 736 /седемстотин тридесет и шест/
лева.
РЕШЕНИЕТО на основание чл. 160, ал. 7, изр. 2, предл. второ, във
връзка с чл. 144, ал. 1 от ДОПК, във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия: /п/